Наредба №36 от 6 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "очни болести"
Изтегляне 0.52 Mb.
|
|
в) бактерицидни лампи за всяка операционна зала, помещение за предоперативна подготовка на болния и за подготовка на очнохирургичния екип, помещение за наблюдение/събуждане на болните, стая за миене на инструменти и съдове; г) източници на електричество ("шоко" - контакти) - 5 - 10 бр. във всяка операционна зала; д) излази за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация - най-малко по един за всяка операционна маса, в помещението за предоперативна подготовка (и за всяко легло в стаята за наблюдение/събуждане на болния); е) самостоятелна проточно-смукателна въздухопреработваща система за проветряване на всяко помещение и за отвеждане извън сградата на издишваните от болния газове (задействана със сгъстен въздух с остатъчно налягане 0,5 МРа); препоръчително е разполагането на климатична инсталация във всяка операционна зала; ж) източници за топла и студена вода в предоперационното помещение на всяка зала с мивки - общо 2 - 4 бр./комплекта. 1.4.8. В операционната зона трябва да се създава система за вътрешни и външни комуникации както между операционните зали, така и с външни звена за диагностика, консултации, снабдяване и пр. 1.4.9. Операционният блок може да ползва централна стерилизация, но разполага и с допълнителен стерилизатор или автоклав за малки обеми. 1.4.10. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика: а) всяка операционна зала се почиства, измива и дезинфектира непосредствено след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на щателно почистване и дезинфекция; б) след извършване на септична операция операционната зала се подлага на цялостно почистване, измиване и дезинфекция, като се прекратява ползването й за нови операции до завършване на процедурата; в) апаратурата и техниката в операционните зали (операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операция) се почистват и дезинфектират ежедневно; г) в операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки; д) след всяка операция микрохирургичните инструменти подлежат на механично почистване и измиване, след което се стерилизират; е) асептиката и антисептиката се контролират периодично (РИОКОЗ, вътреболничен контрол); ж) на периодичен контрол подлежат ръцете на хирургичния екип след измиване, а персоналът на операционния блок - за заразоносителство. 1.4.11. Достъпът до операционния блок е ограничен. Право да влизат в него имат: постоянно работещият персонал; членовете на очния хирургичен и анестезиологичен екип; повиканите консултанти; пациентите за операция. 1.4.12. Потокът на движение на персонала се регулира и регламентира. 1.4.13. По-високо качество на лечебната дейност по "Очни болести" се осъществява при спазване на следните изисквания: а) напускайки операционния блок персоналът, работещ там, минава отново през съблекалнята за подмяна на операционните дрехи и обувки (калцуни); б) посоката на движение на болния е: през санитарно-пропускателен вход към операционната зала или към помещения за предоперативна подготовка; след завършване на подготовката болният се въвежда в операционната зала; след завършване на операцията се извежда в зала (стая) за наблюдение/събуждане в рамките на операционния блок или към отделението за интензивно лечение или в очно отделение. 2. Нива на компететност. Съобразно специфичните изисквания към осъществяваните специализирани медицински дейности и техния минимален обем, както и съобразно свързаните с това изисквания за специфично оборудване, обзавеждане, инфраструктура и квалификация на персонала, клиниките/отделенията по очни болести имат нива на компетентност, които ги определят като: 2.1. Клиники, отделения по очни болести от II ниво; 2.2. Клиники, отделения по очни болести от III ниво; 2.3. Клиника/отделение по очни болести е II ниво, ако изпълнява определените в стандарта общи изисквания за осъществяване на дейността по очни болести и специфичните за нивото изисквания за: 2.3.1. минимален брой лекари и минимален брой лекари със специалност по очни болести в клиниката/отделението; 2.3.2. апаратура; 2.3.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) наличие на клинична лаборатория I ниво на територията на болницата; осигурен достъп до микробиологична лаборатория - в структурата на болницата или по договор и осигурена възможност за използване на рентгенов апарат за скопия и графия на територията на населеното място; 2.3.4. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) минимален обем дейност: минимум 400 хоспитализации годишно; минимум 280 операции годишно на 10 легла, като най-малко 30 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия). 2.3.5. В лечебни заведения, осъществяващи дейност по очни болести на ІІ ниво на компетентност, съобразно възможностите на отделението се осъществява лечение на едно или няколко от следните заболявания: катаракта, глаукома, заболявания на придатъците на окото, възпалителни заболявания, спешни състояния - терапия и хирургия, детска офталмология, вкл. страбология, някои заболявания на ретината. 2.3.6. В лечебни заведения, осъществяващи дейност по очни болести на ІІ ниво на компетентност, може да се осъществява лечение на някои от заболяванията по т. 2.4.5, ако са спазени изискванията за оборудване, хирургичен екип и квалификация на персонала за съответния вид операции. 2.4. Клиника/отделение по очни болести е III ниво, ако изпълнява определените в стандарта общи изисквания за осъществяване на дейността по очни болести и специфичните за нивото изисквания за: 2.4.1. минимален брой лекари и минимален брой лекари със специалност по очни болести в клиниката/отделението/центъра; 2.4.2. апаратура; 2.4.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2016 г.) наличие на клинична лаборатория II ниво на територията на населеното място; осигурена възможност за използване на рентгенов апарат за скопия и графия на територията на населеното място и осигурен достъп до микробиологична лаборатория - в структурата на лечебното заведение или по договор; 2.4.4. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) минимален обем дейност: минимум 500 операции годишно на 10 легла, като най-малко 50 % от операциите са с голям обем и сложност и/или с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия). 2.4.5. В лечебни заведения, осъществяващи дейност по очни болести на ІІІ ниво на компетентност, се осъществява лечение на едно или няколко от следните заболявания: заболявания на ретината, трансплантация на тъкани, рефрактивна хирургия, пластичнореконструктивна и пластичновъзстановителна хирургия на окото и придатъците. В лечебни заведения, осъществяващи дейност по очни болести на ІІІ ниво на компетентност, може да се осъществява лечение и на всяко от заболяванията, описани за ниво ІІ. 2.5. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) 2.6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Структурите по очни болести в ДКЦ, МДЦ и МЦ с легла за краткосрочен престой могат да осъществяват дейности по т. 2.3.5 и 2.4.5, ако отговарят на изискванията за II или III ниво на компетентност на болничните структури. 3. Изисквания към персонала в клиника/отделение по очни болести. 3.1. Очна клиника/отделение. 3.1.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Началник на очна клиника е лекар с придобита специалност "Очни болести", хабилитирано лице. Очно отделение се ръководи от началник - лекар с придобита специалност "Очни болести". Началникът на клиниката/отделението отговаря за цялостната дейност на клиниката/отделението. 3.1.2. В очна клиника/отделение работят дипломирани лекари със или без придобита специалност. Броят на лекарите, работещи в клиниката/отделението се определя оптимално на базата на: а) осигуряване на цялостния диагностично-лечебен процес; б) кадрово осигуряване на приемен кабинет (кабинети); в) кадрово осигуряване на дежурни лекари (дневен и евентуално нощен) или лекари на разположение с последваща почивка, полагаща се по Кодекса на труда (КТ); г) осигуряване на спешна и специализирана офталмологична помощ; д) учебна натовареност в базите за обучение 3.1.3. Кадрово осигуряване на дейността на очна клиника/отделение: 3.1.3.1. Клиника/отделение от II ниво: минимален брой лекари - двама, от които двама с придобита специалност по очни болести. 3.1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиника/отделение от III ниво: минимален брой лекари - четирима, от които трима с придобита специалност по очни болести. 3.1.4. За осигуряване на качествени медицински грижи за болните е необходимо наличие на достатъчен сестрински персонал за ежедневната лечебна дейност, дежурства и разположение при спазване на изискванията на КТ. 3.1.5. Лекарският и сестринският персонал осигуряват комплексни и цялостни грижи за пациентите по отношение на диагностичните изследвания, медикаментозното и оперативното лечение, предоперативните и следоперативните грижи и процедури, диетичния и рехабилитационния режим и процедури. 3.1.6. Медицинската сестра в очна клиника/отделение ежедневно наблюдава общото състояние на болния, притежава компетентност да проследява оперирани болни и оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, специфични показатели), да регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата. 3.1.7. Помощният медицински персонал (санитари) няма достъп до леглото и храната на болните. Той изпълнява задачи, свързани с хигиенно обслужване и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар. 3.2. Операционна зала. 3.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При наличие на собствена операционна зона/блок същата се ръководи от началник, който е лекар - специалист по "Очни болести". Той носи отговорност за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на правилата за асептиката и антисептиката. В малки отделения с една или две операционни зали, в рамките на общия операционен блок на болницата, се определя отговорник за операционната зала на функционален принцип, пряко подчинен на началника на отделението. 3.2.2. Във всяка операционна зона работят задължително поне две операционни сестри. Броят на необходимите операционни сестри се определя от: а) задължителната дневна осигуреност от две операционни сестри на една операционна маса в рамките на един работен ден (евентуално една операционна сестра и един помощник); б) задължителното осигуряване на една до две операционни сестри на операционна маса в очна клиника/отделение, осигуряващи 24-часова спешна помощ (2 до 3 смени); в) осигуряването на операционна сестра "на разположение" за повикване при спешни състояния. 3.2.3. В операционния блок задължително работи помощен персонал, който осъществява почистването, дезинфекцията на операционните зали между две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни материали, сортирането на мръсно операционно бельо. 3.3. Състав и дейност на очнохирургичен екип. 3.3.1. Оперативна намеса се осъществява от очнохирургичен екип, който включва: а) ръководител на екипа - оператор (лекар - специалист по "Очни болести"); б) асистент или асистенти; в) операционни медицински сестри. 3.3.2. Броят на членовете на хирургичния екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса: а) при малка и средна по обем и сложност операция (малка и средна хирургия) е достатъчен екип, включващ лекар - специалист по "Очни болести" - оператор, и операционна сестра; б) при операция от обсега на "голямата" очна хирургия, както и при операция с високоспециализиран характер е задължително включването на минимум един асистент - лекар-специалист или специализант по "Очни болести" или медицинска сестра. 3.3.3. При съвместни операции с екипи от неврохирургия, травматология или от лицево-челюстна хирургия е възможно по искане на лекаря - специалист по "Очни болести" - оператор, да се формират два хирургични екипа за едновременна работа в две оперативни полета, както и ползването на втора операционна сестра. 3.3.4. Хирургичният екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до края на операцията (финалното зашиване на оперативна рана и налагането на превръзка). Допълването на очнохирургичния екип с асистенти по време на операция е задължително при прехождането й от по-лека към по-тежка категория и обем. Смяната на оператора по време на хирургична намеса е недопустимо, освен по медицински показания или извънредни обстоятелства, съгласно изискванията на т. 3.3.8. Допуска се в клиниките/отделенията за обучение на лекари смяна на оператора с обучаващи се лекари в отделни етапи от операцията, но контрола и отговорността поема операторът. В този случай се прилагат изискванията на т. 3.3.7. 3.3.5. Хирургичният екип извършва оперативна намеса в оборудвана съгласно нормативите самостоятелна операционна зала в задължително сътрудничество с анестезиологичен екип. 3.3.6. Операторът - ръководител на очнохирургичния екип, носи цялата отговорност за извършваната операция. 3.3.7. Функциите на "оператор" могат да бъдат поети за цялата операция или етапи от нея от друг член на очнохирургичния екип с по-ниска квалификация, но само с разрешение на оператора - ръководител на екипа, в негово присъствие и под негова асистенция, при оценка на сложността на операцията, конкретната оперативна ситуация и професионалните възможности на втория оператор. При това носителят на отговорността за изхода от операцията не се променя. 3.3.8. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Операторът може да бъде сменен от лекар - специалист по "Очни болести" с по-голям клиничен опит в случаите, когато той не може да се справи с възникнали интраоперативни проблеми или усложнения, застрашаващи успеха на операцията и живота на болния. 3.3.9. Лекарят, специализиращ "Очни болести", работи под ръководството на лекар с призната специалност "Очни болести" или на началника на очната клиника/отделение. Това ръководство се отнася към изискванията на ежедневната диагностично-лечебна работа; към участието в оперативната дейност като член на операционен екип или оператор в отделен етап от операцията; към цялостния процес на теоретична и практическа подготовка по специалността "Очни болести". 3.3.10. Специализиращият очен лекар работи като асистент или оператор в рамките на своята компетентност под наблюдението, контрола и непосредствените напътствия от ръководителя на очнохирургичен екип. 3.3.11. Операционната сестра е медицинска сестра с опит и квалификация по очни болести или в профилирана област на очните болести. Тя познава хода на операциите, подготвя и осигурява необходимите микрохирургични инструменти, консумативите и медикаментите, като контролира техния брой и изправност до края на операцията, следи стриктно за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала; изпълнява нареждания на ръководителя на очнохирургичен екип. Тя е равностоен член на този екип. Според възложените й задачи тя може да бъде инструментираща и асистираща. 3.3.12. Операционната сестра осигурява качествени грижи в операционната зала и по време на операцията изпълнява нарежданията на ръководителя на очнохирургичен екип. Тя допринася за сигурността на пациента по време на престоя и третирането му в операционния блок. 4. Организация на работата в клиника/отделение по очни болести. 4.1. Прием на болни. 4.1.1. В индивидуалните и груповите практики за първична медицинска помощ се осъществява първичен преглед на очно болен. Първичният преглед може да бъде за спешно или планово състояние на пациента. Извършват се диагностични процедури, включващи анамнеза и подробен клиничен преглед. 4.1.1.1. При спешни състояния са необходими: а) спешно извършване на необходими манипулации/процедури; б) консултация с лекар - специалист по "Очни болести", ако има такъв в същото или най-близкото лечебно заведение; в) спешно насочване към лечебно заведение за болнична помощ, разполагащо с очно отделение/клиника; в амбулаторната практика се извършва минималният необходим обем от лабораторни и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения. 4.1.1.2. При неспешни хронични състояния ОПЛ извършва диагностичното уточняване на заболяването в рамките на неговата компетентност, което включва: анамнеза, клиничен преглед, необходими очни изследвания, евентуално диференцирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания. След това пациентът се насочва за консултация с лекар - специалист по "Очни болести", в лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ и/или директно се насочва към консултативен очен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ. 4.1.2. В лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ лекарят - специалист по "Очни болести", осъществява диагностично уточняване на заболяването и лечение. 4.1.2.1. При спешни състояния се извършват необходимият лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което при необходимост пациентът се насочва към очно отделение/клиника на лечебно заведение за болнична помощ. 4.1.2.2. При хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, клиничен преглед, очни изследвания, диференцирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания. След това при необходимост пациентът се насочва за консултация или операция към консултативен очен кабинет в лечебно заведение за болнична помощ. 4.1.2.3. В лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ, оборудвано с очен инструментариум, операционна, условия за стерилизация, наличен превързочен материал, условия за анестезия, могат да се извършват операции с определен обем и сложност съгласно раздел IV. 4.1.3. Очното отделение/клиника разполага с приемно-консултативен кабинет в диагностично-консултативния блок. 4.1.3.1. Приемният кабинет е оборудван със зрителна таблица, набор корекционни стъкла, офталмоскоп, биомикроскоп, офталмотонометър, микрохирургични инструменти за отстраняване на чужди тела, превързочни материали, лекарствен спешен шкаф. 4.1.3.2. При постъпване на болен лекарят в приемния кабинет е задължен да приеме медицинските документи на пациента, да снеме анамнеза, да осъществи основен клиничен преглед и назначи необходимия обем спешни лабораторни и инструментални изследвания. При уточнена диагноза или продължаващи диференциално-диагностични търсения пациентът се хоспитализира в очно отделение/клиника: а) за динамично наблюдение - като се предава на дежурния лекар в очно отделение или на ръководителя на очнохирургичен екип; б) за оперативно лечение - като се уведомяват ръководителят на очнохирургичния екип и персоналът на операционния блок; в) писмено в историята на заболяването се отразяват назначенията за по-нататъшна диагностика, лечение, предоперативна подготовка и др.; г) в спешен порядък се осъществяват консултации с анестезиолог, други специалисти по преценка на анестезиолога според спецификата на заболяването или възрастта на пациента. 4.1.3.3. При постъпване на пациент в планов порядък, съобразено при необходимост с "Лист на чакащите", лекарят в приемния кабинет назначава необходимите допълнителни изследвания и консултации, проверява медицинските документи от извършените изследвания в доболничния етап, подготвя документите за хоспитализация (история на заболяване, друга медицинска документация). 4.1.3.4. Спешно или планово постъпващите пациенти се подлагат на задължителен санитарно-хигиенен преглед и обработка. 4.1.3.5. В превързочната/манипулационната на очния кабинет в специално приспособеното помещение, оборудвано съгласно стандарта, се извършват амбулаторни манипулации с определен обем и сложност, включени в съответен списък, както следва: а) отстраняване на чужди тела от роговица и конюнктива; б) отстраняване на калциеви инфаркти от конюнктивата; в) туширане на роговица; г) епилация на мигли. 4.2. Предоперативен период: 4.2.1. Клиничният преглед на пациента с очно заболяване е специфична диагностична процедура, която включва: а) клиничен диагностичен преглед (КДП) - за изясняване характера на заболяването, локализацията, влиянието или засягането от основното заболяване на съседни органи и системи, необходимостта от оперативна намеса (показания за операция), нейния очакван обем, избор на оперативен достъп и оперативна техника, прогноза за очаквания резултат и изход; б) клиничен преглед за оценка на оперативния риск (КПООР) - уточняване на общото състояние на пациента, наличието на придружаващи заболявания, шансовете да понесе необходимата анестезия и хирургична намеса, в резултат на което се уточнява оперативният риск и факторите, които го повишават. 4.2.2. Клиничен диагностичен преглед. 4.2.2.1. Клиничният диагностичен преглед на очно болен като първи етап започва в извънболнични условия. Той се провежда от ОПЛ или специалист по очни болести в амбулатория за специализирана медицинска помощ. Свързан е с уточняване на възможностите за амбулаторно лечение. 4.2.2.2. При изчерпване на диагностичните възможности на извънболничната помощ, при уточнена насочваща или сигурна диагноза, представляваща показания за очна намеса, пациентът подлежи на хоспитализация за прецизиране на диагнозата и необходимостта от операция. 4.2.2.3. Клиничният диагностичен преглед е неотменен етап от диагностичния процес, който включва следните основни компоненти: а) анамнеза, насочена към уточняване на основното заболяване, неговата точна локализация в очните структури, характер, разпространение към съседни органи и структури, наличие на спешни индикации за операция; Каталог: medstand medstand -> Клинична патология medstand -> Медицинска генетика medstand -> Имунологична подготовка при трансплантация на органи, тъкани и клетки medstand -> Нуклеарна медицина medstand -> Клинична лаборатория medstand -> Клинична хематология medstand -> Ушно-носно-гърлени болести medstand -> Наредба №4 от 13 март 2014 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "нефрология" medstand -> Ортопедия и травматология Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|