Не може да бъде приготовление едно необективирано в дейността на дееца негово намерение или решение да извърши престъпление

1. Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание (Гл.7)- с три раздела:

а) условно осъждане - чл.66-69;

б) предсрочно освобождаване - чл.70-73;

в) помилване - чл.74.

2. Освобождаване от наказателна отговорност (Гл.8) - 4 раздела:

а) условно освобождаване от НО с предаване на обществено поръчителство - чл.75 и 76;

б) освобождаване от НО на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки - чл.78;

в) освобождаване от НО с налагане на административно наказание;

г) определяне на вида освобождаване от НО.

Наред с тия специално отграничени хипотези сходни по техния характер са и няколко специални случая, предвидени на други места в общата част:

- отлагане във военно време изпълнението на наложеното от военен съд наказание л.с. с изпращане на осъдения в действителна армия, с възможност въобще да бъде освободен от изтърпяване на наказанието (чл.42(1-3));

- освобождаване на непълнолетни от изтърпяване на наложено наказание л.с. по-малко от 1год. с прилагане на възпитателни мерки - чл.64(1-4);

- освобождаване от изтърпяване на наложено наказание за престъпления от "частен характер" по искане на тъжителя, преди да е започнало неговото изпълнение - чл.84(3).

Линията, която съвременното право следва е:

= индивидуализация на наказанието;

= нюансиране на съдържанието на наказателната отговорност;

= специфициране вида на отговорността, при което наказателната може да бъде заменена или съчетана с отговорност от друг вид;

= възможност за последващо заменяне на фиксираната с присъда нак.отг., при изчерпателно изброени от з-на случаи и предпоставки.

НК предвижда и такива основания, при чието наличие се изключва нак. преследване или изпълнението на наложеното наказание при съществуващата дотогава НО, чието осъществяване при новосъздаденото положение се осуетява.

Основания - чл.79:

= смърт на дееца;

= изтичане на предвидената в з-на давност;

= последвала амнистия.

(2)"Не се изключва по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството".

Освобождаване от НО - три основни насоки :

- касае се до наличност на деяния, които са престъпления, за които з-нът предвижда наказание;

- при съответни условия субектът на престъплението бива освободен от НО, като вместо наказание се прилагат мерки на обществено въздействие, общи или специални възпитателни мерки или административно наказание;

- това освобождаване става само при установени от НК предпоставки.

НК възприема конструкцията - престъпление - освобождаване от НО - мерки за обществено въздействие, възпитание или адм. наказание.

УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ, ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ, ПОМИЛВАНЕ. Трите категории в случай на освобождаване от изтърпяване на наложено наказание. Условно осъждане, същност, предпоставки, действие, значение (чл.66-68). Положения при непълнолетните (чл.69). Предсрочно освобождаване: същност, наказания при които се прилага, предпоставки, действие, значение (чл70-72) положение при непълнолетните (чл.73). Възпитателни грижи и надзор, относно условно осъдените и предсрочно освободените (чл.67, 73). Помилване: действие и значение (чл.74).

Постигането на наказателноправните цели предполага поначало изтърпяване на наказанието, наложено на дееца за извършеното от него престъпление. Съществено изключение от това правило представлява т.н. "условно осъждане", което НК урежда в чл.66-69а, обособени в самостоятелен раздел.

Въпросното означение, макар и неточно е вече утвърдено: касае се до хипотези на безусловно осъждане на дееца със също така безусловно определяне на съответното наказание, но специфичното е, че изпълнението на наложеното наказание СЕ ОТЛАГА, а след това осъденият може и въобще да бъде освободен от неговото изтърпяване, ако във фиксиран от съда "изпитателен срок" не извърши ново престъпление от общ характер, наказуемо с л.с. или по-тежко наказание. Касае се следователно, не до условно осъждане, а до условно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание (или както се говори в практиката за отлагане на изпълнението на наказанието).

Условното осъждане е особено важен институт на съвременното НП. Над 50% от делата завършват с условно осъждане.

Отлагането на изпълнението на наказанието по реда на условното осъждане е възможно само при кумулативна даденост на установените в чл.66 три категории предпоставки, от които първите две представляват обобщаващи положения, а третата е свързана с индивидуални особености на дееца и неговото деяние.

1. За да може да се приложи условно осъждане, необходимо е преди всичко да се касае до престъпление, което в своята конкретност представлява сравнително по-малка тежест, отразена в обстоятелството, че на дееца е наложено от съда съгласно правилата на чл.54 и 55 л.с. до 3 год., задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място. Без значение е обаче видът на престъплението и по-специално дали то е от общ или от частен х-р.

