Наредба за основните норми за радиационна защита
Раздел III Оценка на облъчването и медицинско наблюдение
Изтегляне 6.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава шеста ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОБЛЪЧВАНЕ, ДЪЛЖАЩО СЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ Чл. 43.
- Глава седма ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ МЕДИЦИНСКОТО ОБЛЪЧВАНЕ Чл. 47.
- Глава осма РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА НА ВЪНШЕН ПЕРСОНАЛ Чл. 55.
- ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1.
- ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
| Раздел III
Оценка на облъчването и медицинско наблюдение Чл. 32. (1) Предприятията са длъжни да провеждат мониторинг на радиационните характеристики на работната среда в съответствие със Закона за здравето и Закона за безопасни условия на труд. (2) Предприятията възлагат мониторинга на работната среда на лица от персонала в съответния обект и/или на външни лица, които отговарят на изискванията на ЗБИЯЕ. (3) Обхватът и средствата за мониторинг на работното място се обосновават в хода на лицензионния процес или се определят със заповед на министъра на здравеопазването за дейностите, при които наличието на естествени източници води до повишаване на облъчването, което не може да бъде пренебрегнато от гледна точка на радиационната защита. (4) Мониторингът трябва да включва, където е подходящо, измерване на: 1. мощността на еквивалентната доза от външното фотонно лъчение и бета-лъчение; 2. мощността на еквивалентната доза от неутрони и/или плътност на потока неутрони; 3. концентрация на радиоактивни аерозоли и газове във въздуха, отчитайки тяхното физическо и химическо състояние; 4. радиоактивно замърсяване на повърхности на помещенията и обзавеждането с алфа- и бета-радиоактивни вещества. (5) Предприятията са длъжни да осигурят калибрирането на средствата за измерване на величините по ал. 4. (6) Резултатите от измерванията трябва да се документират и може да се използват за оценка на индивидуалните дози на професионално облъчваните лица. Чл. 33. (1) За всички професионално облъчвани лица от категория А се извършва систематичен индивидуален мониторинг. (2) За професионално облъчваните лица от категория Б индивидуален мониторинг се извършва винаги когато е препоръчан от здравните заведения, с цел да се докаже, че работникът е правилно класифициран в категория Б. (3) В случаите, в които извършването на индивидуални измервания не е осъществимо, индивидуалният мониторинг се основава на индивидуалните измервания, направени на други професионално облъчвани лица, работещи при същите условия, или на резултатите от мониторинга на работното място. (4) В ядрени съоръжения, при дейности с открити източници, а при необходимост - и в други случаи, се извършва мониторинг на замърсяването с радионуклиди на кожата, работното облекло и средствата за индивидуална защита. Чл. 34. (1) Индивидуалният мониторинг на персонала се осъществява от лица, акредитирани за извършване на тази дейност от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация". (2) Лицата, извършващи дейността по ал. 1, регистрират резултатите от индивидуалния мониторинг на професионално облъчваните лица и изпращат протокол с резултатите до предприятията не по-късно от 15 дни след обработване на индивидуалните средства за измерване с периодичност, която съответства на провеждания индивидуален мониторинг. (3) Лицата, извършващи дейността по ал. 1, са длъжни да изпращат в Националния регистър по чл. 37 актуални данни за предприятията, числеността на персонала в тях, периодичността на мониторинга и вида на използваните средства за измерване. Чл. 35. (1) В случай на инцидентно облъчване получената доза и нейното разпределение в тялото трябва да бъде оценена от експерт по радиационна защита. (2) В случай на аварийно облъчване индивидуалният мониторинг и/или оценката на дозите се осъществява по подходящ начин съобразно конкретните обстоятелства. Чл. 36. (1) Лицата по чл. 34 регистрират резултатите от индивидуалния мониторинг на професионално облъчваните лица и изпращат протокол с резултатите в Националния регистър по чл. 37 и на предприятията не по-късно от 15 дни след обработване на индивидуалните средства за измерване в периодичност, която съответства на провеждания индивидуален мониторинг. (2) При подаване на данни в Националния регистър по чл. 37 лицата по чл. 34 са длъжни да осигурят пълна идентификация на персонала, индивидуалните средства за измерване, както и информация за извършваната дейност и за източниците на йонизиращи лъчения. Чл. 37. (1) Резултатите от индивидуалния мониторинг за професионално облъчваните лица се регистрират в Националния регистър, който се води и съхранява от Националния център по радиобиология и радиационна защита. (2) В Националния регистър се регистрират и съхраняват: 1. данни за индивидуалните дози, получени от индивидуалния мониторинг; когато индивидуални средства за измерване осигуряват диференциална оценка на дозите от фотонни, бета- и неутронни лъчения, индивидуалните дози от различните лъчения се регистрират в отделни полета; 2. данни за индивидуалните дози, получени при разрешено повишено облъчване, инцидентно или аварийно облъчване; получените дози се регистрират чрез отделни записи; 3. обстоятелствата и предприетите мерки в случай на инцидентно или аварийно облъчване; 4. резултатите от мониторинга на работното място, когато се използва за оценка на индивидуалните дози. (3) Информацията по ал. 2 за всяко професионално облъчвано лице се съхранява, докато лицето навърши или би навършило 75-годишна възраст, но не по-малко от 30 години от приключване на трудовата дейност, свързана с облъчване от йонизиращи лъчения. (4) Данните по ал. 2 от Националния регистър се предоставят при писмено поискване в срок до един месец на: 1. компетентните органи; 2. предприятията; 3. съответното професионално облъчвано лице; 4. лечебни и здравни заведения. (5) В случай на инцидентно или аварийно облъчване данните по ал. 2 от Националния регистър се предоставят незабавно на лицата по ал. 4. (6) Предприятията са длъжни да предоставят получените данни на съответните професионално облъчвани лица срещу подпис. (7) Националният център по радиобиология и радиационна защита има право да изисква от предприятията необходимите данни за осигуряване на пълна идентификация на лицата, подлежащи на индивидуален мониторинг. Чл. 38. (1) Професионално облъчваните лица подлежат на задължително медицинско наблюдение с цел да се установи здравословното им състояние и годността им от медицинска гледна точка да осъществяват поставените им задачи. (2) Медицинското наблюдение на лицата се осъществява от здравни и/или лечебни заведения. (3) Предприятията и специализираните контролни органи са длъжни да предоставят на здравните заведения по ал. 2 информация за параметрите на работната среда, условията на труд и резултатите от индивидуалния мониторинг. Чл. 39. (1) Медицинското наблюдение включва първоначален и периодични прегледи. (2) Първоначалният преглед се извършва преди класификацията на работника или служителя с цел да се определи неговата годност да изпълнява длъжност като персонал категория А или Б. (3) Периодичните прегледи се извършват най-малко веднъж годишно с цел да се определи дали работникът продължава да е в здравословно състояние, позволяващо да извършва възложените му задачи. (4) Периодичните прегледи се извършват и по-често при необходимост по преценка на лечебното и/или здравното заведение. (5) По решение на лечебното и/или здравното заведение медицинското наблюдение на лицата може да продължи и след прекратяване на трудовата дейност, свързана с професионално облъчване по смисъла на наредбата. Продължителността на това наблюдение се определя от лечебното и/или здравното заведение. Чл. 40. (1) В резултат на първоначалния и периодичните прегледи здравните и/или лечебните заведения издават документ за годността на работника да изпълнява възложените му задачи. (2) За целите на медицинските заключения по ал. 1 се въвежда следната медицинска класификация: 1. годен; 2. годен при определени условия; 3. непригоден. (3) Забранява се назначаването на лице като персонал категория А или Б за какъвто и да е период от време, ако съгласно медицинското заключение е „непригоден" да изпълнява специфичната работа за тази категория. Чл. 41. (1) За всяко лице от персонала съответното здравно и/или лечебно заведение издава