Наредба №4 от 14 август 2003 г за проектиране, изграждане и експлоатация на електрически уредби в сгради

(2) Неблагоприятни въздействия могат да бъдат:

1. временни пренапрежения;

2. резки промени на мощността;

3. големи пускови токове;

4. хармоници на токове;

5. високочестотни колебания;

6. токове с нулева последователност (токове на утечка);

7. необходимост от допълнителни заземявания.

Раздел IV

(2) За реализиране на предварително определена периодичност и качество на поддържането се спазват следните изисквания:

1. всички необходими периодични проверки, изпитвания, поддържане и ремонти по време на предвидения експлоатационен срок да могат да се извършват лесно и надеждно;

2. да бъде осигурена ефективност на защитите с оглед гарантиране на безопасността;

3. надеждността на съоръженията, които осигуряват правилното функциониране на уредбата, да съответства на предвидения експлоатационен срок.

Глава трета

(2) При избора на мерки за защита срещу поражения от електрически ток се отчитат външните въздействия, определени в глава втора, раздел II, които могат да влияят върху степента на опасност от поражение от електрически ток.

(3) При проектиране на комбинации от мерки за защита не се допуска елиминиране или намаляване на ефективността на отделните мерки.

Чл. 31. (1) Мерките за защита срещу директен допир се определят в съответствие с БДС HD 384.4.41.

(2) При проектиране на защита срещу директен допир се спазват следните основни изисквания:

1. когато защитата срещу директен допир се реализира чрез корпусите (обвивките), се предвижда степен на защита най-малко IР Х2;

2. за хоризонтално разположени и лесно достъпни части на корпусите се предвижда степен на защита най-малко IР Х4;

3. когато изискването по т. 1 не може да бъде спазено поради условията на експлоатация или спецификата на електрическата уредба, се проектират други мерки за възпрепятстване на случайно допиране до частите под опасно напрежение;

4. препоръчва се проектиране на защита от токове с нулева последователност с номинален ток на задействане на защитния прекъсвач до 0,03 А като допълнително мероприятие за защита срещу директен допир в случай на отказ на защитата или при непредпазливост на ползвателите на уредбата;

5. когато при експлоатацията на уредбата определени тоководещи части трябва да бъдат допирани, за тяхното захранване трябва да се използва безопасно свръхниско напрежение до 25 V променливо или до 60 V постоянно напрежение; за електрически уредби в условия с особена опасност от поражения от електрически ток безопасното свръхниско напрежение може да бъде ограничено до по-ниски стойности;

6. за източници на безопасно свръхниско напрежение могат да се използват:

а) разделящи трансформатори (вкл. комплектувани с токоизправители);

б) двигател-генератори;

в) електрохимични източници (елементи или акумулатори);

7. веригите за безопасно свръхниско напрежение да са електрически разделени от веригите за по-високи напрежения.

Чл. 32. (1) Мерките за защита срещу индиректен допир се определят в съответствие с БДС HD 384.4.41.

(2) При проектиране на защита срещу индиректен допир се спазват следните основни изисквания:

1. режимът на звездния център се избира съгласно нормативните актове за устройство на електрическите уредби;

2. напрежението при допир, което може да се задържи неограничено време, да не превишава 50 V променливо или 120 V постоянно напрежение, а за условия с особена опасност от поражения от електрически ток да не превишава 25 V променливо или 60 V постоянно напрежение;

3. когато поради дефект на изолацията може да се появи корпусно напрежение, по-високо от границите по т. 2, повреденият потребител или повреденият участък (токов кръг) от електрическата уредба да се изключва за време, непревишаващо времето за изключване, определено в таблица 19.

Таблица 19

Схема TN

номинално максимално време за изключване (s)

напрежение

на мрежата

(V)

380 (400) 0,2

над 380 (400) 0,1

Схема IT

номинално без изведена с изведена

напрежение неутрала, неутрала,

на мрежата максимално максимално

(V) време за време за

изключване (s) изключване (s)

250/400 0,4 0,8

400/690 0,2 0,4

580/1000 0,1 0,2

(3) За електрически уредби в специални условия (като особена опасност от поражения от електрически ток) или за определени потребители (деца до 16 години и полезни животни) могат да се прилагат и по-малки стойности от дадените в ал. 2, т. 2 и в таблица 19 максимални времена за изключване.

Чл. 33. За електрически уредби с изолиран звезден център се допуска изискванията по чл. 32, ал. 2, т. 2 и 3 да не се прилагат за първия изолационен дефект.

Чл. 34. (1) Когато за част от електрическата уредба или за отделен потребител не могат да бъдат спазени изискванията по чл. 32, ал. 2, т. 2 и 3, се проектира система за допълнително изравняване на потенциалите.

