Наредба №7 от 15 декември 2004 Г. За топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

b - периодът от време с включен вентилатор.

При механични вентилационни системи с рекуператор дебитът и кратността на въздухообмена се определят съответно по формулите:

където:

nинст. е кратността на въздухообмена от вентилационната система;

hv - коефициентът на ефективност на рекуператора;

nx - допълнителната кратност на въздухообмена вследствие на неуплътнение и отваряне на прозорци.

Когато няма по-точни данни, се приема nx = 0,2h-1.

Топлинните печалби (QwR), получени от рекуператора въздух-въздух на вентилационната система, са месечно зависими и се определят по формулата:

Топлинните печалби зависят от вътрешните топлинни източници, от вида на сградата, нейното предназначение (жилищнa, нежилищна), както и от техническото обзавеждане, броя на обитателите и мощността на наличните съоръжения. Средните месечни топлинни печалби от вътрешни топлинни източници Qi,M в kWh/m2 се определят по формулата

qi,tA е средният топлинен поток от вътрешни топлинни източници в работно време или престой на хора в помещенията в продължение на време tA, h;

qi,tNA - средният топлинен поток от вътрешни източници в извънработно време; tNA = 24 - tA, в h.

Топлинните печалби от вътрешни топлинни източници в жилищни сгради се съобразяват с продължителността на работа на отделните уреди. Стойностите на средния топлинен поток от различни топлинни източници в сградите са съгласно табл. 7.

Qih,M са вътрешните топлинни печалби в отопляемото пространство, определени по формула (3.68);

Qiu,M - вътрешните топлинни печалби в неотоплявани помещения.
8. Топлинни печалби от слънчево греене

8.1. Общи положения

Слънчевите печалби допринасят съществено за намаляване на потребната топлина за отопление, като се отчитат следните фактори:

а) средният интензитет на пълното слънчево греене в зависимост от ориентацията на сградните елементи съгласно табл. 2 на приложение № 2;

б) коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (соларен фактор) на прозрачните елементи съгласно табл. 8;

в) коригиращият фактор за слънцезащитни приспособления съгласно табл. 9;

г) коефициентът на поглъщане на слънчева енергия от външна повърхност съгласно табл. 10;

д) частта от рамката; когато няма по-точна стойност, тя се приема до 30 %.

1) Когато прозрачността на слънцезащитното приспособление е под 15 %, тя се оценява като малка.

i е номерът на елемента;

j - ориентацията на елемента;

As - ефективната приемаща площ; определя се по формула (3.72).

Топлинните печалби от слънчево греене в неотопляеми помещения се умножават с фактора (1-b) и след това се сумират с топлинните печалби от слънчево греене на отопляемите помещения (където b-стойността е по формула (3.57)).

8.2. Ефективна приемаща площ

Ефективната приемаща площ Аs на остъклена част (например прозорец) се определя по формулата:
Аs = AFsFCFFg, (3.72)
където:

А е брутната площ на повърхността, поглъщаща енергия (например площта на прозорец);

Fs - коригиращият фактор на засенчването, определен по формулата:
Fs = FoFfFh; (3.73)
FC - коригиращият фактор за слънцезащитни приспособления; взема се предвид само когато е в действие постоянна слънцезащита, независима от огряването на слънцето;

FF - коригиращият фактор за частта от рамката, който съответства на отношението на остъклената площ към общата площ на прозореца; когато няма по-точна стойност, FF се приема от 0,7 до 0,8;

g - действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия.

Влиянието на засенчването от хоризонта (например от земно възвишение, дърво или друга сграда) се отчита с фактора (Fh) и зависи от ъгъла към хоризонта, т.е. от средния ъгъл към хоризонта от разглежданата фасада на фиг. 1. Стойностите на Fh, в зависимост от ориентацията на прозорците, за отоплителен период от октомври до април са определени в табл. 11.

Fw е коригиращият фактор вследствие неперпендикулярност на лъчението; Fw = 0,85;

8.3. Топлинни печалби от слънчево греене през обособени неотопляеми остъклени пространства (пристройки)

Определят се топлинните печалби от слънчево греене през обособени неотопляеми остъклени помещения (зимни градини), граничещи с отопляеми помещения, когато има разделителна стена между отопляемата зона и зимната градина съгласно фиг. 3. Отопляемата зимна градина или остъклената пристройка без разделителна стена към отопляемата зона се изчисляват като отопляеми помещения.

Фиг. 3
Топлинните печалби (QSs), които достигат в отопляемата зона от зимната градина, са сума от директните топлинни печалби през преградната стена (QSd) и индиректните топлинни печалби (QSi), вследствие на които чрез слънцето се затопля зимната градина:
QSs = QSd + QSi (3.75)
Директните топлинни печалби от слънчево греене QSd за определен период от време t са сума от топлинните печалби през прозрачните части (w) и непрозрачните части (r) на преградната стена. Те се определят по формулата:

Индиректните топлинни печалби от слънчево греене за период t се изчисляват чрез сумиране на слънчевите печалби за всяка поглъщаща повърхност j в зимната градина, като директните топлинни печалби през непрозрачни части на преградната стена се изваждат. Данните съгласно фиг. 3 за прозрачните части на преградната стена се означават с индекса "w", а за външното остъкление на зимната градина - с индекса "е".

Индиректните топлинни печалби QSi се определят по формулата:

(1-b) определя частта на индиректните топлинни печалби, които се получават през разделителната стена;

FS - коригиращ фактор на засенчването;

FC - коригиращ фактор за слънцезащитни приспособления от табл. 9;

FF - коригиращ фактор за частта от рамката;

ge - действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия на остъклението на зимната градина;

gw - коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия на прозореца към зимната градина при перпендикулярно лъчение;

Aw и Ae - площи на прозрачни части;

Up - коефициент на топлопреминаване на непрозрачна преградна стена към зимната градина;

Upe - коефициент на топлопреминаване между повърхността на приемащата площ на разпределителната стена и зимната градина;