Не претоварвайте децата с учене през лятото

Психологът съветва да не се претоварват децата през лятото, въпреки че през учебната година има достатъчно време за почивка, защото освен ваканциите, се събират допълнително още около 40 неучебни дни. По данни на Eurydice средната продължителност в Европа на най-голямата ваканция е от 6 до 13 седмици, в този смисъл лятната ваканция у нас (между 11-15 седмици) е сред най-дългите в Европа. Костадинова съветва родителите да не се притесняват от привидното бездействие на децата. В действителност дори когато децата не правят нищо и изглежда, че безделничат, това не е така – те фантазират, мечтаят, разсъждават, наблюдават, експериментират, коментира психологът. Подходите на възрастните към ваканциите често са в двете крайности. Едните смятат, че ваканцията е само за почивка с мотива, че през учебната година децата са претоварени, другите държат децата им не само стриктно да изпълняват поставените от учителите задачи, но и допълнително да се упражняват. Трети наблягат на четенето на книги, което за тях е важно. Какъвто и подход да изберат, Костадинова препоръчва да няма принуда в подхода на родителите и ги съветва да не забравят факта, че това е най-очакваната и любима част от учебната година за децата, а спомените от преживяното през ваканцията спомагат за по-лесното адаптиране в началото на учебната година.

Различното в това време от годината е чувството за свобода, възможността за личен избор, за установяване на контакти, различни от тези в училищната среда, за натрупване на социален опит. За да намерим нужния баланс в помощ на детето да се справи с поставените през лятото задачи, трябва да му дадем възможност да усети разликата с ученето в училище, за да не се получи обратен ефект – да се предизвика негативно отношение към училищните задължения и отговорности, съветва психологът. За целта според Костадинова е необходимо да се редуват работа с почивка и някакъв вид физическа активност – игри и разходки на открито, развлечения, труд (грижа за домашен любимец, за цветя, градинка, почистване и др.), общуване. Част от лятната ваканция е добре да се посвети на грижи за здравето на ученика, включително за профилактични прегледи.

По повод актуалния напоследък спор колко дълга трябва да бъде ваканцията, психологът е на мнение, че едва ли нарастването на учебното време за сметка на лятната ваканция ще доведе до повишаване на качеството и ефективността на обучението. Удължаването на престоя в училище дори може да има обратен ефект, ако децата не са мотивирани да го посещават.

– Госпожо Костадинова, какво са ученическите ваканции от гледна точка на психолога?

– Ваканциите, включително и най-голямата – лятната, са част от учебната година, която съгласно Закона за предучилищното и училищно образование е с продължителност 12 месеца. Те са предназначени за възстановяване на физическите и психични сили на учениците с цел поддържане на нормално функционално състояние на подрастващия детски организъм, оптимална работоспособност и добро здраве чрез почивка, активен отдих и други дейности.

Безспорно ваканцията е най-очакваната и любима част от учебната година, на която дори е посветено стихотворение от талантливата поетеса Петя Дубарова като ученичка ("Мила ваканция, пазя те, имам те в спомени, бухнали като лоза"). Спомените от ваканцията спомагат за по-лесното адаптиране в началото на учебната година. Различното в това време от годината е чувството за свобода, възможността за личен избор какво да се прави, емоционалните преживявания, свързани с общуване и контакти, различни от тези, които се създават с връстници в училищна среда. Ваканцията е ценно време за трупане на социален опит, трениране на умения за общуване, изграждане на приятелства и съпреживяване с най-близките приятели, преодоляване на разочарования, които са значими за развитието на децата в този възрастов период.

Ваканцията е и период за повече социални контакти – заздравяване на семейните връзки и между поколенията, опазване на традициите чрез съвместно прекарване на семейни празници, почивки, срещи с роднини и семейни приятели. Желателно е да се чете всеки ден по малко, особено ако броят и обемът на книгите е голям, а когато родителите имат повече свободно време, да се обсъжда прочетеното, за да се установи дали детето разбира това, което чете, а и да не го забрави. Ако детето има затруднения с четенето, е необходимо да му се помогне да прочете книгите или да се поощри да чете на глас.

– Как според Вас трябва да се организира ваканцията на децата след четвърти и след пети клас?

– Колкото по-малки са децата, толкова повече се нуждаят от външна намеса за организация на времето и начините, по които ще го оползотворят, за да могат да изпълняват своите задължения като ученици. От родителите, учителите и училището до голяма степен зависи как децата ще прекарат най-голямата ваканция.

Подходът на родителите е различен в зависимост от техните възгледи, стил и методи на възпитание, разбирания за дисциплина, отношение към образователната система, степен на тревожност, личен опит и др. Мненията са в двете крайности – едните смятат, че ваканцията е само за почивка с мотива, че през учебната година децата са пренатоварени, другите държат децата им не само стриктно да изпълняват поставените от учителите задачи, но и допълнително да се упражняват. Трети наблягат на четенето на книги, което за тях е важно. Рецепти няма. Добре е родителите да организират ваканцията така, че да се съобразят с възрастта, индивидуалните особености и потребностите на детето, степента на умора в края на учебната година и желанието му да учи и през ваканцията, здравословното му състояние.

Родители споделят, че учителите дават домашни по различните предмети, особено за по-малките ученици. В тази връзка е добре родителите да са осведомени за поставените от учителите учебни задачи, за да могат да организират изпълнението им по най-добрия начин, като се придържат към принципа за мярката, да не превръщат ваканцията в учебно време, а да дадат възможност на детето да усети разликата с ученето в училище, за да не се получи обратен ефект – да предизвикат негативно отношение към училищните задължения и отговорности у детето. За целта е необходимо да се редуват работа с почивка и някакъв вид физическа активност – игри и разходки на открито, развлечения, някакъв труд (грижа за домашен любимец, за цветя, градинка, почистване и др.), общуване. Времето може да се запълни и с дейности, свободно избрани от детето, които развиват неговата личност, обогатяват неговите знания и умения. Отношение към организацията на лятната ваканция имат и училищата, които предлагат различни програми за ангажираност по интереси в училища, читалища, клубове, центрове – занимания по изкуства, танци, различни видове спорт, туризъм, разходки сред природата, четене, изучаване на чужди езици, курсове по различни учебни предмети, дейности за формиране на трудови навици като събиране на билки, готварство и д р. На сайта на МОН са публикувани предложения на организатори на такива занимания в различните области в страната.

Част от лятната ваканция е добре да се посвети на грижи за здравето на ученика – да се направят профилактични прегледи, необходими изследвания, за които не е достигнало време през учебната година, преглед и манипулации от дентален лекар, процедури за укрепване на здравето.

– Колко време след края на учебните занятия е нормално за пълно бездействие?

– В края на учебната година е необходимо учениците да се разтоварят психически, а и физически, да усетят, че разполагат с времето си и могат да го оползотворят по свой избор с любими дейности, без строг външен контрол. До голяма степен принудата обеднява и обезсмисля това романтично време в живота на ученика. Затова е необходима поне една седмица отдих. Често като причина за натоварване със задължения през лятната ваканция се изтъква опасението, че продължителното бездействие ще затрудни приспособяването към режима на обучение в началото на учебната година.

Адаптационен период е необходим независимо от начина, по който е прекарана ваканцията. В действителност дори когато децата не правят нищо и изглежда, че безделничат, това не е така – те фантазират, мечтаят, разсъждават, наблюдават, експериментират. Колкото по-разнообразно прекарват ваканцията, толкова повече това ги обогатява с впечатления, преживявания, емоции, опит, което е необходимо за личностното развитие в този възрастов период.

– По колко време на ден е добре да се отделя за прочит на задължителната литература?

– Книгите по списък, които учениците трябва да прочетат преди началото на учебната година, или т.нар. "задължителна литература", са част от подготовката на ученика по определен учебен предмет. Фактът, че са част от учебното съдържание, е определящ мотив за ученика да прочете тези произведения, което означава, че изборът им до голяма степен е продиктуван не от интерес, а от задължение. Затова в случая е важна ролята на родителите, тяхната заинтересованост и помощ. Определящо е и тяхното отношение към книгите. Добре е родителите да са запознати със задължителната литература, да набавят книгите, желателно е и самите те да са ги прочели, макар че на практика има родители, които така и не разбират за съществуването на списъка. За да разпределят правилно времето за прочит, родителите трябва да познават нивото, постиженията и възможностите на детето по четене и обема на задължителната литература. Желателно е да се чете всеки ден по малко, особено ако броят и обемът на книгите е голям, а когато родителите имат повече свободно време, да се обсъжда прочетеното, за да се установи дали детето разбира това, което чете, а и да не го забрави. Ако детето има затруднения с четенето, е необходимо да му се помогне да прочете книгите или да се поощри да чете на глас. Ако детето не обича да чете, не е художествен тип личност, интересите му са в друга област, да се опитат да предизвикат интерес, като обсъждат съдържанието, задават му въпроси по прочетеното, помагат му да разказва. Чрез своята съпричастност и участие родителите могат да докажат на детето защо не трябва да се пренебрегва четенето на книги, което ще допринесе за неговото развитие.

– Трябва ли ваканцията да се превръща в допълнително време за самоподготовка?

– Учебната дейност и учебният режим през учебната година, като редуване на труд и почивка в определен ритъм, създава т.нар. динамичен стереотип, който се нарушава през ваканцията особено когато тя се възприема като период само на почивка. Реално лятната ваканция е предназначена за по-продължителен отдих от учебния труд, но е и част от учебната година. В този смисъл доучването през лятната ваканция независимо от наличието, или липсата на мотивация за това, е допустимо. Още повече, че според данни от проучване България е сред европейските страни с най-краткото учебно време, особено в начална образователна степен. За преодоляване на негативния ефект от това допринася целодневното обучение, както и заниманията през лятната ваканция. Това е от полза особено за учениците със затруднения в усвояването на учебния материал и за компенсиране на малкото часове за затвърждаване. Предвид факта, че особено на малките ученици се дават домашни упражнения, родителите трябва да организират и контролират изпълнението на поставените задачи, като се стремят да се избегне пренатоварване непосредствено преди началото на учебната година, както и опасността детето да тръгне на училище неподготвено в сравнение със съучениците си.

– Колко време дневно ученикът трябва да отделя време за учебните си задължения през лятото?

– За правилната преценка на учебното натоварване през ваканцията е препоръчително да участват и родителите, като изразят мнение за обема на домашните през лятната ваканция. Натоварването трябва да е съобразено с дневната, седмична и годишна динамика на умствената работоспособност в съответната възраст. Проучвания доказват снижаване на умствената работоспособност в края на учебната година. Затова е добре децата да починат известно време, преди да се заемат с домашните. Фактори, от които зависи работоспособността, са индивидуалните особености на нервната система, обуславящи издържливостта на натоварване, здравословното състояние, организацията на работа, подготовката за понасяне на натоварване, разпределението на учебното натоварване според възрастта.

Дневният режим по принцип трябва да бъде съобразен с възрастовите физиологични особености на подрастващия организъм. За учениците в първи клас специалистите препоръчват натоварване в учебно време от 4 учебни часа по 30 минути дневно, с постепенно нарастване на продължителността до края на началната училищна възраст, като след най-много 1 час и 30 минути продължителност на работа трябва да следва почивка.

Благоприятно влияние върху умствената работоспособност оказват редуването на работа с почивка, достатъчно сън и активен отдих на открито, физически упражнения. Изследвания на ученици от 5-ти и 6-ти клас установяват повишено ниво на работоспособност в условията на оптимизиран двигателен режим, който благоприятства нивото на работоспособност да се запази и в края на учебната година.

– Дали е добре да се работи успоредно – повторение на материала по трудните за детето предмети от предходната година и въвеждане в същия предмет, но за следващата година, и в какво съотношение и по колко време на ден?

– Ако все пак родителите са решили детето да си "навакса" пропуснатия или недоразбран материал или да го улеснят в овладяването на материала от следващата учебна година, за да догони постиженията на връстниците си, трябва да се стремят най-вече към избягване на настъпването на умора и преумора. За целта трябва да преценят натоварването за деня индивидуално, да редуват трудни с по-лесни задачи, неприятна учебна работа с по-приятни учебни предмети или с дейност по интереси.

Работата с учебно съдържание връща детето към ученето като задължение, затова през ваканцията, ако родителите преценят, че то има нужда от допълнителни занимания по съответен предмет, е добре те да се организират под друга форма, различна от редовните учебни занятия през учебната година. Същото се отнася и за домашна работа през лятото по отделни предмети, напр. математика, български език, литература. Ученето да се редува с всякакви прояви на двигателна активност (игри, спорт, разходки) на открито, занимания по интереси, развлечения, забавления. През ваканцията ученето трябва да се съчетава със свободно избрани, предпочитани и интересни за детето дейности, които предизвикват приятни емоции. Ученето през ваканцията в домашна среда, съчетано с приятни емоции, в спокойна атмосфера, с подкрепа и поощрение, поради факта, че е различна от тази в училище – с постоянен контрол и оценяване, може да създаде положителна нагласа у детето към тази дейност.

– Трябва ли да се удължат или намалят летните ваканции? Какви са наблюденията ви за останалите европейски държави, как е организирана ваканцията на децата? Добре ли е децата да започват например на 1 септември?

– Относно продължителността на лятната ваканция и началото на учебната година през последните две-три години имаше много дебати и противоречиви мнения със съответните аргументи. Европейските страни се различават по продължителност на най-голямата ваканция, начало и край на учебната година. България не е изключение, като у нас времето за лятна ваканция се степенува в зависимост от продължителността на втория учебен срок за съответните класове (I клас – до 24 май, II-IV клас – до 31 май, V-VIII клас – до 15 юни, IX-XI клас и VIII клас за паралелки с интензивно изучаване на чужд език – до 30 юни). Това обуславя и различната продължителност на учебните занятия в зависимост от възрастта на учениците – съответно от 31 седмици за I клас, до 36-38 седмици за горния курс, професионалните гимназии и спортните училища.

Освен лятната, както и в други европейски страни, са регламентирни още няколко кратки ваканции през учебната година, които у нас включват есенна, коледна, зимна, пролетна. Почивни за учениците са и обявените за неучебни дни за съответната учебна година – празничните дни, дните за държавни зрелостни изпити и външно оценяване и други. Така сумарно се събират още около 40 почивни дни. По данни на Eurydice средната продължителност в Европа на най-голямата ваканция е от 6 до 13 седмици, в този смисъл лятната ваканция у нас (между 11-15 седмици) е сред най-дългите в Европа с приблизително еднаква продължителност (11 до 13 седмици) с някои други страни (Италия, Латвия и Литва, Португалия, Румъния, Испания, Турция, Кипър, Гърция, Унгария и др.). Различно е и началото на учебната година в страните в Европа. Учебни занятия още през август (между 5-и и 25-и), започват учениците в някои провинции на Германия, Холандия, Швеция, Дания, Финландия. На 1 септември отварят врати училищата в Белгия, Чехия, Унгария, Естония, на 2 септември във Франция. Най-близо до ситуацията у нас са страни, в които началото на учебната година е между 8-ми и 15-и септември – Австрия (6-13-и септември), Португалия (между 8-ми и 13-и септември), Кипър ( 9-и септември), Италия (9-20-и септември), Люксембург (15-и септември), две от провинциите на Германия (14 септември), Румъния и Гърция (13 септември). По-късно стартира учебният процес в Турция (20-и септември), в Малта (27-и септември). В някои страни ваканцията започва и свършва по различно време в отделните части на страната (Австрия, Германия, Италия). Има и страни, в които денят се определя всяка година на различна дата. Причините за определяне както на продължителността на най-голямата ваканция, така и на началото на учебната година в различните страни, са разнообразни. Роля играят културата, традициите, географското положение и климатичните особености.

У нас учебната година е започвала на 1 септември, дата, която се е свързвала с нов цикъл на целия стопански, културен и духовен живот. Преместването на датата на 15-и септември в началото на XX век е свързано с участието на учениците в прибирането на есенната реколта. Дълги години след това през лятото и първите седмици на есента учениците са участвали в бригади за помощ в селското стопанство. Влияние оказват и температурите – най-дългата ваканция обикновено е в най-топлия сезон с най-високи темеператури, като колкото по-на юг е страната и съответните провинции в нея, толкова по-късно започва учебната година. Например в някои страни в Южното полукълбо (Южна Америка, Океания) най-дългата ваканция започва в началото на декември и трае до средата или края на февруари. В южните страни и провинции по принцип лятната ваканция е и по-продължителна. Например в Италия всяка област сама определя датите на началото и края на учебната година, като най-къса е лятната ваканция в една от северните области.

Организацията на лятната ваканция е обусловена и от социално-икономически причини. Един от факторите е начина на планиране и ползване на отпуските от семействата. Ваканциите са съобразени с възможността семейството да бъде заедно, затова съвпадат със свободно и за родителите време (отпуски, официални празници, религиозни празници). В период на добре развиваща се икономика предпочитани от семействата месеци за отпуск са юли и август. В тази връзка, в някои страни учениците излизат по различно време във ваканция, за да не се натоварват курортите и пътищата към тях (напр. във Франция). У нас, особено през последните години, много семейства избират периода от 1 до 15 септември за лятната си почивка, като летният отпуск е най-дълъг. Организацията на ваканциите е и в зависимост от особеностите и организацията на учебния процес във всяка страна.

Въпросът за размера на ваканциите не е толкова съществен, защото през годините в нашата страна постиганите от учениците резултати се променят, без да са се променяли ваканциите. Едва ли нарастването на учебното време за сметка на лятната ваканция ще доведе до повишаване на качеството и ефективността на обучението, което да рефлектира позитивно върху постиженията на учениците. Удължаването на престоя в училище дори може да има обратен ефект, ако децата не са мотивирани да го посещават.