Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти

4.7. Амонячен разтвор на кадмиев диацетат: разтварят се 10 g кадмиев диацетат в около 50 сm3 (ml) вода. Добавя се амоняк (4.6), докато първоначално получената утайка отново се разтвори (примерно около 20 сm3 (ml). Долива се с вода до общ обем 100 сm3 (ml).

4.8. Азот.

4.9. Амоняк, 1 М.

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Облодънна тригърлена колба на шлиф от 100 сm3 (ml).

5.3. Две конични колби от 100 сm3 (ml) на шлиф, снабдени с приставка, съдържаща потапяща се тръба за подвеждане на газ и странична тръба за неговото отвеждане.

5.4. Фуния с дълга опашка.

6. Процедура

6.1. Увличане и фиксиране на сероводорода

6.1.1. Работи се с опаковка на продукта, която не е била отваряна преди това. В тригърлена колба (5.2) се претегля с точност 0,001 g такава маса (М) от продукта, изразена в g, която да съответства на не повече от 30 mg сулфидни йони. Прибавят се 60 сm3 (ml) вода и няколко капки пеногасител.

6.1.2. Във всяка от двете конични колби (5.3) се поставят по 50 сm3 (ml) от разтвор (4.7).

6.1.3. Към облодънната колба (5.2) се присъединяват: фуния с кран, потапяща се в течността тръба и тръба за отвеждане на газа. Отвеждащата тръба се свързва с конични колби, свързани последователно, с помощта на тръби от PVC.

Забележка: Посочената апаратура се проверява за липса на утечки по следния начин: симулирайки условията на изпитването, изпитваният продукт се замества с 10 сm3 (ml) разтвор на натриев сулфид (приготвен от 4.4), който съдържа "Х" mg сулфид (определен йодометрично). Нека "Y" mg е сулфидът, определен в края на тази операция. Разликата между количество "Х" и количество "Y" не трябва да е повече от 3 %.

6.1.4. В продължение на 15 min през облодънната колба (5.2) се продухва азот (4.8) със скорост 2 мехурчета/sec, за да се измести съдържащият се в нея въздух.

6.1.5. Облодънната колба се нагрява до 85 ± 5 °С.

6.1.6. Спира се подаването на азот (4.8) и през фунията се прибавят капка по капка 40 сm3 (ml) солна киселина (4.1).

6.1.7. Когато е прибавена почти всичката киселина, се пуска отново токът от азот (4.8), като във фунията се оставя минимален слой течност, за да се избегне излитане на сероводород.

6.1.8. Нагряването се прекратява след 30 min. Колбата (5.2) се оставя да се охлади, като подаването на азот продължава поне още 1 h и 30 min.

6.2. Титруване

6.2.1. Кадмиевият сулфид се филтрува през фуния с дълга опашка (5.4).

6.2.2. Коничните колби (5.3) се промиват първо с амонячен разтвор (4.9), който се излива върху филтъра. След това се промиват с дестилирана вода, която се използва за промиване на утайката върху филтъра.

6.2.3. Промиването на утайката завършва с още 100 сm3 (ml) вода.

6.2.4. Хартиеният филтър се поставя в първата конична колба, която съдържа утайката. Добавят се 25 сm3 (ml) (n1) разтвор на йод (4.3), около 20 сm3 (ml) солна киселина (4.1) и 50 сm3 (ml) дестилирана вода.

6.2.5. Определя се излишъкът на йод, като се титрува с разтвор на натриев тиосулфат (n2) (4.2).

7. Изчисления

Съдържанието на сулфиди в пробата, изразено като сяра в % (M/M), се изчислява по следната формула:
% сяра = 32(n1x1 - n2x2)/20М,
където:

n1 е използваният стандартен разтвор на йод (4.3) в сm3 (ml);

x1 - моларността на този разтвор;

n2 - стандартният разтвор на натриев тиосулфат (4.2) в сm3 (ml);

x2 - моларността на този разтвор;

М - масата на пробата за изпитване в g.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на сулфиди около 2 % (M/M), разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,2 % (M/M).

Методът се отнася за откриване на a-моноглицерил 4-аминобензоат (глицерол 1-(4-аминобензоат). Определя се и етил-4-аминобензоат (бензокаин INN), който може да присъства като онечистване.

2. Принцип

Идентификацията се извършва чрез тънкослойна хроматография на силикагел с флуоресцентен индикатор и откриване на свободна първична аминогрупа чрез образуване на диазо багрило върху плаката.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Смес от разтворители: циклохексан : пропан-2-ол : стабилизиран дихлорметан = 48:64:9 (V/V/V).

3.2. Подвижна фаза: петролеев етер (40-60) : бензен : ацетон : разтвор на амониев хидроксид (min 25 % NH3) = 35:35:35:1 (V/V/V/V).

3.3. Реактив за проявяване:

а) натриев нитрит: 1 g в 100 cm3 (ml) 1 М солна киселина (приготвя се непосредствено преди употреба);

б) 2-нафтол: 0,2 g в 100 cm3 (ml) 1 М калиев хидроксид.

3.4. Стандартни разтвори:

- a-моноглицерил 4-аминобензоат: 0,05 g в 100 cm3 (ml) смесен разтворител (3.1);

- етил 4-аминобензоат: 0,05 g в 100 cm3 (ml) смесен разтворител (3.1).

3.5. Плаки със силикагел 60 F254 с дебелина на слоя 0,25 mm, 20 x 20 сm.

4. Апаратура

4.1. Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.

4.2. Ултразвукова вана.

4.3. Филтър Мillipore FH 0,5 mm или еквивалентен.

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата

В мерителна колба от 10 cm3 (ml) се претеглят 1,5 g с точност 0,001g от изпитвания продукт. Долива се до марката с разтворител (3.1). Колбата се затваря и се оставя поне един час при стайна температура в ултрaзвукова вана (4.2). Филтрува се през филтър Мillipore (4.3) и филтратът се използва за хроматографиране.

5.2. Тънкослойна хроматография

Върху плаката (3.5) се нанасят по 10 ml от разтвора на пробата (5.1) и стандартните разтвори (3.4).

Хроматограмата се развива до 15 сm височина във вана, предварително наситена с подвижната фаза (3.2). Изсушава се при стайна температура.

5.3. Проявяване на петната

5.3.1. Плаката се наблюдава на УВ-светлина с дължина на вълната 254 nm.

5.3.2. Напълно изсушената плака се напръсква с реактив 3.3 (а).

Подсушава се при стайна температура за 1 min и веднага се напръсква с реактив 3.3 (б).

Плаката се изсушава в сушилня при 60 °С. Появяват се оранжеви петна на a-моноглицерил 4-аминобензоат с Rf-0,07 и на етил 4-аминобензоат с Rf-0,55.

Методът се отнася за определяне на a-моноглицерил 4-аминобензоат. Определя се също и етил 4-аминобензоат. Не може да се определя съдържание, по-голямо от 5 % (M/M) a-моноглицерил 4-аминобензоат и 1 % (M/M) етил 4-аминобензоат.

2. Дефиниция

Съдържанието на a-моноглицерил 4-аминобензоат и етил 4-аминобензоат, определени по този метод, се изразяват в % (М/M) от масата на пробата.

3. Принцип

Изпитваният продукт се суспендира в метанол и след подходяща обработка на пробата се определя чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация за "ВЕТХ ", а водата - бидестилирана.

4.1. Метанол.

4.2. Калиев дихидрогенортофосфат (KH2PO4).

4.3. Цинков диацетат (Zn(CH3COO) 2.2H2O).

4.4. Оцетна киселина (d420 = 1,05).

4.5. Тетракалиев хексацианоферат (K4(Fe(CN) 6).3H2O).

4.6. Етил 4-хидроксибензоат.

4.7. a-моноглицерил 4-аминобензоат.

4.8. Етил 4-аминобензоат.

4.9. Разтвор на фосфатен буфер, 0,02 М: Разтварят се 2,72 g калиев дихидрогенортофосфат (4.2) в един литър вода.

4.10. Подвижна фаза: фосфатен буфер (4.9) : метанол (4.1) = 61:39 (V/V).

Съставът на подвижната фаза може да бъде променен така, че да се постигне разделяне R і 1,5.
R = 2(d'R2 - d'R1)/(W1 + W2),
където:

R1 и R2 са времената на задържане на пиковете в min;

W1 и W2 - широчините на пиковете при половината на височината им в mm;

d' е скоростта на хартията в mm/min.

4.11. Основен разтвор на a-моноглицерил 4-аминобензоат: претегля се около 0,04 g с точност 0,001 g a-моноглицерил 4-аминобензоат и се поставят в мерителна колба от 100 cm3 (ml). Разтварят се в 40 cm3 (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.12. Основен разтвор на етил 4-аминобензоат: претегля се около 0,04 g с точност 0,001 g етил 4-аминобензоат и се поставят в мерителна колба от 100 cm3 (ml). Разтваря се в 40 cm3 (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.13. Разтвор на вътрешен стандарт: претегля се около 0,05 g с точност 0,001g етил 4-хидроксибензоат (4.6) и се поставя в мерителна колба от 100 cm3 (ml). Разтваря се в 40 cm3 (ml) метанол (4.1). Долива се до марката с буферен разтвор (4.9) и се разбърква.

