Раздел I Котли и съоръженията към тях

Чл. 54. Котлите трябва да се разполагат в самостоятелни помещения.

Чл. 55. (1) Допуска се разполагането на котли на открито само ако котелът е проектиран за работа в климатични условия, съответстващи на условията в региона, в който ще се монтира.

(2) При разполагане на котли на открито облицовката и зидарията им трябва да се защитят от въздействие на дъжд и сняг, а тръбопроводите, арматурата и другите елементи - от замръзване на водата в тях. Измервателните уреди, устройствата за регулиране и управление на работата на котлите и захранващите устройства трябва да се намират в помещение, освен ако в инструкцията им за експлоатация не е предвидено да работят на открито.

(3) Допуска се в производствени помещения, а също над и под тях да се разполагат:

1. правотокови парни котли с паропроизводителност на всеки един не по-голяма от 4 t/h;

2. парни котли с работно налягане над 0,07 МРа, които удовлетворяват условието (t - 100) х V ? 100 за всеки котел, където t е температурата на наситената пара в °С при работно налягане, а V е водният обем на котела в куб. м;

3. котли-утилизатори;

4. водогрейни котли с максимална работна температура, по-висока от 115 °С, с топлинна мощност до 2900 kW;

5. парни котли с високотемпературни органични топлоносители, удовлетворяващи условието V х (ip - is) ? 20300, където ip е енталпията на течността при работна температура в kJ/kg, is - енталпията на течността, съответстваща на температурата на наситените пари на топлоносителя при атмосферно налягане, а V - пълният обем на котела в литри;

6. парни котли с максимално работно налягане до 0,07 МРа;

7. водогрейни котли с максимална работна температура до 115 °С.

Чл. 56. (1) Сградите и помещенията за котлите трябва да имат два изхода, разположени на противоположни стени на сградата или помещението.

(2) Вратите на изходите по ал. 1 трябва да се отварят навън и не трябва да имат ключалки от страната на котелното помещение.

(3) Допуска се сградите и помещенията по ал. 1 да имат един изход, ако площта им е по-малка от 100 m2.

(4) Котелното помещение трябва да е отделено от другите помещения с брандмауери.

(5) Пространството на производственото помещение по чл. 55, ал. 3 , в което са разположени котли, трябва да е отделено от другите пространства на помещението с пожарозащитна стена с височина, по-голяма от височината на котлите, но не по-малка от 2 m.

(6) В случаите, за които в наредбата няма специфични изисквания към сградите и помещенията, в които се монтират котли, те трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).

Чл. 57. В помещения на жилищни, административни, общественообслужващи или офис сгради могат да се разполагат:

1. водогрейни котли с максимална работна температура, по-ниска от 115 °С включително;

2. парни котли с максимално работно налягане, по-ниско от 0,07 МРа включително, които удовлетворяват условието (t - 100) х V ? 40, където t е температурата на наситената пара в °С при максимално работно налягане, а V е общият воден обем на монтираните в помещението котли в куб. м.

Чл. 58. (1) Не се допуска разполагането на котли в помещения, които са:

1. под нивото на околния терен, ако котлите използват за гориво втечнени въглеводородни газове;

2. под, над или до учебни зали, стаи в детски заведения, стаи в лечебни заведения и санаториуми, театри, киносалони, магазини, ресторанти, обществени бани и други подобни помещения, в които могат да пребивават много хора;

3. под, над или до складове с експлозивни, изключително запалими, лесно запалими, силно токсични, токсични или оксидиращи флуиди;

4. под или над асансьори, евакуационни изходи, коридори или стълбища на сгради.

(2) Допуска се котли, които използват за гориво втечнени въглеводородни газове, да се разполагат в помещения, чийто под е под нивото на околния терен, ако помещенията съответстват на изискванията на чл. 97, ал. 2 на Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 2004 г.; изм., бр. 104 от 2004 г. и бр. 32, 40 и 85 от 2006 г.).

Чл. 59. (1) Помещенията, в които са разположени котли и чийто под е разположен над нивото на околния терен, трябва да имат естествено осветление.