(2) Системата за допълнително изравняване на потенциалите трябва да обхваща всички неподвижни токопроводими елементи, които са достъпни за едновременно допиране (включително корпусите на стационарните потребители), и металната арматура от конструкциите на сградите, доколкото това е възможно.

(3) Към системата за допълнително изравняване на потенциалите трябва да са присъединени защитните проводници на всички потребители, включително потребители, присъединявани към захранващата мрежа чрез щепселни съединения.

(4) Проводниците за допълнително изравняване на потенциалите трябва да отговарят на изискванията за защитни проводници, а техните сечения да са не по-малки от сеченията на защитните проводници за съответните потребители.

Чл. 35. За всяка сграда се проектира главна клема за изравняване на потенциалите, която дава възможност за присъединяване на:

1. защитния проводник на захранващата електрическа мрежа;

2. заземителния проводник за повторно заземяване на неутралния проводник;

3. водопроводната инсталация;

4. инсталацията за централно отопление и климатизация;

5. всички други метални елементи от конструкцията на сградата.

Чл. 36. За условия с особена опасност от поражения от електрически ток, освен зануляването чрез отделно жило на захранващия кабел, за стационарните потребители трябва да се проектира и допълнителна паралелна електрическа връзка на защитаваните корпуси с обединения работен и защитен неутрален проводник (проводник РЕN) на мрежата-например чрез свързване на корпусите към заземителна шина, която от своя страна е свързана най-малко на две места с проводника РЕN, а съпротивлението є спрямо земя отговаря на изискванията за повторно заземяване на нормативните актове за устройство на електрическите уредби.

(2) Комбинация на защита от токове с нулева последователност със зануляване може да се използва само когато защитният прекъсвач има конструктивна възможност да комутира токовете на късо съединение в съответния участък (токов кръг) на електрическата уредба.

Чл. 38. (1) Когато от защитно разделен участък на електрическата уредба се захранва само един потребител, не се допуска неговият корпус преднамерено да се свързва със защитен проводник или с корпуси на потребители, захранвани от други участъци на уредбата.

(2) Когато от защитно разделен участък на електрическата уредба се захранват няколко потребители, се спазват следните изисквания:

1. корпусите на защитаваните потребители в защитно разделения участък да са свързани помежду си посредством проводник за изравняване на потенциалите, който няма връзка със земя;

2. всички инсталационни контакти да имат защитна клема, свързана с проводника за изравняване на потенциалите;

3. гъвкавите захранващи проводници за потребителите от клас I на защита срещу поражения от електрически ток да съдържат защитен проводник, който в случая се използва за изравняване на потенциалите;

4. да има защитно устройство за контрол на съпротивлението на изолацията, което осигурява изключване при два дефекта на изолация, които засягат двама потребители и са във вериги на проводници с различна фазова последователност (полярност).

(3) Дължината на защитно разделен участък трябва да е не по-голяма от 500 m. Препоръчва се максималната дължина (L) да се определя по формулата:

100 000

Uн

Чл. 39. (1) В участък на електрическа уредба, захранван с безопасно свръхниско напрежение, не се допуска преднамерена електрическа връзка на тоководещите части както със земя, така и с тоководещи части и защитни проводници, принадлежащи към други участъци.

(2) Корпусите на защитаваните потребители не трябва да имат преднамерена връзка със земя, със защитни проводници или с други токопроводими елементи.

(3) Проводниците на участъците, захранвани с безопасно свръхниско напрежение, трябва да са разделени електрически и пространствено от проводниците на други участъци. Когато това изискване не може да бъде спазено, трябва да е изпълнено едно от следните условия:

1. проводниците за безопасно свръхниско напрежение освен собствената си изолация да имат и допълнителна електроизолационна обвивка, отговаряща на изискванията за допълнителна изолация;

2. проводниците на другите участъци, които не са за безопасно свръхниско напрежение, да бъдат отделени с метална обвивка (екран), свързана към защитна верига.

Раздел II

Защита срещу топлинни въздействия

Чл. 40. Мерките за защита срещу топлинни въздействия са определени в БДС HD 384.4.42.

Раздел III

(2) Тоководещите проводници на електрическите уредби в сгради се защитават срещу претоварване и къси съединения с едно или няколко устройства. Защитите срещу претоварване и къси съединения трябва да са съгласувани помежду си.

