Не може да бъде приготовление едно необективирано в дейността на дееца негово намерение или решение да извърши престъпление

3. Помагачеството се изразява най-често в действия. Възможно е обаче извършителят да бъде улеснен и чрез бездействие- когато относно дадено лице съществува задължение за отклоняване на определени общественоопасни посегателства и при наличност на предпоставките за това то не предприема надлежни действия- не заключва склада, не вдига тревога и др.

4. Конкретното съдържание на помагачеството маже да бъде най-различно- зависи от х-ра на улесняването и възприетия от извършителя начин на осъществяване на престъплението.

а) интелектуално помагачество- даване на съвети и разяснения относно начина на действие, обстановката, особеностите на обекта, неговата охрана и т.н.

б) физическо помагачество- набавяне на средства, пригаждане или изготвяне на оръдия или съоръжения, отстраняване на различни спънки.

Своеобразно помагачество представлява участието заедно с извършителя в дейност по непосредствено осъществяване на престъплението, изискващо особено качество, каквото лицето за разлика от извършителя не притежава.

От субективна страна.

Необходим е умисъл у помагача, че със своята проява улеснява извършването от другиго на конкретно определено умишлено престъпление- нещо, което помагачът най-често пряко иска. Възможно е обаче в определени случаи той само съзнателно да допуска било улесняването на извършителя, било извършването от последния на престъплението, като действа следователно не с пряк, а с евентуален умисъл.

НАКАЗУЕМОСТ НА СЪУЧАСТНИЦИТЕ. Принципът относно наказуемостта на съучастниците (чл.21 ал.1). Отговорност на съучастниците при особени обстоятелства (чл.21 ал.2,3,4). Особени правила при помагачеството (чл.58 т. б). Самоволен отказ при съучастие (чл22).

Всички съучастници носят нак.отг. , защото обективно и виновно са допринесли за осъществяване на едно определено престъпление. При това задружната престъпна дейност на повече лица разкрива по начало по-висока степен на обществена опасност. "Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се взема предвид характерът и степента на тяхното участие" - чл.21(1).

По този начин НК установява две принципни положения, относно наказуемостта на съучастниците:

1. Наказанието на всеки се определя в рамките на предвиденото за извършеното престъпление. Това правило е свързано с факта, че проявата на всеки съучастник е необходим елемент от съвкупността дейност по осъществяване на престъплението. Участието на помагачите е по-малко съществено от това на извършителите и на подбудителите. Съществуват обаче и по-особени хипотези, когато напр. помагачеството представлява сложна, специализирана дейност, която не е по силите на извършителя; когато помагача притежава по-голям опит и така в действителност допринася в по-голяма степен от извършителя. Ето защо, ако поначало би била предвидена намалена отговорност на помагачите, с това би се създало в някои случаи неоправдана привилегия за тях.

2. Наказанието на всеки от съучастниците зависи от характера и степента на неговото участие.

а) характерът на съучастието се определя от вида на съучастническата дейност- извършителство, подбудителство, помагачество. С оглед на това правилното определяне на наказанието предполага точно окачествяване на дейността на всеки съучастник по чл.20.

б) степента на участието е вече конкретен въпрос, който зависи от конкретен каузален принос на съучастника в задружната престъпна дейност. В това отношение трябва да се съобрази конкретното престъпление, начинът на неговото осъществяване, личността на отделните съучастници, отношенията м\у тях и т.н. От тази гл.т. един рецидивист напр. със своя престъпен опит, ч\з който въздейства и съдейства на останалите ще има по-голяма степен на участие в сравнение с другите.

Престъплението, за което отговарят съучастниците, е обществен факт, визиран от определена норма на особената част, която установява и съответното за него наказание. Поначало всички извършители, подбудители и помагачи носят отговорност по нормата относно престъплението, в осъществяването на което те са участвали. Възможни са обаче известни отклонения и усложнения:

- ако извършителят осъществи нещо повече от това, към което е бил подбуден или подпомаган, другите съучастници носят отговорност само за онова, което е включено в техният умисъл , но не и за екцеса;

- ако пък извършителят осъществи някакво друго престъпление, а не това, към което е бил подбуждан или подпомаган, останалите съучастници въобще не носят отговорност за него.