(2) Помещенията, в които са разположени котли, трябва да имат изкуствено осветление, както и отоплителни и вентилационни инсталации, съответстващи на изискванията на Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.

(3) В помещенията по ал. 2 със застроена площ, по-голяма от 200 куб. м, трябва да има аварийно електрическо осветление, захранвано от независим източник, най-малко за следните места:

1. фронтът на котлите и всички проходи;

2. таблата за управление;

3. нивопоказателните и измервателните уреди;

4. помещенията и съоръженията за отделяне на твърдите продукти от изгаряне на твърди горива;

5. площадките на вентилаторите, резервоарите за гориво и деаераторите;

6. стълбите и площадките на котлите;

7. помпеното помещение.

Чл. 60. (1) Котлите трябва да се разполагат така, че да се осигури безопасен достъп до всичките им части и възможност за извършване на преглед, ремонт и почистване отвън и отвътре.

(2) Разположението на котлите и разстоянията между тях и съседни строителни конструкции, машини или съоръжения трябва да съответстват на определените в инструкцията за монтаж на производителя. Ако в инструкцията не са определени разстояния, при разполагането на котлите трябва да се осигурят разстояния, не по-малки от:

1. 3 m от фронта на котлите или изпъкналите части на пещите им до противостоящите им стени;

2. 1 m от изпъкналите части на горелките на котлите на газово или на течно гориво до противостоящите им стени;

3. 2 m от изпъкналите части на пещите на котлите с твърдо гориво до противостоящите им стени;

4. 5 m между фронтовете или изпъкналите части на пещите на срещуположно разположени котли на твърдо гориво;

5. 2 m между горелките и фронтовете на срещуположно разположени котли на течно или газово гориво.

Чл. 61. Разстоянието от фронта на котлите до машини, съоръжения, табла за управление и други трябва да бъде не по-малко от 1,5 m.

Чл. 62. (1) При разполагане на котли, за които е необходимо странично обслужване на пещта или на котела, широчината на страничния проход между тях, а така също между крайните котли и стените на котелното помещение трябва да е не по-малка от:

1. 1,5 m - за котли с паропроизводителност до 4 t/h или с топлинна мощност до 2910 kW;

2. 2 m - за котли, непосочени в т. 1.

(2) При разполагане на котли, за които не е необходимо странично обслужване, се оставят проходи между тях, между крайните котли и стените на котелното помещение, както и между котлите и задната стена на котелното помещение. Широчината на проходите и разстоянието между котлите и задната стена на помещението трябва да бъде не по-малка от 1 m.

(3) Широчината на прохода между отделни излизащи извън зидарията части на котлите, а също между тези части и изпъкнали части на сградата или колони трябва да е не по-малка от 0,8 m.

Чл. 63. (1) Разстоянието от най-високо разположените части на котли, при които не е необходимо да се преминава над тях, до най-ниско разположените части на покрива на котелното помещение трябва да е не по-малко от 0,7 m.

(2) Разстоянието от пода на най-горната площадка на котела до най-ниско разположените над нея части на покрива на котелното помещение трябва да е не по-малко от 2 m.

Чл. 64. (1) За обслужване на котлите и съоръженията им с височина над 2 m се монтират постоянни стълби и площадки.

(2) Разстоянието от пода на площадките по ал. 1 или на котелното помещение до средата на нивопоказателите с пряко действие трябва да е от 0,6 m до 1,8 m.

Чл. 65. При височина от работната площадка на машиниста на котела до най-горната площадка на котлите над 20 m в котелната централа трябва да се монтира товаро-пътнически асансьор.

Чл. 66. Проходните коридори за периодично преглеждане и ремонтиране на механизмите за отделяне на пепел и сгур трябва да имат два изхода и напречно сечение с височина, не по-малка от 1,9 m, и широчина, не по-малка от 1 m.

Чл. 67. При ръчно извозване на вагонетките под затворите на бункерите за пепел и сгур трябва да се оставя проход с височина, не по-малка от 1,9 m. При механизирано извозване на вагонетките височината на прохода трябва да е най-малко с 0,5 m по-голяма от височината на вагонетката.