(3) За защита срещу свръхтокове се използват:

1. комбинирани устройства за защита срещу претоварване и срещу къси съединения, които са в състояние да прекъсват всички свръхтокове, които са по-малки или равни на токовете при метално късо съединение в местата, където са монтирани;

2. устройства за защита само срещу претоварване със зависима от тока времетокова характеристика и с номинална изключвателна възможност, по-малка от тока на метално късо съединение в местата на монтажа им;

3. устройства за защита само срещу къси съединения, които са в състояние да прекъсват токове, които са по-малки или равни на токовете на метално късо съединение в местата, където са монтирани.

Чл. 42. (1) За защита срещу претоварване трябва да се използват устройства, които могат да прекъсват всички токове на претоварване в проводниците на веригата, преди да настъпи недопустимо нагряване на изолацията и контактните съединения на кабелите, проводниците и шините и на предметите и материалите в пространството около тях.

(2) Защитата срещу претоварване по отношение съгласуването на защитните устройства със защитаваните проводници, кабели и шини трябва да отговаря на следните условия:

Ib І In І Iz, (2)

I2 І 1,45 Iz, (3)

където: Ib е изчислителният (работен) ток на веригата;

Iz-проспектният (допустимият) ток на натоварване на кабела, проводника или шината;

In-номиналният ток на защитното устройство; при регулируеми защитни устройства In е токът на настройката;

I2-токът на сработване на защитното устройство; в практиката I2 означава:

-за автоматичните прекъсвачи-токът на сработване за определено условно време;

-за стопяемите предпазители-минималният стопяващ ток за определеното в продуктовите стандарти изпитвателно време.

(3) Когато за защита на няколко паралелно свързани проводници се използва едно защитно устройство, стойността на Iz е сумата от допустимите токове на натоварване на паралелно свързаните проводници, при условие че те имат еднакви електрически характеристики (сечение, материал), положени са по цялата си дължина при едни и същи условия (дължина, начин на полагане, околна температура) и нямат отклонения.

Чл. 43. (1) За защита срещу къси съединения трябва да се използват защитни устройства, които могат да прекъсват всички токове на късо съединение, преди да настъпят недопустимо нагряване и опасни механични натоварвания на изолацията и контактните съединения на проводниците, кабелите и шините и на предметите и материалите в пространството около тях.

(2) Токът при метално късо съединение се определя по един от следните начини:

1. чрез изчисление;

2. чрез моделни изследвания;

3. чрез измервания на електрическата уредба.

(3) Устройствата за защита срещу къси съединения трябва да отговарят на следните изисквания:

1. изключвателната възможност да бъде равна или по-голяма от тока при метално късо съединение в мястото на монтажа; допуска се по-малка изключвателна възможност, когато непосредствено преди устройството е предвидено друго защитно устройство с необходимата изключвателна възможност; в такъв случай характеристиките на двете защитни устройства трябва да бъдат съгласувани помежду си, така че защитното устройство с по-малка изключвателна възможност и защитаваните проводници, кабели и шини да не могат да бъдат изложени на недопустими натоварвания;

2. времето за изключване на тока на метално късо съединение в произволна точка на защитаваната верига трябва да е по-малко или равно на времето t, за което този ток загрява проводниците на веригата до допустимата температура; при продължителност на късото съединение до 5 s за определяне на времето t за изключване може да се използва следната зависимост:

S

I

S-сечението на проводника (mm2);

I-ефективната стойност на тока при метално късо съединение (А);

k-константа за материала (Аs/mm2), която има следните стойности:

115-за медни проводници с поливинилхлоридна изолация;

76-за алуминиеви проводници с поливинилхлоридна изолация;

141-за медни проводници с каучукова изолация;

115-за съединения на медни проводници с мек припой;

номиналният ток на устройството за защита срещу къси съединения може да бъде по-голям от допустимия ток на натоварване на проводника или на проводниците на защитаваната верига;

3. при много къси допустими времена за изключване (t І 0,1 s) и когато във вериги за променлив ток се използват токоограничаващи защитни устройства, се отчита постояннотоковата съставяща на тока на късо съединение, както и за това, че джауловият интеграл на защитното устройство, посочен от неговия производител, трябва да бъде по-малък от стойността на израза k2.S2.

Чл. 44. (1) Когато за защита срещу претоварване и срещу късо съединение се използва устройство, което притежава изключвателна възможност най-малко равна на тока при метално късо съединение в точката на защитаваната верига, в която е монтирано, се приема, че това устройство изпълнява и функциите на защита срещу къси съединения на проводника, разположен след него.

(2) Когато за защита срещу претоварване и срещу късо съединение се използват различни защитни устройства, техните характеристики трябва да се съгласуват, така че защитата срещу претоварване да не бъде изложена на повреди при къси съединения.

Чл. 45. В редки случаи ограничаването на свръхтоковете може да се реализира чрез характеристиките на захранващия източник-когато импедансът на захранващия източник е такъв, че максималният ток, който той осигурява, е не по-голям от допустимия ток на натоварване на проводниците (например звънчеви трансформатори, заваръчни трансформатори, някои видове термоелектрични генератори).

Раздел IV

(2) Стойностите на временните пренапрежения се определят в зависимост от вида на захранващата електрическа мрежа (подземна или въздушна), от евентуалното наличие на устройства за защита срещу пренапрежения преди входа на електрическата уредба и от нивото на захранването с ниско напрежение.

(3) Защитата срещу атмосферни пренапрежения, които могат да възникнат на входа на електрическата уредба, се определя в зависимост от средногодишния брой на дните с активна атмосферна дейност (кероничното ниво) за местонахождението на електрическата уредба. Местата за разполагане и характеристиките на устройствата за защита се избират така, че възможностите за инциденти, дължащи се на колебания на напрежението, да бъдат намалени до ниво, приемливо за безопасността на хората и тяхното имущество, както и за желаната продължителност на работа. При оценяване на временни пренапрежения от атмосферен произход не се прави разлика между заземени и незаземени електрически уредби.

Чл. 47. (1) Когато електрическата уредба се захранва чрез подземна мрежа за ниско напрежение, на входа на уредбата не се предвижда защита срещу пренапрежения от атмосферен произход.

(2) Когато електрическата уредба се захранва чрез въздушна линия с междинно участие на подземен кабел за ниско напрежение с достатъчна дължина, на входа на уредбата не се предвижда защита срещу пренапрежения от атмосферен произход.

(3) Когато електрическата уредба се захранва чрез въздушна линия за ниско напрежение, при условие на външни въздействия АQ1, на входа на уредбата не се предвижда никаква допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен произход.

(4) Когато електрическата уредба се захранва чрез въздушна линия за ниско напрежение, при условие на външни въздействия АQ2, в зависимост от нивото на временните пренапрежения на входа на уредбата, се разглеждат следните случаи:

1. когато нивото е по-ниско от издържаното ударно напрежение, изискващо се за нивото на разпределителните и крайните вериги по таблица 21, на входа на уредбата не се предвижда защита срещу пренапрежения от атмосферен произход;

2. когато нивото е по-високо от издържаното ударно напрежение, изискващо се за нивото на разпределителните и крайните вериги по таблица 21, но е не по-високо от предполагаемото ниво по таблица 20, на входа на уредбата може да се предвиди допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен произход;

3. когато нивото е по-високо от предполагаемото ниво по таблица 20, на входа на уредбата се предвижда допълнителна защита срещу пренапрежения от атмосферен произход.

Таблица 20

Номинално напрежение Предполагаемо ниво на

на уредбата (V) временни пренапрежения

трифазно еднофазно на входа на уредбата

захранване захранване (категория IV на

със средна съоръженията)-kV

точка

- 120-240 4

277/480 - 6

400/690 - 8

1000 - 12

Чл. 48. За условие на външни въздействия АQ2 защитата срещу атмосферни пренапрежения може да бъде осигурена чрез:

1. една или повече защити, подходящи за номиналното напрежение на захранващата мрежа, инсталирани на входа на уредбата и свързани между проводниците и земята, както следва:

а) при схеми ТN и ТТ, когато неутралният проводник е заземен на входа на уредбата-между всеки незаземен фазов проводник и земята;

б) при схеми ТN и ТТ, когато неутралният проводник не е заземен на входа на уредбата-между всеки фазов проводник и неутралата, от една страна, и земята-от друга;

в) при схема IТ-между всеки фазов проводник и земята, а когато неутралата е изведена-между неутралата и земята;

2. други средства, осигуряващи най-малко еквивалентно ограничаване на пренапреженията.

Чл. 49. (1) Съоръженията за електрическата уредба трябва да се избират така, че тяхното номинално издържано ударно напрежение да бъде най-малко равно или по-голямо от допустимата стойност за мястото на инсталирането им, определена в таблица 21.

Таблица 21

Номинално Нормирано ниво на временните

напрежение пренапрежения (kV) за:

на уредбата (V)

три- едно разпреде- потреби- специално

фазно фазно лителни тели защитено

захран- захран- и крайни (II катего- електро-

ване ване мрежи рия на оборудване

със (III катего- пренапре- (I катего-

средна рия на пре- жения) рия на пре-

точка напрежения) напрежения)

- 120-240 2,5 1,5 0,8

230/400 - 4,0 2,5 1,5

277/480 - 4,0 2,5 1,5

400/690 - 6,0 4,0 2,5

1000 - 8,0 6,0 4,0

(2) Когато част от електрическата уредба съдържа въздушна линия, се използват съоръжения от IV категория на пренапрежения или се предвижда защита от пренапрежения съобразно нормираното ниво за временни пренапрежения по таблица 21.

