Наредба №36 от 6 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "очни болести"



Изтегляне 0.52 Mb.
страница3/4
Дата11.01.2018
Размер0.52 Mb.
#43840
1   2   3   4


б) клиничен преглед - оглед и изследване с биомикроскоп и офталмоскоп, насочен към уточняване на точната локализация и характер на увреждането, неговото разпространение и/или ангажиране на съседни структури и тъкани, евентуално стадии на онкологично заболяване, симптоми, подкрепящи тезата за спешно или неотложно състояние, и индикации за спешна/неотложна операция;

в) назначаване и провеждане на биохимични, микробиологични, вирусологични и други специализирани лабораторни изследвания, насочени към уточняване на очното заболяване и неговите усложнения;

г) назначаване и изпълнение на инструментални изследвания в обем, уточняващ характера на очното заболяване и неговите усложнения, прецизиращ индикациите за операция, евентуалния вид и обем на операцията, възможните варианти на оперативно или консервативно лечение на заболяването;

д) провеждане на консултации със специалисти от други клинични специалности, насочени към уточняване на диагнозата, показанията за операция и причините за неотложност/спешност.

4.2.3. Клиничен преглед за оценка на оперативния риск:

4.2.3.1. Клиничният преглед за оценка на оперативния риск е неотменен, ускорено протичащ диагностичен процес. Той може да бъде започнат от общопрактикуващ лекар или специалист от амбулатория за специализирана медицинска помощ, но представлява основно задължение на очния хирург и анестезиолога при уточнени показания за операция и взето решение за извършване на планова или спешна хирургическа намеса.

4.2.3.2. Клиничният преглед за оценка на оперативния риск включва следните основни компоненти:

а) анамнеза, насочена към уточняване на минали заболявания, придружаваща патология и повлияване на очното състояние от общи заболявания, имащи значение за правилна оценка на оперативния риск, за вида и обема на предоперативната подготовка с цел максимално подобряване на състоянието на болния и осигуряване на успешен и безпроблемен завършек на хирургичната намеса;

б) физикален преглед, насочен към установяване на данни за здравословното състояние на пациента, за наличието на придружаващи заболявания или повлияване на статуса от основното заболяване или от минали страдания;

в) назначаване и провеждане на биохимични и други лабораторни тестове, на инструментални изследвания и консултации със специалисти от други клинични специалности, за да се обективизира здравното състояние на пациента, с оглед правилната оценка на оперативния риск;

4.2.3.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Стандартният КПООР включва преданестезиологичен преглед/консултация с оценка на оперативния риск по скалата на ASA (American Society of Anaestesiologists) или друга възприета система, изграждане на становище за безопасността, индикациите и контраиндикациите на предстоящата анестезия, планиране на възможните анестетични техники и средства за тяхното провеждане, както и консултации с ОПЛ или интернист, а за деца до 18 години - с ОПЛ или педиатър. При предстоящи операции с малък и среден обем и сложност без обща анестезия консултации с ОПЛ и педиатър се извършват по преценка на лекаря - специалист по анестезия и интензивно лечение;

4.2.3.4. Окончателна преценка на оперативния риск се прави от очния хирург оператор при условие на спешност и/или от лекарски хирургически колегиум. Тази преценка се съгласува с лекар - специалист по анестезия и интензивно лечение, а при наличие на специфични причини - и с други специалисти клиницисти (лекарски консилиум).

4.2.3.5. Окончателната преценка за жизнения риск се поема от анестезиолога (или анестезиологичен консилиум).

4.2.3.6. Заключителната оценка за оперативния риск и жизнения риск се съобщава и обсъжда с пациента и неговите близки.