Чл. 68. Широчината на прохода на помещението за пепел и сгур трябва да е не по-малка от широчината на вагонетката, увеличена с по 0,7 m от всяка нейна страна. Допуска се намаление на посоченото разстояние до 0,4 m в проходи между колоните от фундамента на котлите.

Чл. 69. Не се допуска разполагането на разширителен съд с високотемпературен органичен топлоносител над котли.

Чл. 70. Подаването на горивото в котелното помещение и в пещта на котли на твърдо гориво с паропроизводителност над 1,0 t/h и отстраняването на сгурията и пепелта трябва да се извършват механизирано.

Чл. 71. (1) За компенсиране на температурните разширения на водата във водогрейните котли и инсталациите към тях трябва да се монтира разширителен съд.

(2) Разширителният съд трябва да отговаря на изискванията на БДС EN 12828.

(3) Между разширителния съд и котела не трябва да има монтирани спирателни и регулиращи органи.

(4) Разширителните съдове и тръбопроводите им трябва да са защитени срещу замръзване.

(5) Осигуряването на водогрейните котли от повреди вследствие на температурните разширения на водата в тях трябва да съответства и на изискванията на Наредба № 15 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.

Чл. 72. На захранващия тръбопровод на всеки парен котел с непрекъснато захранване с вода трябва да се монтира регулираща арматура. При захранване на котела чрез регулиращ вентил, монтиран на захранващия тръбопровод, и автоматично регулиране на захранването управлението на захранващата арматура трябва да се извършва дистанционно от работното място на машиниста.

Чл. 73. Парните котли с паропроизводителност 4 t/h и по-голяма със слоев начин за изгаряне на горивото, а при друг начин на изгаряне - само при наличие на барабани, обгрявани от горещи газове, трябва да се захранват с вода по два независими един от друг тръбопровода. Допуска се участъкът между регулатора на захранването и котела да бъде общ за двата тръбопровода.

Чл. 74. Всеки правотоков котел трябва да има самостоятелно захранващо устройство.

Чл. 75. (1) За допълване с вода на водогрейни котли с естествена циркулация и с максимална работна температура, по-висока от 115 °С, трябва да се монтират най-малко две помпи.

(2) На водогрейни котли с принудителна циркулация и с максимална работна температура, по-висока от 115 °С, трябва да се монтират най-малко две допълващи и две циркулационни помпи.

(3) Максималното налягане и дебитът на всяка една от помпите по ал. 1 и 2 трябва да осигурява нормална работа на котлите при максималните им параметри, посочени в техническата им документация.

(4) Допуска се вместо две да се монтира една допълваща помпа на водогрейните котли, ако като втори източник за захранването на котлите с вода се използва промишлен водопровод с налягане на водата в мястото на присъединяването му към котелната инсталация, превишаващо статичното и динамичното налягане на инсталацията най-малко с 0,15 МРа.

Чл. 76. Помпите на водогрейните котли с топлинна мощност 3500 kW и по-голяма трябва да имат два независими източника на електрическо захранване.

Чл. 77. Между машиниста на котела и персонала, обслужващ устройствата, които захранват котела с вода и са монтирани извън котелното помещение, трябва да се осигури аудиовръзка.

Чл. 78. (1) За допълване с вода на водогрейните котли с максимална работна температура, по-ниска от 115 °С, трябва да се монтира помпа.

(2) Допуска се за захранването с вода на котли по ал. 1 да се използва водопровод с налягане на водата в мястото на присъединяването му към отоплителната инсталация, превишаващо статичното и динамичното налягане на инсталацията най-малко с 0,2 МРа.

(3) На водогрейни котли по ал. 1 с принудителна циркулация трябва да се монтират най-малко две циркулационни помпи.

Раздел II

Чл. 79. (1) Тръбопроводите за водна пара и гореща вода, наричани по-нататък "тръбопроводите", трябва да се разполагат в промишлени сгради или:

1. подземно - безканално или в непроходими или проходими канали или инсталационни колектори;

2. надземно - на естакади върху опори или подвезки.

(2) Не се допуска подземно разполагане на тръбопроводи с максимална работна температура над 350 °С или максимално работно налягане над 2,2 МРа.