Усложнения са възможни и на плоскостта на личните обстоятелства, с оглед на които з-нът установява по-тежки или по-леки наказуеми случаи на престъпления от даден вид. Възможно е за един и същ престъпен факт отделните съучастници да отговарят по различни норми. В това отношение НК предвижда особени обстоятелства, поради които з-нът изключва, намалява или увеличава наказанието за някого от съучастниците:

= съучастниците, относно, които са дадени лични, изключващи наказуемостта обстоятелства, не подлежат въобще на наказание, докато останалите отговарят на общо основание за престъплението в което са участвали;

= когато личните обстоятелства обосновават намалена отговорност (чл.118, 120, 132 и др.), тогава участниците, относно които те са дадени, отговарят по-леко наказуемите състави, а останалите по основния или по квалифицираните съобразно онова, което се явява осъществено от тях;

= същото е положението, когото з-нът квалифицира извършеното деяние като по-тежко престъпление- за това престъпление отговарят само съучастниците, по отношения на които тия обстоятелства са налице- чл.21(4).

След като се установи нормата, за осъществяването на чийто състав съучастниците са допринесли, наказанието на всеки се определя по-нататък съобразно с правилата на Гл.5 и специално при най-строго спазване на принципа на индивидуализацията, изразени в чл.54-58.

а) степента на обществената опасност на самото престъпление се определя поначало от неговия вид и от конкретната му тежест, която обаче може да се яви повишена от самия факт вече, че то бива осъществено не от единичен извършител, а при координирана дейност на повече лица.

б) личната обществена опасност на съучастника за разлика от положението при единичното извършителство не е само въпрос само на изразената в собствената му проява отрицателна общественополитическа х-ка

Специално трябва да се подчертае и чл.58 т. б "Съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 -т. б при помагачество- когото степента на участие на дееца в престъплението е малка". Този характерен момент за съучастието определя възможността за заменяне на наказанието или слизане под неговият минимум по чл.55, без да е необходимо да се търсят в случая някакви други "изключващи или многобройни смекчаващи обстоятелства" , каквито иначе предполага въпросната норма.

САМОСТОЯТЕЛЕН ОТКАЗ ОТ СЪУЧАСТИЕ.

По отношение на съизвършителите и на извършителите, действащи в случаите, се прилаган на общо основание нормите на чл.17(3) и чл.18(3). По същият начин- "Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от по- нататъчно участие и попречат да се довърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици"- чл.22(1).

От тази разпоредба е видно, че едно пасивно разкаяние от тяхна страна не може да бъде достатъчно, а е необходимо:

1. подбудителят или помагачът, като се е отказал от по-нататъчно участие в престъплението по собствена подбуда;

2. по-нататък активно, с нови прояви да попречи деянието на извършителя да бъде довършено (при недовършен опит) или да предотврати престъпните последици (при наличност на довършен опит)- нещо, което може да се постигне ч\з съответно обратно мотивиране на извършителя или ч\з неговото възпрепятстване, или ч\з фактическо отклоняване настъпването на самите последици лично от съучастника.

Самоволният отказ от съучастие е лично изключващо наказуемостта на деянието основание, което поради това ползва само този съучастник, по отношение на когото е дадено (чл.19(2)); това важи в случаите, когато довършването на престъплението е предотвратено вследствие на самоволен отказ на извършителя или на един само от съизвършителите.

В случаите на самоволен отказ от съучастие се прилага съответно разпоредбата на чл.19 (чл22(2)); ненаказуемостта за предотвратеното престъпление не засяга отговорността за евентуалното друго престъпление, признаците на които се съдържат в извършеното подбуждане или помагане.

ЕДИНСТВО И МНОЖЕСТВО. Общи положения. Усложнена престъпна дейност. Продължавано престъпление (чл.26). Трайно (продължително) престъпление. Съставно престъпление. Двуактно престъпление.

Своеобразни наказателноправни усложнения се създават, когато едно лице извърши не едно единствено , а две или повече престъпления. При това възможно е деецът:

а) да извърши две или повече престъпления, преди да е бил осъден за някое от тях;

б) да извърши ново престъпление, след като е бил вече осъден с присъда, влязла в сила за друго престъпление.

В първите хипотези, визирани в чл.23-25, говорим за "съвкупности на престъпления", а при вторите (чл.27-30)- за "рецидив".

