Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания
Изтегляне 164 Kb.
|
|
Тема 1: Морално развитие. Същност и разбирания Морал - съвкупност от норми, правила които регулират, определят поведението на членовете на дадено общество, духовни и душевни качества на отделния човек. В по-тесен смисъл моралът е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. В по-широк смисъл моралът включва в себе си и нравствеността. Моралните норми се явяват вид социални норми. Формирането на социални норми и поведение, съобразено с тях, започва от първия миг на появата на новия човек на света. Още от първите часове и дни новороденото се подлага на хранителен и хигиенен режим, чиито правила с времето засилват своята императивност. За тяхната поява като вече формирани можем да говорим на по-късен етап от развитието на детето. Изследвания показват, че децата на 5-7-годишна възраст, макар и да не могат да дефинират понятието, разбират негативния ефект на „несправедливостта” и реагират силно емоционално. Обикновено в проблема за моралното развитие и неговите стадии се разграничават три аспекта: 1) морално мислене или съждение, морален избор - как оправдаваш, интерпретираш, обосноваваш своя морален избор “защо си постъпил така”; 2) морално поведение - какво си извършил, вече консумираната постъпка; 3) морални чувства (как се чувства човек след вземане на морално решение; алтруизъм, злонамереност, агресивност) - удовлетвореност или неудовлетвореност от извършването на една или друга постъпка- проблемът за качеството на емоциите, за култура и социализация на чувствата, насочващи към едно или друго деяние. Няма пряка връзка между моралните съждения и моралното поведение: ситуацията се възприема и оценява —> преценка на това, което трябва да се свърши —> морално съждение на съответното ниво —> някакво поведение (морално или не). Темата за Моралното Развитие се разглежда по няколко начина: Един от основните аспекти е чрез моралното мислене. Тази идея идва от вижданията на Е.Кант. Той разглежда морала в контекста на когнитивния опит. Моралността в дадена постъпка може да бъде гарантирана само от мисленето. При Кант и цялата западна философия моралността се разглежда като мислене. Жан Пиаже е последовател на Кант. Той възприема идеите му за моралното развитие с малко изключения. Според него основополагащо за моралността е разумът. Основен проблем в теорията на Пиаже е дали стадиите на МР съответстват на това, което той е направил. Лоранс Колбърг създава теория, която е най-мощното направление във сферата на МР. Опит да се установи нивото на морално мислене, как то се изменя с възрастта. Морални дилеми – експертен метод за изследване на моралността. Второто голямо направление е свързано с моралните емоции. Дейвид Хюм поставя за първи път въпроса дали действително афектите, управляващи нашия живот са толкова разрушителни за морала. Според него афектите не е задължително да имат негативно влияние върху морала. Мартин Хофман разглежда морала през емоциите.Той цели ясно да се очертае приноса на емоциите за МР (1. Мотиви на моралните постъпки; 2. Връзката на емоциите с моралното мислене). Третото направление е свързано със самото поведение. Морално поведение има специфично и самостойно значение. Изследванията вървят в 2 посоки: Видове поведение – традиционно се считат морални проблеми – саморегулацията; преодоляване на изкушенията; Проблем пред моралността – свързан с морална идентичност. Уилям Деймънд и Ян Колби се опитват да свържат всички аспекти в една цялост. Проблем – как да бъдат обяснени разликите между емоции, мислене и поведение? Обхваща цялостно идеята за моралността. Моралност – в интерперсонален план – следната точка, която идва от Емануел Левинсон и Зигмунд Баун. Човек не е морален за себе си – моралът се ражда само и единствено в отношението лице в лице. Ако се появи трети моралът става твърде опосредствен. Моралът като непрекъснато решаване на морални дилеми – изборите през целия човешки живот. Отговорността за другия в отделната МД – единицата, през която можем да опишем моралността. Отношение моралност – социалност. Социално и морално развитие – между моралност и социалност няма разлика – те са тъждествени и двете започват с другия човек – аз съм социален, защото съм отговорен за другия човек. Моралността е изначално отношение. 1. Социаността през отговорността; 2. Социалността като овладяване на опит. Петото направление изследва моралността вродена ли е или може да бъде развивана; занимават се с научаването на моралността. Изтегляне 164 Kb. Сподели с приятели:
|