Наредба за изменение и допълнение на наредба №2 от 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "кардиология"
Изтегляне 0.89 Mb.
|
|
4.1.1.1.1. броят на лекарите трябва да е достатъчен за формиране на равностоен екипен принцип на работа; 4.1.2. лекарите, работещи в отделението, трябва да преминат обучение по интубация, лечение и обгрижване на пациент на апаратна вентилация; овладяването на методиките се доказва с документ, издаден от началника на клиника/отделение за интензивно лечение към съответната болница; 4.1.3. лекарите, извършващи високоспециализирани дейности в съответната област, трябва да притежават и съответно свидетелство за това; 4.1.4. началникът на отделението по интензивно кардиологично лечение е лекар с придобита специалност по кардиология, назначен по реда на Закона за лечебните заведения и Кодекса на труда, с минимум 5 години стаж по специалността след придобиването й и най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно кардиологично лечение. 4.2. Специалисти по здравни грижи: 4.2.1. старша медицинска сестра - с квалификация "бакалавър", назначена по реда на Закона за лечебните заведения и Кодекса на труда, с най-малко 5 години стаж в специализирана структура за интензивно кардиологично лечение; 4.2.2. сестри - съотношението сестра : легло е 1 : 2 за смяна; 4.2.3. оптимален брой сестри на смяна - от 3 до 5; 4.2.4. рехабилитатори - 1 рехабилитатор на 10 легла за смяна. 4.3. Друг персонал: 4.3.1. медицински секретар и друг немедицински персонал се предвижда съобразно необходимостта. 5. Професионална дейност 5.1. Професионални дейности, осъществявани от лекарите: 5.1.1. осигуряване и поддържане на съдови линии; 5.1.2. осигуряване и поддържане проходимостта на горните дихателни пътища при интубация; 5.1.3. дрениране на кухини; 5.1.4. поставяне и поддържане на временен електрод в дясна камера за временна стимулация на сърцето; 5.1.5. извършване на дефибрилация и електрокардиоверсио; 5.1.6. лекарствена терапия и терапевтични техники; 5.1.7. спонтанна артериовенозна хемофилтрация; 5.1.8. кардиопулмонална ресусцитация по време на интензивно лечение - прилагане на комплекс от диагностично-терапевтични мероприятия за възстановяване на преустановени жизнени функции в състояние на клинична смърт; 5.1.9. диагностика на клинична смърт; 5.1.10. външен сърдечен масаж; 5.1.11. интензивно лечение на постреанимационни усложнения; 5.1.12. прилагане на терапевтични алгоритми; 5.1.13. мониториране по време на интензивно лечение; 5.1.14. усвояване на техники, свързани с осъществяване на хемодинамичен контрол - поставяне на термодилуционен катетър на Суон - Ганц; 5.1.15. мониториране на показатели при пациенти, поставени на изкуствена белодробна вентилация; 5.1.16. извършване на специализирани дейности - инвазивна диагностика и лечение, ехокардиография; 5.1.17. диагностика и подготовка на пациенти с остър миокарден инфаркт за извършване на интервенционално лечение, както и постпроцедурно лечение; 5.1.18. подготовка и лечение на пациенти за кардиохирургическо лечение; 5.1.19. лечение на кардиологични усложнения при пациенти, хоспитализирани извън кардиологичната клиника; 5.1.20. лечение на хемодинамични нарушения, свързани с различни етиологични кардиологични единици. 5.2. Професионални дейности, осъществявани от специалисти по здравни грижи: 5.2.1. проследяване на витални параметри на пациентите за интензивно лечение; 5.2.2. извършване на активна помощна дейност при реанимационни мероприятия; 5.2.3. осигуряване и поддържане на венозни източници за интравенозно лечение; 5.2.4. тоалет на дихателни пътища при интубирани пациенти; 5.2.5. диагностика на клинична смърт на ниво сестринска компетентност; 5.2.6. стандартни базови дейности в областта на здравните грижи; 5.2.7. попълване на специална документация - реанимационни листове. 6. Организация на дейността 6.1. Общи положения: 6.1.1. поради високоспециализираните дейности, които се изискват от лечебните ръководства (алгоритми) за работа, интензивното кардиологично лечение задължително се осъществява в обособена специализирана структура на болничното заведение; 6.1.2. организацията на дейността на интензивното кардиологично лечение е подчинена на задължителното изискване за поддържане на непрекъсната и равностойна 24 часа в денонощието организационна и материална готовност, както и наличие на готовност за прием на пациенти и осигуряване на тяхното активно наблюдение, проследяване и поддържане на основни жизнени функции при еднакво ниво на качество на медицинската помощ, осигурена екипност (лекари и медицински сестри) и високотехнологично оборудване; 6.1.3. във връзка с това изискване организацията на дейността на отделението е хоризонтално и вертикално пряко свързана с всички останали болнични звена, с приоритет по отношение на осъществяване на връзките; необходимо е осигуряване на улеснена комуникация и улеснен достъп до самостоятелната клиника/отделение по кардиология и до останалите лечебно-диагностични звена на лечебното заведение. 