Наредба за изменение и допълнение на наредба №2 от 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "кардиология"
Изтегляне 0.89 Mb.
|
|
4.2. Изисквания за обучение, умения и знания: 4.2.1. За първо ниво - електрофизиологични изследвания: 4.2.1.1. текуща специализация в кардиологична клиника; 4.2.1.2. срок на обучение - минимум 1 година и/или поне 100 диагностични процедури; това обучение трябва да бъде документирано от ръководителя на отделението, като се посочат дати на изследване, инициали на болните, индикации за процедурата, резултат и усложнения; 4.2.1.3. минимум практически умения: 4.2.1.3.1. способност за извършване на дясна сърдечна катетеризация чрез феморален венозен достъп; 4.2.1.3.2. техническа сръчност за безопасно локализиране на катетрите в дясно предсърдие, коронарен синус, дясна камера и в областта на А-V съединението; 4.2.1.3.3. способност за разпознаване на правилните интракардиални електрокардиографски сигнали от съответно локализираните катетри; 4.2.1.3.4. способност за безопасно извършване на програмирана електрокардиостимулация; 4.2.1.3.5. способност за разпознаване на усложнения (съдова или сърдечна перфорация); 4.2.1.3.6. компетентно използване на външна дефибрилация и интравенозни медикаменти; 4.2.1.3.7. технически знания за използваната апаратура, включително електрическа и радиационна безопасност; 4.2.1.4. минимум теоретични знания: 4.2.1.4.1. показания и противопоказания за електрофизиологично изследване и аблация; 4.2.1.4.2. усложнения при електрофизиологично изследване и тяхното лечение; 4.2.1.4.3. анатомия и физиология на нормалната проводна система и на допълнителни проводни връзки; 4.2.1.4.4. знания за проводните времена, ефективните рефрактерни периоди и тяхното значение; 4.2.1.4.5. знания за интракардиалните електрокардиографски сигнали и данните, получени по време на изследването; 4.2.1.4.6. знания за различните методи на програмирана електрокардиостимулация; 4.2.1.4.7. знания за чувствителността и специфичността на електрофизиологичното изследване при различни видове аритмии и клинични синдроми; 4.2.1.4.8. знания за фармакологията на антиаритмичните медикаменти; 4.2.1.4.9. знания за индикациите и усложненията от лечението на сърдечните аритмии чрез аблация; 4.2.2. за второ ниво - аблационно лечение: 4.2.2.1. успешно завършено първо ниво на обучение; 4.2.2.2. срок на обучение - минимум 1 година и/или поне 50 аблации; това обучение трябва да бъде документирано от ръководителя на отделението, като се посочат дати на изследване, инициали на болните, индикации за процедурата, резултат и усложнения; 4.2.2.3. минимум практически умения: 4.2.2.3.1. способност за извършване на лява сърдечна катетеризация чрез феморален артериален достъп; 4.2.2.3.2. техническа сръчност за безопасно локализиране на аблационен катетър във всички сърдечни кухини и прилежащите съдове; 4.2.3. обучаващите се лекари не могат да вземат самостоятелни решения относно индикациите, подхода за извършване на катетеризациите, пред- и следпроцедурните грижи за болните; 4.2.4. всеки обучаващ се може да участва като оператор само под директното наблюдение на квалифициран кардиолог-електрофизиолог, който е изцяло отговорен за резултата от процедурата. 4.3. Изисквания за всички работещи в отделение за електрофизиологични интервенции: 4.3.1. спазване на правилата за безопасност на труда и радиационна защита; 4.3.2. удостоверение за правоспособност за работа с йонизиращи лъчи; 4.3.3. изпълнение на работата в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия; 4.3.4. работещите лекари да извършват като първи оператор минимум 50 радиофреквентни аблации за една година при успеваемост не по-малка от 80 %. 4.4. Изисквания за началник на структура за електрофизиологични интервенции: 4.4.1. да отговаря на условията по т. 4.1.1; 4.4.2. да има стаж поне 5 години в структура за електрофизиологични интервенции. 4.5. Професионална дейност: 4.5.1. една инвазивна процедура се осъществява задължително от: 4.5.1.1. минимум двама лекари, единият от които е с право да работи като самостоятелен оператор; 4.5.1.2. минимум трима специалисти по здравни грижи; 4.5.1.3. друг персонал - един санитар. 