(3) Не се допуска подземно безканално разполагане на тръбопроводи с максимална работна температура над 140 °С.

Чл. 80. Разстоянията между надземно разположени тръбопроводи и други проводи, съоръжения и др. трябва да съответстват на приложение № 3 на Наредба № 15 за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.

Чл. 81. (1) При разполагане на тръбопровод върху ниски опори или на подвезки разстоянието от повърхността на земята или пода на помещението до най-ниската точка от изолационната конструкция на тръбопровода не трябва да е по-малко от 0,3 m.

(2) Не се допуска разстоянието от опора или подвезка до напречен заваръчен шев на тръбопровод да бъде по-малко от 0,2 m.

Чл. 82. Допуска се тръбопроводите да се монтират върху външната част на носещите конструкции на производствените сгради, ако разстоянието от елементите на сградата до изолацията на тръбопровода е не по-малко от 0,3 m и разстоянието от тръбопровода до прозорец или друг отвор в сградата е не по-малко от 0,8 m.

Чл. 83. Не се допуска на естакади да се разполагат тръбопроводи за водна пара и гореща вода съвместно:

1. с други технологични тръбопроводи, ако разстоянието между тях е по-малко от 0,4 m;

2. със силнотокови кабели.

Чл. 84. Разстоянията от подземно разположени тръбопроводи за водна пара и гореща вода в урбанизирани територии до други технически проводи или съоръжения, както и дълбочината на полагането и начинът на разполагането им трябва да съответстват на Наредба № 8 за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.).

Чл. 85. (1) Най-малката височина на земното покритие над разположени безканално подземни тръбопроводи на територията на промишлени обекти трябва да е 0,8 m.

(2) Хоризонталното разстояние между тръбопроводи по ал. 1 и разположени успоредно на тях други технически проводи и съоръжения трябва да е не по-малко от:

1. 0,5 m - до други технологични тръбопроводи и съобщителни кабели;

2. 1,5 m - до инсталационни колектори или канали, фундаменти на стълбове на технически проводи, фундаменти на сгради или съоръжения или канализация;

3. 2,0 m - до силнотокови кабели.

(3) Вертикалното разстояние при пресичане между тръбопроводи по ал. 1 и други технически проводи трябва да е не по-малко от:

1. 0,2 m - до други технологични тръбопроводи, съобщителни кабели или инсталационни колектори или канали;

2. 0,7 m - до силнотокови кабели.

(4) Местоположението на тръбопроводите по ал. 1 трябва да се означи със сигнална пластмасова лента с жълт цвят, поставена над тръбопровода на 0,3 - 0,5 m под повърхността на терена.

Чл. 86. (1) Най-малката височина на земното покритие над канали или инсталационни колектори, в които са разположени тръбопроводи за водна пара и гореща вода на територията на промишлени обекти, трябва да е:

1. 0,3 m за непроходими канали или колектори;

2. 0,5 m за проходими канали или колектори.

(2) Не се допуска разполагане в канали или инсталационни колектори на тръбопроводи за водна пара и гореща вода с максимална работна температура, по-висока от 450 °С, и максимално работно налягане над 8,0 МРа съвместно с технологични тръбопроводи за транспортиране на други флуиди.

Чл. 87. (1) Подземните тръбопроводи трябва да се разполагат в канали или инсталационни колектори, когато:

1. пресичат железопътни, трамвайни или тролейбусни линии, автомагистрали и пътища I и II клас;

2. преминават през места с високо ниво на подпочвените води;

3. корозионната агресивност на почвата е висока или много висока;

4. степента на корозионна опасност от блуждаещи токове е средна, повишена или висока.

(2) Корозионната агресивност на почвата и степента на корозионна опасност от блуждаещи токове се определят в съответствие с БДС 15704.

(3) Допуска се в случаите по ал. 1, т. 3 и/или 4 подземните тръбопроводи да се полагат в траншеи, ако са защитени с електрохимическа защита, съответстваща на БДС 15704 и БДС 15705.

Чл. 88. Хоризонталните участъци на тръбопроводите трябва да имат наклон, не по-малък от 0,0015 m/m.

