Наредба №37 от 20 август 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "неврохирургия"
Изтегляне 0.54 Mb.
|
|
3. Операции 3.1. Всички пациенти с потвърдени показания за неврохирургична намеса подлежат на включване в "Оперативна програма". Оперативната програма може да бъде дневна или седмична. Тя подлежи на корекция при възникнали спешни операции, включвани в дневната програма с приоритет или при други обективни обстоятелства. Оперативната програма се съставя от началника на отделението или клиниката на базата на доклади от лекуващите лекари след предоперативно обсъждане на лекарски колегиум. При спешни операции показанията се потвърждават, а срокът и операторът се определят от началника на клиниката, респ. от шефа на дежурния екип. 3.2. Всички болни, подложени на оперативна намеса в операционната зала, подлежат на предоперативен, интраоперативен и следоперативен контрол и наблюдение от неврохирургичния и анестезиологичния екип. Същото се отнася и за амбулаторните операции, чийто обем според неврохирурга-оператор изисква участие и контрол от анестезиолог. 3.3. Избор на метод за обезболяване. Местното обезболяване се изучава, владее и извършва от неврохирурга-оператор, при наблюдение на общо състояние от анестезиологичен екип, ако това е необходимо. Задължително се изследва поносимостта на пациента към местния анестетик чрез предварително тестуване. Всички други видове анестезия се организират и провеждат от анестезиологичен екип съгласно медицинския стандарт "Анестезия и интензивно лечение". Тези изисквания важат и при извършване на еднодневна неврохирургия. 3.4. Изборът на анестезия принадлежи на анестезиологичния екип, но се съгласува с неврохирурга-оператор относно задачите на операцията, очаквания обем на неврохирургичната намеса, предполагаемата кръвозагуба, както и при отчитане на общото състояние на болния, предоперативните заболявания, спешното състояние, оценката на общия и оперативния риск, условията за работа и оборудването на операционния блок. 3.5. Изборът на операция почива на следните принципи: а) теоретично и практическо владеене на оперативните техники; б) да не се увреди болният; в) да се реши болестният проблем; г) да се отстрани болестта или да се облекчи състоянието; д) да има условия за интраоперативно доуточняване на диагнозата и за справяне с възможните неврохирургични усложнения. 3.6. Изборът на операция при еднодневна неврохирургия се решава по индивидуализирани показания, при стандартизиран протокол на лечение, при осигурени мерки за безопасност на пациента. Видът на неврохирургичните намеси, чието извършване е възможно в рамките на еднодневна неврохирургия съгласно националния и международния опит, са представени в отделен списък. 3.7. Неврохирургичният екип трябва да разполага с необходимото оборудване и да владее диагностични техники, позволяващи интраоперативно доуточняване на диагнозата за дефинитивно вземане на решения относно вида и обема на неврохирургичната намеса. 3.8. При спешни състояния неврохирургичният екип трябва да дозира решенията си в три степени: а) решение за предприемане на животоспасяваща намеса; б) покана към консултант с по-висока компетентност; в) транспортиране на болния в неврохирургично отделение/неврохирургична клиника с по-големи диагностични и лечебни възможности. 3.9. При извършване на неврохирургични намеси със среден и голям обем неврохирургичният екип трябва да разполага с добре оборудвана патоморфологична лаборатория и квалифициран патоморфолог. 3.10. Оперативната находка, видът на приложената операция, както и евентуалните интраоперативни компликации се отразяват в оперативен протокол. Оперативният протокол има титулна част. В протокола се описва избраният оперативен достъп, установената оперативна находка, извършените интраоперативни диагностични процедури, обосновка за избрания оперативен подход, описание на техническите етапи на извършваната неврохирургична намеса, резултатите от интраоперативните патоморфологични изследвания, намерените усложнения и взетите спрямо тях мерки, описание на поставените дренажи и условията при завършване на операцията. Уместно е използването на схеми при сложна интраоперативна находка. 