Наредба за изменение и допълнение на наредба №2 от 2010 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "кардиология"
Изтегляне 0.89 Mb.
|
|
3.4.2. отделение за физикална и рехабилитационна медицина (което териториално може да бъде разположено във или извън сградата на болничното заведение). РАЗДЕЛ II. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ - ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ И НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ СТРУКТУРНИ ЗВЕНА И ДЕЙНОСТИ НА КЛИНИКА/ОТДЕЛЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ Глава 1. Изисквания за общо кардиологично отделение. 1. Общи положения Дейността на отделението е насочена към хоспитализация на пациенти: 1.1. със сърдечно-съдови заболявания, които подлежат на диагностични изследвания (неинвазивни и/или инвазивни) и/или на лечение (медикаментозно, интервенционално, хирургическо); 1.2. за наблюдение след инвазивни (интервенционални) процедури; 1.3. след период на интензивно лечение по повод на остри сърдечно-съдови усложнения и/или след хирургическо лечение; 1.4. със сърдечно-съдови заболявания от други извънкардиологични структури; 1.5. за рехабилитационни процедури. 2. Структура Общото кардиологично отделение се състои от: 2.1. Стационарна зона (поради спецификата на лечебния процес е препоръчително зоната да се състои от не по-малко от 30 легла - за клиника/отделение от III ниво, и 20 легла - за II ниво), чиито основни функционални помещения са стаите за пациенти, разположени в непосредствена териториална близост с останалите структури на клиниката/отделението по кардиология, и специално осигурен лесен достъп до структурите за инвазивни изследвания и лечение и за интензивно лечение. Стационарната зона трябва да е изградена при спазване на следните условия: 2.1.1. стаята за пациенти трябва да бъде с минимална площ 8 кв.м, до нея трябва да има достъп пряка дневна светлина, стаята трябва да има пряка или непряка връзка със санитарен възел; 2.1.2. едно болнично легло в стаята за пациенти трябва да има принадлежаща към него площ не по-малка от 5 кв.м, болничните легла трябва да са подвижни и между тях трябва да има пространство за действия на персонала, за движение на пациентите и за манипулиране с инструментите и материалите; минималната ширина на манипулационното пространство трябва да е 70 см; 2.1.3. всеки пациент трябва да разполага с лесен достъп до санитарен възел, до комуникационна система (интерком), до източник на енергия, локално осветление, до източник на кислород с маска. 2.2. Коридорите в общото отделение по кардиология са от особено значение за придвижването на пациентите, за провеждането на рехабилитационни процедури, те са зона, в която е възможно да възникнат спешни ситуации, пораждащи необходимост от провеждане на реанимационни действия. Поради това е наложително коридорите да бъдат оборудвани със специални модули, които трябва да са решени така, че да позволяват манипулиране с легла или подвижни пациентски столове. 2.3. Други структурни единици, свързани с дейността на специализирания персонал: 2.3.1. компютризирани работни кабинети за лекарите; 2.3.2. кабинет за медицински секретар с място за съхранение на текущия архив; 2.3.3. сестрински модул, с открит визуален достъп до коридора и болничните стаи и комуникационна система с пациентите; включва също и сестрински пост; 2.3.4. манипулационна стая; 2.3.5. сестринска сервизна стая със санитарни възли за персонала; не се допуска да има общо сервизно помещение за пациенти и за служители; 2.3.6. складови помещения - за складиране на чисто бельо, стерилни материали, препарати за чистене; 2.3.7. отделно помещение за складиране на мръсно бельо, отпадъци, подлоги и уринатори с възможност за почистването им; 2.3.8. стая(и) за съхраняване на документация, медикаменти и консумативи за медицински проучвания; 2.3.9. семинарна зала, оборудвана с мултимедия и компютър. 2.4. Структурни единици, свързани с лечебната и социалната дейност при пациентите: 2.4.1. приемна за спешни случаи като част от лечебното заведение - може да бъде решена като набор от помещения, за да се осигури лесна връзка с клиниката/отделението; състои се от част за регистрация и категоризиране на болните, част за реанимационна и интензивна грижа с площ 40 кв.