Чл. 89. За обслужване и ремонт на арматурата на тръбопроводите, разположена на височина над 1,5 m, трябва да има стълба с площадка.

Раздел III

Съдове, работещи под налягане

Чл. 90. (1) Съдовете трябва да се разполагат на открито или под навес.

(2) Допуска се при технологична необходимост съдовете да се разполагат в самостоятелни производствени сгради или в отделни производствени помещения.

(3) Допуска се в жилищни, административни, общественообслужващи или офис сгради да се монтират съдове за въздух с максимално работно налягане до 0,6 МРа, хидрофори и разширителни съдове към отоплителни инсталации.

(4) В случаите, за които в наредбата няма специфични изисквания към защитата от пожар на съдовете, работещи под налягане, тя трябва да съответства на изискванията на Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.).

Чл. 91. Съдовете трябва да се монтират върху негорими опори и/или фундаменти, изчислени за всички натоварвания, възникващи при експлоатацията на съда и при извършване на хидростатично изпитване.

Чл. 92. (1) Съдовете, които са монтирани подземно, полуподземно или в саркофаг, трябва да се полагат върху фундаменти или върху почвата, ако тя има необходимата носеща способност, и трябва да се засипват с пясък или мека пръст без органични примеси и твърди включвания.

(2) Съдовете, които се монтират върху бетонови фундаменти, трябва да се изолират електрически от тях.

(3) Когато съдовете се монтират директно върху почвата, трябва да се предвидят мерки срещу евентуалното й слягане.

Чл. 93. (1) Съдовете и техните опори трябва да са защитени по подходящ начин в случай, че съществува опасност от недопустимото им нагряване от възможен пожар на съседни сгради, съоръжения, складирани материали и други.

(2) Счита се, че изискването по ал. 1 е изпълнено, ако се осигури стойността на Re/t на материала, от който е произведен съдът, при максималната температура, при която ще се нагрее съдът при пожар, да е равна или по-голяма от стойността, определена по приложение № 3, и предпазният клапан на съда да е оразмерен така, че в условия на пожар да не се допусне повишаването на налягането в съда над изчислителното му налягане.

Чл. 94. Хоризонталните съдове за втечнени или разтворени под налягане газове или течности трябва да се монтират с наклон, не по-малък от 2 на сто, към щуцера, предназначен за изпразването и почистването им.

Чл. 95. (1) Съдовете трябва да се монтират така, че да се осигури безопасен достъп до всичките им части и възможност за извършване на преглед, ремонт и почистване отвън и отвътре и да са на разстояние, не по-малко от 1,0 m, от други съдове, фундаменти, стени на сгради, проводи и други съоръжения.

(2) Допуска се разстоянието по ал. 1 между два съда да бъде намалено до 0,6 m, ако това не затруднява извършването на прегледите, обслужването и ремонта им.

Чл. 96. Надземните съдове трябва да са защитени от съприкосновение с моторни превозни средства чрез изграждане на защитни ограждения или осигуряване на безопасни разстояния между съда и платното за движение на моторните превозни средства.

Чл. 97. Флуидът, който се изпуска от устройствата за непосредствено ограничаване на налягането, трябва да се отвежда на безопасно място чрез изпускателна свещ.

Чл. 98. (1) На входящите и изходящите тръбопроводи на устройствата за непосредствено ограничаване на налягането не трябва да се монтира спирателна арматура.

(2) Допуска се между съда и устройствата за непосредствено ограничаване на налягането да се монтират триходови вентили или други устройства, които не допускат едновременното им изключване.

(3) Допуска се, когато на съда е монтиран повече от един предпазен клапан, всеки от които е оразмерен да обезопаси самостоятелно съда, пред предпазния клапан да се монтира устройство за бързо затваряне при демонтирането му.

Чл. 99. На захранващия тръбопровод на съд с максимално работно налягане, по-малко от налягането на захранващия го източник, се поставя автоматично редуциращо устройство на налягането на работния флуид с манометър и предпазен клапан, монтирани след него по посока на движението на флуида.

Чл. 100. Съдовете с височина над 2 m трябва да имат стационарни метални стълби и площадки за обслужване на арматурата, средствата за измерване и устройствата за безопасност.

Чл. 101. Надземно монтираните съдове трябва да са защитени от пряко попадане на мълния.

Чл. 102. След монтирането и регистрирането съгласно чл. 259, ал. 2 на всеки съд ползвателят му трябва да постави табелка с регистрационния номер на съда и стойността на разрешеното максимално работно налягане в МРа.

Чл. 103. Съдовете за съхранение на втечнени газове, монтирани надземно и полуподземно, при необходимост трябва да се предпазват от превишаване на максималната работна температура вследствие въздействието на слънчевите лъчи чрез боядисване в бял, сребрист или друг светъл цвят, чрез монтиране на сенници или водна оросителна инсталация с подходящ дебит и плътност на водното покритие.

Чл. 104. (1) Не се допуска на разстояние, по-малко от 5 m, от щуцерите или арматурата на съдове за по-тежки от въздуха газове да има открити канали или шахти, незащитени от навлизането на газ, както и входни отвори и отвори към разположени по-ниско помещения.

(2) При наклонени терени трябва да се предвидят мерки, които да предотвратят проникването на по-тежките от въздуха газове в по-ниско разположени помещения, канали или шахти.

Чл. 105. На щуцерите за вземане на проби от съдове с флуиди от група 1 трябва да се монтират последователно два спирателни органа.

Чл. 106. Зоните, в които на открито са монтирани съдове с флуиди от група 1, трябва да са обозначени с табели, на които са записани наименованието на газа и категорията, в която се класифицира съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 5 от 2010 г., бр. 7 от 2011 г.) Персоналът в открити складове, в които са монтирани съдове за съхранение на флуиди от група 1, трябва да има сигурна връзка за оповестяване на специализираните звена по пожарна и аварийна безопасност на ползвателя или териториалните звена на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 108. В района, в който се съхраняват съдове за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими, запалими, силно токсични или токсични флуиди, трябва да има ветропоказател.

Чл. 109. Не се допуска монтиране на съдове в подземни шахти, асансьорни шахти, железопътни и автомобилни тунели, язовирни стени, мостове и под стълбища.

Чл. 110. Надземните съдове за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди, монтирани на открито, трябва да имат самостоятелно заземяване, ако съдът е електрически изолиран от фундамента и присъединените към него тръбопроводи. Не се допуска галванична връзка между съда и заземлението на мълниезащитата му.

Чл. 111. (1) Около съдовете по чл. 110 трябва да се осигури защитна зона с размери съгласно приложение № 4. В зоната не трябва да се допуска:

1. ползване на източници на открит огън или искри;

2. складиране на леснозапалими материали;

3. изграждане на електроинсталации, които не са взривозащитени;

4. изграждане на сгради и временни постройки;

5. движение на моторни превозни средства, които нямат искрогасител на ауспуха;

6. ползване на осветителни уреди, които не са взривозащитени.

(2) Съдовете по чл. 110 и съдовете за оксидиращи флуиди трябва да се монтират до сгради, съоръжения и други обекти на разстояния, не по-малки от определените в приложение № 5.

Чл. 112. След първата спирателна арматура на входящия тръбопровод на съдове за съхранение на експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими втечнени флуиди с вместимост над 5 m3 трябва да се монтира дистанционно управляема спирателна арматура. Арматурата трябва да може да се задейства от безопасна зона.

Чл. 113. Съдовете по чл. 110 трябва да се разполагат на разстояние един от друг не по-малко от:

1. половината от диаметъра на по-големия съд, но не по-малко от 1 m - за цилиндрични съдове;

2. 0,75 от диаметъра на по-големия съд - за сферични съдове;

3. 0,75 от диаметъра, увеличено със 7 m - за сферични съдове, монтирани на повече от два реда;

4. 0,75 от диаметъра на по-големия съд - за разстоянието между цилиндричен и сферичен съд.

Чл. 114. (1) В помещенията, в които се експлоатират съдове за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди, на територията на открити складове за съхранението им в съдове с обща вместимост над 30 t, както и на територията на инсталациите за преработката или производството им с капацитет над 30 t/h, трябва да има газсигнализаторна инсталация, която при достигане на концентрация на флуида във въздуха 20 на сто от долната граница на възпламеняемост трябва да се задейства, като включи звуков и светлинен сигнал, а при достигане 40 на сто от долната граница на възпламеняемост трябва да задейства система за аварийно изключване на входящите и изходящите тръбопроводи на съдовете за съхранение. Допуска се входящият тръбопровод на съд, който се захранва от производствена инсталация, да се изключи съвместно с инсталацията.

(2) В помещенията, в които се експлоатират съдове за силно токсични или токсични флуиди, на територията на открити складове за съхранението им в съдове, както и на територията на инсталации за преработка или производство на такива флуиди с капацитет над 5 t/h трябва да има газсигнализаторна инсталация, която при достигане на концентрация на съхранявания флуид във въздуха 20 на сто от концентрацията, под която може да се изключи появата на опасна за здравето на хората атмосфера, задейства звуков и светлинен сигнал, а при достигане 40 на сто от тази концентрация задейства система за аварийно изключване на входящите и изходящите тръбопроводи на съдовете за съхранение. Допуска се входящият тръбопровод на съд, който се захранва от производствена инсталация, да се изключи съвместно с инсталацията.

Чл. 115. Подът под разглобяемите съединения и арматурите на съдовете за криогенни втечнени газове трябва да е от негорим материал.

Чл. 116. Средствата за измерване на технологичните параметри на флуидите в съдовете трябва да са защитени от външно въздействие на висока температура, вибрации, агресивност на околната среда и др. и да са достъпни за безопасно обслужване.

Чл. 117. Съдовете, които се експлоатират в тъмната част на денонощието, трябва да имат стационарна осветителна инсталация за средствата за измерване.

Чл. 118. (1) Помещенията, в които са монтирани съдове, трябва:

1. да имат самозатварящи се врати, ако вратите не са на външна стена;

2. да имат постоянно действаща вентилация или аварийна вентилация, предотвратяваща образуването на взривоопасна концентрация на съхранявания флуид във въздуха на помещението или появата на опасна за здравето на хората атмосфера;

3. да нямат въздухосмукателни отвори за вентилация на други помещения.

(2) Изискванията на ал. 1, т. 2 и 3 не се прилагат за помещения, в които са монтирани съдове за въздух, разширителни съдове към отоплителни инсталации и хидрофори.

(3) Счита се, че изискването на ал. 1, т. 2 е изпълнено, ако:

1. при естествена вентилация вентилационните отвори са свързани директно с атмосферата и имат общо напречно сечение, не по-малко от 1 на сто от повърхността на пода на помещението, или

2. при постоянно действаща механична вентилация е осигурен двукратен въздухообмен за един час, или

3. при аварийна вентилация е осигурен осемкратен въздухообмен за един час и тя се включва автоматично при достигане на концентрация на съхранявания флуид във въздуха на помещението до 20 на сто от долната граница на възпламеняемост и/или 20 на сто от концентрацията, под която може да се изключи появата на опасна за здравето на хората атмосфера.

Чл. 119. Вентилационната система по чл. 118, ал. 1, т. 2 на помещенията, в които са монтирани съдове за флуиди от група 1, трябва да отвежда изтеклия газ на безопасно място или в инсталация за неутрализиране на изтеклия газ.

Чл. 120. В помещенията, в които се експлоатират съдове за експлозивни, изключително запалими, лесно запалими или запалими флуиди, не трябва да се допуска:

1. монтиране на съоръжения, които са източници на открит огън или искри;

2. складиране на горими материали, които не са пряко свързани с технологичния процес;

3. преминаване на тръбопроводи, кабели, въздуховоди и други, които не са свързани с технологичния процес;

4. наличие на сифони към канализацията, открити шахти и канали, когато в помещенията са монтирани съдове с по-тежки от въздуха газове;

5. движение на моторни превозни средства, които нямат искрогасител на ауспуха.

Чл. 121. Помещенията с площ над 400 m2, в които се монтират съдове, трябва да имат не по-малко от два изхода, вратите на които се отварят навън и нямат ключалки от вътрешната страна на помещението.