3.11. В историята на заболяването операторът и анестезиологът отразяват назначенията за следоперативни изследвания и необходимите медикаменти, техния обем и дозировка. 4. Следоперативен период 4.1. Неврохирургичният екип осигурява постоянно наблюдение в следоперативния период на локалния статус и общото състояние на болния, на количеството и вида на отделяните през дренажите секрети, на жизнени показатели и лабораторните отклонения. При поставяне на пациента в отделение за интензивно лечение следоперативният контрол и мониториране се извършват съвместно от анестезиологичен и неврохирургичен екип по съгласуван протокол. 4.2. Следоперативното наблюдение, грижи и изписване на пациентите след еднодневна неврохирургия се извършват от лекарския и сестринския персонал, осъществили анестезията и операцията. Същият екип осигурява качествен контрол на болката, договаря необходимостта и системата за контролно наблюдение и преглед. 4.3. Неврохирургът-оператор провежда неврохирургичното наблюдение, определя срока за отстраняване на дренажи, сонда, катетър и др., извършва контрол на неврохирургичната рана и определя вида на необходимата превръзка, както и условията за изписване, домашно наблюдение и контрол след изписването - краткосрочен или дългосрочен. При показания той определя необходимостта от диспансеризация или рехабилитация. Раздел VI Необходимо оборудване за изпълнение на рутинни и специфични неврохирургични дейности 1. Неврохирургичен кабинет в амбулатория за специализирана медицинска помощ: кушетка за амбулаторни прегледи, стетоскоп, апарат за артериално налягане, негативоскоп, като превързочната на кабинета е оборудвана с висока кушетка или манипулационна неврохирургична маса, неврохирургичен инструментариум за превръзки и малки амбулаторни операции, допълнителен източник на светлина (подвижна еднолампова операционна лампа), сух стерилизатор, който не е задължителен при възможност за ползване на система за централна стерилизация. 2. Оборудване на НХО/НХК: 2.1. Стандартно оборудване на НХО/НХК: ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп. 2.2. Неврохирургичен инструментариум за осъществяване на септични и асептични превръзки, колички за септични и асептични превръзки. 2.3. Неврохирургични консумативи, превързочни материали. 2.4. Системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород. 2.5. Болнични легла, реанимационни легла. 2.6. Болнични шкафове и гардероби, осветителни тела. 2.7. Средства за поддържане на текущи дезинфекции. 3. Операционна зона (зала, зали, блок) 3.1. Оборудването във всяка операционна зала включва: a) операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните неврохирургични намеси; б) операционна лампа - основна, осигуряваща концентрирано осветление на операционното поле; в) сателитно осветително тяло, вкл. подвижна лампа; г) електрокаутер и биполарна коагулация; д) система за аспирация - централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа; е) анестезиологичен апарат, анестезиологични консумативи; ж) неврохирургичен операционен микроскоп, рентгенов апарат - С-рамо, неврохирургични консумативи, инструменти, превързочни материали. 3.2. Неврохирургичен инструментариум, специфичен според вида на изпълняваната оперативна намеса: 3.2.1. Гръбначни и гръбначномозъчни травми - рентгенов апарат С-рамо, системи за спинална стабилизация - предна, задна, странична; 3.2.2. Съдова неврохирургия - ангиограф за пероперативен контрол и за ендоваскуларни интервенции, ултразвуков апарат; 3.2.3. Функционална неврохирургия - рамкова или безрамкова стереотаксична (невронавигация) система, радиочестотна термокоагулация, електрокортикография, кортикална стимулация. 