6.2. Изисквания към лечебното заведение за осъществяване организацията на дейността: 6.2.1. лечебното заведение трябва да осигурява безпроблемно функциониране на инфраструктурите на отделението: комуникации, медицински газове, клинична лаборатория, рентгенови изследвания, консултации с други специалисти; 6.2.2. ръководителите на лекарския и сестринския екип носят съответно отговорността за конкретните лечебни дейности за времето на работа на екипите; 6.2.3. ежедневно се осигуряват условия и необходимият брой легла за прием на пациенти, индицирани за лечение в отделението. 7. Контрол на качеството 7.1. Изпълнение на ръководствата (алгоритмите) за работа при различни сърдечно-съдови усложнения съобразно нормите, възприети от Дружеството на кардиолозите в България, базирани върху европейските ръководства. 7.2. Статистически показатели за прием на болни, смъртност, използваемост на леглата. Глава 3. Изисквания за отделение по неинвазивна диагностика 1. Общи положения Отделението по неинвазивна диагностика осигурява изпълнението на всички неинвазивни диагностични методи в кардиологията при пациенти със сърдечно-съдови заболявания: 24-часово холтер мониториране на артериално налягане; 24-часово ЕКГ холтер мониториране на сърдечния ритъм и проводимост; ехокардиография във всичките й технически аспекти; стрес-тест с натоварване чрез велоергометър и/или "бягаща пътека" със/без фармакологично вмешателство, със/без ехокардиография; електрокардиография. 2. Структура 2.1. Отделението е разположено на достъпно място за всички останали структури от клиниката/отделението по кардиология и разполага с осигурена възможност за комуникация с всички останали звена на болничното заведение. 2.2. Отделението е съставено от отделни зали и кабинети. 2.3. Провеждането на ехокардиографски изследвания и стрес-тест натоварвания изискват сепарирани зали/кабинети за тяхното извършване, с директна дневна светлина, с възможности за комуникация помежду им, както и с другите структурни елементи на отделението; площта на всяка зала/кабинет не трябва да е по-малка от 20 кв. м. 2.4. Дейностите, свързани с холтер мониториране на сърдечния ритъм и артериалното налягане, както и с електрокардиография се извършват в отделни кабинети; всеки кабинет трябва да има площ не по-малка от 8 кв.м и директно дневно осветление. 2.5. Отделните зали/кабинети трябва да са свързани с коридор с възможности за сядане на пациентите; коридорът трябва да е достатъчно широк, за да осигурява маневриране на легла с тежко болни пациенти, а също така трябва да има електрически контакти, които да бъдат използвани в ситуации, при които се провеждат реанимационни мероприятия. 2.6. Други структурни единици на отделението: санитарен възел за пациенти, санитарен възел за персонала, място за медикаменти, лекарски кабинети, архив, склад. 3. Изисквания за оборудване 3.1. Велоергометър и/или "бягаща пътека" (тредмил) с възможности за компютърна обработка на резултатите. 3.2. 24-часов ЕКГ холтер мониторираща система - най-малко 3 комплекта за пациентите на общото кардиологично отделение с 30 легла. 3.3. 24-часов холтер мониторираща система за артериално налягане - най-малко 2 комплекта за общото кардиологично отделение с 30 легла. 3.4. Ехокардиографски апарати с ЗD - препоръчително е да са най-малко два броя за общо отделение по кардиология, с пулсов, продължителен и цветен Доплер (Doppler), с възможности за трансезофагеално ехокардиографско изследване и с пълен софтуерен пакет за количествени измервания. Не се допуска използването на апарат, който е бил надстрояван/обновяван преди повече от 7 години. 3.5. Система за преразглеждане на ехокардиографските изследвания. 3.6. Медицински кушетки с подвижни елементи. 3.7. Стойки за инфузомати, перфузори, инфузомати. 3.8. Консумативи за извършване на трансезофагеално ехокардиографско изследване. 3.9. Препоръчително е да има система за осъществяване на тилт-тейбъл тест (тест с маса с променящ се наклон) за отделение по неинвазивна диагностика на клиника/отделение по кардиология. 4. Персонал 4.1. Лекари: 4.1.1. лекарите да са с придобита специалност по кардиология, а ако извършват ехокардиографски изследвания на експертно ниво - да притежават съответно свидетелство за това ниво като високоспециализирана дейност; 4.1.2. броят на лекарите се определя според възможностите на лечебното заведение; 4.1.3. лекарите в отделението задължително владеят повече от една неинвазивна методика за осигуряване взаимна заменяемост при отсъствия; 4.1.4. началникът на отделението е лекар със специалност по кардиология и притежава свидетелство за експертно ниво по ехокардиография; препоръчително е да има стаж най-малко 5 години в отделение по неинвазивна диагностика. 