2. Втората предпоставка засяга личността на дееца и по точно неговото съдебно минало. Изисква се деецът да не е бил осъждан по-рано на л.с. за престъпление от общ х-р. Няма значение при това, дали наложеното от първата присъда е било изтърпяно или отложено, щом като деецът не е бил реабилитиран или деянието амнистирано. За прилагането на чл.66 обаче не е пречка едно по-раншно осъждане -а\ за престъпление от частен х-р(независимо от тежестта на наложеното наказание) б\ за престъпления от общ х-р, ако наложеното наказание не е било л.с. или в\ за престъпления по отношение на които деецът е реабилитиран.

3. Трябва да бъде установено, че за поправяне на дееца не е нужно да се изтърпи наложеното наказание. Касае се до такова положение, при което с оглед личността на дееца и х-ра на неговото деяние осъждането заедно с условното отлагане на изпълнение на наложеното наказание е достатъчно за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне. Следователно тук е необходимо съчетаване на правилата на специалната с генералната превенция.

Когато наказанията са две или повече, възможно е съобразно с особеностите на конкретния случай да бъде отложено изпълнението или на всички заедно или пък на някое само от тях. Възможността на такава "делимост" на условно осъждане е изрично предвидена в чл.66(3). Не е допустимо обаче да се отлага изпълнението на една само част от дадено наказание.

Ако до изтичането на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ х-р, за което макар и след този срок му бъде наложено наказание л.с., той изтърпява и отложеното наказание- чл.68(1). Ако при условията на (1) осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или от части- (2).

Изпитателният срок се установява с оглед на х-ката на дееца и неговото поведение и мотивирането му с\у бъдещи противообществени прояви. Той бива от 3 до 5год. и се определя от съда с присъдата, но не може да надминава срока на наложеното наказание л.с. с повече от 3 години- чл.66(2).

Разпоредбата на чл.66(4) е останала само на книга.

През този изпитателен срок, ако лицето не извърши ново престъпление се погасява правото на държавата да изпълни вече наложеното наказание.

Условното осъждане е общ институт, който може да намери приложение по отношение на всички категории субекти и на всички престъпления и форми на престъпна дейност.

1. По реда на чл.66 може да се отложи изпълнението на наказанието, наложено на непълнолетен.

а) по отношение на лице осъдено условно за престъпление, което то е извършило като непълнолетно, изпитателният срок е от 1 до 3 год.-чл.69(1).

б) и тук важи правилото на чл.68(2)

2. Условно осъждане е възможно и при наказания, наложени за съвкупности на престъпления.

ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ.

При условното осъждане се касае до постановено със самата присъда освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Възможно е обаче и последващо освобождаване от изтърпяване на такова наказание, в следствие на нов акт, при допълнителни указани в НК предпоставки. Такива са хипотезите на предсрочното освобождаване и помилването.

Приложното му поле се простира само за нак.- л.с.

Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на наказанието л.с. по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателство за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината, а когато е наложено наказание л.с. като алтернатива или замяна на смъртно наказание - не по-малко от 2\3 от наложеното наказание. Този текст не се отнася по отношение на лица, осъдени да престъпление, представляващо опасен рецидив.

Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно, освен ако деецът е бил реабилитиран за престъплението, по отношение на което е било приложено условно предсрочно освобождаване.

Чл.71 Съдът може предсрочно да освободи осъденият на л.с. непълнолетен, ако се е поправил, след като е изтърпял фактически не по-малко от 1\3 от наложеното му наказание.

Действието на постановеното условно предсрочно освобождаване се изразява преди всичко в освобождаване на осъдения от ограниченията на режима, свързани с л.с. Това освобождаване е пълно.Но, когато се касае до пълнолетни, то още не е окончателно. И тук е подобно положението както при условното осъждане, където за осъдения се установява изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, но не по-малко от 6м. Ако в този срок предсрочно освободеният извърши ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание л.с., той изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието; ако в този срок извърши непредпазливо престъпление, съдът може да постанови отложеното наказание въобще да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно отчасти или изцяло.

Условното предсрочно освобождаване представлява изменение на наказателноправното положение на осъдения, което се постановява с нов съдебен акт. Разглежда се от ОС респ от военен съд, при участието на прокурор.