3.3. Препоръчително е операционната зона (блок, зали) да разполага с миялна машина за инструменти. 3.4. Ползваната апаратура подлежи на редовен контрол за качество, изправност и безопасност. 3.5. Използваната стерилизация за нуждите на неврохирургичната специалност е централна и локална. 3.5.1. Всеки операционен блок (или операционна зала/зали) трябва да разполага с възможност за локална стерилизация. 3.5.2. Локалната стерилизация изисква наличието на неголям автоклав и апарат за часова стерилизация (етилен оксид). 3.5.3. В зависимост от възприетата в болничното заведение система за централна стерилизация трябва да бъде предвидена опаковъчна машина. Раздел VII Критерии и показатели за качество на неврохирургичните дейности 1. Качеството на здравното обслужване се определя от следните критерии: a) безопасност; б) удовлетвореност на пациента (доверие и комфорт); в) икономическа и социална ефективност; г) равенство на шансовете (социална справедливост); д) приемлива цена; е) достъпност и своевременност; ж) адекватност; з) крайни резултати на здравното обслужване (здравен статус). 2. Качествените показатели за оценка на неврохирургичната дейност са: a) професионална квалификация и контрол върху нея; б) ефикасност и ефективност на диагностичната работа; в) ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение; г) ефикасност и ефективност на оперативното лечение; д) грижи за болния; е) контрол на асептиката и антисептиката; ж) вътреболнични инфекции, с подчертан акцент върху нозокомиални раневи инфекции. 3. Количествените показатели за оценка на неврохирургичните дейности са: a) използваемост на легловия фонд; б) оборот на легло; в) среден престой на болния в болницата, предоперативен и следоперативен; г) общ брой операции, оборот на операции на една операционна маса за денонощието; д) следоперативни усложнения; е) смъртност: в първите 24 часа; при неоперирани болни; при оперирани болни; причини за смъртта; ж) разпределение на операциите по вид, обем и сложност; з) съотношение между спешни и планови хоспитализации и операции; и) процент на декубитусите, на инфекциозните усложнения; к) съвпадение на поликлиничната, стационарната (оперативната) и патологоанатомичната диагноза. 4. Контролът на качеството е задължителен за всяко неврохирургично звено. 4.1. Трябва да има компютризирана документация на всички оперативни намеси, вкл. на настъпилите усложнения. 4.2. Резултатите трябва да бъдат анализирани и редовно обсъждани в целия колектив. Раздел VIII Права и задължения на неврохирургичния пациент 1. Неврохирургичният пациент има право да бъде подробно запознат с всички етапи от диагнозата и лечението си. 2. Неврохирургичният пациент декларира писмено своето "Информирано съгласие" в стандартизиран за страната документ, който може да бъде допълван в болници или отделения/клиники според спецификата на тяхната дейност. 3. Неврохирургичният пациент дава писмено своето информирано съгласие след подробна информация от лекар и медицинска сестра относно: 3.1. Изпълнение на лабораторни (биохимични) тестове и инструментални изследвания след разясняване на необходимостта и ползата от тях, рисковете за усложнения, приноса им за диагнозата или за определяне на лечебното поведение; 3.2. Ползване и преливане на кръв и кръвни продукти (пълноценна кръв, еритроцитна маса, тромбоцитна маса, нативна плазма, суха плазма, хуман-албумин, антихемофилна плазма, фибриноген и др.) след разясняване на показанията и необходимостта от тях, приноса им за предоперативната подготовка, необходимостта от тях по време на и след операцията, възможните усложнения и тяхното третиране, рисковете от тяхното приложение (алергия, трансмисивни инфекции и др.). 3.3. Осъществяване на анестезия, вида на анестезията и възможността от преход от местна към съчетана или обща, рискове от анестезията и средствата за тяхното предотвратяване. 