4.2. Специалисти по здравни грижи - задължително поне 1 специалист по здравни грижи за едно изследване - ехокардиография или стрес-тестове с велоергометрия/"бягаща пътека". 5. Професионални дейности 5.1. Общо изискване - професионалните дейности в отделение за неинвазивна диагностика изискват непрекъснато поддържане на квалификацията от работещите в структурата. 5.2. Специфични дейности: 5.2.1. провеждане на стрес-тестове чрез велоергометрия или тредмил; 5.2.2. провеждане на стрес-тестове с фармакологични агенти и ехокардиография; 5.2.3. разчитане на 24-часови холтерови записи на сърдечния ритъм и проводимост; 5.2.4. разчитане на 24-часови холтерови записи на артериалното налягане; 5.2.5. препоръчително извършване на изследвания с "тилт-тейбъл" (наклонена маса); 5.2.6. разчитане на ЕКГ; 5.2.7. провеждане на едно- и двуразмерни ехокардиографски изследвания с пулсов, продължителен, цветен тъканен и конвенционален доплер, извършване на тъканно-доплерово изследване, контрастна ехокардиография. 6. Организация на дейността 6.1. Продължителност на ехокардиографски изследвания 25 - 30 минути за стандартни изследвания, до 45 минути за по-сложни изследвания. 6.2. Използване на ръководства/алгоритми за работа. 6.3. Да се използва утвърден от ръководството на лечебното заведение задължителен единен протокол за разчитане на ехокардиографските изследвания с три части: 1) измервания - съдържа размерите на стените и кухините, както и измервания с Доплер техника; описателна част - анатомия/морфология на клапите и на сърдечните кухини; 2) обща и регионална функция на лявата и дясната камера; 3) заключение - прецизно и разбираемо, дава отговор на запитването на насочващия лекар, при нужда може да се добави и кратък клиничен коментар. 6.4. Окончателното разчитане трябва да се извърши в рамките на 24 часа и да бъде подписано и от ехокардиографист, притежаващ свидетелство за експертно ниво. 6.5. Архивиране на изследванията. 6.6. Функционираща система за преразглеждане на ехокардиографиите. 6.7. Своевременно разчитане на изследванията с велоергометър (тредмил) до 2 часа след приключване на изследването, както и на 24-часовите холтерови записи на ЕКГ и артериално налягане - до 24 часа след приключване на изследването. 7. Контрол на качеството Въвеждане на система за управление на качеството чрез: 7.1. Системно събиране, проследяване и анализиране на параметрите, които отразяват резултатите от извършените диагностични процедури, например степен на съвпадение на диагнозата с други методи, като инвазивните методи от т.нар. златен стандарт или образни рентгенови методи (КАТ или ядрено-магнитен резонанс). 7.2. Поддържане на ниво не по-малко от 500 ехокардиографски изследвания за една година от един лекар с цел поддържане на компетентността му като самостоятелен изследовател. 7.3. Въвеждане на нови методи за неинвазивна диагностика. 7.4. Участие в български и чужди научни форуми със собствени разработки и резултати. Глава 4. Изисквания за отделение за инвазивна кардиология 1. Общи положения Инвазивната (интервенционална) кардиология е дял от кардиологията, който се занимава с диагностика и лечение на сърдечни и/или съдови заболявания, осъществявани посредством инвазивни техники чрез перкутанен артериален и/или венозен съдов достъп. В теорията и практиката, както и за нуждите на този стандарт понятията "инвазивен" и "интервенционален" се използват като синоними. Перкутанен е достъпът, осъществен посредством специални устройства (катетри, водачи, стентове), въведени до сърцето и съдовете чрез пункция, артериотомия, венесекция на съдовете. Тази глава относно организацията и провеждането на перкутанни кардиологични интервенции цели да подпомогне добрата медицинска практика в областта на сърдечно-съдовите заболявания, да осигури високо качество на диагностичните и терапевтичните дейности в инвазивната кардиология и да ограничи броя на усложненията при осъществяването на тези дейности. 2. Структура 2.1. Самостоятелната клиника/отделение по кардиология, към която принадлежи структурата за инвазивна кардиология, задължително осигурява за пациентите с интервенционални кардиологични процедури: 2.1.1. стационар с легла за прием на болни преди процедурата и за наблюдение след процедурата; 2.1.2. звено за кардиологично интензивно лечение и контрол върху критичните нарушения в хемодинамиката; 2.1.3. възможност за неотложно 24-часово извършване на ехокардиографско изследване. 2.2. Звеното, в което се осъществяват инвазивните процедури, трябва да е лесно и бързо достъпно за тежко болни, включително и за лежащо болни пациенти. 2.3. Звеното за инвазивна кардиология трябва да отговаря на изискванията за помещения за работа с йонизиращи лъчения. 2.4. Звеното за инвазивна кардиология се състои от структурни единици с минимална площ на помещенията и обособените пространства в тях, както следва:
Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|