Не може да бъде приготовление едно необективирано в дейността на дееца негово намерение или решение да извърши престъпление

Лишаването от свобода е принудително изолиране на осъдения за определен период от време- от 3 месеца до 20 години, а в изключителни случаи до 30- при замяна на смъртното наказание или доживотен затвор; при множество наказания (чл.39(2)). Президентът има правомощие да го опрости или да го отмени изцяло, дори седмица след произнасяне на присъдата. Самото наказание се изтърпява в затвори (за пълнолетните), поправителни домове (за непълнолетните). Престъпниците се настаняват с оглед на пол, възраст, предишни престъпления и осъждания.

Характеристиката на л.с по НК е свързана с неговото времетраене и режим на изтърпяване:

1. Временно наказание, налагано винаги за определен срок в рамките на предвиденото от съответната норма на особената част.

а) НК установява минимума от 3м. и максимума от 20 год., последният може да бъде от 30год. при:

- замяна на смъртно наказание;

- замяна на доживотен затвор ;

- множество престъпления по чл.24 и 27(1);

- особено тежки умишлени престъпления в случаите специално указани в особената част на НК.

б) точният срок се определя във всеки отделен случай от съда с присъда. Това е практически справедливо и от юр. гледна точка представлява гаранция за правата на гражданите и за законността въобще.

в) по нашето право не може да бъде наложено наказание л.с. за срок, който фактически надвишава човешкият живот

2. Наказание, свързано с ограничаване възможността на наказания свободно до се придвижва и свободно да определя своя жизнен режим.

Принцип: лишените от свобода могат да се ползват от всички установени в закона права с изключение на:

- правата от които са лишени с присъдата

- правата които са им отнети или ограничени изрично със з/н или с др. НА

- правата чието упражняване е несъвместимо с изпълнението на наказанието (чл.23 ЗИН)

От гл.т. на хуманност, съществува възможност началото на изпълнение на наказанието да бъде отложено; прекъсване на наказанието л.с. в случаите на болест, бременност, раждане.

3. Начинът за изтърпяване на наказанията е подробно регламентиран в ЗИН

- в затвори, а за непълнолетните в специални поправителни домове, както и в трудово-поправителни общежития към тях (чл.41(1)).

- има съответна специализация в тези пенитенциарни институти (пенитенциарно право-изпълнение на наказанието), съобразно с пола, възрастта, предишните осъждания, х-ра на престъплението, степента на обществената опасност. Особени грижи се полагат за младите престъпници(до 25 години).

- диференциално изтърпяване на наказанието- лек, общ, строг и усилено строг режим. Възможно е първоначално определеният от съда по-тежък режим да бъде заменен с по-лек и обратно. Утежняване на режима може да се налага само от съда, а смекчаването от затворническата администрация. Усилено строг режим не се прилага относно жените и по отношение на тежко болните, бременните и кърмачките, за тях се прилага общ режим.

- изтърпяването на наказанията се съпровожда с подходящ и заплатен общественополезен труд.

Целта е превъзпитание на осъдените, създаване и повишаване на професионалната им квалификация. Трудът в местата за л.с. се организира на съвременно техническо равнище, при пълно спазване на общото трудово законодателство и се съобразява с индивидуалностите на осъдения.

Чл.41(3)"Положеният труд се зачита за намаляване на срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода". Отклонение от тази разпоредба се съдържа в чл.41(4).....

Политико-възпитателна работа- лекции, беседи, кръжоци, културна самодейност, мероприятия за повишаване на образованието и индивидуална възпитателна работа при широко използване собствената инициатива на осъдения.

Правата и задълженията на осъдените са съобразени с изискванията на законността и хуманизма.

Непълнолетните изтърпяват наказанието в поправителни домове, организирани от МППЕИ. Настаняване в поправителен дом е възможно, само когато срокът на наложеното наказание л.с. надвишава 1 год., а ако той е по-малък се заменя с възпитателна мярка. При постъпването в поправителен дом непълнолетният се настанява в специална приемна, където престоява до 1м. под наблюдение на възпитатели, лекари и психолог. Постъпващите за първи път се настаняват в отделни помещения от останалите. На тях се осигурява задължително основно образование (по обща програма).

Разпоредбата за доживотния затвор е сравнително нова, от 1995г. и това е чл.38а със своите 5 алинеи.