3.4. Естеството на заболяването, от което боледува пациентът, настъпили или очаквани усложнения в развитието на болестта, рисковете от болестта, необходимостта от лечение, вида на това лечение и очаквания изход от лечението в различни варианти, ако такива са възможни. 3.5. Показанията за операция, възможните варианти за оперативно лечение, обем на операцията, оценка на оперативния риск с анализ на факторите, които го повишават (възраст, онкологично заболяване, придружаващи заболявания и др.), възможни следоперативни усложнения, очакван изход от лечението и прогноза. 3.6. Възможността за развитие на непредвидени усложнения в хода на самата операция и съгласие за предприемане на непредвидени, извънредни, животоспасяващи процедури, включително оперативни, несвързани пряко със заболяването, за което е осъществена хоспитализацията. Раздел IХ Обем на диагностичните възможности при неврохирургично болен 1. В лечебни заведения за извънболнична помощ или лечебни заведения за болнична помощ, в които няма разкрити клиники/отделения по неврохирургия: 1.1. Биохимични изследвания: ПКК, СУЕ, време на кървене и съсирване, кръвна захар, кръвна урея и креатинин, пълно изследване на урина. 1.2. Обзорна рентгенография на гръден кош и сърце. 1.3. Ултразвуково изследване. 1.4. ЕКГ. 1.5. КТ или МРТ. 2. Необходими диагностични възможности за клиники и отделения по неврохирургия от второ ниво на компетентност: 2.1. Биохимични изследвания - пълна биохимия. 2.2. Микробиологична лаборатория. 2.3. Рентгенови: обзорна графия на гръден кош, череп, гръбначен стълб, крайници. 2.4. КТ/МР. 2.5. Ангиография. 2.6. Патоморфологична лаборатория, възможности за спешно биопсично изследване (гефрир). 2.7. Ултразвукови изследвания. 2.8. ЕКГ. 2.9. Интраоперативна диагностика: а) рентгенографска (ангиография, нативна снимка - череп, прешлени, и др.); б) гефрир. 3. Необходими диагностични възможности за клиники/отделения по неврохирургия от трето ниво на компетентност: 3.1. Биохимични изследвания - пълна биохимия. 3.2. Специализирани изследвания: туморни маркери, изследване на хормони и др. 3.3. Изследване на хемостазелогичния статус. 3.4. Микробиологична лаборатория, вкл. за изследване на анаероби. 3.5. Вирусологична лаборатория. 3.6. Имунологична лаборатория. 3.7. Рентгенови изследвания: обзорни, контрастни, ангиографии и др. 3.8. Компютърна томография (КТ), магнитен резонанс (МР). 3.9. Невроендоскопия и невроендоскопски манипулации по възможност. 3.10. Ултразвуково изследване на корем, гръден кош, ретроперитонеално пространство, урогенитална система, щитовидна жлеза, ендолуменна. 3.11. Доплер-сонографско и ангиографско изследване на кръвоносни съдове. 3.12. Сцинтиграфия. 3.13. Патоморфологична лаборатория с възможност за гефрир, цитологична лаборатория. 3.14. Тънкоиглена биопсия и диагностични пункции - перкутанни, под ехографски или КТ контрол. 3.15. ЕКГ, ехокардиография. 3.16. Специализирани инструментални изследвания. 3.17. Интраоперативна диагностика: а) контрастни рентгенови изследвания; б) невроендоскопска; в) гефрир, цитология; г) видеоасистирана диагностика; д) интраоперативна ехография. 4. Специфични изисквания за обем на диагностичните възможности в болнични условия в профилирани НХО/НХК: задължителната диагностика включва ЕЕГ, електромиография, евокирани потенциали и невромониториране, КТ и /или МР, при необходимост ангиография и миелография. 5. Допустимо е извършването на биохимични и други специализирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания и консултации със специалисти от друго лечебно заведение или лаборатория в същото населено място при планови болни в предоперативния период. 6. Необходимите в следоперативния период лабораторни и инструментални изследвания трябва да бъдат гарантирани от болничното заведение, в което се извършва неврохирургичната намеса. 7. Обемът на оказваната спешна неврохирургична помощ трябва да бъде съобразен с възможностите за извършване на необходимия обем на диагностичните изследвания. 