4.2.3.7. При индикации за операция и вземане на решение за извършване на такава се изисква назначаване и провеждане на лечебни мероприятия - подготовка за операция, с цел осигуряване на оптимално здравословно състояние на пациента и снижаване на оперативния риск. Подготовката за операция включва назначените от консултанти и от очния хирург лечебни средства и мерки по отношение на:

а) с оглед предстоящата анестезия - клиничен преглед и подготовка на пациента за анестезия в съответствие с медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение";

б) антиалергична подготовка при анамнестични данни за алергия и след предходно тестуване;

в) кардиологична подготовка, лечение на сърдечно-съдови заболявания, профилактика на кардиологични усложнения; тромбоемболична профилактика и лечение;

г) антибактериална профилактика и лечение, саниране на придружаващи заболявания и усложнения с възпалителен характер;

д) друга специфична подготовка, свързана с предходно заболяване на орган или система (дихателна, урогенитална, нервна и др.) или с ендокринно заболяване (захарен диабет, тиреотоксикоза и др.).

4.2.3.8. Всички факти и заключения, установени в резултат на КДП и КПООР, планът за предстоящата операция и възможните варианти за оперативно поведение (вкл. алтернативни способи), възможните рискове, страничните явления и усложнения (интра- и следоперативни), необходимостта от анестезия и от използване, макар и в редки случаи, на кръв и кръвни продукти с техния допълнителен риск и възможни усложнения, както и очакваният изход от очното заболяване и от операцията се съобщават и обясняват на болния по достъпен и разбираем от него начин. След като бъде информиран, пациентът подписва декларация, че е съгласен да бъде опериран. В случай че пациентът е недееспособен, съгласие се дава от законния представител или попечител.

4.2.3.9. Резултатите от КДП и КПООР се вписват в предоперативна епикриза, която е част от историята на заболяването. Предоперативната епикриза при спешни състояния се попълва от очния хирург оператор, който обосновава показанията за спешна операция и вероятния й вид. При планови операции предоперативната епикриза при необходимост се обсъжда на лекарски колегиум, а колективно взетото решение и оценката на оперативния риск се вписват от лекуващия лекар.

4.2.3.10. Предоперативната епикриза включва титулна част (трите имена, възраст, дата и номер на ИЗ), предоперативна диагноза, данни от анамнезата и физикалния статус в подкрепа на очното и придружаващите заболявания, резултати от някои биохимични, инструменталните и други изследвания; списък на проблемите, повишаващи оперативния риск, и необходимите профилактични мерки; оценка на оперативния риск; препоръки за предстоящата операция - обем, избор на поведение, интраоперативна диагностика, профилактични мерки. При онкологичните заболявания се отразяват хистологичната диагноза, предоперативният стадий на болестта, оценката на операбилността.

4.3. Операции.

4.3.1. Всички пациенти с потвърдени показания за очна хирургична намеса подлежат на включване в "Оперативна програма". Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет или при други обективни обстоятелства. Оперативната програма се съставя от началника на отделението или клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции показанията се потвърждават, а срокът и операторът се определят от началника на клиниката/отделението, респ. от ръководителя на дежурния екип.

4.3.2. Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала, подлежат на предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от хирургичния и анестезиологичния екип. Същото се отнася и за амбулаторните операции, чийто обем според оператора - лекар - специалист по "Очни болести", изисква участие и контрол от анестезиолог.

4.3.3. Избор на метод за обезболяване. Локално обезболяване се изучава, владее и извършва от оператора - лекар - специалист по "Очни болести", при наблюдение и под контрол на пациента от анестезиолог. Присъствието на анестезиолог в залата е задължително.

4.3.4. Оперативната находка, видът на извършената операция, както и евентуалните интраоперативни усложнения се отразяват в оперативен протокол, както следва: избор и обосновка на оперативен достъп, установена оперативна находка, извършени интраоперативни диагностични процедури, описание на техническите етапи на извършената хирургическа намеса (резултати от интраоперативните патоморфологични изследвания), възникнали усложнения и взетите спрямо тях мерки и условията при завършване на операцията. Уместно е използването на схеми при сложна интраоперативна находка.

4.3.5. В историята на заболяването операторът и анестезиологът отразяват назначенията за следоперативни изследвания и необходимите медикаменти, техния обем и дозировката.

4.4. Следоперативен период.

4.4.1. Хирургичният екип осигурява постоянно наблюдение в следоперативния период на локалния и общия статус на болния, на жизнени показатели и евентуално лабораторните изследвания при показания. При поставяне на пациента в отделение за интензивно лечение следоперативният контрол и мониторирането се извършват съвместно от анестезиологичен и очен екип по съгласуван протокол.

4.4.2. Очният оператор провежда наблюдение, определя срока за сваляне на превръзката и условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването - краткосрочен или дългосрочен. При показания той определя необходимостта от диспансеризация и рехабилитация.

4.4.3. При възникнали следоперативни усложнения, свързани пряко или индиректно с извършената оперативна интервенция (в ранния или късния следоперативен период), операторът е длъжен да наблюдава и контролира очния и общия статус на тези пациенти.

5. Оборудване, необходимо за изпълнение на рутинни и специфични дейности по специалността "Очни болести":

5.1. Очен кабинет в лечебно заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ:

5.1.1. Очният кабинет е оборудван със: кушетка (стол) за амбулаторни прегледи, шкаф за лекарства от първа необходимост, апарат за артериално налягане, стетоскоп, лекарска чанта за медикаменти, инструменти и консумативи (за домашни посещения на лекар в амбулатория за специализирана медицинска помощ по "Очни болести"), набор със стъкла, таблица или визус прожектор, биомикроскоп, офталмоскоп, тонометър, скиаскоп, таблица за изследване на цветно зрение, обикновен стол. По-високо качество на лечебната дейност се постига с наличие на авторефрактометър и компютризиран периметър.

5.1.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ (МЦ, МДЦ, ДКЦ), което извършва специализирана дейност по очни болести, разполага с очен кабинет, оборудван според т. 5.1.1, и може да разкрие операционна с легла за кратковременно наблюдение.

5.2. Очно отделение/клиника:

5.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Необходимо оборудване в лечебно заведение, в което има очно отделение/клиника за нуждите на диагностично-лечебния процес в структурата:

а) ІI ниво очно отделение - стандартно оборудване: биомикроскоп, зрителна таблица, визус проектор, набор пробни рамки и стъкла, триогледално стъкло, гониоскоп, тонометър, офталмоскоп, скиаскоп, таблици за цветно зрение, периметър, офталмометър, авторефрактометър - препоръчително; апарат за А-ехография, микрохирургичен инструментариум за осъществяване на очни прегледи и манипулации, капки за очи и стерилни материали; хирургични консумативи, превързочни материали; системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород; болнични легла, реанимационни легла; болнични шкафове, гардероби, хладилници и осветителни тела; средства за поддържане на текущи дезинфекции;

б) ІІI ниво очно отделение/клиника - оборудване според буква "а" и специализирано оборудване - апаратура за А- и Б-ехография, ФА, кераторефрактометрия, различни методи за тонометрия, пахиметрия; по възможност ОСТ, Хайделбергски томограф и друга високоспециализирана апаратура; при извършване на роговична рефрактивна хирургия - съответната диагностична апаратура; отделението трябва да разполага с лазерна апаратура, а операционната да бъде снабдена с апарати за факоемулсификация, парс плана витректомия, специфичен инструментариум, специфична апаратура за рефрактивна хирургия на местата, където се извършва такава; подходяща стерилизация при спазване на всички хигиенни изисквания по закон.

5.2.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Необходимо оборудване за очна клиника/отделение - база за обучение: поради необходимостта от осигуряване на обучителния процес, освен оборудването на очното отделение (ІI или ІІI ниво) е необходимо наличието на фотодокументация, възможности за наблюдение и обучение в стаите за изследване и операционния блок.

5.3. Операционна зона (зала/зали, блок).

5.3.1. Оборудване на операционна зала за извършване на операции с малък, среден и голям обем и сложност:

а) коаксиален микроскоп;

б) апарат за предна витректомия;

в) операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси;

г) операционна лампа - основна, осигуряваща концентрирано осветление на оперативното поле;

д) сателитно осветително тяло, включително подвижна лампа;

е) електрокаутер;

ж) система за аспирация - централна или допълнителна вакуумна помпа;

з) анестезиологичен апарат, монитор, анестезиологични консумативи;

и) хирургически консумативи, превързочни материали;

й) микрохирургичен инструментариум, специфичен според вида на изпълняваната оперативна намеса.

5.3.2. Оборудване на операционна зала за извършване на операции с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия):

а) коаксиален микроскоп;

б) апарат за факоемулсификация с възможност за предна витректомия;

в) апарат за парс плана витректомия;

г) операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси;

д) операционна лампа - основна, осигуряваща концентрирано осветление на операционното поле;

е) възможности за индиректна офталмоскопия;

ж) сателитно осветително тяло, включително подвижна лампа;

з) електрокаутер;

и) система за аспирация - централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа;

й) анестезиологичен апарат, монитор, анестезиологични консумативи;

к) хирургически консумативи, превързочни материали;

л) ендолазер за операции на ретината (препоръчително) - при наличие се осигурява високо качество на работа;

м) монитор за обучение;

н) възможност за широкоъгълно наблюдение на очно дъно - препоръчително.

5.3.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Специализирано оборудване в операционен блок на очна структура III ниво - база за обучение - възможности за визуализация с цел обучение на специализанти и студенти.

5.3.4. В лечебни заведения за извънболнична помощ, в които се извършва оперативна дейност по очни болести, следва да има оборудването по т. 5.3.1 или част от 5.3.2 съобразно вида на извършваната дейност.

5.3.5. Ползваната очна апаратура подлежи на редовна профилактика и контрол за качество, изправност и безопасност.

5.3.6. Използваната стерилизация за нуждите на очните операции е централна и локална:

а) всеки операционен блок или операционна зала (зали) трябва да разполага с възможност за локална стерилизация;

б) в зависимост от възприетата в болничното заведение система за централна стерилизация трябва да бъде предвидена опаковъчна машина.
Раздел III

Интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на пациенти с очно заболяване

1. Интердисциплинарни консултации, които са наложителни при лечението на пациенти с очни заболявания:

1.1. Консултации при пациенти, които подлежат на оперативно лечение:

а) специалист по анестезиология и интензивно лечение;

б) интернист (ОПЛ);

в) педиатър (ОПЛ) при пациенти под 18 години;

г) други специалисти при необходимост.

1.2. Консултации по показания - според изискванията на лекуващия лекар, хирурга или анестезиолога.

2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Консултация може да бъде извършена както от специалист от същата болница, така също и от специалист от друго лечебно заведение. При спешни състояния консултацията може да бъде извършена освен в лечебното заведение, където се лекува пациентът, също и в лечебното заведение на консултанта.
Раздел IV

Очни хирургични дейности и изисквания за извършването им

1. Операции с малък обем и сложност ("малка" хирургия):

1.1. Включват се заболявания на придатъците, корекция на цикатрикс в очната област, обработка и корекция на рана на придатъците.

1.2. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Операциите могат да бъдат осъществени както в амбулаторни условия съобразно локалното и общото състояние, така и в операционна зала в МЦ, МДЦ, ДКЦ, лечебно заведение за болнична помощ.

1.3. Съставът на очнохирургичния екип е съгласно раздел II, т. 3.3.2, буква "а".

1.4. Списък на оперативните техники и манипулации:

1.4.1. отстраняване на чужди тела от роговица и конюнктива;

1.4.2. отстраняване на калциеви инфаркти от конюнктивата;

1.4.3. термо- или криотерапия на роговицата;

1.4.4. туширане на роговицата;

1.4.5. шев на конюнктивата (непроникващи рани на роговица и склера);

1.4.6. операция при халацион;

1.4.7. електроепилация на мигли.

2. Операции със среден обем и сложност ("средна хирургия"):

2.1. Операции със среден обем се извършват при заболявания на придатъците, по-големи тумори, повърхностни увреждания на конюнктивата и роговицата, пластични операции на очните придатъци.

2.2. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Извършват се винаги в операционна зала, оборудвана съобразно вида на дейността, в МЦ, МДЦ, и ДКЦ с легла за краткосрочен престой и лечебни заведения за болнична помощ. Следоперативният контрол е задължителен.

2.3. Съставът на очнохирургичния екип е съгласно раздел II, т. 3.3.2, буква "а".