и поддържа лична медицинска документация. (2) В личната медицинска документация се записват следните данни: 1. резултатите от първоначалния и периодичните медицински прегледи; 2. резултатите от индивидуалния мониторинг; 3. други данни за здравословното състояние на лицата, имащи отношение към извършваната от него работа. (3) Данните по ал. 2 се съхраняват в съответните здравни и/или лечебни заведения, докато лицето навърши или би навършило 75 години, но не по-малко от 30 години след приключване на трудовата дейност, свързана с облъчване от йонизиращи лъчения. (4) Личната медицинска документация се съхранява от съответното лечебно и/или здравно заведение, което е длъжно да предоставя данните от нея на професионално облъчваното лице, на предприятието и на контролните органи при поискване. Информация за заболявания и увреждания на здравето може да се предоставя само с писмено съгласие на лицето. Чл. 42. (1) В случай на надхвърляне на дозовите граници по чл. 14 професионално облъчваното лице се подлага на специално медицинско наблюдение и/или лечение. (2) Условията за последващо дозово натоварване се определят от съответното здравно и/или лечебно заведение, записват се в медицинската документация и се предоставят на предприятието. Ръководителят на предприятието е длъжен да се съобрази с медицинските предписания. (3) Отношенията между ръководителя на предприятието и персонала, свързани с неизпълнението на медицинските предписания, се уреждат съгласно нормативните актове, уреждащи трудовите и служебните правоотношения. Глава шеста ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОБЛЪЧВАНЕ, ДЪЛЖАЩО СЕ НА ЕСТЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ Чл. 43. За дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, водещи до облъчване, което не може да се пренебрегне от гледна точка на радиационната защита, се прилагат мерки за радиационна защита и контрол съгласно наредбата по чл. 26, ал. 5 ЗБИЯЕ. Чл. 44. (1) Ефективната годишна доза за лица, които извършват дейности по чл. 43, не трябва да надхвърля в производствени условия с 6 mSv облъчването от локалния естествен радиационен фон. (2) Изискването на ал. 1 се отнася и за облъчване на екипажите на самолети от космическото лъчение, като работодателят е длъжен: 1. да определя и регистрира облъчването на екипажите, когато е възможно годишната ефективна доза да надхвърля 1 mSv; 2. да прилага изискванията на чл. 18 по отношение на жените в екипажите. (3) Не се определя граница за ефективна доза при облъчване на населението от естествени източници. Чл. 45. (1) Мощността на еквивалентната доза гама-лъчение в жилищни сгради, сгради с обществено предназначение, производствени и други сгради не следва да надвишава локалната мощност на дозата на открито с повече от 0,2  Sv/h.
(2) Референтните нива за ограничаване на облъчването от радон са: 1. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 200 Bq.m- 3 за новопостроени жилищни и обществени сгради; 2. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 300 Bq.m- 3 за съществуващи жилищни и обществени сгради; 3. средногодишна концентрация на радон във въздуха - 1000 Bq.m- 3 за работни места. (3) В специфични случаи, когато продължителността на обитаване в съществуващи сгради с обществено предназначение е малка, министърът на здравеопазването може да определи за средногодишната концентрация на радон във въздуха референтно ниво, по-голямо от 300 Bq.m- 3, но не повече от 1000 Bq.m- 3. (4) При идентифициране на сгради и работни места, където референтните нива по ал. 1 са надвишени, се предприемат мерки за: 1. намаляване концентрацията на радон във въздуха на обществени сгради и работни места в съответствие с принципа за оптимизация; 2. информиране и насърчаване на хората, живеещи в съществуващи сгради, за предприемане на действия за намаляване концентрацията на радон във въздуха на съответните помещения (чрез подобряване на вентилацията, ограничаване на постъплението на радон и др.); 3. системен контрол на концентрацията на радон в сгради и работни места с повишено съдържание на радон във въздуха. Чл. 46. (1) Допуска се използване на питейна вода от населението без ограничения, ако съдържанието на естествени и/или изкуствени радионуклиди в нея създава годишна ефективна доза до 0,1 mSv (дозова квота по чл. 5). Стойностите на границата на средногодишната обемна активност на отделни радионуклиди в питейната вода са посочени в приложение № 2, таблица 9. (2) В случай че съдържанието на естествени и/или изкуствени радионуклиди създава годишна ефективна доза, по-голяма от 0,1 mSv, използването на съответната вода (водоизточник) за битово водоснабдяване може да става по преценка на министъра на здравеопазването за всеки конкретен случай. Глава седма ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ МЕДИЦИНСКОТО ОБЛЪЧВАНЕ Чл. 47. Радиационната защита при медицинско облъчване се основава на принципа на обосноваване на облъчването и принципа за оптимизация на облъчването, съобразени с основната цел на това облъчване. Чл. 48. (1) За всяко медицинско облъчване трябва да бъде доказано, че общата полза за облъчваното лице и за обществото ще бъде по-голяма от общата вероятна очаквана вреда. Обосноваването на медицинското облъчване означава предварително доказване на целесъобразността на всички диагностични и лечебни практики, както и периодично преразглеждане на вече прилаганите според изискванията на добрата медицинска практика. (2) С цел да се избегне ненужно облъчване се използват наличните диагностични изследвания и алтернативни нерадиационни методи, които имат същата цел, но без или със по-малко излагане на йонизиращи лъчения. Чл. 49. (1) Новите медицински методи за изследване и лечение, които са свързани с медицинско облъчване, трябва да бъдат обосновани, преди да бъдат приети. (2) Съществуващите медицински методи за изследване и лечение, които са свързани с медицинско облъчване, могат да бъдат преразгледани, когато са събрани нови важни свидетелства за тяхната ефикасност или последици. (3) Всички индивидуални медицински облъчвания трябва да бъдат обосновани предварително от съответния медицински специалист, като се вземат под внимание специфичните цели на облъчването и характерните особености на облъчваното лице. (4) В случай че даден вид медицински метод за изследване и лечение, свързан с медицинско облъчване, не е обоснован по принцип, конкретно индивидуално облъчване от този вид може да бъде обосновано при специални обстоятелства и да бъде оценено за конкретния случай. (5) Медицинските облъчвания, при които няма пряка здравна полза за лицето, изложено на облъчване, включително тези, които са свързани с установяването на факти, важни за защита на обществото и правния ред, трябва да бъдат специално обосновани. Чл. 50. (1) Не се допуска медицинско облъчване, което не е обосновано. (2) Диагностични изследвания и терапевтични процедури на бременни жени и деца с използване на йонизиращи лъчения се извършват само в случаи, когато животът и здравето им са сериозно застрашени и липсват алтернативни методи без облъчване, като се прилага наличен метод с възможно най-малко облъчване. Чл. 51. (1) Всички дози, произтичащи от медицинско облъчване, с изключение на радиотерапевтичните процедури, трябва да бъдат поддържани толкова ниско, колкото е разумно достижимо, така че да се получи необходимата информация, като се вземат предвид икономическите и социалните фактори. (2) Радиотерапевтичните процедури трябва да бъдат индивидуално планирани за всяко облъчвано лице (пациент), като дозите на облъчване на здравите тъкани и органи трябва да бъдат толкова ниски, колкото е разумно постижимо, но така, че да се постигне желаната лечебна цел. Чл. 52. При медицинското облъчване не се определят граници на дозите, но при диагностичните изследвания министърът на здравеопазването определя референтни диагностични нива. Чл. 53. (1) Здравен скрининг с използване на йонизиращи лъчения се прилага само след обосноваване на необходимостта и целесъобразността и при отчитане на ползата и риска. (2) Програмата за здравен скрининг с използване на йонизиращи лъчения се съгласува с Националния център по радиобиология и радиационна защита и се утвърждава от министъра на здравеопазването. Чл. 54. (1) В изследователски програми с използване на йонизиращи лъчения не могат да участват деца, бременни жени и кърмачки. (2) При участие на здрави лица в изследователски програми с използване на йонизиращи лъчения за диагностични