4.6. Специалистите по здравни грижи: 4.6.1. притежават умения за включване на интравенозни медикаменти; 4.6.2. спазват правилата за работа в стерилни условия; 4.6.3. познават целия набор от катетри и консумативи; 4.6.4. умеят да промиват правилно катетрите и интродюсерите за избягване на емболизация, а също и правилно да почистват, стерилизират и съхраняват катетрите и консумативите; 4.6.5. познават основните медикаменти в кардиологията; 4.6.6. владеят методите за реанимация. 5. Контрол на качеството 5.1. Задължително е въвеждането на програма за постоянно подобряване на качеството. Тя включва въвеждането и системното събиране, проследяване и анализиране на параметрите, които отразяват качеството и резултатите от извършените диагностични и интервенционални процедури. 5.2. Основни елементи на програма за контрол на качеството са: 5.2.1. индивидуален процедурен обем и честота на големи усложнения; 5.2.2. процедурни усложнения на структурата за електрофизиологични интервенции; 5.2.3. клинична и демографска информация; 5.2.4. потвърждение на точността на данните; 5.2.5. сравнение на процедурните резултати с публикуваните в научната литература; 5.2.6. оценка на риска при пациентите. 5.3. Лечебните заведения, в които се осъществяват инвазивни електрофизиологични интервенции, участват в общ регистър на национално ниво с данни за резултатите, включително и усложненията от извършените диагностични и интервенционални процедури. 6. Сигурност и безопасност на пациентите и медицинския персонал 6.1. Радиационната експозиция се измерва в единицата rem. Средната фонова радиационна експозиция е около 0,1 rem за година. Инвазивните кардиолози получават допълнително 0.004 до 0.016 rem за процедура. Максимално допустимата експозиция за цялото тяло е 5 rem на година. Акумулираната максимална доза за цял живот не трябва да надвишава произведението от акумулираната rem експозиция възрастта (или максимум 50 rem). 6.2. Радиационната експозиция се измерва с рентгенови филмови или транслуминесцентни дозиметри: 6.2.1. препоръчва се да се носят два дозиметъра, един на защитната яка и един под защитната престилка на нивото на кръста. 6.3. Разсеяното лъчение се редуцира чрез намаляване на броя на проекциите с увеличение, използване предимно на безфилмово снимане, максимално приближаване на електроннооптичния преобразувател до пациента и максимален киловолтаж, даващ приемлива контрастност на образа (с оглед намаляване на генерираните милиампери). По-голямата част от радиационната експозиция по време на интервенционални процедури се дължи на разширеното използване на флуороскопия. 6.4. Подходящото колимиране и използването на целия набор от защитни средства са важни за редуциране на експозицията. Същите правила важат и за намаляване на експозицията на пациента към разсеяното лъчение. 7. Специални изисквания към звеното за инвазивна електрофизиология, в което се обучават специалисти 7.1. Обем на извършените аблационни процедури - над 300 годишно. 7.2. Наличие на отделение/клиника по кардиохирургия към същото лечебно заведение. 7.3. Поддържане на достъпна за външен контрол електронна база данни, съдържаща имената на операторите, броя, вида и компликациите на аблациите. 7.4. Наличие на поне двама специалисти, отговарящи на изискванията на т. 4.1.1.4 и т. 4.1.1.5: 7.4.1. изисквания към ръководителя на специализацията: 7.4.1.1. лекар с призната специалност по кардиология; 7.4.1.2. притежава свидетелство за извършване на инвазивни процедури в областта на електрофизиологията; 7.4.1.3. притежава над 10-годишен опит в областта на инвазивната електрофизиология; 7.4.2. изисквания към обучаващия лекар: 7.4.2.1. да е на трудов договор в самостоятелната клиника/отделение по кардиология на лечебното заведение; 7.4.2.2. да притежава свидетелство за извършване на инвазивни електрофизиологични процедури; 7.4.2.3. да е извършил самостоятелно над 500 интервенции и да има над 5-годишен опит в областта на инвазивните електрофизиологични процедури. 8. Интердисциплинарни аспекти и елементи от други медицински дейности, при които се прилагат правилата за работа, посочени в съответните стандарти 8.1. Хирургия - нарушаване целостта на кожата, работа с кръв, спазване на правилата на асептиката и антисептиката. 8.2. Образна диагностика - работа в йонизираща среда и работа с контрастна материя. 8.3. Анестезиология и реанимация - локална анестезия, кардиопулмонална ресусцитация, лечение на сърдечен арест, тежки алергии. 8.4. Дейността в структурата за електрофизиологични интервенции има интердисциплинарни аспекти, без да е необходимо да се покриват стандартите в съответните медицински специалности. 8.5. При ситуации, които налагат седация или анестезия на болния, както и при реанимационни мероприятия на тежки спешни състояния, се осигурява участие на анестезиолог-реаниматор. Ръководител на дейността остава инвазивният електрофизиолог, който носи отговорността за крайния изход на процеса. 9. Дефиниции 9.1. Перкутанни електрофизиологични интервенции - интервенции за диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения на сърцето, посредством въвеждане на катетри чрез перкутанен съдов достъп. 9.2. Съдов достъп: 9.2.1. през входна точка в съдовата система се въвеждат катетри за провеждане на електрофизиологично изследване или лечение; 9.2.2. места за артериален достъп са дясна и лява артерия феморалис; 9.2.3. места за венозен достъп са дясна и лява вена феморалис и при нужда - вена субклавия и вена югуларис; 9.2.4. мястото на достъп се почиства с дезинфектант, извършва се локална анестезия при отсъствие на алергия и се пунктира с игла; 9.2.5. през иглата последователно се въвежда водач, въвеждач (интродюсер) и катетър. 9.3. Дясна сърдечна катетеризация: 9.3.1. въвежда се катетър чрез венозен достъп в дясно предсърдие, дясна камера, коронарния синус и в близост до трикуспидалния анулус; 9.3.2. регистрират се интракардиални потенциали; 9.3.3. регистрираните потенциали по време на синусов ритъм, предсърдна и камерна стимулация, тахи- или брадиаритмия се съхраняват на дигитален и/или хартиен носител, позволяващ по-късен анализ. 9.4. Лява сърдечна катетеризация: 9.4.1. въвежда се катетър чрез артериален достъп в аортата и лява камера; 9.4.2. регистрират се интракардиални потенциали. 9.5. Транссептална катетеризация: 9.5.1. в дясно предсърдие се въвежда дълга метална игла (транссептална игла) чрез достъп от феморална вена; 9.5.2. пунктира се междупредсърдната преграда и се прониква в ляво предсърдие; 9.5.3. транссепталната катетеризация се прилага при лечение на ритъмни нарушения с произход от ляво предсърдие или като част от по-комплексна процедура - триизмерен електроанатомичен мепинг. 9.6. Електрофизиологично изследване: 9.6.1. през един от въведените катетри се извършва предсърдна или камерна стимулация с цел да се предизвика тахи- или брадиаритмия; 9.6.2. предизвиканата тахи- или брадиаритмия се записва на дигитален и/или хартиен носител; 9.6.3. при необходимост се извършва ангиография - впръскване на контрастна материя в сърдечна кухина, артериален или венозен съд с цел визуализация на съответни сърдечно-съдови сегменти. Количеството и дебитът на контрастната материя се определят от оператора така, че да се осигури максимална информация. 9.7. Триизмерен електроанатомичен мепинг: 9.7.1. създава се анатомична карта на сърдечна кухина(и), а при необходимост - и на прилежащите съдове; 9.7.2. върху създадената анатомична карта се наслагва волтажна карта на активирането по време на синусов ритъм или тахиаритмия. 9.8. Електрофизиологична терапевтична интервенция (аблация): 9.8.1. процедура, при която се пропуска енергия в сърцето или прилежащите съдове с цел да се създадат лезии, които правят невъзможно възникването на ритъмно нарушение на сърдечната дейност; 9.8.2. разнообразието на местата за аблация не позволява изчерпателно изброяване на конкретна мощност, температура и продължителност на приложение на радиофреквентната енергия; това е обект на съответни ръководства. Глава 8. Изисквания за отделение по физикална и рехабилитационна медицина 1. Задължителни ключови елементи - приложими са изискванията на медицинския стандарт по физикална и рехабилитационна медицина. РАЗДЕЛ III. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ БАЗАТА ЗА СЛЕДДИПЛОМНО ОБУЧЕНИЕ В ОБЛАСТТА НА КАРДИОЛОГИЯТА (съобразени с критериите на UЕMS - European Union of Medical Specialists и European Board for Specialty Cardiology) Глава 1. Изисквания за техническо оборудване 1. Наличие на всички съвременни неинвазивни технологии за осъществяване на изследвания и процедури - рентгенова апаратура (включително съвременна рентгенова компютъртомографска техника), ЕКГ, апаратура за тест с натоварване, 24-часови холтер мониториращи системи - ЕКГ и артериално налягане, ЕхоКГ апарати, включително тъканна доплер ехокардиография и трансезофагеална ехокардиография, апаратура за контрол върху функциите на кардиостимулатори, специализирани образни методи за диагностика в рамките на същото лечебно заведение, препоръчително е да има апаратура за нуклеарни радиоизотопни изследвания. 2. Напълно екипиран диагностично-консултативен блок с кабинети за пациенти с кардиологични заболявания с възможности за извършване на спешни реанимационни процедури. 3. Наличие на достатъчен брой легла в кардиологичната клиника/отделение, които да осигурят достъп за пациенти със заболявания от целия спектър на сърдечно-съдовата патология и възможност за самостоятелна работа на специализиращите лекари. 4. Отделението по интензивна кардиология трябва да има най-малко 6 интензивни легла, с пълно оборудване за провеждане на електрокардиографско и хемодинамично мониториране, за антибрадикардно пейсиране, кардиоверсио и дефибрилация, интубация и вентилация, препоръчително е да има апаратура за хемодинамично подпомагане (интрааортна балонна помпа, хемофилтрация и др.). 5. Институциите, които не притежават цялата гама от тези възможности (например - липса на условия за запознаване с проблемите на сърдечно-съдовата рехабилитация или сърдечна хирургия, или електрофизиологията) могат да бъдат признати като бази за обучение само за определен обем (модули) от обучението. Глава 2. Изисквания за работни условия и организация на дейността 1. Учебни зали за семинари и преподавателски сесии: 1.1. Всеки специализант има възможност за работа - бюро, пространство за самостоятелна подготовка и др. 2. Обучаващата институция е длъжна да създаде организация на специализацията и продължителното обучение: 2.1. Да предостави учебния план за обучение на всеки специализиращ лекар. 2.2. Да го запознае със задължителните знания и практически умения, които трябва да се изградят, както и да създаде график за продължителността на обучението в отделните звена, които могат да имат различен обем и специфика. 2.3. Да уведоми специализиращите лекари за принципите и формите на провеждане на специализацията. 2.4. Да посочи ясно задълженията и правата на обучаващите се лекари. 2.5. Да определи пряк персонален ръководител (преподавател) на специализанта за времето на цялата специализация и да създаде "работен дневник на специализанта" с две части - I част: "клинична работа" и "учебна програма"; II част - инструментална дейност и процедури. 2.6. При приключване на специализацията да изготви атестация за всеки специализиращ лекар. 3. Всяка институция би могла да изгради допълнителни вътрешни правила за провеждане на специализацията по кардиология. 4. Ежегодно да разработва и предлага програма за продължаващо обучение на специалистите по кардиология. Глава 3. Изисквания към обучаващите лекари 1. Обучаващата институция трябва да разполага с добре подготвени специалисти по кардиология, които да осигуряват възможност за обучение в целия спектър от направления на специалността. Прекият обучаващ преподавател (ръководителят на специализацията) трябва да: 1.1. има достъп до всички звена на обучаващата институция; 1.2. практикува специалността кардиология поне от 5 години и да има степен асистент или научен сътрудник; 1.3. бъде квалифициран специалист с опит в следдипломното преподаване и да е авторитет в медицинските среди, да участва в лекционни програми; 1.4. има публикации в българския или международния специализиран печат (периодично атестиране на обучаващите кардиолози чрез въвеждане на съответни критерии), да участва със собствени разработки в български и международни научни прояви; 1.5. има опит и умения за научна работа; 1.6. е хабилитирано лице, което осъществява общото наблюдение и контрола на обучението. РАЗДЕЛ IV. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА САМОСТОЯТЕЛНА СТРУКТУРА ПО КАРДИОЛОГИЯ, В ТОВА ЧИСЛО И КАТО САМОСТОЯТЕЛНО ЗВЕНО ПО КАРДИОЛОГИЯ КЪМ БОЛНИЧНА СТРУКТУРА ПО ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ Глава 1. Изисквания за общи кардиологични легла 1. Общи положения Клиничната дейност, осъществявана чрез леглата, е насочена към: 1.1. хоспитализация на пациенти със сърдечно-съдови заболявания, които подлежат на медикаментозно лечение по повод на остро или изострено хронично сърдечно-съдово заболяване; 1.2. хоспитализация на пациенти със сърдечно-съдови усложнения по време или след друго некардиологично лечение; 1.3. хоспитализация на пациенти за долекуване след остри или изострени кардиологични състояния, във връзка с които са били хоспитализирани, диагностицирани и лекувани в самостоятелни клиники/отделения по кардиология, както и на пациенти за долекуване след инвазивно (интервенционално) и/или кардиохирургическо лечение в самостоятелни кардиологични клиники/отделения или клиника/отделение за сърдечна хирургия; 1.4. извършване на неинвазивни диагностични изследвания - пациенти след период на интензивно лечение. 2. Структура на леглата 2.1. Характеристика: 2.1.1. стационарна зона, чиито основни функционални помещения са стаите за пациенти, разположени в непосредствена териториална близост с останалите структурни единици на клиниката/отделението по вътрешни болести, и специално осигурен лесен достъп до структурата за интензивно лечение на вътрешните болести; 2.1.1.1. едно болнично легло трябва да има принадлежаща към него площ не по-малко от 5 кв. м, а минимална площ на стаята - 8 кв. м; стаята да има достъп до пряка дневна светлина; да има пряка или непряка връзка със санитарен възел; болничните легла да са подвижни и между тях трябва да има пространство за действие на персонала, за движение на пациентите и за манипулиране с инструментите и материалите; минималната широчина на манипулационното пространство е 70 см; 2.1.1.2. всеки пациент да има улеснен достъп до санитарен възел, комуникационна система (интерком), източник на енергия, локално осветление и източник на кислород с маска; 2.1.1.3. коридорите са елемент, който има важни функции, свързани с придвижване на пациентите, провеждане на рехабилитационни процедури, зона, в която е възможно да възникнат спешни ситуации, пораждащи необходимостта от провеждане на реанимационни действия, поради което е наложително да са решени така, че да позволяват манипулиране с легла или подвижни пациентски столове; 2.1.2. други структури, свързани с дейността на специализирания персонал: 2.1.2.1. сестрински модул с открит визуален достъп до коридора и болничните стаи и комуникационна система с пациентите и с включен сестрински пост, които да са съобразени със структурата на отделението/клиниката по вътрешни болести; 2.1.2.2. стаи и/или кабинет за физиотерапия за пациенти, получаващи рехабилитационни процедури, за които не е задължително да бъдат териториална част от стационара. 3. Изисквания за оборудване 3.1. Специфично лечебно-диагностично медицинско оборудване: 3.1.1. сертифициран ЕКГ апарат (1 апарат за обслужване на леглата), хартия за запис; 3.1.2. монитори за контрол на сърдечен ритъм, артериално налягане и температура (1 монитор на 6 легла); 3.1.3. апарати за измерване на артериално налягане (всеки лекар); 3.1.4. оборудване за провеждане на реанимационни процедури по кардиология - дефибрилатор, интубационен набор, инструментална количка, перфузори, инфузионни помпи, инфузионна стойка; източник на кислород, вакуум; 3.1.5. комплект от инструменти за плеврална и перикардна пункция; 3.1.6. оборудване на коридорите - изводи за електричество, бърз и лесен достъп до оборудване за реанимационни процедури. Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|