Както бе казано относно предсрочното освобождаване на непълнолетните, необходимо е да е изминало поне 1\3 от предвиденото наказание. При тях освобождаването е безусловно, поради което не се предвижда изпитателен срок.

Вж.чл.67 и 73 от НК.

ПОМИЛВАНЕ.

Съдът като налага съответно наказание, прилага нак.з-н и провежда изразената в него държ. политика. Възможно е обаче в отделните случаи по изключение да са налице своеобразни особености, които съдът, като изхожда от нормите на НК, да не е в състояние да съобрази. С оглед на това К предоставя на президента на републиката да упражнява право на помилване (а по настоящем това правомощие на президента е делегирано на вицепрезидента)- чл98 т.11 т.е. да опрощава изцяло или отчасти наложеното наказание. Помилването е акт на върховно държавна власт, свързана със смекчаване на положението на осъденият. То не засяга осъдителната присъда. Неговото действие се изразява само в безусловното и окончателно пълно или частично опрощаване на наказанието.

1. Помилва се индивидуално определено лице.

2. То засяга наказанието само за визираното от указа определено престъпление.

3. Може да се изрази в различни форми и да има различен обем:

а) цялостно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание

б) частично освобождаване

- намаляване на срока на наказанието;

- освобождаване от изтърпяване на остатъка

в) частично освобождаване ч\з заменяване на наложеното по-тежка с по-леко наказание по вид;

г) по отношение на смъртното наказание чл.74 изтъква, че то може да бъде опростено или заменено.

Помилването следователно е едно правно средство, посредством което се обезпечава на най-високо държавно ниво конкретизирано съобразяване на принципите на съвременната наказателноправна политика.

СЛУЧАИ НА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ. Освобождаване от наказателна отговорност с предаване на обществено поръчителство: същност, предпоставки, действие, значение (чл.75), отменяване (чл.76). Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки (чл.78 , 61, ЗБППМН). Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл.78а).

НК определя не само престъпленията, но и случаите, когато вместо наказание могат да бъдат наложени мерки за обществено въздействие и възпитание.1. Касае се до наличност на деяния, които са престъпления, за които з-нът предвижда наказание; 2. но при съответни условия субекта на престъплението, вместо да бъде осъден на определено наказание, бива освободен от нак.отг. 3. освобождаването става само при установените от з-на предпоставки.

Условно освобождаване от нак. отг. с предаване на обществено поръчителство.

Съдът може да освободи обвиняемият от нак.отг. , като възложи възпитанието му на организацията или колектива- чл.75(1). То можеше да бъде постановено от съда или прокурора на предварителното производство. За разлика от условното осъждане съдът тук не налага наказание и в този смисъл не се третира като осъждан. Необходимо е :

- за извършеното престъпление НК да предвижда л.с. до 1год. или друго по-леко наказание, когато е умишлено и до 2 год. , когато е непредпазливо;

- да не са настъпили значителни общественоопасни последици;

- деецът да не представлява голяма обществена опасност, да се признава за виновен и да се разкайва;

- целите на наказанието да могат да бъдат постигнати по този начин.

Още деецът да не е бил по рано осъждан за престъпление или да не е бил предаван на обществено поръчителство. Основното бе, че организацията или колектива поемат ангажимент да се грижат относно превъзпитанието на дееца.

Освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетни с прилагане на възпитателни мерки.

Предвид особеностите на тяхната психика при нетежки престъпления, извършени поради увлечение, в много голяма степен е достатъчно и целесъобразно да бъдат използвани други мерки вместо наказания. Такива всъщност са предвидени в ЗБППМН.

Чл.61 касае се до случаи, при които непълнолетният не се предава на съд и остава неосъден. По своя наказателноправен х-р обаче това е своеобразна хипотеза на освобождаване от нак.отг. , при която вместо наказание се налагат възпитателни мерки по специалния з-н.

Чл. 78 "В случаите посочени в чл.61, непълнолетния може да бъде освободен от нак отг. , като се приложи съответна възпитателна мярка"

Освобождаване от нак. отг. с налагане на административно наказание.

Чл.78а "Пълнолетно лице може да бъде освободено от нак.отг. от прокурора след завършване на предварителното разследване или от съда, като му се наложи адм. наказание глоба от 50.000 до 1.000000, когато:

а) за престъплението се предвижда л.с. до 1год. или по-леко наказание, когато престъплението е умишлено или л.с. до 2год. или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;

б) деецът не представлява голяма обществена опасност;

в) целите на наказанието могат да се постигнат по този начин"

(2) не може да бъде освободено от нак.отг. лице, което е осъждано за престъпление или е освобождавано преди това по тази глава.