цели индивидуалната ефективна доза от облъчването не трябва да надвишава 20 mSv за лицата, предвидени за участие в такива програми. Глава осма РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА НА ВЪНШЕН ПЕРСОНАЛ Чл. 55. Всяка външна организация трябва да осигури самостоятелно или чрез договор с предприятието радиационната защита на своя персонал, която включва: 1. спазване на принципите и правилата за радиационна защита; 2. информиране и обучение в съответствие с чл. 30; 3. индивидуален мониторинг, подходящ за извършваните дейности; 4. медицинско наблюдение в съответствие с чл. 37; 5. регистриране на данните от индивидуалния мониторинг в Националния регистър, както и периода за провеждане на дейността; 6. осигуряване на средства за индивидуална защита. Чл. 56. (1) Предприятие, което допуска външен персонал за работа в контролираната зона, проверява и контролира изпълнението на изискванията на чл. 55 и инструктира лицата за специфичните изисквания за безопасна работа в контролираната зона и конкретните дейности. При необходимост се провежда допълнително обучение. (2) Предприятието осигурява за външния персонал средства за защита и индивидуален мониторинг, каквито са предвидени за неговия персонал. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на наредбата: 1. „Аварийно облъчване" е облъчване на лица, които доброволно извършват неотложни действия, за да помогнат на изложените на опасност хора и/или за да спасят ценно имущество и оборудване, при което е възможно да бъдат надхвърлени някои от границите на дозите, определени за професионално облъчвани лица. 2. „Активност" на радиоактивен източник е отношението на средния брой спонтанни ядрени превръщания (разпадания) (dN) в него за малък интервал от време (dt) и продължителността на този интервал: А = dN/dt. Единица: Бекерел [Bq]; 1 Bq = 1 s- 1 . 3. „Вреда на здравето" е вероятността за намаляване на продължителността и качеството на живота, които биха настъпили в една популация в резултат на облъчване с йонизиращи лъчения, като се отчитат соматичните ефекти, включително рак и тежки генетични увреждания. 4. „Възрастова група" на лице от населението е група в зависимост от възрастта, определена за целите на радиационната защита. Лицата от населението се разпределят в 6 възрастови групи, а лицата от персонала са отделна възрастова група. 5. „Външен (командирован) персонал" е всяко професионално облъчвано лице от категория А, наето временно или постоянно от външна за предприятието организация, или е лице на свободна практика (включително учащи се и стажанти), което извършва каквито и да е дейности в контролираната зона. 6. „Външна организация" е всяко физическо или юридическо лице, извършващо дейности в контролираната зона, за която носи отговорност предприятието, различно от предприятието (отговорно за контролираната зона), извършващо дейности в контролираната зона. 7. „Граница на дозата" е стойност на ефективната доза или еквивалентната доза, посочена в наредбата, която не трябва да се надхвърля при облъчване на отделни лица от персонала или от населението при нормални условия. 8. „Дейност" е практическа дейност, която може да доведе до увеличаване на облъчването на лица от изкуствен (техногенен) източник или от естествен източник на лъчения. 9. „Детерминистични (нестохастични) ефекти" са вредни за здравето ефекти от въздействието на йонизиращи лъчения, за които има минимална доза, предизвикваща даден ефект, над която тежестта на проява на ефекта се увеличава с нарастване на дозата. 10. „Еквивалентна доза" е погълнатата доза, осреднена за даден орган или тъкан, умножена със съответния радиационен тегловен фактор:  ,
където:
 е средната погълната доза в дадения орган или тъкан Т, дължаща се на лъчението R;
WR е радиационният тегловен фактор за лъчението R. Ако радиационното поле се състои от няколко лъчения с различни стойности на WR, еквивалентната доза се определя по формулата:
Единица: Сиверт [Sv], 1 Sv = 1 J.kg - 1.
където:
 е стойността на еквивалентната доза в тъканта или органа Т;
WT е тъканният тегловен фактор за тъкан или органа Т. Единица: сиверт [Sv], 1 Sv = 1 J.kg- 1. При равномерно облъчване на цялото тяло ефективната доза е числено равна на еквивалентната доза.