(3) Съоръжение, което има издържано ударно напрежение, по-малко от нормираното ниво на пренапрежения, може да се използва, когато е допустимо да не бъде осигурена координация на изолацията и когато възможните последствия са оценени.

Раздел V

Раздел VI

Чл. 52. (1) При схема ТN-С във веригата на проводник РЕN не трябва да се проектира апарат за разединяване или прекъсвач.

(2) При схема ТN-S във веригата на неутралния проводник може да се проектира апарат за разединяване или прекъсвач.

(3) При всички схеми във веригата на защитния проводник не трябва да се проектира апарат за разединяване или прекъсвач.

Чл. 53. (1) За всеки участък (токов кръг, верига) трябва да се предвижда възможност за разединяване на всеки от тоководещите проводници, като се отчитат ограниченията по чл. 52.

(2) Когато условията на експлоатация позволяват, за няколко вериги може да се проектира разединяване чрез едно устройство.

Чл. 54. Когато отделно съоръжение или обвивка съдържат тоководещи части, свързани към повече от един захранващ източник, се предвижда предупредителна табела, за да може всеки, който има достъп до тоководещите части, да бъде предупреден за необходимостта да ги разедини от различните захранващи източници, освен когато има блокировка, осигуряваща разединяване на всички разглеждани вериги.

Чл. 55. Когато условията на експлоатация налагат, трябва да се предвиждат необходимите средства за възпрепятстване на непреднамерено поставяне на съоръжение под напрежение.

Чл. 56. (1) Устройства за аварийно изключване трябва да се предвиждат за всяка част на електрическата уредба, за която може да бъде необходимо изключване на захранването за отстраняване на неочаквана опасност.

(2) Когато съществува опасност от поражение от електрически ток, устройството за аварийно изключване трябва да прекъсва всички тоководещи проводници, като се отчитат ограниченията по чл. 52.

(3) Устройствата за аварийно изключване и за аварийно спиране трябва да действат доколкото е възможно най-пряко върху съответните тоководещи проводници на захранването.

Чл. 57. (1) Устройствата за аварийно изключване трябва да позволяват прекъсване на захранването с едно действие.

(2) Задействането на устройствата за аварийно изключване не трябва да предизвиква друга опасност и да влияе върху комплекса от необходими мерки за отстраняване на опасността.

Чл. 58. (1) Устройства за функционално изключване се предвиждат за всяка електрическа верига, която трябва да се изключва независимо от другите части на електрическата уредба.

(2) Устройствата по ал. 1 може да не прекъсват всички тоководещи проводници на съответната верига. Във веригата на неутралния проводник не трябва да има еднополюсно устройство за функционално изключване.

(3) В общия случай за едно съоръжение се предвижда едно устройство за функционално изключване. Допуска се с едно устройство за функционално изключване да се управляват и повече съоръжения, ако е предвидено да работят едновременно.

(4) Инсталационни щепсели и контакти с номинален ток до 16 А може да се използват за функционално изключване.

Чл. 59. (1) Когато устройствата за функционално изключване осъществяват превключване към различни източници на захранване, те трябва да обхващат всички тоководещи проводници и да не позволяват паралелно включване на източниците, освен ако са проектирани специално за такъв режим.

(2) В случаите по ал. 1 не се предвижда устройство за разединяване на проводник РЕN или на защитен проводник.

Чл. 60. Веригите за управление трябва да са проектирани така, че да бъдат ограничени опасностите, които биха могли да възникнат вследствие на дефект на изолацията между верига за управление и достъпни токопроводими части и да предизвикат неправилно действие на управляваното съоръжение (например непреднамерено задействане).

Чл. 61. (1) Веригите за управление на електродвигатели трябва да са проектирани така, че след спиране вследствие на спадане или отпадане на напрежението да не е възможно автоматично повторно пускане на електродвигателите, когато такова пускане може да предизвика опасност.

(2) В случай че за един електродвигател се предвижда електрическо спиране с противовключване, трябва да се вземат предпазни мерки за избягване на промяна на посоката на въртене в края на спирането, особено когато такава промяна може да предизвика опасност.

(3) Когато посоката на въртене на електродвигателя може да оказва влияние върху безопасността, трябва да се вземат мерки за избягване на работата му в обратна посока, например при промяна на реда на фазите.