4.14. Стандартни разтвори: приготвят се четири стандартни разтвора чрез прибавяне в 100 cm3 (ml) подвижна фаза (4.10) на горните разтвори съгласно следната таблица:

(*) Тези стойности са дадени за сведение и съответстват на точните маси от 4.11, 4.12 и 4.13.

Забележка. Тези разтвори могат да бъдат приготвени по различен начин.

4.15. Разтвор на Carrez I: 26,5 g тетракалиев хексацианоферат (4.5) се разтварят във вода и обемът се довежда до 250 cm3 (ml).

4.16. Разтвор на Carrez II: 54,9 g цинков диацетат (4.3) и 7,5 cm3 (ml) оцетна киселина (4.4) се разтварят във вода и обемът се довежда до 250 cm3 (ml).

4.17. Lichrosorb RP-18 на Merck или еквивалентен, със среден размер на частиците 5 mm.

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. ВЕТХ апарат, снабден с UV детектор с променлива дължина на вълната и термостат, нагласен на 45 °С.

5.3. Колона от неръждаема стомана: дължина - 25 сm; вътрешен диаметър - 4,6 mm; пълнеж - Lichrosorb RP-18 (4.17).

5.4. Ултразвукова вана.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата.

6.1.1. Претегля се около 1,0 g от пробата с точност 0,001 g в стъклена чаша от 100 cm3 (ml) и се прибавят 10 cm3 (ml) метанол (4.1).

6.1.2. Чашата се поставя в ултразвукова вана (5.4) за 20 min за получаване на суспензия. Така получената суспензия се прехвърля количествено в мерителна колба от 100 cm3 (ml), използвайки не повече от 75 cm3 (ml) подвижна фаза (4.10). Последователно се прибавят 1,0 cm3 (ml) разтвор на Carrez I (4.15) и 1,0 cm3 (ml) разтвор на Carrez II (4.16), като се разбърква след всяко прибавяне. Долива се до марката с подвижна фаза (4.10), разбърква се отново и се филтрува през нагънат хартиен филтър.

6.1.3. В мерителна колба от 50 cm3 (ml) се прехвърлят с пипета 3,0 cm3 (ml) от получения в 6.1.2 филтрат и 5 cm3 (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.13). Долива се до марката с подвижната фаза (4.10) и се разбърква. Така полученият разтвор се използва за провеждане на хроматографския анализ, съгласно т. 6.2.

6.2. Хроматографиране.

6.2.1. Скоростта на потока на подвижната фаза (4.10) се нагласява на 1,2 cm3 (ml)/min, а температурата на колоната на 45 °С.

6.2.2. Детекторът (5.2) се настройва на 274 nm.

6.2.3. С микроспринцовка в хроматографа се дозират най-малко два пъти 20 ml от разтвора (6.1.3) и се измерват площите на пиковете.

6.3. Стандартна крива.

6.3.1. Инжектират се 20 ml от всеки стандартен разтвор (4.14) и се измерват площите на пиковете.

6.3.2. За всяка концентрация се изчислява отношението между площите на пиковете на a-моноглицерил 4-аминобензоата и площите на пиковете на вътрешния стандарт. На графиката тези отношения се нанасят по абсцисата, а по ординатата се нанасят отношенията на съответните маси.

6.3.3. По същия начин се процедира и за етил 4-хидроксибензоата.

7. Изчисления

7.1. От стандартната крива, получена съгласно 6.3, се отчитат съотношенията на масите (RP1, RP2), съответстващи на отношенията между площите на пиковете, изчислени в 6.2.3,

където:

RP2 - масата на етил 4-аминобензоата към масата на етил 4-хидроксибензоата в g.

7.2. От получените отношения на масите се изчислява съдържанието на a-моноглицерил 4-аминобензоат и етил 4-аминобензоат, изразено в % (M/M), съгласно формулите:

където:

M - количеството на пробата (6.1.1) в g.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на a-моноглицерил 4-аминобензоат от 5 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,25 % (M/M).

За съдържание на етил 4-аминобензоат 1 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,1 % (M/M).

9. Забележки

9.1. Преди провеждане на анализите се проверява дали пробата съдържа вещества, които се застъпват с пика на вътрешния стандарт (етил 4-хидроксибензоат) на хроматограмата.

9.2. За да се провери отсъствието на всякакво застъпване, определянето се повтаря при променено относително съотношение на метанола в подвижната фаза с 10 %.

1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на хлорбутанол (INN) до максимална концентрация от 0,5 % (M/M) във всички козметични продукти, с изключение на аерозолите.

2. Дефиниция

Съдържанието на хлорбутанол, определено по този метод, се изразява в % (M/M) на пробата.

3. Принцип

След подходяща обработка на продукта, който ще се анализира, определянето се провежда с газова хроматография, като се използва 2,2,2-трихлоретанол за вътрешен стандарт.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".

4.1. Хлорбутанол (1,1,1-трихлор-2-метилпропан-2-ол).

4.2. 2,2,2-трихлоретанол.

4.3. Абсолютен етанол.

4.4. Стандартен разтвор на хлорбутанол: 0,025 g в 100 cm3 (ml) етанол (4.3) (M/V).

4.5. Стандартен разтвор на 2,2,2-трихлоретанол: 4 mg в 100 cm3 (ml) етанол (4.3) (M/V).

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Газхроматограф с електронулавящ детектор, Ni63.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата

Претеглят се между 0,1 и 0,3 g от пробата с точност 0,001 g (М). Поставят се в мерителна колба от 100 cm3 (ml). Разтваря се в етанол (4.3), прибавя се 1 cm3 (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.5) и се долива до марката с етанол (4.3).

6.2. Газхроматографски условия

6.2.1. Работните условия трябва да дават разделяне R і 1,5.

R1 и R2 са времената на задържане на пиковете в min;

W1 и W2 - широчините на пиковете при половината на височината им в mm;

d' е скоростта на хартията в mm/min.

6.2.2. Като пример следните работни условия дават желаното разделяне:

Колона	I	II
Материал	стъкло	неръждаема стомана
Дължина	1,80 m	3 m
Диаметър	3 mm	3 mm
Стационарна фаза	10 % Carbowax 20M	5 % OV 17 върху
	TPA върху Gaschrom	Chromosorb WAW
	Q 80-100 mesh	DMCS 80-100 mesh
Кондициониране	2 до 3 дни при 190 °С
Температура:
- инжектор	200 °С	150 °С
- колона	150 °С	100 °С
- детектор	200 °С	150 °С
Газносител	азот	аргон/метан = 95:5
		(V/V)
Скорост на потока	35 куб. см (ml)/min	35 куб. см (ml)/min

6.3. Стандартна крива

В пет мерителни колби от 100 cm3 (ml) се поставя по 1 cm3 (ml) от стандартния разтвор (4.5) и съответно 0,2; 0,3; 0,4; 0,5 и 0,6 cm3 (ml) от разтвор 4.4, доливат се до марката с етанол (4.3) и се разбъркват. В хроматографа се инжектира по 1 ml от всеки от тези разтвори, съобразно работните условия, описани в 6.2.2, и се построява стандартна крива, като на абсцисата се нанася отношението на масата на хлорбутанола към масата на 2,2,2-трихлоретанола, а на ординатата - отношението между съответните площи на пиковете.

6.4. Инжектира се 1 ml от разтвора, получен в 6.1, и се процедира съгласно условията, описани в 6.2.2.

7. Изчисления

7.1. От стандартната крива (6.3) се отчита количеството "а" на хлорбутанола в разтвор 6.1, изразено в mg.

7.2. Съдържанието на хлорбутанол в пробата се изчислява съгласно формулата:

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на хлорбутанол 0,5 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния, извършени на една и съща проба, не трябва да превишава по абсолютна стойност 0,01 % (M/M).

Забележка. Ако резултатът е равен или надвишава максимално допустимата концентрация, е необходимо да се провери за отсъствие на пречещи вещества.

Методът се отнася за откриване на хинин в шампоани и лосиони за коса.

2. Принцип

Идентификацията се извършва чрез тънкослойна хроматография върху силикагел. Хининът се доказва чрез неговата синя флуоресценция в кисела среда при 360 nm.

За допълнително потвърждение може да се използва изчезването на флуоресценцията при насищане с бромни пари. При насищане на същата плака с амонячни пари петната се появяват повторно с жълтеникава флуоресценция.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Плаки със силикагел без флуоресцентен индикатор, дебелина на слоя 0,25 mm, 20 x 20 сm.

3.2. Подвижна фаза: толуен : диетилов етер : дихлорметан : диетиламин = 20:20:20:8 (V/V/V/V).

3.3. Метанол.

3.4. Сярна киселина, 96 % (d420 = 1,84).

3.5. Диетилов етер.

3.6. Реактив за проявяване на петната: внимателно се добавят 5 cm3 (ml) сярна киселина (3.4) към 95 cm3 (ml) диетилов етер в охладен съд.

3.7. Бром.

3.8. Разтвор на амониев хидроксид, 28 % (d420 = 0,90).

3.9. Хинин, безводен.

3.10. Стандартен разтвор: претеглят се около 0,1 g безводен хинин (3.9) с точност 0,001 g и се разтварят в мерителна колба до 100 cm3 (ml) с метанол (3.3).

4. Апаратура

4.1. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.

4.2. Ултразвукова вана.

4.3. Филтър Millipore, FH 0,5 mm или еквивалентен, с подходящо оборудване за филтруване.

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата.

В мерителна колба от 100 cm3 (ml) се претегля точно такова количество от пробата, което да съдържа около 100 mg хинин, разтваря се и се долива до марката с метанол (3.3).

Колбата се запушва и се поставя за 1 h в ултразвуковата вана (4.2) при стайна температура. Филтрува се (4.3) и филтратът се използва за хроматография.

5.2. Тънкослойна хроматография.

Върху плака със силикагел (3.1) се нанасят 1,0 ml от стандартния разтвор (3.10) и 1,0 ml от разтвора на пробата (5.1). Хроматограмата се развива, докато фронтът на разтворителите достигне 15 сm, като се използва подвижна фаза (3.2) в предварително наситена вана.

5.3. Проявяване на петната.

5.3.1. Плаката се изсушава на стайна температура.

5.3.2. Напръсква се с реактив 3.6.

5.3.3. Плаката се оставя да изсъхне 1 h при стайна температура.

5.3.4. Наблюдава се на УВ светлина с дължина на вълната 360 nm. Хининът се вижда като петно с интензивна синя флуоресценция.

Като пример на таблицата по-долу са дадени Rf стойностите в същата подвижна фаза на главните алкалоиди, свързани с хинина:

Алкалоид	Rf
Хинин	0,20
Хинидин	0,29
Цинхонин	0,33
Цинхонидин	0,27
Хидрохинидин	0,17

5.3.5. За допълнително потвърждение на присъствието на хинин плаката се насища около 1 h с бромни пари (3.7). Флуоресценцията изчезва. Когато същата плака се насити с амонячни пари (3.8), петната отново се появяват с кафяв цвят и когато плаката отново се разгледа на УВ светлина при 360 nm може да се наблюдава жълтеникава флуоресценция.

Откриваем минимум: 0,1 mg хинин.

Методът се отнася за определянето на хинин. Може да бъде използван за определяне на максимално допустимата концентрация от 0,5 % (M/M) в шампоани и 0,2 % в лосиони за коса.

2. Дефиниция

Съдържанието на хинин, определено по този метод, се изразява в % (M/M) на продукта.

3. Принцип

След подходяща обработка на продукта, който ще се анализира, определянето се извършва чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата - бидестилирана.

4.1. Ацетонитрил.

4.2. Калиев дихидрогенортофосфат (KH2PO4).

4.3. Ортофосфорна киселина, 85 % (d420 = 1,7).

4.4. Тетраметиламониев бромид.

4.5. Хинин, безводен.

4.6. Метанол.

4.7. Разтвор на ортофосфорна киселина, 0,1 М: претеглят се 11,53 g ортофосфорна киселина (4.3) и се разтварят в 1000 cm3 (ml) вода в мерителна колба.

4.8. Разтвор на калиев дихидрогенортофосфат, 0,1 М: претеглят се 13,6 g калиев дихидрогенортофосфат (4.2) и се разтварят в 1000 cm3 (ml) вода в мерителна колба.

4.9. Разтвор на тетраметиламониев бромид: разтварят се 15,40 g тетраметиламониев бромид (4.4) в 1000 cm3 (ml) вода в мерителна колба.

4.10. Подвижна фаза: ортофосфорна киселина (4.7) : калиев дихидрогенортофосфат (4.8) : тетраметиламониев бромид (4.9) : вода : ацетонитрил (4.1) = 10:50:100:340:90 (V/V/V/V/V).

Съставът на подвижната фаза може да бъде променен, така че да се постигне разделяне R і 1,5.
R = 2(d'R2 - d'R1)/(W1 + W2),
където:

R1 и R2 са времената на задържане на пиковете в min;

W1 и W2 - широчините на пиковете при половината на височините им в mm;

d' е скоростта на хартията в mm/min.