където:
Ei е средната ефективна доза на подгрупата (i) от населението; Ni е броят на хората в подгрупата. Единица: човекосиверт [man.Sv]. 18. „Контролирана зона" е всяка зона, за която се изискват мерки за радиационна защита на персонала, мониторинг на професионалното облъчване и радиоактивните замърсявания при нормални условия на работа, както и мерки за предотвратяване и ограничаване на потенциалното облъчване. 19. „Критична група" е група лица от населението, която е достатъчно еднородна от гледна точка на облъчването, получавано от определени източник и начин на облъчване, и е представителна за лицата, които получават или ще получат най-големи ефективни дози или еквивалентни дози (в зависимост от случая) от определените източник и начин на облъчване. 20. „Лечебни и/или здравни заведения" са лечебните и/или здравните заведения по Закона за лечебните заведения и по Закона за здравето, определени да извършват медицинско наблюдение на професионално облъчвани лица. 21. „Лице от населението" е всяко лице, с изключение на случаите, когато то е подложено на професионално или медицинско облъчване. 22. „Медицинско облъчване" е облъчването на лица от източници на йонизиращи лъчения с диагностична, лечебна или изследователска цел. Медицинското облъчване се прилага на: а) пациенти при извършване на диагностика или лечение; б) лица, които не са персонал, но доброволно подпомагат и осигуряват удобство на пациентите по време на диагностика или лечението им с източници на йонизиращи лъчения; в) лица при професионално медицинско наблюдение; г) лица при провеждане на здравен скрининг; д) здрави лица или пациенти, които доброволно участват в медицински, биомедицински, диагностични или терапевтични изследователски програми. 23. „Надзиравана зона" е всяка зона извън границите на контролираната зона, където се извършва радиационен контрол на работната среда, но не се изискват мерки за радиационна защита на персонала. 24. „Облъчване" е процесът на въздействие на йонизиращо лъчение върху човека. 25. „Потенциално облъчване (възможно облъчване)" е облъчване, за което не е сигурно, че ще се осъществи, но има вероятност да настъпи. 26. „Професионално облъчвани лица (персонал)" са всички лица, които работят самостоятелно или за работодател, постоянно или временно, при пълен или непълен работен ден, официално декларирали съгласието си да извършват дейности с йонизиращи лъчения и които при изпълнение на тези дейности е възможно да получат дози, надхвърлящи границите на дозите за населението. 27. „Повишено облъчване" е специално разрешено облъчване, при което са надхвърлени или могат да бъдат надхвърлени границите на дозите, определени за професионално облъчваните лица. 28. „Предприятие" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва дейности по чл. 1 и което носи отговорност за извършването на тези дейности. 29. „Работно място" е мястото за временно или постоянно пребиваване на лица от персонала при изпълнение на дейностите им с йонизиращи лъчения. 30. „Радиационен риск (риск)" е вероятността за възникване на вредни за здравето ефекти у човека или у неговото потомство в резултат на облъчване с йонизиращи лъчения. 31. „Радиоактивно замърсяване" е наличие на радиоактивни вещества в материали или на повърхността им, в тялото на човека или на неговата повърхност или на друго място, където наличието на тези вещества е нежелателно или може да бъде опасно. При замърсяване на повърхности единицата е брой частици, излъчвани в 2 p геометрия от площ един квадратен сантиметър за една минута (part.cm- 2.min- 1). 32. „Радиоактивно вещество" е което и да е вещество, което съдържа един или няколко радионуклида, чиято активност или концентрация на активност не могат да се пренебрегнат от гледна точка на радиационната защита. 33. „Радиоактивен материал" е материал, съдържащ в състава си радиоактивни вещества. 34. „Радионуклид" е съвкупност от радиоактивни атоми с дадено масово число и атомен номер, а за изомерните атоми - и с дадено определено енергетично състояние на атомното ядро. Радиоактивните (и нерадиоактивните) нуклиди на даден елемент се наричат негови изотопи. 35. „Радиотоксичност" е свойство на радионуклидите при попадането им в организма да предизвикват различни по степен патологични изменения. 36. „Референтни диагностични нива" са препоръчителни нива на доза на пациента при рентгенови диагностични изследвания или нива на активност на въведения радиофармацевтик при нуклеарномедицински изследвания, за типични изследвания за групи от пациенти със стандартни размери или за стандартни фантоми, които се отнасят за широко разпространени типове радиологични уредби. При прилагане на добра радиологична практика се очаква тези нива да не бъдат надвишени. 37. „Референтно ниво" е нивото на дозата или риска при ситуация на аварийно или съществуващо облъчване, над което наличието на облъчване се счита за недопустимо, а под което се осъществява оптимизация на радиационната защита. 38. „Стажант" е всяко лице, което преминава специална подготовка или обучение в дадено предприятие с цел придобиване на специфични знания и умения. 39. „Специфична активност (масова активност)" е активността на радиоактивния източник, разделена на масата му. Единица: Бекерел на килограм (Bq.kg- 1). 40. „Стохастични (вероятностни) ефекти" са вредни за здравето ефекти от въздействието на йонизиращите лъчения, за които се приема, че няма прагова доза и вероятността за проявата им е правопропорционална на дозата, а тежестта им не зависи от дозата. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 6.33 Mb. Сподели с приятели:
|
.
,
,