148
Виждам го толкова ясно и знам, че вече никога няма да пуша“. При груповите сеанси съм се научил да познавам кога настъпва този момент и без да ми го казват. От писмата, които получавам, разбирам,
че книгата дава резултати.
В идеалния случай, ако следвате всички инструкции и вникнете в психологическата страна на проблема, моментът на откровението ще дойде незабавно.
Сега, по време на сеансите си, обяснявам на пушачите, че абстинентният синдром се преодолява физически приблизително
след около пет дена, а за пълното освобождаване са необходими около три седмици. Не обичам много да определям такива срокове, защото това може да създаде два проблема. Първо, така внушавам на хората, че мъките им ще продължат от пет дни до три седмици. Второ, бившият пушач е склонен да си мисли: „Ако издържа пет дни или три седмици,
накрая наистина мога да очаквам нещо много хубаво“. Обаче е възможно тези пет приятни дни или три приятни седмици да бъдат последвани от някаква катастрофа, дължаща се на влиянието на други житейски фактори, които нямат нищо общо с пушенето и засягат еднакво както непушачите, така и пушачите. И ето че вместо да изживее очаквания момент на откровение, нашият бивш пушач изпада в депресия. Това може да разбие вярата му в себе си.
От друга страна,
ако не дам никакви индикации, бившият пушач може да изживее живота си без да чака да му се случи нещо хубаво.
Подозирам, че именно така се получава при огромен брой пушачи,
които спират да пушат чрез волевия метод.
По едно време се чудех дали да не кажа на пациентите си, че моментът на откровението настъпва незабавно. Но пък ако това не се случи, бившият пушач би изгубил своята сигурност и ще си мисли, че такъв момент никога няма да настъпи.
Хората често ме питат защо са толкова важни тези пет дни или три седмици. Дали не съм си ги измислил? Не. Макар че не става въпрос за строго определени дати, опитът ми доказва, че съм прав.
Около пет дни, след като е спрял цигарите, бившият пушач престава да е обсебен от мисълта за пушенето. Повечето бивши пушачи изживяват момента на откровението някъде след този период. Ето какво става обикновено: Попадате в стресова ситуация, с която преди не сте били в състояние да
се справите без цигара, или в компания, в
149
която не ви е било приятно, ако не пушите. Изведнъж осъзнавате, че не само компанията ви е приятна, и че не само можете да преодолеете стреса, но изобщо не ви идва наум да си запалите цигара. От този момент нататък няма проблеми. Именно тогава разбирате, че можете да бъдете свободни.
От собствените си опити да спра цигарите по волевия метод,
както и от потърсилите съветите ми пушачи, знам, че и най- сериозните намерения за отказ от цигарите са застрашени от провал именно след около три седмици. Според мен се получава следното.
След
три седмици човек усеща, че желанието му да пуши вече го няма. За да го докаже сам на себе си, той пали цигара. Вкусът и е странен. Човекът е доказал, че вече няма да пуши. Но е вкарал отново никотин в тялото си, а през тези три седмици организмът му е изпитвал никотинов глад. Щом угаси цигарата, организмът започва да се освобождава от никотина. И се чува слаб гласец: „Не си се отказал от цигарите. Иска ти се да изпушиш още една“. Човекът не пали веднага друга цигара, защото не желае да се пристрасти отново.
Минава достатъчно дълго време. Следващия път, когато отново е изправен пред изкушението, той си казва: „Ето че не пропуших,
значи няма нищо лошо, ако си запаля още една цигара“. И се плъзва надолу към ямата.
Ключът към разрешаване на проблема е да не чакате момента на откровението, а да разберете, че щом сте загасили последната си цигара, това е краят. Вече сте направили всичко необходимо.
Прекъснали сте подаването на никотин. Никаква земна сила не може да ви отнеме свободата, освен ако не съжалявате за взетото решение или просто чакате откровението. Вървете и се наслаждавайте на живота, ликвидирайте проблема още в самото начало. Така ще изживеете момента на откровение.