Несъзнавани психични механизми
Б. Негативни и когнитивни симптоми
Изтегляне 99.5 Kb.
|
Свързани:
когнитивни нарушения, ръководство алкохол
- Навигация на страницата:
- Анализът на Фройд
| Б. Негативни и когнитивни симптоми.
Според описанието на директора на клиниката д-р Вебер, не се е проявила такава симптоматика: “...д-р Шребер не изглежда на повърхностния наблюдател нито объркан, нито психически потиснат, нито пък с чувствително намалена интелигентност – той е разсъдлив, има превъзходна памет, разполага с голям запас от знание, не само в сферата на правото, но и в много други области и съумява да го възпроизвежда в подреден ход на мислите, има интерес към процесите, протичащи в политиката, науката, изкуството и т.н., и продължава да се занимава с тях...” (Фройд, 2003, с. 65-66). След многократни молби до съда, на 60-годишна възраст д-р Шребер е освободен и попечителството над него е снето (без да се е отказал от идеята за превръщането в жена, но премествайки я в далечното бъдеще). Една година по-късно той публикува своите “Мемоари”. Анализът на Фройд Фройд разглежда болестта на Шребер от гледна точка на своята теория за развитието и фиксиранията на либидото и механизмите на образуване на симптоми с помощта на защитите на Аза. При развитието на всеки индивид нагоните, в това число сексуалният, също изминават своя път. От отделни автоеротични пориви се върви към обединяване и насочване на либидото към един обект. Първоначално този обект е собствената личност и собственото тяло. Този етап от развитието се нарича “нарцисизъм”. “По-нататъшният път води към избора на обект с подобни гениталии, следователно чрез хомосексуалния избор на обект към хетеросексуалност. Приемаме, че изявените впоследствие хомосексуалисти не са се освободили от изискването обектът да има подобни на техните гениталии...” (Фройд, 2003; с. 104). Понякога развитието на нагона или на част от него може да се задържи - фиксиране, към което по-късно може да настъпи връщане и това е в основата на психопатологичните феномени. При параноя в основата е “...отделянето на либидото от досега обичаните хора – и неща...” (Фройд, 2003; с. 113). Значение има и сублимираната хомосексуалност, която нормално се проявява в социалните нагони. Под натиска на житейски събития и при наличие на мощно либидо и фиксиране в нарцисизма, сублимацията може да отпадне и социалните нагони да се сексуализират. Появяват се фантазии, свързани с хомосексуалното желание, които предизвикват защитните механизми на Аза и това “стои в центъра на болестния конфликт” при параноя. (Фройд, 2003; с. 102-103). Характерната за това заболяване защита - проекцията, се състои в замяна на вътрешното възприятие или чувство с възприятие отвън. (Фройд, 2003; с. 105). Различните видове на параноята „… могат да бъдат представени като възражение срещу изречението „аз [един мъж] го [един мъж] обичам”: а) мания за преследване – “аз не го обичам, аз го мразя”. Последното твърдение се преобразува с помощта на проекция и става “той ме мрази (преследва)”, (и това ми дава оправдание, за да го мразя); б) еротомания – “аз обичам не него, аз обичам нея” и отново с помощта на проекцията - “тя ме обича”; в) ревностова налудност: α) при мъжете е характерна за алкохолика, тъй като въздействието на алкохола отнема сублимациите – “не аз обичам мъжа, тя го обича”; β) при жените – “не аз обичам жените, а той ги обича”; [ г) ] мания за величие – “Аз изобщо не обичам никого и нищо”, което е подобно на “Аз обичам само себе си”. (Фройд, 2003; с. 105-107). Каква е съдбата на либидото, което се е оттеглило от обичаните преди обекти? То се насочва отново към собствената личност - “...освободилото се либидо при параноята се присъединява към Аза и бива използвано за уголемяване на Аза” (Фройд, 2003; с. 114). При това уголемяване се получава и манията за величие. Как параноикът изибира кого да постави в ролята на своя преследвач? Както може да се очаква от разгледаните по-горе варианти, “личността, на която манията [за преследване] приписва толкова голяма мощ и влияние и в чиито ръце се свързват всички нишки на заговора ... е същата личност, на която преди заболяването е било отредено подобно на това голямо значение за емоционалния живот на пациента (или нейн заместител). Значението, което е имала за емоционалния живот, се проектира като външна мощ, акцентът, който чувствата поставят, се превръща в своя антипод; този, който сега бива мразен и от когото болният се страхува заради това, че го преследва, някога е бил обичан и уважаван. Констатираното от манията преследване служи преди всичко за това, да оправдае промяната в чувствата на болния.” (Фройд, 2003; с. 88) Както при Dementia praecox, така и при Dementia paranoidеs, оттеглянето на либидото е същността на болестта, а ярко манифестираните симптоми всъщност са опитът за излекуване от страна на субекта. “Опитът за оздравяване при Dementia praecox си служи не с проекцията, както е при параноята, а с халюцинаторния (хистеричен) механизъм. Като цяло изходът е по-неблагоприятен; победата не е възстановяване, както е при параноята, а изтласкване. Регресията стига не само до нарцизма, който се изразява в манията за величие, а до пълното затваряне на обектната любов и връщане в инфантилния автоеротизъм. Следователно предразполагащото фиксиране трябва да е изостанало по-назад, отколкото това при параноята, и се крие в началото на развитието, което е насочено от автоеротизма към обектната любов. Съвсем не е вероятно хомосексуалните импулси, които откриваме при параноята толкова често, може би дори постоянно, да играят такава важна роля в етиологията на далеч по-неограничената Dementia praecox.” (Фройд, 2003; с. 117-118). При своето първо боледуване, Шребер е бил лекуван от д-р Флексиг. Фройд предполага, че оттогава “е останала нежна привързаност към лекаря, която сега се е засилила до степента на еротично влечение” (Фройд, 2003; с. 89-90). Настъплението на хомосексуалното либидо поражда фантазията за превръщане в жена, опасението от сексуална злоупотреба от страна на Флексиг (по механизма на проекцията) и идеята, че “самият Бог пожелава да намери при него чувствена наслада (Фройд, 2003; с. 79). Чувствата към лекаря идват на мястото на инфантилния стремеж към бащата и по-големия брат. “Женските фантазии на Шребер са само едно от типичните образувания на основния инфантилен комплекс (Фройд, 2003; с. 118), като мястото на бащата се заема от Бог, а на брата – от Флексиг. Бащата на Шребер е известен и почитан лекар, има основано дружество на негово име. Азът на болния не приема тази хомосексуална любов - “... противопоставянето срещу порива на либидото е породило конфликта, от който са произлезли болестните явления” (Фройд, 2003; с. 89-90). Оттеглянето на либидото от външния свят и обичаните досега хора поражда идеята за гибелта на света. Тя е “проекция на тази вътрешна катастрофа: неговият субективен свят е загинал, след като той е отнел любовта от него” (Фройд, 2003; с. 112). Изходът от болестта на Шребер е прекратяването на вътрешния конфликт. Фантазията за превръщане в жена се свързва с друга – за спасяване на света от гибел и по този начин загубва своето опозоряващо значение. “Азът е възмезден чрез мания за величие, но женствената фантазия се е наложила и е станала приемлива. Борбата и болестта могат да прекъснат” (Фройд, 2003; с. 93-94). Изтегляне 99.5 Kb. Сподели с приятели:
|