Л.с. представлява наказание с голямо практическо значение. Правилното му организиране играе особено голяма роля в борбата с/у престъпността. Все още обаче стоят открити ред правни и организационни въпроси, свързани с краткосрочното лишаване от свобода. Особено голямо значение има разширяването на материалната база, усъвършенстване организацията на пенитенциарната дейност, обезпечаване на квалифициран затворнически персонал.

НАКАЗАНИЯ БЕЗ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Характер и обществено-политическо значение на тези наказания. Видове наказания - чл.37,т.2-11; чл.43-52. Отделните наказания от тази категория. Поправителен труд без лишаване от свобода (чл.43). Имуществени наказания - конфискация (чл.44-46) и глоба (чл.47). Задължително заселване (чл.48). Лишаване от различни права - чл.37,т.6-10 и чл.49-51. Обществено порицание - чл.52

I. Поправителен труд без лишаване от свобода (чл.43). Основни насоки.

1. Може да бъде от 3 мес. до 1 год. - определя се от съда.

2. Изпълнението не е свързано с лишаване от свобода, има само някои ограничения в трудовия режим.

3. Изтърпява се: (ал.2 е изгубила практическото си значение)

а) на мястото, където осъденият работи - прилага се спрямо всички, които работят в държавно учреждение или предприятие, в кооперация или друга обществена организация;

б) на друга подходяща работа в района на местоживеенето му - определя се от прокурора, който привежда присъдата в изпълнение.

4. Наказателни моменти, свързани с ограничение на трудовия режим:

а) от възнаграждението на осъдения се удържат от 10 до 25% в полза на държавата, в зависимост от постановената от съда присъда;

б) времето, през което се изтърпява това наказание не се зачита за трудов стаж, този факт изрично се отбелязва в трудовата книжка и др., документи, без да се вписва, че лицето е било осъдено;

в) осъдените не могат да ползват редовния си платен годишен отпуск, както и неплатен по чл.160 КТ;

г) за засилване ефекта на наказанието, присъдата, с която се налага то, се довежда до знанието на трудовия колектив, към който се числи осъденият.

4. Поправителният труд не се прилага относно:

а) непълнолетните (чл.63(1),т.5)

б) нетрудоспособните

в) военнослужещите

5. Поправителният труд се заменя от съда с л.с. като за 3 дни п.т. определя 1 ден л.с. В тези случаи срокът на л.с. може да бъде и под 3 мес.

Така като е регламентирано сега, наказанието п.т. без л.с. противоречи на принципите на либералното общество. Така напр. не може да се постанови изтърпяване на наказанието по месторабота на осъдения, ако той работи в частно предприятие и собственикът не е дал съгласие за изтърпяване на наказанието в неговото предприятие. То противоречи на неприкосновената ч. соб/ст по чл.17(3) К. При това сегашната уредба на това наказание не дава възможност то да се приложи по отношение на лица със свободни професии, с което се нарушава принципът за равенство на гражданите - чл.6(1и2) К. Именно заради това много от хипотезите на чл.43 следва да отпаднат или да бъдат поправени.

II. Имуществени наказания - конфискация на имущество. Пр. уредба се намира в чл.44-46 и представлява принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на отделни имущества на виновния или на части от такива имущества.

Предмет на конфискацията могат да бъдат елементите на имуществото на осъдения, т.е. принадлежащи лично нему имуществени права. Касае се до всички видове такива права:

1. Вещни - собственост върху движими и недвижими вещи.

2. Облигационни - напр. вземания от трети лица - влогове и др.

Извън този обсег остават само непрехвърлимите имуществени права, съществуващи с оглед на личността, напр. правото на издръжка, вкл. и пенсия.

Правото тр. да бъде лично на дееца, възможно е да се касае и до идеална част от общо право.

Съпружеската имуществена общност по чл.19(1)СК не може да бъде пречка за осъществяване на конфискацията, относно онези нейни елементи, които принадлежат на виновния съпруг, трябва да се установят дяловете им.

Конфискацията засяга само налични имущества на дееца - такива, които той притежава към момента на постановяване на присъдата. Имущества, които повече не му принадлежат, както и бъдещи такива не могат да бъдат обект на конфискация.

По своя обсег конфискацията бива:

- пълна - на цялото имущество на осъдения, като се изключват обектите, които са необходими на осъдения и неговото семейство, вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от МС, както и средствата за издръжка на семейството му за 1 год. - чл.45(2)

- частична - на част от имуществото на осъдения (изключение - чл.45(2)), при което са възможни 3 варианта на конфискация:

= идеална част от цялото имущество

= индивидуално определено имущество

= част от такива определени имущества

Наказанието конфискация е факултативно наказание, тъй като НК казва, че "съдът може". Само в 2-3 случая тя е задължителна - чл.46.

Конфискацията не трябва или не може да засяга законните интереси на трети лица. При конфискация Д отговаря до размера на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението.

НК стеснява кръга на престъпленията, за които е обявена конфискация като наказание - чл.44(2).

III. Глоба - изразява се в създаване с присъда на парично задължение на осъдения в полза на държавата, като установена от з-на санкция за извършено от него престъпление. За разлика от конфискацията Д. не придобива принадлежащи до тогава на осъдения имуществен обект, а получава новосъздадено парично вземане с\у него, за изплащането на което той отговаря на общо основание с цялото си имущество, настоящо и в бъдеще. Обикновено тя се изплаща доброволно, но може и принудително. При несъбираемост глобата не се заменя с друго наказание (докато в западна Е-а тя може да се замени с л.с.)

Особености на глобата.

Тя се съобразява с имотното състояние, доходите и семейните задължения на дееца- чл.47(1)

Глобата като наказание се изпълнява с изплащане на паричната сума на държавата. Установеното с глобата задължение е елемент от пасива на осъдения. Следователно при неговата смърт това задължение продължава да тежи в\у оставеното от него имущество, стига то да е прието от наследниците.

IV. Задължително заселване.

Този вид наказание ограничава правото на осъдения на свободно придвижване и установяване по отношение на него известен надзор и възпитателни грижи. Уредбата на този вид наказание се намира в чл.48. Наказанието е срочно- от 1 до 3 год. В случаите на опасен рецидив, изрично указани в з-на, този срок може да е до 5г.

Мястото за изтърпяване на наказанието може да бъде както в настоящото

населено място, така и в друго. Съдът трябва да прецени, коя алтернатива отговаря в по-голяма степен на целите на наказанието и преди всичко на тия, свързани с предотвратяване на нови престъпления от дееца и неговото поправяне и превъзпитание.

Ал.3 на чл.48 казва, че осъденият на задължително заселване може да излиза извън района на своето местоживеене само с разрешение на съответния прокурор или на друг овластен за това държавен орган.

Задължителното заселване се изтърпява без л.с. и се придружава с подходяща работа. Лицето осъдено на това наказание е длъжно да се явява за справки при необходимост. При напускане на това място се налага наказание по чл.300 от НК. По отношение на тези осъдени се провежда подходяща възпитателна работа. Този вид наказание може да се наложи самостоятелно при скитничество, просия-чл.328(3), 329(2). Може да се наложи и заедно с л.с. където изпълнението започва след изтърпяване на последното. Така е в 8 случая на опасен рецидив, при който се явява факултативна санкция, както това е за престъпленията по чл.155(4). Задължително кумулативно се налага само по чл.272, 328(2).

V.Лишаване от различни права. Това са срочни наказания в пределите на три години, установени в особената част на НК. Такива са наказанията по чл.37 т. 6 - 10. По начало тези наказания са предвидени заедно с друго наказание, но това не ги превръща във второстепенни.

Лишаването от указаните права се осъществява с присъда. С изтичане на определения с присъдата период, ограничението пада автоматично и осъденият може отново да упражнява правата от който е бил лишен. Това не се отнася до правото на получени ордени, почетни звания и отличия.

Чл. 50 в своите три алинеи визира хипотези, който не могат да бъдат срочни.

Срокът на лишаване от права, когато се налага самостоятелно или с друго наказание, несвързано с л.с. не може да надвишава 3год. , а когато се налага заедно с л.с.- този срок може да надминава срока на последното най-много с 3г., при това в последният случай срокът се намалява с толкова време, с колкото е намалено л.с. поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

Лишаване от права по чл.37 т. 6 и 7.

Тези наказания съществено засягат положението на осъдения т.к. обуславят промяна в неговата активност и налагат твърде често временна преквалификация. При налагане на тези нак. съдът е длъжен да посочи точно от каква държавна или обществена длъжност или определена професия или пък дейност лишава осъдения, като ги именува конкретно.

Лишаване от права по т.8

Правното положение на това нак. е противоположно на задължителното заселване; забрана на виновния да живее на определено място, без ограничение сам да избере новото си местоживеене за времето на изтърпяване на наказанието.

VI. Обществено порицание.

Това е най-лекото наказание, предвидено в чл.52 от НК. Представлява публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или друг подходящ начин съобразно с указанията на присъдата. Това наказание има значително морално-политическо значение и съответно въздействие в\у осъдения. По принцип може да изиграе съществена роля по линия на специалното и общото предупреждение.

Това наказание, в повече от 30 случая то е елемент на кумулативна санкция, като само в един е факултативна-чл.146(1), във всички останали случаи се налага задължително с друго наказание.

Като единствена санкция може да се наложи по чл.289, където е предвидено алтернативно с друго наказание.

Съществено значение има то относно непълнолетните.

а) по общо правило предвидените в общата част наказания- поправителен труд, глоба и задължително заселване (чл.63 т.5).

б) при наличност на крайно смекчаващи обстоятелства- л.с. без специален минимум (чл.55(1)т. б).

С обществено порицание се заменя (или глоба, поправителен труд по отношение на нетрудоспособните или на лицата, които не могат да се изпратят на работа (чл.43(5)).

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО. Значение на правилното и законосъобразно определяне на наказанието в отделните случаи, ролята на съда. Принципи за определяне на наказанието (чл.54). Определяне на наказанието при опит и съучастие (чл.58). Особени правила за непълнолетните (чл.64).

За определяне и налагане на наказанието от значение е не само видът на извършеното престъпление, но и ред конкретни обстоятелства - тежестта на деянието, личността на дееца и др. Определянето на наказанието може да стане само от съда. Той взема решение, изградено в\у цялостният анализ на сложния психологически и обществени фактори на конкретното престъпление с цел постигане комплексните общественополитически цели на наказанието въобще.

Определянето на наказанието е не само прилагане на НПН, но и акт на провеждане изразената в последната държавна политика. Нак. съдия трябва да притежава сложни комплексни знания - правнотехнически, обществено-политически, чувство за обществена отговорност. Дейността на съда при определяне на наказанието е регламентирана с редица норми - Гл.V , които представляват не само директиви, а задължителни императивни правила. Само точното прилагане на тези норми може да осигури еднакво третиране на гражданите за извършените от тях еднакви престъпления.

Наказанието както бе казано се определя само от съда. Фази:

1. Установяване на фактическото положение (има или няма престъпление)

2. Квалифициране на деянието (ПН от особената част на базата на общата, напр. чл.20 или чл.18)

3. Определяне на конкретното наказание на дееца в границите на съответното престъпление. Това е творческа и особено отговорна дейност на съда т.к. се решава съдбата на подсъдимия.

Принципи за определяне на наказанието- чл.54 и 55.

Общите правила могат да бъдат сведени към 3 вида:

- съдът трябва да се ръководи от наказанието предвидено в нормата на особената част за извършеното престъпление;

- трябва да съобразява и разпоредбите на общата част, която има отношение към тази материя;

- съдът трябва да се ръководи от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като обуславя конкретната тежест на извършеното престъпно деяние.

В чл.54 са подчертани 2 основни принципа: на законността и на индивидуализацията. На законността означава съобразяване на вида и размера на предвиденото наказание, предвидено в особената, но и да се съобрази и с общата. Не трябва да се излиза от рамките на наказанието. При изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, както и най-лекото, предвидено в з-на наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът може да определи наказание и под най-ниският предел. Той също може да замени смъртното наказание с л.с. от 15до 20 год. или да направи други замени указани в чл.55.

За непълнолетните наказанието не е това, което се съдържа в особената част, а се редуцира по чл.63 (Вж. на широко текста).

Съдът може да приложи разпоредбата на чл.55 и при опит- поради недовършеност на престъплението, като съобрази обстоятелствата по чл.18 и при помагачество- когато степента на участие на дееца в престъплението е малка.

ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО. Същност и значение на индивидуализацията на наказанието ката основен принцип на неговото определяне (чл.54). Смекчаващи и отегчаващи обстоятелства (чл.54 и 56). Положение при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства (чл.55) и при алтернативни и кумулативни санкции (чл.57).

Престъпленията не са абстрактни категории, а конкретни прояви, които в отделните случаи имат различна степен на обществена опасност. Да се налага шаблонно наказание за различни по тежест конкретни престъпления, извършени от различни общественоопасни лица, би означавало да се наруши принципа на законоустановеността и демокрацията, които изискват еднакво третиране на еднаквото поведение и съответни различия в третирането на различните поведения. От друга страна наказанието е средство за постигане за определени общественополитически цели, свързани със съответно въздействие в\у престъпния деец и другите неустойчиви членове на обществото. Именно затова определянето на наказанието не трябва да е шаблонно. Поради това НК в особената част установява относително определени санкции.

Индивидуализацията на наказанието е принцип относно определяне на наказанието в отделните случаи. Тя е свързана с формиране на нак.отг.

Смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по чл.54 и 56.

Размерът на наказанието се определя като се взема в предвид:

- степента на обществената опасност на деянието и на дееца;

- подбудите за извършване на деянието;

- и други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Отегчаващи - обстоятелства, които обуславят по-висока обществена опасност и укоримост. Смекчаващи - обстоятелства, които обуславят по-малка обществена опасност на деянието и дееца и по-малка оборимост на неговото престъпно поведение.

Особености на обстоятелствата (категории).
1. Обективни обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, които деянието е оказало или може да окаже в\у обекта на престъплението и ОО въобще, в\у съзнанието на гражданите. Значение имат вида и тежестта на причинения престъпен резултат, предизвиканите други несъставомерни вредни последици, начина и средствата на действие и опасността, която те са създали в указаната насока. Обективните отегчаващи обстоятелства за да имат значение при определяне на наказанието трябва да са биле съзнавани от дееца при извършване на престъплението.

2. Субективни - в чл.54 се говори за система на тези обективни моменти, които като не се включват в умисъла или непредпазливостта представляват несъставомерни субективни елементи на конкретно престъпление- това са изрично оказаните "подбуди за извършване на деянието", борба на мотивите, психическо състояние по време на решението и неговото изпълнение, емоционални моменти , по-близки и далечни цели на дееца и др.

Обстоятелствата свързани с личността на дееца (степента на обществената опасност) се разглежда в две насоки:

- с оглед тежестта на извършеното престъпление, в качеството на акт на поведение на дееца се проявява неговата личност.

- с оглед изискванията на специалната превенция, които обуславят необходимото съобразно с репресивната и поправително-възпитателна функция наказание.

Смекчаващите обстоятелства представляват положителна обществена х-ка въобще, трайно, правилно отношение към правилата на нормално общуване с хората или други обстоятелства като бременност, епилептично страдание, тежко душевно сътресение и др.

Отегчаващите обстоятелства- придобити противообществени навици за разумен живот- лентяйство, хулиганство, разточителност ит.н.

Резерви: Смекчаващи и отегчаващи обстоятелства могат да бъдат само тези от указаните в чл.54(1) при категории, които не представляват признаци на състава на съответното престъпление. Чл.56 "Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление".

- от едно само, но ИЗКЛЮЧИТЕЛНО по своя х-р смекчаващо обстоятелства;

- от многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които няма изключителен х-р, но общо обуславят ниска степен на обществена опасност на извършеното.

Нормата на чл.55 има генерален х-р и намира приложение при всички категории лица (пълнолетни и непълнолетни ) и за всички престъпления. Тя визира едно изключение и трябва да се прилага много внимателно, само при действителна наличност на такива обстоятелства.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ И ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ. Обществено-политическо основание и значение на пълното или частично неосъществяване на наказателната отговорност. Различия в хипотезите на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание (Гл.7) и на освобождаване от наказателна отговорност (Гл.8). Съществено място на тия хипотези в наказателноправната система (чл.1(2)).

В ред случаи е възможно задачите на съвременната нак. политика, на специалната и генералната превенция да могат да бъдат постигнати и без реално изтърпяване на наказание, а даже и без осъществяване въобще на нак. отг. Необходимо е за такива случаи да се създаде правна възможност при установени от з-на предпоставки за освобождаване на дееца съответно от изтърпяване на наложеното му наказание или от наказателна отговорност въобще. Случаите са разнородни и следователно наказателноправните решения трябва да бъдат специфицирани. Според НК има две категории: