Не може да бъде приготовление едно необективирано в дейността на дееца негово намерение или решение да извърши престъпление

- се касае за последващи прояви към главно престъпление. Напр. кражба и вещно укривателство, той като крадецът не може да бъде съден за това, че укрива откраднатото.

НАКАЗУЕМОСТ ПРИ СЪВКУПНОСТИ ОТ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

НК изхожда от 2 основни положения:

1. Всички осъществени от дееца престъпления трябва да бъдат констатирани в присъдата поотделно и за всяко от тях съобразно с общия принцип в гл.5 и се налага съответно отделно наказание. Недостатъкът е, че при него се стига до големи срокове на лишаване от свобода, въпросът за превенцията се измества на даден план.

2. На дееца се налага за изтърпяване не механичния сбор от така определените престъпления, а едно общо наказание, което представлява поначало:

а) най-тежкото от наказанията, определени поотделно за отделните престъпления (чл.23(1)).

б) това най-тежко наказание може да бъде допълнено с евентуално определените за други престъпления наказания - задължително заселване, обществено порицание, лишаване от права, които се присъединяват към него.

в) при това в случаите както на реалната, така и на идеалната съвкупност е възможно по-нататък съобразно с конкретните обстоятелства:

- най-тежкото наказание да бъде увеличено до 1/2 - когато наложените наказания са от един и същи вид (чл.24)

- то да бъде допълнено с присъединяване към него изцяло или отчасти на определеното за друго престъпление имуществено наказание - глоба или конфискация - чл.23(3).

Решенията, които се постигат по този начин са съобразени със съвременните принципи и по-конкретно със специалната и генерална превенция на наказанието.

Засилването на най-тежкото наказание е допустимо само при определени предпоставки и в строго определени граници:

а) при няколко лишавания от еднородни права се изтърпява само това с най-дългия срок, същото се налага и по отношение на задължителното заселване(чл.23(2))

б) увеличаването при наказания от един и същи вид е възможно:

- само до 1/2 от определеното общо най-тежко наказание

- и то при условие, че така определеното наказание не надминава сбора на отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид (чл.24)

Разпоредбите на чл.23 и 24 се прилагат относно двата вида съвкупности и когато лицето е осъдено за включените от тях престъпления с общи присъди (чл.25(1)) - независимо от това дали е изтърпяло изцяло, отчасти или изобщо не е изтърпяло наказанията по някои от присъдите. В тези случаи ако наказанието по някои от присъдите е изтърпяно изцяло или отчасти, то се приспада, ако е от вида на определеното за изтърпяване общо наказание (ал.2). Приспада се и изтърпяното наказание поправителен труд от лишаването от свобода и обратно, като 3 дни поправителен труд се зачитат за един ден лишаване от свобода (ал.3).

РЕЦИДИВ. Отграничаване на рецидива от съвкупността от престъпления. Видове рецидив. Общ и специален ("повторност" - чл.28), рецидив преди и рецидив след изтърпяване на наказанието за предходното престъпление - чл.27(3 и 1и2) Опасен рецидив - чл.29-30, случай, режим (вж. чл.27(2); чл.48(1), 70(2)

Рецидивът и рецидивната престъпност поставят сложно обществено-политически и правни проблеми, основно в областта на криминологията.

Извършването на ново престъпление след като същото лице е било осъдено за друго каквото и да е престъпление, т.е. лицето е изпитало поне едно наказание. След осъждане ако субектът е извършил едно или повече престъпления, говорим за рецидив в реална съвкупност.

Видове рецидиви. Обективното НП познава 3 вида:

1. Общ рецидив - при условията на чл.27. Когато дадено лице е извършило престъпление след изтърпяване на наказанието по предишна присъда, наложеното наказание за това престъпление се изтърпява изцяло - чл.27(3). Друго решение тук не може да има. Нещо повече - в ред случаи законът като съобразява повишената обществена опасност на рецидива, установява особени и квалифицирани случаи на повторност (чл.28) или опасен рецидив (чл.29). Когато това не е така, рецидивът ще с съобрази отново на плоскостта вече на индивидуализацията на наказанието по чл.54 и сл.

Различно е положението, когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на л.с. за друго престъпление, но преди да е завършило изпълнението на наказанието по тази присъда. Тогава на съда е предоставена възможност да присъедини към неизтърпяното наказание изцяло или отчасти наказанието по втората присъда ако то е л.с. (чл.27(1)). Размерът на остатъка се определя към момента на извършване на второто престъпление. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда. Ако втората присъда е л.с. повече от 5 год. или ако е наложена за престъпление, извършено повторно, или представляващо опасен рецидив, втората присъда се присъединява изцяло. В такива случаи може да се стигне до наказание по-голямо от 30 год. (максималното нак. за л.с. по НК). Т.напр. едно лице е осъдено за убийство на 20 год. л.с. и е изтърпяло една, остават 19, но то отново извърши убийство и за него отново му присъдят 20 год. л.с., тогава сборът на този академичен пример ще бъде 19+20=39 год.

Относно разпоредбите на чл.27(1и2) следва да се имат пред вид няколко положения:

а) текстът се прилага винаги, когато не е изцяло изтърпяно наложеното наказание.

б) характерът и тежестта на новото престъпление се вземат пред вид от закона, когато то представлява повторност или опасен рецидив.

в) размерът на наказанието, към което се присъединява това за рецидива, се определя към момента на извършване на второто престъпление, тъй като се касае до материалноправен въпрос.

г) определеното общо наказание не може да бъде по-малко от наказанието по втората присъда.

д) чл.27(1и2) не се прилагат относно условните присъди, които подлежат на изпълнение, макар и лицето да е осъдено повторно.

2. Специален рецидив - повторност по чл.28. "Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление". Касае се до специален рецидив, при който второто престъпление е от един и същи вид като първото. Еднакви по вид са престъпления са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни състави на едно и също престъпление. Повторността като структурен елемент представлява квалифициращ елемент, но само за които изрично е предвидено - чл.126(3) - т.нар. криминален аборт, т.е. повторността е квалифициращо обстоятелство.

Повторност специално при кражбата и измамата има само когато новото престъпление представлява немаловажен случай след като деецът вече е бил осъждан съответно за кражба или измама.

Липсва повторност по смисъла на текста, ако новото престъпление е извършено след като са изтекли 5 год. от изтърпяването на наказанието по предходната присъда, като при това реабилитацията през този срок е без значение (чл.30).

3. Опасен рецидив - чл.29. НК го определя като именно онази проява на рецидивна престъпност, която разкрива най-висока степен на обществена опасност и изисква съответно по-строг НП режим. Престъпленията, представляващи опасен рецидив са визирани в чл.29 и 30 и от няколко още разпоредби на общата и особената част.

Опасен рецидив може да има само при определен вид престъпления, изрично указани в особената част чрез установяване на съответно квалифицирани състави - чл.116,т.11, чл.131а, 152(3),т.4, 196, 256 и др.

От гл. точка на обществения характер и криминологична характеристика касае се всъщност до 2 групи прояви:

а) насилнически престъпления - убийства, тел. повреди, изнасилвания, хулиганства;

б) икономически (имуществени) престъпления - кражба, грабеж, измама, присвояване.

Чл.29(1) "Предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления, представляващи опасен рецидив се налагат, когато деецът:

а) извърши престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на л.с. не по-малко от 1 год., изпълнението на което не е отложено условно

б) извърши престъплението, след като е бил осъждан 2 или повече пъти на л.с. за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено условно".

Чл.29 не се прилага ако са изтекли 5 год. от изтърпяване на наказанието по предходните присъди - чл.30.

ПОНЯТИЕ, ОСНОВАНИЕ И ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО. Същност на наказанието и неговата социална природа. Историческа обусловеност на формите на наказанието и тяхната служебна роля

Още чл.1(1) на НК казва, че:"НК има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостният установен в страната правов ред" НП е система от средства, чието цялостно използване в тяхното многообразие е сложен и продължителен процес.

Наказанието е обществено явление, различно от престъплението и едновременно с това обществено и правно обусловено от неговото извършване. Общото учение за наказанието от своя страна представлява важен дял от общата част на НП наука, тъй като изхожда от указаните норми и тяхното обществено и политическо съдържание. То изяснява специфичният метод, използван в случая за борба с/у престъпността. Съществува историческо голямо разнообразие на видове и форми наказания. Обекти са били животът, честта, здравето, достойнството и изобщо всички блага. Средствата са били различни - смърт, осакатяване, заточение, изгнание. Осъждането е било винаги в името на държавата или монарха. От видовете и системата на наказанията можем да съдим за цивилизоваността и зрелостта на обществото, на състоянието на икономиката, на господстващите възгледи въобще.

В различните периоди на робовладелските държави е имало следните наказания:

- превръщане на свободния човек в роб

- смъртно нак. (изгаряне, удавяне, набиване на кол, разкъсване, настъпване от слонове и т.н.)

- талионът

- със същата вреда, която той е причинил на дееца или обществото

- членовредителни наказания - на крадеца се отрязват ръцете

- публично изнасяне пред публика

Системата на откуп е действала най-вече при феодализма.

Действал е девизът страх и жестокост.

С течение на времето см. нак. се явява неизгодно. Престъпниците са използвани за изграждане на китайската стена, египетските пирамиди и т.н.

След буржоазните революции се забелязва тенденция на смекчаване на репресията. Прокарва си път идеята за превенцията. Заплахата от физическо въздействие се измества от нравственото такова.

При т.нар. капиталистически държави се стига до отличаване от предходните общества, отчита се ролята на човека в ОО. Основните нак. са: л.с., заточение, каторга; от имуществените: глоба, конфискация. Изпълнението на смъртното нак. еволюира. Лицата, извършили престъпление не се застрелват или обесват, а се използва гилотината, впоследствие ел. стол, а напоследък и инжекции.

Някои утописти отричат правото на държавата да налага наказание и твърдят, че е виновно обществото, а не престъпникът. Тяхно мнение е, че наказанието опозорява хората.

Така или иначе, наказанието си остава най-важно средство за решаване на проблемите с престъпността.

НАКАЗАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКОТО НП. Принципи във връзка с наказанието в нашето право (чл.35), диференциация на нак. отговорност. Цели на наказанието (чл.36). Отношение на наказанието към други мерки на държ. принуда и към мерките на обществено въздействие и възпитание по ЗБППМН. Отношение към мерките по чл.53 НК.

Наказанието е установена от закона мярка на държ. принуда, която се налага на лице извършило престъпление. Заключава се в засягане на права или интереси и изразява отрицателната оценка на държавата спрямо него и деянието му, използва се за постигане на определени цели.

1. Специфична мярка на държ. принуда - реакция срещу престъплението, изразяваща се във въздействие в/у неговия субект. Тази реакция се осъществява от специализирани държ. органи по определен от закона ред и то независимо от волята на дееца. Наказанието се отличава от т.нар. обществени мерки. Последните са форма на обществено принуждение, а не на наказание. Компетентният орган, който произнася присъдата е съдът. Никой друг държавен или недържавен орган не може да изземва тази функция. Други органи могат само да съдействат да се изпълни или наложи наказанието. При първоинстанционните нак. дела разглеждането става от един съдия и двама съд. заседатели, които се явяват представители на обществеността. Тенденцията е към намаляване ролята им.

2. Изразява отрицателната държавна оценка. Самият факт на осъждане я изразява. Осъждането следва да се отграничава от другите мерки на държ. принуда, тъй като се налагат на друго основание - напр. адм. наказания. При тях нямаме осъждане. Това е така, дори когато органът е пак съд - напр. по УБДХ - до 15 дни или глоба. Следва да се отграничава от принудителните медицински и медико-педагогически мерки, насочени към лекуване, а не към укоряване на лицето.

3. Засягане на права - лични, имуществени, професионални. В това се материализира отрицателната оценка за това негово поведение, с оглед неизвършване на други престъпления.

4. Наказанието е средство за постигане на определена цел за в бъдеще. То има принудително въздействие в/у дееца от една страна, и от друга - поправително въздействие в/у него и обществото. От това следват няколко извода:

а) наказанието има възмезден характер, но то не е някакво голо възмездие, вмъкващо се в израза "зло срещу зло", нито е някакъв правен еквивалент на престъпление.

б) наказанието няма за цел поправяне на причинените вреди или възстановяване на пострадалия. Даже когато съществува еднаквост в характера на накърнения с престъплението обект и наложеното наказание (кражбата и конфискацията), поправянето на вредите става по реда на гр. иск. Тогава говорим за 2 вида отговорност: нак. и гр. - деликтна по чл.45 ЗЗД.

в) главна цел, преследвана от наказанието, съвсем не е само неговото наказване. Наказанието е едно от множеството правни и извънправни средства, които обществото поставя в действие върху обективната основа на съществуващите ОО.

ПРИНЦИПИ НА НАКАЗАНИЕТО.

Правната уредба на въпроса се намира в чл.35(1-4).

Ал.1:"Наказателната отговорност е лична" - на наказание подлежи само онова лице, което е извършило или участвало в извършването на престъпното деяние. Именно затова при смърт на дееца нак. производство се прекратява. На второ място, наказанието трябва да засяга интересите единствено и само на дееца, неговите права и интереси, а не и такива на трети лица. На практика обаче се проявява въздействие и в/у семейството и колектива.

Ал.2:"Наказанието може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление". Наказанието се явява законоустановено. Могат да бъдат използвани само такива мерки на държ. принуда, които по вид и съдържание са предвидени от закона. За всяко престъпление може да се налага само онова, установено по вид и размер наказание, което е предвидено от закона в норма на особената част.

Ал.3:"Наказанието е съответно на престъплението". Не може да се говори за присъда, която не съответства на престъплението. Не може да се предвиди смърт за обида или за лека телесна повреда. От гл. точка на съда наказанието трябва да се индивидуализира в посочените от закона граници.

Ал.4:"Наказанието за престъпление се налага само от установените съдилища".

Други принципи се извеждат не така пряко като гореспоменатите 4:

1. Равенство на всички граждани при спазване принципа на демократизма.

2. Целесъобразност на наказанието, без естествено да се пренебрегва принципа на законността.

3. Справедливост - без да се пренебрегват другите принципи.

4. Участие на обществеността при налагане на наказанието.

ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО.

Основната цел е да се осуетят нови престъпления както от същото лице, така и от други неустойчиви лица. Тази основна цел се формира отделно за непълнолетните и пълнолетните лица (чл.60).

Съгласно чл.36(1) "наказанието се налага с цел: 1) да се поправи и превъзпита осъдения към спазване законите и добрите нрави, 2) да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да извърши други престъпления и 3) да се въздейства възпитателно и предупредително в/у другите членове на обществото".

По отношение на престъпния деец с наложеното му наказание се преследват цели в 3 насоки:

1. Поправяне и превъзпитание на дееца - въздействие върху психиката му по начин, че да бъдат изкоренени придобитите от него противообществени навици, а от друга страна да се внедрят в съзнанието му нормални разбирания и да се създадат вътрешни задръжки за неизвършване друг път на престъпления.

2. За това съдейства и характерът на наказанието на принудително ограничаване на правата. Това е т.нар. принудително въздействие. Касае се отново до психическо въздействие, но свързано с осезателна заплаха за дееца, т.е. действа сплашващо.

3. За различните престъпления се налагат различни по тежест наказания като се спазват правилата на демократизма и хуманизма.

За подробности - вж. стр.241 от учебника.

СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА ПО БЪЛГАРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС. Обществено-политическо значение на системата на наказанията. Отношение между наказанието лишаване от свобода и наказанията без лишаване от свобода. Видове наказания по НК (чл.37). Наказания, които могат да се налагат на непълнолетните (чл.62)

За постигане на целите , които се поставят на наказанието въобще, всяка държ. използва различни по вид мерки, които в тяхната съвкупност дават нейната общественоисторически обусловена "система на наказанията".

По нашето право тази система се определя от необходимостта ч\з различни по съдържание и тежест нак. мерки да се създадат предпоставки за степенувано нюансирано въздействие в\у субектите на престъпления и в\у неустойчивите членове на обществото, като по този начин се прави всичко възможно за използване на минимум принуда при своеобразните особености на всеки отделен случай.

При това всеки отделен вид наказание и всички в тяхната съвкупност трябва да бъдат съобразени със съответните съвременни принципи в указаното вече тяхно специфицирано проявление.

Системата на наказанията по НК е следната по чл.37:

т.1 доживотен затвор;

т.1а лишаване от свобода;

т.2 поправителен труд без лишаване от свобода;

т.3 конфискация на налично имущество;

т.4 глоба;

т.5 задължително заселване без лишаване от свобода;

т.6 лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;

т.7 лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;

т.8 лишаване от право на местоживеене в определено населено място;

т.9 лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

т.10 лишаване от военно звание;

т.11 обществено порицание;

(2) За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления като временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

Всички тези наказания се отнасят за пълнолетните граждани, а за непълнолетните е приложим чл.62 "На непълнолетните могат да бъдат наложени само следните наказания:

1. лишаване от свобода;

2. обществено порицание;

3. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност"

В чл.63 е даден механизмът за редуциране на наказанията относно непълнолетните. Вж.чл.63(1) т.1 - 5, а за непълнолетните, навършили 16 год. наказанията се заменят по реда на чл.63(2) т.1 и 2

Тринадесетте наказания дадени в чл.37 могат да бъдат разделени на две групи:

1. доживотен затвор и л.с.- основни;

2. наказания не свързани с л.с. - допълнителни;

а)имуществени и б) неимуществени

В нашият НК няма такава диференциация, но такова деление е уместно т.к има някои, които могат да се налагат самостоятелно, други са винаги предвидени кумулативно (напр. конфискация се предвижда само когато другото наказание е л.с или смърт).

За системата на наказанията са характерни 3 момента:

А\ многообразието и разширеното приложно поле на наказанията без л.с., установени в особената част като единствена санкция или алтернативно с л.с.

Б\ усъвършенстване на режима на наказанието л.с.(местата за изтърпяване на това наказание)

По мнение на много правници, занимаващи се с нак. правна материя трябва да отпаднат следните наказания:

- т.8 лишаване от право на местоживеене в определено населено места;

- т.5 задължително заселване без лишаване от свобода;

- т.9 лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;

- т.2 поправителен труд без л.с.;

- т.10 лишаване от военно звание;

Пробация - брой часове в които се намира под надзор лицето, без реално да се ограничава свободата му. Така напр. на Ерик Кантона е наложена пробация да тренира деца определен период от време

СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ. Проблемът за неговото запазване или премахване. Обществено-историческа обусловеност. Неговият характер на временна и изключителна мярка по нашето право (чл.37(2)). Конкретизация на това начало и ограничаване на приложното поле на смъртното наказание по видове престъпления и спрямо лицата, на които може да се налага (чл.38(1-3)), принципиална алтернативност и случаи, е предвидено в особената част.

С пълно основание можем да кажем, че запазването или отпадането на смъртното наказание е политически въпрос, а не юридически.

Чл.37(2)"За най-тежките престъпления, които заплашват основите на републиката, както и за други особено опасни умишлени престъпления ката временна и изключителна мярка се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява ч\з разстрелване". Така този текст говори за "временна и изключителна " мярка, която при промяна на ОО, на обществените условия ще се отмени. Смъртното наказание е изключителна мярка т.к. приложното му поле е силно ограничено - умишлени убийства, военни престъпления. То винаги се предвижда алтернативно с л.с. и доживотен затвор(вж.чл.116(2)).

Има ограничение и спрямо лицата на които може то да бъде налагано- така чл.38(2) казва, че не може да се наложи смъртно наказание на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 год. По отношение на военнослужещите и във военно време 18 год. Такова наказание не може да се наложи на бременна жена по време на извършване на престъплението или постановяване на присъдата. Следователно на бременна жена не може да се наложи смъртно наказание- когато е бременна към момента на извършване на престъплението; към постановяване на присъдата; а дори и да е наложено не се изпълнява, ако жената е бременна.

Чл.38(3)"Смъртно наказание не се налага, а наложено не се изпълнява по отношение на лице, предадено от чужда държава при такова условие. В този случай предвиденото от закона или наложеното смъртно наказание се заменя с лишаване от свобода 20 години".

Чл.38(4)"Смъртното наказание не се изпълнява, докато президентът не се произнесе по въпроса за евентуалното му заменяване". Това е конституционно правомощие на държавният глава (чл.98 т.11 от К), от което той може да се възползва.

От 1991г. в\у смъртното наказание има мораториум и до ден днешен този въпрос не е решен кардинално.

От около 200 държави само приблизително 120 използват смъртното наказание, и това са предимно държави предимно от Азия, Африка, Латинска Америка. Другите държави предимно го имат но не го използват.

Чл.38(5)"Към смъртното наказание могат да бъдат присъединени само наказанията конфискация на имущество и лишаване от права по чл.37 т.6-10"

Вж. чл.397; 399; 400; 409 - 411; 416.

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Обща характеристика на лишаването от свобода. Обществено - политическо значение на отграничаването на неговата приложно поле, значение на алтернативното предвиждане на наказания без лишаване от свобода (чл.39-41). Режим на това наказание и регулиране на неговото изпълнение. Краткосрочно лишаване от свобода . Доживотен затвор (чл.38а).