(3) когато с престъпление са причинени имуществени вреди, лицето не може да бъде освободено от нак.отг., преди те да бъдат възстановени или да бъде обезпечено тяхното възстановяване.

(4) съдът като налага глобата може да наложи и адм. нак. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок от 3 год., ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

(5) когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, адм.нак. не може да надвишава размера на тази глоба.

ПОГАСЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ. Причини за погасяване на наказателното преследване и наложеното наказание (чл.79-83). Давност, спиране, прекъсване, "абсолютна давност" (чл.81(3); 82(4)). Амнистия (чл.83), разлика от помилването (чл.74).

В чл.79(1) НК постановява, че наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:

1. когато деецът умре

2. когато е изтекла предвидената от з-на давност;

3. когато е последвала амнистия.

Изрично се казва в (2), че не се изключва по давност нак. преследване и изпълнението на наказанието по отношение на престъпление против мира и човечеството.

Смърт, давност, амнистия са такива обстоятелства, които изключват нак.преследване или изпълнението на наказанието.

1. Смърт на дееца. Тя следва от основния принцип в правото, че отговорността е лична. При съучастие в престъпление, евентуалната смърт на някой от съучастниците не засяга възможността да се наложи и изпълни наказание по отношение на останалите.

2.Давността представлява изтичане на определен от з-на срок, който при допълнително законно установени предпоставки изключва наказателното преследване за дадено престъпление или изпълнението на съответно наложено за такова престъпление наказание.

Основанието за отказ в такива случаи от осъществяването на НО е свързано с преценката на създаденото след изтичане на давностния срок положение от гл.т. преди всичко на задачите на специалната и обществената превенция, както и на възможностите и целите на наказателния процес. Едно твърде закъсняло нак. преследване и изпълнение на наказание губи в значителна степен своето предупредително и възпитателно действие по отношение на гражданите, а често пъти и деецът може да се откаже вече в общественополитическа х-ка, твърде различна от тази по време, когато е извършил престъплението или му е било наложено наказанието. НК разграничава два вида давност:

а) давност за нак. преследване - нак преследване се погасява по давност, когато не е възбудено в продължение на срок, установен от з-на и степенуван с оглед на наказанието, предвидено от нормите на особената част, за престъпления от съответния вид, в което се отразява тяхната относителна тежест. Специфицираните срокове са установени в чл.80(1)т.1-5.

т.1 20години за деяния, наказуеми със смърт и 35 год. за убийство на две или повече лица;

т.2 15 год. за деяния, наказуеми с л.с. повече от 10 год.

т.3 10 год. за деяния, наказуеми с л.с. повече от 3 год.

т.4 5 год. за деяния, наказуеми с л.с. повече от 1 год.

т.5 2 год. за всички останали случаи.

(2)"давностните срокове по предходната алинея за престъпления, извършени от непълнолетни, се определят след като се съобрази заменяването на наказанията по чл.63".

Давността започва да тече от деня на завършване на престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпления, които траят непрекъснато, както и за продължителните престъпления - от прекратяването им.

Давността спира да тече, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в законна сила съдебен акт, както това е напр. в случаите, когато трябва да се изчака решение на граждански съд по въпрос за гр. състояние или за право на собственост и др.

Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, с\у когото е насочено преследването. Тя се прекъсва само относно престъплението, относно което е извършено наказателнопроцесуално действие. Времето, изтекло до действието, с което давността е прекъсната, губи окончателно наказателноправното си значение, но след неговото извършване, ако процесуалните действия бъдат преустановени, започва да тече нова давност.

Чл.81(3)"Независимо от спирането или прекратяването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с 1\2 срока по чл.80".

б) наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

т.1 20 год.ако наказанието е смърт;

т.2 15 год.ако наказанието е л.с. повече от 10 год.

т.3 10 год.ако наказанието е л.с. от 3 до 10 год.

т.4 5 год. ако наказанието е л.с. по-малко от 3 год.

т.5 2 год.за всички останали случаи.

Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила.

Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприети спрямо осъдения за изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава предвидения в чл.82(1)- това е т.н. абсолютна давност.