8. Забранено е извършването на планови неврохирургични намеси за онкологични заболявания в болнични заведения, които не разполагат с опитен специалист по патоанатомия и добре оборудвана патоморфологична лаборатория, позволяващи провеждането на срочни (гефрир) и планови биопсични изследвания. Раздел X Интердисциплинарни консултации и дейности при лечение на неврохирургично болни Интердисциплинарните консултации, наложителни при неврохирургични пациенти, биват: 1. Задължителни консултации: а) специалист по анестезиология и интензивно лечение; б) интернист. 2. Консултации по показания: 2.1. Рентгенолог; 2.2. Ендоскопист по профили; 2.3. Ехографист; 2.4. Специалист по клинична лаборатория; 2.5. Хемостазеолог; 2.6. Кардиолог; 2.7. Гастроентеролог; 2.8. Нефролог; 2.9. Уролог; 2.10. Пулмонолог; 2.11. Гинеколог; 2.12. Педиатър; 2.13. Невролог; 2.14. Ендокринолог; 2.15. Химиотерапевт/лъчетерапевт; 2.16. Профилирани тесни специалисти по хирургични области; 2.17. Микробиолог; 2.18. Патоморфолог, цитолог; 2.19. Други. 3. Задължителните интердисциплинарни консултации и дейности в болници, в които няма отделение по неврохирургия, са: а) стандартна консултация с интернист; б) стандартна консултация с анестезиолог; в) допълнителна консултация с педиатър (пациенти до 18-годишна възраст). 4. Задължителните интердисциплинарни консултации и дейности в клиника/отделение по неврохирургия от второ ниво на компетентност: а) стандартна консултация с интернист; б) стандартна консултация с анестезиолог; в) допълнителни консултации по показания с педиатър, профилиран интернист, ехографист, рентгенолог, химиотерапевт / радиолог или друг клиницист; г) допълнителна консултация с патоморфолог (пред-, интра- или постоперативна). 5. Задължителните интердисциплинарни консултации и дейности в клиника/отделение от трето ниво на компетентност: а) стандартни консултации съгласно т. 4; б) допълнителни консултации с клиницисти съгласно т. 4; в) допълнителни специализирани консултации и съвместни хирургически дейности с тясно профилиран специалист - хирург, уролог, гинеколог и други специалисти с хирургичен профил; г) допълнителни специализирани консултации с диагностична насоченост с рентгенолог, ехографист, ендоскопист, хемостазеолог, микробиолог, патоморфолог и др. 6. Допустимо е осигуряването на необходимия консултант-специалист от друга болница/кабинет в същото населено място по спешност. 7. При спешни състояния според преценката на хирурга (вземайки под внимание компетентност, оборудване, инструментариум, диагностични и терапевтични възможности) се избира вариант: а) покана за консултант; б) транспортиране на болния до друго лечебно заведение, отговарящо на изискванията за съответната патология. Раздел XI Обем на неврохирургичните дейности 1. Операции с малък обем и сложност, "малка" неврохирургия: а) включват се заболявания на кожата и подкожието; корекция на цикатрикс; малки доброкачествени тумори на телесните обвивки; ограничени инфекции на кожа, подкожие и по-дълбоко лежащи тъкани; обработка и корекция на рана; б) операциите могат да бъдат осъществени в амбулаторни условия или при непродължителна хоспитализация; в) могат да бъдат извършени самостоятелно от неврохирург със или без специалност или от двучленен неврохирургичен екип (неврохирург-оператор, операционна сестра). 2. Операции със среден обем и сложност, "средна" неврохирургия: а) извършват се винаги след хоспитализация, а следоперативният контрол е наложителен; б) осъществяват се от неврохирургичен екип с участието на неврохирург-специалист в качеството му на оператор или асистент. Неврохирургичният екип включва: оператор, асистенти (един или двама), операционна сестра. 3. Операции с голям обем и сложност, "голяма" неврохирургия: а) операциите изискват задължителна хоспитализация; Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|