2.4. Списък на операциите:

2.4.1. задна склеротомия;

2.4.2. дисцизия на вторична катаракта;

2.4.3. предна витректомия като самостоятелна операция;

2.4.4. циклодиализа, иридектомия;

2.4.5. лазерна иридектомия и капсулотомия;

2.4.6. лазерна трабекулопластика или гониопластика при глаукома;

2.4.7. лазер коагулация за предотвратяване на отлепване на ретина и при съдови заболявания на ретината (един сеанс);

2.4.8. пластична корекция при ектропион или ентропион, трихиаза или дестихиаза;

2.4.9. отстраняване на конци от корнеа и склера;

2.4.10. отстраняване на метални чужди тела от склерата;

2.4.11. парацентеза, промивка и възстановяване на предната очна камера;

2.4.12. дилатация на слъзни каналикули, сондиране на слъзни пътища при деца;

2.4.13. отстраняване на силиконова/друга пломба;

2.4.14. ексцизия на птеригиум;

2.4.15. операция на флегмон на орбитата или на слъзния сак;

2.4.16. операция на евертирани слъзни отвори;

2.4.17. циклодиатермия, циклокриокоагулация.

3. Операции с голям обем и сложност ("голяма хирургия"):

3.1. Извършват се при заболявания на вътреочни структури, перфориращи очни наранявания, реконструкции и пластики на придатъци и преден очен сегмент, отстраняване на вътреочни чужди тела при очни наранявания; операции на страбизъм.

3.2. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Извършват се винаги в операционна зала, оборудвана съобразно вида на дейността, в МЦ, МДЦ, и ДКЦ с легла за краткосрочен престой и лечебни заведения за болнична помощ. Операциите изискват задължително следоперативно наблюдение на пациента от лекуващия лекар.

3.3. Съставът на очнохирургичния екип е съгласно раздел II, т. 3.3.2, буква "б".

3.4. Трябва да има осигурена възможност за настаняване на оперирания болен в клиника/отделение за интензивно лечение при налични индикации.

3.5. Списък на операциите:

3.5.1. операция на птеригиум с ламеларна кератопластика или лимбопластика;

3.5.2. възстановяване на костни стени на орбитата (например след фрактура);

3.5.3. пластика на клепачите със свободен кожен трансплантант;

3.5.4. клепачна пластика с кожно ламбо и свободен трасплантант;

3.5.5. операция на птоза (тарзофронтална суспензия, Фазанела);

3.5.6. операция на птоза с резекция на повдигащия клепача мускул;

3.5.7. клепачна пластика с преместване на кожно ламбо;

3.5.8. пластична корекция при стеснена или разширена клепачна цепка;

3.5.9. реконструкция при нарушаване целостта на слъзните пътища или слъзния сак;

3.5.10. крио- или лазеркоагулация на тумор на ретината;

3.5.11. крио- или лазеркоагулация при ретинопатия на недоносеното;

3.5.12. корекция на страбизъм чрез операция на прав очен мускул;

3.5.13. оперативно отстраняване на очната ябълка (енуклеация) със или без поставяне на имплант;

3.5.14. евисцерация със или без поставяне на имплант;

3.5.15. шев на рани на роговица или склера с репозиция или отстраняване на пролабиращи тъкани;

3.5.16. екстракция на катаракта със или без имплантация на вътреочна леща;

3.5.17. екстракция на имплантирана вътреочна леща;

3.5.18. трабекулектомия, трабекулотомия при глаукома;

3.5.19. зашиване на пломба върху склера;

3.5.20. лазерно лечение на заболявания на макулата.

4. Операции с много голям обем и сложност (високоспециализирана хирургия).

4.1. Извършва се в структури на лечебни заведения от III ниво на компетентност, като някои от тях могат да се извършват и в структури по очни болести от II ниво на компетентност, ако са създадени необходимите условия за това (оборудване по раздел II, т. 5.3.2, хирургичен екип, съгласно т. 3.3.2, буква "б" на раздел II и съответна квалификация).

Изтегляне 0.52 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание