Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Единадесета глава
Нещо ново и неочаквано Рики Мартинес бавно приближаваше плажа, на който бе застанало момиче със замечтан поглед, сякаш плуващ по вълните. Нямаше как да не забележи наситено черната коса и синьо-зелените ѝ очи. Наистина бе много красива. Рики бе имал доста приятелки, които не можеха да се мерят с хубостта ѝ. Но учуден установи, че не я гледа по онзи начин, че бузите му не се обагрят в издайническо червено. Не се случи нищо подобно. Видът ѝ вдъхваше увереност и сила. Искаше да я заговори. Да я пита за света, който са видели тези тюркоазени очи. Да ѝ разкаже за своите беди и трудности. Тя имаше необикновено излъчване. Някак си го караше да вярва, че може да ѝ довери и най-съкровените си тайни. Но не можеше - те щяха да го убият. Но това нямаше значение. Крайно време бе да се запознае със загадъчната Ким Райдър. ~
— Не възнамеряваш да стоиш там цял ден, нали? - попита Ким. Обърна се, за да види задаващия се към нея тъмнокос младеж, с небрежната си усмивка на загорялото си от слънцето лице. — Рики Мартинес на вашите услуги - приближи я той и се поклони. Тя се изправи, за да поздрави новодошлия. — Ким Райдър - представи се и стисна грубата му ръка. — Ще излъжа, ако кажа, че вече не знам името ти. Приятно ми е да се запознаем, все пак. И тогава ѝ просветна какво ставаше. — Джейк, нали? - попита, без да се чувства длъжна да поясни въпроса си. — Да - потвърди той. - Виж какво ще ти кажа. Джейки може и да е малко груб понякога, но е свестен тип. Почти съм сигурен, че не е искал да те вбеси. — Щом казваш - отговори му тя, като запази тона си неутрален. - Но все пак, ако този скандал не се бе състоял, едва ли щях да намеря това райско кътче. — Да, мястото определено си го бива - съгласи се Рики. - Нещо против да поседна? Така и не дочака тя да му отговори. Настани се на пясъка и кръстоса крака. Ким последва примера му. — Сигурно трябва да се прибера, нали? – попита тя някак гузно и несигурно. — Предполагам - сви рамене той. — Е, май си струва да си побъбря с човека, който се счита за способен да ме усмири, когато съм бясна. — Определено - съгласи се той и на лицето му грейна закачлива усмивка, а очите му с цвят на кафе заблестяха. — Да видим що за тип си ти, Рики Мартинес. Разговорът им бе сладък и така, от дума на дума, Ким с изненада откри, че и двамата несъзнателно бяха започнали да градят нещо ново и неочаквано. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|