Давността за преследване важи еднакво за престъпленията, както от общ, така и от частен характер. По отношение на последните обаче чл.84(1) изключва възможността нак. преследване да бъде възбудено, макар и да не е изтекъл още съответният давностен срок, ако не се подаде тъжба в 6 м. срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено. Касае се до един преклузивен, фатален срок, в който само може да се упражни правото да се възбуди нак. преследване с\, субекта на престъплението от частен х-р.

3. Амнистия.

Тя се гласува от НС. Може да освободи дееца от нак.отг. , от изтърпяване на част или цялото наказание. Уредбата й е в чл.84 т.13 от К.

Според НК амнистията според нейното действие може да бъде дадена в два варианта:

- въобще заличава престъпният характер на определен вид извършени деяния- тези деяния не се третират повече като престъпления;

- освобождаване от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления- деянията запазват своя престъпен х-р, субектите на извършените вече такива престъпления се освобождават въобще от наказателна отговорност, а ако са осъдени и от последиците на осъждането.

Разликата м\у амнистията и помилването. Първото се дава он НС със з-н, а второто от президента с указ. Но основното е, че амнистията заличава престъпният х-р на конкретно извършено деяние, докато помилването засяга само наказанието, без да засяга съдимостта. Амнистията има и реабилитиращо действие.

РЕАБИЛИТАЦИЯ. Същност на реабилитацията, действие, юридическо и обществено-политическо значение (чл.85). Видове реабилитация, случаи, предпоставки (чл.86,87,88а).

Изтърпяването или погасяването по друг начин на наложеното наказание ликвидира наказателната отговорност на дееца за извършеното престъпление. С това обаче не се заличава самият факт на осъждането. А с него могат да бъдат свързани не само някои отрицателни обществени оценки, но и известни вторични правни последици, извън наказанието.

НК установява института на реабилитацията (Гл.10), която заличава осъждането и заменя за в бъдеще последиците, които з-ните свързват със самото осъждане.

Реабилитацията не засяга наказанието и съдържанието на наказателната отговорност въобще. Тя проявява действие по отношение на факта на осъждането, което "заличава" и на извъннаказателните последици на това осъждане, което отменява за в бъдеще.

1. Лицето, което е реабилитирано, се третира по нататък като "неосъждано"- нещо, което се отразява вече и в евентуалното издаваните му свидетелства за съдимост.

2. Странични правни последици на осъждането, които реабилитацията отменява за в бъдеще;

а) при евентуално извършване след това на друго престъпление:

аа) възможно условно осъждане;

бб) изключване на прилагането на чл.78а

вв) във връзка на окачествяването на дееца като рецидивист.

Реабилитация по право.

Реабилитацията настъпва по право без каквито и да било формалности, в 4 случая указани в чл.86:

1. когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;

2. когато е осъдено на л.с. до 3 год. , на поправителен труд или на задължително заселване, ако в течение на 3 год. от изтичане на срока на наложеното с присъда или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с л.с. или по-тежко наказание;

3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на 1 год. от изпълнение на наказанието не е извършили друго престъпление от общ характер;

4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяването на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание л.с.

За всички от тези 4 предпоставки важи лицето да не е било вече реабилитирано- чл.86(2).

Обстоятелството, че при указаните хипотези деецът в съответния срок след изтърпяване на наказанието не е извършил друго престъпление от категориите на указаните, се счита от з-на като доказателство за това, че той се е поправил и следва да бъде третиран като неосъждан, без да е необходима някаква друга конкретна оценка за неговото поведение

Реабилитация със съдебен акт.

Във всички други случаи извън чл.86 и 85(2) е възможна реабилитация с определение на съда. В тази насока з-нът не съдържа никакви ограничения, щом като са налице установените от него предпоставки.

Всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на 3 год. от изтичане на срока на наложеното с присъда или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друга престъпление, наказуемо с л\с. или друго по-тежко наказание:

- ако е имал добро поведение;

- ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди.

За реабилитацията по съдебен ред е необходимо да се ликвидират и наказателните и гражданскоправните последици на престъплението.

Производството за реабилитация започва по молба на осъдения подадена до съда, който е постановил присъдата като първа инстанция (чл.451(1) НПК). Когато са постановени няколко присъди от различни съдилища, компетентен да разгледа молбата съдът, който е постановил присъдата за най-тежкото престъпление, а когато наказанията са еднакво тежки- съдът, който е постановил последната присъда. Към молбата се прилагат доказателства относно обосноваващите обстоятелства. Ако молбата бъде отхвърлена нова може да бъде подадено не по-рано от 1 год. след това.