Всяко престъпление е отграничен елемент на човешко поведение- конкретно деяние. Но деянието поначало е система от телодвижения или въздържания от такива, а в някои случаи- система от няколко отграничени, но координирани, волеви акта, обединени с оглед постигането на определена наказателноправна релевантна цел. При това в тази насока са възможни:

а) фактически усложнения при осъществяване на иначе "прости" по своята конструкция престъпления;

б) дадени в един комплекс две или повече прояви, които разкриват в тяхната връзка и с предизвиканите от тях последици специфична обществена опасност и поради това в з-на са отразени особени по конструкция състави на престъпления.

ФАКТИЧЕСКИ УСЛОЖНЕНИЯ ПРИ "ПРОСТИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ".

При извършване на прости престъпления винаги са възможни известни фактически усложнения в зависимост от конкретната обстановка и възприетия от дееца метод на тяхното осъществяване. Напр. отровата била дадена на няколко пъти през определени интервали; чрез няколко удара се причинява средна телесна повреда; няколко последователни въздействия се упражняват върху изнудения. В тези случаи се касае до няколко акта, но свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно единствено престъпление - убийство на определено лице, телесна повреда, изнудване, кражба и т.н. При това е възможно тези отделни актове да представляват:

а) кумулиране на фактори за предизвикване на определен престъпен резултат (умъртвяване, получаване на парична сума и т.н.)

б) последователни въздействия върху обекта, които увеличават неговото увреждане, при което може да се касае или само до количествено натрупване в общественоопасни последици (напр. кражба) или до качествени изменения в последните (напр. вследствие на последователни удари телесната повреда преминава от лека в средна и евентуално в тежка). В последния случай няма 3 престъпления, като се преминава в различните степени на телесната повреда, а се касае до едно единствено престъпление.

ЕДИННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ С УСЛОЖНЕНА ПО СЪСТАВ КОНСТРУКЦИЯ.

Своеобразният общественоопасен характер на известни действия може да бъде обусловен от наличността на 2 или повече прояви, дадени в определено единство, вследствие на съществуващата м/у тях обективна и субективна връзка или пък от особености в предизвиканите с деянието общественоопасни последици.

Престъпленията, характеризирани с усложнения в изпълнителната дейност, могат да бъдат разграничени в 2 групи:

I. Продължени (трайни) престъпления. Тяхното изпълнение представлява едно трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелства, които го прекратяват. Такова е положението при отклоняване от военна служба (чл.381), ръководенето или членуването в противодържавна организация (чл.109(1,2)). Съставите на тези престъпления се осъществяват с едно действие (действие или бездействие) или само бездействие.

а) действие и бездействие съществуват паралелно - с действието се осъществява нарушението на общественото отношение, а с бездействието не се предприема нищо за изпълнение на задължението за прекратяване на нарушението. Т.напр. самото напускане на казармата е едно действие, а незавръщането е бездействие.

б) бездействие - чл.248, 356в. Най-типичен пример за бездействие е хипотезата на чл.183(1) - който е осъден да плаща издръжка на съпруг, брат, сестра, низходящ и съзнателно не изпълни това задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, подлежи на наказание. Става дума за умишлено престъпление и то продължава дотогава, докато не отпаднат условията за това престъпление - когато отпадне самото задължение - напр. при смърт на издържания или внасяне на дължимата сума поне до размер най-малко една оставаща месечна вноска.

Моментът на приключването на престъплението има важно значение за НП в 3 насоки:

1. Моментът на завършване е определящ за квалифицирането на деянието според действащия в този момент наказателен закон.

2. Моментът на завършването има значение и по отношение на амнистията - чл.83.

3. От него се определя и началото на давностния срок. Той започва да тече от прекратяването на престъплението - чл.80.

II. Съставни престъпления. Те включват 2 прояви, всяка от които осъществява сама по себе си състав на престъпление, но които дадени в определена обективна и субективна връзка, придобиват своеобразна обществена опасност и се явяват едно сложно престъпление.

2. Възможно е едната престъпна проява да се окачествява по-тежко от другата, която остава да определя систематичното място и на сложното престъпление, напр. кражба с разбиване на прегради или хранилища по чл.195,т.3; длъжностно присвояване, улеснено с друго престъпление по чл.202(1),т.1.

При съставните престъпления обективната връзка между проявите се изразява най-често в това, че едната представлява своеобразно средство, начин, условие за осъществяване на другата (принудата или разбиването - за отнемането на вещта). От субективна страна тази връзка трябва да бъде съответно отразена в умисъла на дееца.

III. Двуактни престъпления се наричат тези, чието осъществяване предполага също две прояви, които обаче по отделно не да престъпления и разкриват своеобразен общественоопасен характер именно когато са дадени в определена субективна и обективна връзка. Такова престъпление е и това, при което едната от проявите не осъществява признаците на престъпление, а другата осъществява признаците на друго предвидено в закона престъпление при наличието на указана връзка между тях. Пример за това намираме в чл.137, където нито излагането на лице, нито непритичането на помощ самостоятелно не са престъпления, но в своята съвкупност те се наказват.

IV. Многоактни престъпления - извършване на 2 или повече еднородни деяния, при което извършването само на едно не е достатъчно да засегнат обекта. Делят се на:

1. престъпления свързани със системна дейност. Необходимо е да е извършена система от деяния. ВС приема, че под система от деяния се разбират 3 или повече еднородни деяния през непродължителни периоди от време. Такива са напр. предоставяне на помещения за развратни цели, системно занимаване с контрабанда или просия.

2. престъпления по занаят - чрез системното извършване извлича основни допълнителни доходи - чл.324, 226(1и2), 252.

V. Продължавано престъпление. Касае се не до отразени в норма на особената част особености в конструкцията на даден вид престъпления, а до факта на единството на 2 или повече еднородни прояви, осъществяващи всяка по отделно състав на едно и също престъпление, обединени в сложно цяло поради своеобразна обективна и субективна връзка м/у тях. Така се стига до един сборен престъпен резултат. Това престъпление представлява съществена форма на усложнена престъпна дейност. В стария НК неговите особености не бяха указани. Понастоящем в чл.26 е дадено едно разгърнато определение. От него следва, че продължавано престъпление има, когато 2 или повече деяния, които осъществяват по отделно или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Съществени особености на продължаваното престъпление:

1. неговата обективна юридическа особеност се заключава в това, че то включва 2 или повече деяния, които осъществяват по отделно състави на едно и също престъпление.

2. въпросната еднородност на проявите сама по себе си не е достатъчна. Това което отличава последното от еднородната реална съвкупност е особената връзка между тия прояви, която прави от тях едно комплексно цяло. От обективна страна се изразява в това, че всички прояви са извършени при една и съща обстановка, т.е. деецът използва едно и също трайно отношение към предмета на престъплението.

3. също така обективно условие е отделните прояви да бъдат извършени през непродължителен период от време, защото в противен случай ще се стигне до невъзможност последните да бъдат третирани като продължение на предшестващите.

4. от субективна страна е необходимо еднородност на вината и еднаквост въобще на определящите отделните прояви субективни елементи.

а) еднородността на вината сочи,че продължаваното престъпление е възможно при наличност на всички останали предпоставки както при умишлените, така и при непредпазливите престъпления.

б) субективните елементи поясняват всъщност как трябва да се разбира обобщителното изискване, според което при даденост на конкретизираните особености има когато последващите прояви се явяват не само от обективна, но и от субективна страна продължение на предшестващите.

Разпоредбата на текста в чл.26 е отменена.

СЪВКУПНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.Едно престъпление и множество престъпления, отграничаване на съвкупността на престъпления от рецидива. Идеална съвкупност. Случаи на "привидна идеална съвкупност". Реална съвкупност, случаи на "привидна реална съвкупност". Наказуемост при съвкупности на престъпления (чл.23-25).

Специални правила са установени в разд. 4 на гл. 2 на НК, за случаите когато едно лице извърши няколко престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При това в тази насока чл.23(1) отграничава 2 хипотези:

а) когато с едно деяние са извършени няколко престъпления;

б) когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления;

Нак. отговорност за тези 2 съвкупности от престъпления, наричани съответно идеална и реална, е подчинена на един общ режим.

Съвкупността на престъпления, разбирана като 2 или повече такива е фактическо единство от престъпления, което се обединява от единството на техния субект (автор).

- като категория на НП съвкупността се изгражда от повече на брой престъпления, а не адм. нарушения и др. подобни. По принцип не е изключено и множество адм. нар. и др. по см. на чл.11 ЗАНН

- съвкупността предполага повече престъпления, за които техният автор подлежи на нак. отг. Няма съвк. при малозначителните престъпления по чл.9 или лицето е непълнолетно и се е стигнало до отпадане на нак. отг. (поради давност, амнистия или поради отказ на извършителя

- съвкупността включва прояви, извършени от едно и също лице. Няма значение дали то действа индивидуално или в съучастие, няма значение и вида на съучастието (подбуда, помагачество).

НК не употребява термина съвкупност. Разпоредбата на чл.23(1) е описателна.

I. Идеална съвкупност. Когато няколко престъпления са извършени с едно единствено деяние - възможни са две хипотези:

1. Поради сложността на връзките и зависимостта м/у явленията, деянието в конкретната обстановка предизвиква каузални процеси в няколко насоки и довежда не до един, а до два или повече престъпни резултата, всеки от тях има собствено НП и общественополитическо значение.

2. Деянието вследствие на особено съчетани обстоятелства при неговото извършване, осъществява едновременно съставите на повече престъпления - различни по обект, по НП и обществена характеристика.

Това е възможно, когато изпълнителното деяние на едно престъпление може да съвпадне напълно или частично с изпълнителното деяние на друго престъпление, като различията остават в известни обективни признаци, визирани от техните състави. За наличността на идеална съвкупност е необходимо да се осъществят с деянието всички признаци на съответните състави - както обективни, така и субективни. Възможно е да съществуват различни форми на вина, напр. относно единият резултат - умисъл, а относно другия - непредпазливост.

Налице е само едно престъпление, а не множество такива, когато деянието са привидно осъществява няколко престъпни състава. Те нямат самост. значение, а се намират един към друг в отношение на специалност и субсидиарност.

а) прилагането на общия състав е изключено, когато извършеното осъществява състав, който по отношение на него е специален. Такова е отношението на основния състав на дадено престъпление към съставите, визиращи леко или тежко престъпление или леко наказуеми случаи на същото престъпление.

б) НПрН могат да бъдат субсидиарни - установените с тях състави имат помощно значение и се прилагат само доколкото извършеното не осъществява състава на първичната основна норма. В някои случаи това изрично е указано (чл. 219(3)), в други случаи то следва от обществената и правна х/ка на съответно визираните деяния. Напр. отношението на визираното престъпление и опита към него (вж. чл.136 към чл.123).

Има изключение от идеалната съвкупност и говорим за привидност:

- няма идеална съвкупност в случаи на поглъщане на едно престъпление от друго - телесна повреда и убийство. Те се поглъщат;

- няма идеална съвкупност при престъпления на специалност. Специалният състав дерогира общия. Специалният състав го конкретизира като род към вид (чл.282, 287)

- няма идеална съвкупност когато се касае за състави на едно престъпление - основен, квалифициран и привилегирован

- няма идеална съвкупност, когато едното престъпление е главно, а другото - субсидиарно - отново има поглъщане

- няма идеална съвкупност, когато са в положение на алтернативност - умишлено и непредпазливо убийство - за едно престъпление има едно наказание

II. Реална съвкупност е тази, при която едно лице с няколко отделни деяния извършва 2 или повече отделни престъпления. При нея връзката м/у престъпленията е само в единството на субекта, а не в единството на деянието както е при идеалната съвкупност. Съществуват 4 критерия:

1. С оглед вида на извършване на престъпленията:

а) еднородна - когато се касае до 2 или повече престъпления от един и същи вид, напр. няколко кражби, няколко хулиганства и др.

б) разнородна - когато деецът е извършил различни по вид престъпления - кражба, телесна повреда, клевета и др.

2. С оглед на фактическо и психическо отношение на включените в нея престъпления:

а) когато последните са осъществени в преследване на известна обща цел или имат помежду си друга връзка, напр. последващото е насочено към укриване на предшестващите

б) такава връзка въобще липсва

3. С оглед на отношението по време, отделните престъпления могат да бъдат извършени в непосредствена последователност (стига да запазват самостоятелния си характер) или между тях има значителен период от време

4. Всички престъпления в съвкупност могат да бъдат извършени в един град, на едно място, на едно и също местоположение.

Липсва реална съвкупност, когато:

- няколко акта целят настъпването на един и същ престъпен резултат - отровата е поставена през интервали;