м; 2.4.2. препоръчително е да има стаи и/или кабинет за физиотерапия за пациенти, получаващи рехабилитационни процедури, като не е задължително стаите/кабинетът да бъдат териториална част от стационара, допускат се стаи в отделени обекти, обзаведени само за живеене; 2.4.3. препоръчително е да има дневна стая за пациентите; 2.4.4. стая за покойници. 3. Изисквания за оборудване и консумативи 3.1. Специфично лечебно-диагностично медицинско оборудване: 3.1.1. сертифициран ЕКГ апарат (1 апарат на 20 легла), хартия за запис; 3.1.2. ЕКГ с монитори за контрол на сърдечен ритъм, артериално налягане, SpO2 и температура (1 монитор на 6 легла, но не по-малко от общо 5 бр. за структура по кардиология от II ниво и 6 бр. за структура от III ниво); 3.1.3. апарати за измерване на артериално налягане (всеки лекар); 3.1.4. оборудване за провеждане на реанимационни процедури в стационара на общата клиника/отделение по кардиология и в спешната приемна - дефибрилатор, интубационен набор, количка за спешна помощ, инструментална количка, перфузори, инфузионни помпи (6 бр. за структура по кардиология от II ниво и 10 бр. - за структура от III ниво), инфузионна стойка; източник на кислород, вакуум; 3.1.5. комплект от инструменти за плеврална и перикардна пункция; 3.1.6. санитарна количка за грижи за тежко болни пациенти; 3.1.7. оборудване за рехабилитация съобразно изискванията на медицинския стандарт по физикална и рехабилитационна медицина. 3.2. Сестрински пост със: 3.2.1. количка за раздаване на лекарства, количка за визитации, бюро тип "манипулационна"; 3.2.2. "манипулационна стая" - спешен шкаф, манипулационни колички, вградена каса за опиати, стол за вземане на кръв от пациентите. 3.3. Друго оборудване: 3.3.1. пациентски столове за придвижване; 3.3.2. кресла за пациенти със сърдечна недостатъчност; 3.3.3. транспортна кушетка за пациентите; 3.3.4. оборудване на коридорите - подове с антистатично покритие, изводи за електричество, бърз и лесен достъп до оборудване за реанимационни процедури. 4. Персонал 4.1. Лекари: 4.1.1. количествената характеристика на лекарския състав трябва да осигурява нормално и непрекъснато целодневно и целогодишно функциониране на самостоятелната клиника/отделение при предвидената минимална норма за броя легла - от 3 до 5 лекари на 30 легла (но не по-малко от 3 кардиолози за цялата структура по кардиология от II ниво и 4 - за структура от III ниво); 4.1.2. количествената характеристика на лекарския състав трябва да осигурява нормално 24-часово функциониране на общото отделение по кардиология; един лекар трябва да обслужва максимално 10 легла; ако лекуващият лекар извършва и интервенционални процедури, той може да обслужва максимално 6 легла; следобедните и нощните смени, както и тези през почивните и празничните дни се осигуряват съобразно натовареността, но не по-малко от един лекар на смяна (но не по-малко от 5 лекари за цялата структура по кардиология от II ниво и 6 - за структура от III ниво); 4.1.3. препоръчително е 75 % от лекарския състав, но не по-малко от 50 %, да притежава специалност по кардиология, лекарите без специалност по кардиология, включително специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на кардиолог: 4.1.3.1. по изключение, когато не може да се изпълни условието на т. 4.1.3, се допуска част от лекарите, за които се изисква специалност по кардиология, да са започнали специализацията си по кардиология; 4.1.4. началникът на клиниката по кардиология е хабилитирано лице в определената от закона трудоспособна възраст, лекар с придобита специалност по кардиология, назначен по реда на Закона за лечебните заведения и Кодекса на труда, с минимум 4 години стаж след придобиване на специалността; изискванията с изключение на хабилитацията се отнасят и за началника на отделение по кардиология; 4.1.5. началникът на общото отделение е лекар с придобита специалност по кардиология, назначен по реда на Закона за лечебните заведения и Кодекса на труда, с минимум 4 години стаж по специалността след придобиването й; 4.1.6. лекарите, извършващи високоспециализирани дейности в съответната област, трябва да притежават и свидетелство за това съгласно изискването на раздел I, глава първа, част 3, т. 3.5. 4.2. Специалисти по здравни грижи: 4.2.1. старша медицинска сестра - 1 с квалификация "бакалавър", назначена по реда на Закона за лечебните заведения и Кодекса на труда; 4.2.2. сестрински състав - оптимално е съотношението сестри:лекари - 2:1. 4.3. Други длъжности - медицински секретар, санитари и друг помощен немедицински персонал, в зависимост от организацията на работа и необходимостта. 5. Професионална дейност 5.1. Общи положения: 5.1.1. професионалната дейност, осъществявана от лекарите и другите медицински специалисти, е насочена към лежащо болни спешни и планови пациенти с всички кардиологични остри или изострени сърдечно-съдови заболявания, както и към болни в периода след преодоляване на острата фаза на съответното заболяване; 5.1.2. дейността се извършва непрекъснато 24 часа в денонощието; при необходимост се осигурява до 30 минути явяване в клиниката/отделението на лекар и/или сестра в извънработно време или на външен консултант; 5.1.3. дейността се основава на правилата, посочени в алгоритмите за добра клинична практика, които са задължителни за всяка кардиологична клиника (базирани на ръководствата на Европейското кардиологично дружество или на съвместните ръководства на това дружество и Американската асоциация по кардиология). 5.2. Професионални дейности, осъществявани от лекарите: 5.2.1. клинични прегледи на пациента (физикално изследване), снемане на анамнеза, създаване на диференциално-диагностичен план; 5.2.2. назначаване на необходимите параклинични изследвания и тяхната интерпретация, определяне на кръвна група; 5.2.3. създаване на терапевтична схема, модифицирането й в съответствие с новите данни за пациента и неговото състояние; 5.2.4. решение за извършване на инструментални изследвания в контекста на диференциалната диагноза и интерпретацията на данните; 5.2.5. изграждане рисковия профил на пациента и създаване на конкретни мерки за провеждане на вторична профилактика и рехабилитация; 5.2.6. извършване на ежедневни визитации; 5.2.7. ежедневно попълване на съответните медицински документи, отразяващи състоянието на пациента, неговата терапия, получените данни от инструменталните и лабораторните изследвания; 5.2.8. разясняване на пациента и неговите близки на необходимия диагностичен и лечебен план и получаване на тяхното информирано съгласие на базата на достатъчна информация относно ползата и риска от предлаганите диагностични и лечебни методи; 5.2.9. извършване на реанимационни действия в случай на нужда от такива; 5.2.10. извършване на специализирани дейности самостоятелно или под контрола на друг лекар; 5.2.11. осигуряване при необходимост на консултант от друга област на медицинската наука; 5.2.12. участие и представяне на трудни клинични случаи за обсъждане пред персонала на общото отделение, а също и на клиниката/отделението по кардиология; 5.2.13. стриктно спазване на нормативно установените права на пациента; 5.2.14. контрол върху дейността на останалия медицински и немедицински персонал в изпълнение на назначените от лекаря манипулации и лечение. 5.3. Професионални дейности, осъществявани от специалистите по здравни грижи: 5.3.1. стандартни базови дейности в областта на здравните грижи; 5.3.2. работа с основните медикаменти, използвани в кардиологията; 5.3.3. познания за целите и техническите особености на инвазивните (интервенционалните) процедури, подготовка на пациентите за извършване на инвазивни (интервенционални) или хирургични диагностични и/или лечебни процедури; 5.3.4. специализирани дейности за медицински сестри в кардиологична клиника - извършване на ЕКГ, спешни манипулации, работа с дефибрилатор, помощни действия при реанимация. 6. Организация на дейността 6.1. Организацията на дейността на отделението се подчинява на изискванията на общия правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на болничното заведение. 6.2. В основата на организацията на отделението е необходимо да залегнат правила, осигуряващи максимална ефективност и безопасност за пациентите, базирани на ръководствата на Европейското/Американското кардиологично дружество, утвърдени от Дружеството на кардиолозите в България. 6.3. С оглед на потенциалните възможности за възникване на усложнения, особено след извършване на интервенционални процедури, трябва да се осигурят непрекъснати 24-часови връзки между общото отделение и останалите звена на кардиологичната клиника/отделение, както и с болничните структури по образна диагностика, сърдечна и/или съдова хирургия с цел осъществяване на максимално ефективно и непрекъснато лечение на пациентите. При липса на звена по образна диагностика и по сърдечна и/или съдова хирургия в болницата последната задължително осигурява предварително спешния достъп на пациентите си до тези звена на други лечебни заведения чрез договор, който поддържа актуален. Договорът трябва да осигурява максимално бърз достъп на пациентите до структура по кардиохирургия, когато тя не е разположена на територията на същото лечебно заведение. 7. Критерии за качество на извършената дейност 7.1. Статистически показатели за лечебната дейност, свързани с броя на приетите пациенти, продължителността на лечението, използваемостта на леглата, смъртността и др. 7.2. Възникване на фатални или нефатални усложнения поради неспазване правилата на добрата медицинска практика. 7.3. Процент на рехоспитализации. 7.4. Спазване на ръководствата/алгоритмите за работа, приети от съответната кардиологична клиника и препоръчани от Дружеството на кардиолозите в България. 7.5. Възникване на усложнения поради неспазване на правилата за добра медицинска практика и по други причини. 7.6. Отчитане на процента на рехоспитализирани пациенти спрямо общия им брой. 7.7. Оценка от пациенти чрез анкетни карти, честота на писмени оплаквания към НЗОК и МЗ, отзвук в медии. Глава 2. Изисквания за отделение за кардиологично интензивно лечение на сърдечно-съдовите усложнения и контрол върху критични нарушения в хемодинамиката 1. Общи положения 1.1. Дейността на отделението за интензивно лечение в кардиологията и контрол върху критичните нарушения в хемодинамиката е насочена към диагностика, лечение и контрол при критични нарушения в жизненоважните функции на организма, както и към диагностика, наблюдение и лечение на заплашващи клинични ситуации, пряко свързани с патологични нарушения в сърдечно-съдовата система. 1.2. Дейността на отделението трябва да бъде съобразена с изискванията на медицинския стандарт за анестезия и интензивно лечение. 1.3. Интензивното кардиологично лечение има за цел да осигури непрекъсната и равностойна дейност 24 часа в денонощието, непрекъсната готовност за прием на пациенти, както и наблюдение, контрол и поддържане на основните жизнени функции. 1.4. Дейностите в интензивните кардиологични отделения изискват поддържане на постоянна готовност за осъществяване на: мониториране на жизнените функции на пациентите по време на интензивното лечение, извършване на кардиопулмонална ресусцитация, интензивно лечение в тесен смисъл. 2. Структура 2.1. Общи изисквания към мястото за осъществяване на дейността: 2.1.1. отделението за интензивно кардиологично лечение е разположено на специално обособена територия в рамките на самостоятелната клиника/отделение по кардиология с ограничен достъп за немедицински лица; 2.1.2. при създаване на отделението трябва да се има предвид принципът за близко териториално разположение до останалите структурни звена на клиниката/отделението по кардиология и особено до общото кардиологично отделение и до звената за интервенционално лечение; 2.1.3. структурата за интензивно кардиологично лечение трябва да има приоритетен достъп до всички звена в болницата, свързани с нейната дейност - звената за анестезия и интензивно лечение, лабораторните звена, хирургическите звена, звената за образна диагностика, звената за неинвазивна образна диагностика. 2.2. Специфични елементи на структурата: 2.2.1. централна зала, като: 2.2.1.1. залата разполага с централен контролен пулт за лекари и сестри за директен визуален и комуникационен контрол; 2.2.1.2. залата е изложена на пряка дневна светлина; 2.2.1.3. площта на залата е най-малко 2,5 пъти по-голяма от площта, заета от местата за провеждане на интензивно лечение (интензивните легла), включително и принадлежащата към тях площ; 2.2.2. места за провеждане на интензивно лечение - интензивни легла, като: 2.2.2.1. максималният брой легла за оптимално функциониране е 10, а минималният брой легла - 6; 2.2.2.2. разположението на леглата за интензивно кардиологично лечение трябва да осигурява достъп до главата и шията на пациента, до прилежащата апаратура, до изводи на електрическа и газова инсталация; свободната площ за преминаване между отделните места при провеждане на интензивно лечение не може да е по-малка от 2,0 кв.м; площта, принадлежаща към леглото за интензивно лечение, да не е по-малка от 10 кв.м; 2.2.3. манипулационно помещение; 2.2.4. лекарски кабинет; 2.2.5. санитарен възел за персонала, отделен от този за пациентите; 2.2.6. други общи помещения - складове, кухненски бокс, помещение за апаратура, помещения за обработка на материали. 3. Изисквания 3.1. Оборудване при интензивните легла: 3.1.1. леглата в отделението, които са основното място за извършване на интензивно лечение, трябва да са подвижни (на колела), с възможности за чупещи се сегменти, за движения нагоре-надолу и за сваляне на горната половина на тялото на пациента; 3.1.2. специализираното легло има твърда подложка, позволяваща ефективно извършване на външна компресия/декомпресия на сърцето; 3.1.3. всяко легло е оборудвано с изводи на електрическата инсталация и инсталации за медицински газове (кислород под налягане) и с пряк достъп до комуникационна/алармена система; 3.1.4. до леглото за интензивно лечение има поне 10 заземени електрически извода, най-малко един извод за инсталация за сгъстен въздух; 3.1.5. необходими са съоръжения за поставяне около леглото на следната апаратура - монитори, система за подаване на кислород, инфузионна техника, като монтажът е извършен така, че да не отнема от свободната площ около леглото; 3.1.6. леглата са осигурени с подвижни прегради между тях. 3.2. Инсталации и съоръжения в отделението: 3.2.1. електрозахранване с двойно осигуряване (аварийно захранване); 3.2.2. аспирационна система; 3.2.3. инсталация за сгъстен въздух; 3.2.4. система за поддържане на аспирационни дренажи; 3.2.5. водоснабдяване и канализация; 3.2.6. препоръчително е да има отделен извод за хемодиализиране. 3.3. Специфично оборудване: 3.3.1. специфично оборудване на структура за интензивно кардиологично лечение в клиника/отделение по кардиология: 3.3.1.1. монитори и мониторен модул към централна мониторна станция - контрол на ритъма, АН, хемодинамика и други витални параметри за всяко легло; 3.3.1.2. апарати за изкуствена белодробна вентилация (респиратори) - 1 апарат на 3 - 4 легла; 3.3.1.3. синхронизирани дефибрилатори - минимум 2 броя за 10 легла; 3.3.1.4. сетове за временно пейсиране на сърдечната дейност: 3.3.1.4.1. електрокардиостимулатор за трансвенозно пейсиране и погасяваща стимулация - 2 броя за 10 легла; 3.3.1.5. мобилен рентгенов апарат (собствен или на болничното заведение); 3.3.1.6. перфузори, инфузомати, стойки за инфузомати - с разчет за 2 - 5 постоянни инфузии на пациент; 3.3.1.7. ехокардиограф със сонда за трансезофагеално изследване; 3.3.1.8. препоръчително е да има електрод за трансезофагеална електрокардиограма; 3.3.1.9. реанимационна количка, която съдържа набор за спешна реанимация и интубация; 3.3.1.10. лекарствени шкафове, лекарствен хладилник; 3.3.1.11. сет за перикардиоцентеза и торакоцентеза; 3.3.1.12. ЕКГ апаратура - 3-, 6- или 12-канални апарати, 2 броя; 3.3.2. специфично оборудване на интензивната кардиологична структура в клиника/отделение по кардиология: 3.3.2.1. всичко посочено в т. 3.3.1; 3.3.2.2. интрааортна балонна помпа. 4. Персонал 4.1. Лекари: 4.1.1. препоръчително е 75 % от лекарския състав, но не по-малко от 50 %, да притежава специалност по кардиология, лекарите без специалност по кардиология, включително специализиращите лекари, работят задължително под ръководството на кардиолог: 4.1.1.1. по изключение, когато не може да се изпълни условието на т. 4.1.1, се допуска част от лекарите, за които се изисква специалност по кардиология, да са започнали специализацията си по кардиология: Каталог: media -> filer public -> 2015 2015 -> Наредба за изменение и допълнение на наредба №36 от 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2015 -> М и н и с т е р с т в о н а з д р а в е о п а з в а н е т о н а р е д б а 2015 -> Наредба №25 от 10 ноември 2008 Г. За условията и реда за пускане в действие на медицински изделия без наличие на условията по чл. 8 От закона за медицинските изделия 2015 -> Наредба №1 от 10 октомври 2007 Г. За проучване, ползване и опазване на подземните води 2015 -> Наредба №9 от 12 февруари 2010 Г. За максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения 2015 -> Име на проекта Паралелка/Клас 2015 -> Наредба №39 от 13 септември 2007 Г. За принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика 2015 -> Наредба №38 от 13 септември 2007 Г. За изискванията към данните върху опаковките и в листовките на лекарствените продукти 2015 -> Наредба №26 от 14 юни 2007 г за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|