4.6. Стандартен разтвор на резорцинол: 400 mg резорцинол се разтварят в 100 cm3 (ml) 96 % етанол (4.3).
1 cm3 (ml) съответства на 4000 g резорцинол.
4.7. Разтвор на вътрешен стандарт: разтварят се 400 mg 3,5-дихидрокситолуен (ДХТ) в 100 cm3 (ml) 96 % етанол (4.3) (1 cm3 (ml) съответства на 4000 g ДХТ).
4.8. Стандартна смес: смесват се 10 cm3 (ml) разтвор 4.6 и 10 cm3 (ml) разтвор 4.7 в мерителна колба от 100 cm3 (ml), долива се до марката с етанол (4.3) и се разбърква (1 cm3 от него съответства на 400 g резорцинол и 400 g ДХТ).
5.1. Стандартно оборудване за тънкослойна и газова хроматография.
5.2. Стъклария.
6. Процедура
6.1. Приготвяне на пробата.
6.1.1. В стъклена чаша от 150 cm3 (ml) се претегля проба за анализ с точност до 0,001 g, която съдържа приблизително 20 до 50 mg резорцинол.
6.1.2. Подкислява се със солна киселина (4.1), докато сместа стане кисела (необходими са около 2 до 4 cm3 (ml), прибавят се 10 cm3 (ml) от разтвора на вътрешния стандарт (4.7) и се разбърква. Прехвърля се в мерителна колба от 100 cm3 (ml) с етанол (4.3), долива се до марката с етанол и се разбърква.
6.1.3. Нанасят се 250 l от разтвора (6.1.2) върху плаката с дезактивиран силикагел (4.4) като непрекъсната линия с дължина около 8 cm. Внимава се линията да е възможно тънка.
6.1.4. Нанасят се 250 l от стандартната смес (4.8) на същата плака по същия начин (6.1.3).
6.1.5. На две точки от стартовата линия се накапват по 5 l от всеки от стандартните разтвори 4.6 и 4.7, за да се улесни локализирането след проявяването на плаката.
6.1.6. Хроматограмата се развива в ненаситена вана, заредена с подвижна фаза (4.5). След достигане на фронта (12 cm) за около 45 min плаката се изважда и изсушава на въздух. Локализира се зоната резорцинол/ДХТ на късовълнова УВ-светлина (254 nm). Двата компонента имат приблизително еднакви Rf-стойности. Ивиците се отбелязват с молив на 2 mm разстояние от тяхната външна тъмна гранична линия. Тези зони се изстъргват и адсорбентът от всяка ивица се събира в шише от 10 cm3 (ml).
6.1.7. Адсорбентът, съдържащ пробата, и адсорбентът, съдържащ стандартната смес, се екстрахират по следния начин: прибавят се 2 cm3 (ml) метанол (4.2) и се екстрахира 1 h при непрекъснато бъркане. Сместа се филтрува и екстракцията се повтаря за още 15 min с 2 cm3 (ml) метанол.
6.1.8. Екстрактите се обединяват и разтворителят се изпарява чрез изсушаване за една нощ във вакуум-ексикатор, зареден с подходящ сушител. Не се прилага никакво загряване.
6.1.9. Остатъците (6.1.8) се силилират, както е посочено в 6.1.9.1 или в 6.1.9.2.
6.1.9.1. С помощта на микроспринцовка се прибавят 200 l БСТФАА (4.9.1) и сместа се оставя да престои в затворен съд в продължение на 12 h при стайна температура.
6.1.9.2. С помощта на микроспринцовка се прибавят последователно 200 l ХMДС (4.9.2) и 100 l TMХC (4.9.3) и сместа се загрява в продължение на 30 min при to = 60 °С в затворен съд. Сместа се охлажда.
6.2. Газова хроматография.
6.2.1. Хроматографски условия.
Колоната трябва да има разделителна способност R, равна или по-добра от 1,5:
R = 2 d'(r2 - r1)/(w1 + w2),
където:
r1 и r2 са времената на задържане на двата пика в min;
Потокът на водорода и въздуха се съобразява съгл. инструкцията към апарата.
6.2.2. Инжектират се 1 до 3 l от разтворите, получени съгласно 6.1.9. За всеки разтвор (6.1.9) се правят по 5 инжектирания, измерват се площите на пиковете, данните се осредняват и се изчислява отношението между площите на пиковете:
S = площта на пика на резорцинола / площта на пика на ДХT.
7. Изчисление
Концентрацията на резорцинол в пробата се изчислява по следната формула:
4
Sпроба
% резорцинол =
-----
x
-------------------------
,
M
Sстандартна смес
където:
М e количество на пробата (6.1.1) в g;
Sпроба - средното съотношение на площите на пиковете съгласно 6.2.2 за разтвора на пробата;
Sстандартна смес - средното съотношение на площите на пиковете съгласно 6.2.2 за стандартната смес.
8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)
При съдържание на резорцинол около 0,5 % разликата между резултатите от две успоредни определяния, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля абсолютна стойност 0,025 %.
ХIII. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕТАНОЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕТАНОЛ И ПРОПАН-2-ОЛ
5.3. Пипети от 2 сm3 (ml), 20 сm3 (ml) от 0 до 1 сm3 (ml).
5.4. Микроспринцовки от 0 до 100 ml и от 0 до 5 ml и газови спринцовки (само за аерозолни проби - виж процедурата за вземане на проби, съгл. т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, фиг. 5).
6. Процедура
6.1. Подготовка на пробите
6.1.1. Проби от аерозолни продукти се приготвят в съответствие с т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване и след това се анализират хроматографски при условията съгл. т. 6.2.1.
6.1.2. Проби от неаерозолни продукти се приготвят в съответствие с т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, като се разреждат с вода до съдържание на етанол или пропан-2-ол в пробата около 1-2 % и след това се анализират газхроматографски при условията от 6.2.2.
6.2. Газхроматографски анализ.
6.2.1. За аерозолни проби.
6.2.1.1. Детектор - катарометър.
6.2.1.2. Колоната с 10 % Hallcomid М18 върху Chromosorb WAW 100 до 200 mesh или еквивалентна. Колоната трябва да има разделителна способност (R), равна или по-голяма от 1,5.
Разделителната способност се изчислява по формулата:
R = 2(d'r2 - d'r1)/(w1 + w2),
където:
r1 и r2 са времената на задържане на двата пика в min;
w1 и w2 - широчините на същите пикове при половината от височината в mm;
d' - скоростта на хроматограмата в mm/min.
6.2.1.3. Условия на газхроматографското определяне:
- Колона:
материал - неръждаема стомана
дължина - 3,5 m
диаметър - 3,0 mm
- Катарометричен мост - 150 mA
- Газ носител - хелий
налягане - 2,5 bar
скорост на потока - 45 cm3/min
- Температура на инжектора - 150 °С
- Температура на детектора - 150 °С
- Температура на колоната - 65 °С
Измерванията на пиковите площи могат да се подобрят чрез електронно интегриране.
6.2.2. За неаерозолни проби:
6.2.2.1. Детектор - пламъчнойонизационен.
6.2.2.2. Колона с Chromosorb 105 или Porapak QS. Колоната трябва да има разделителна способност (R), равна или по-голяма от 1,5.
Разделителната способност се изчислява по формулата: