Несъзнавани психични механизми
Изтегляне 99.5 Kb.
|
Свързани:
когнитивни нарушения, ръководство алкохол
| Обобщение
Традиционно, идеите и тълкуванията на Фройд са посрещани с бурни и противоречиви реакции. Противниците му демонстрират от скептицизъм до враждебност, привържениците му не винаги разбират и приемат без ревизиране или изопачаване неговите анализи. По наше мнение, това е неизменно през последните повече от 100 години и е свързано не толкова с “остаряване” на психоаналитичната теория и допълването или заменянето й с по-нова и по-съвършена, нито с различната терминология, колкото с всеобхватността на фройдовите концепции за психичния живот и необходимостта от съотнасянето им от страна на критиците не само към болните с психични разстройства, но и към собствената личност, и произтичащото от това засягане на собствения нарцисизъм. Представеният по-горе пациент не е избран измежду много случаи от съвременната практика със специалното изискване да прилича на д-р Шребер. Убедени сме, че при много други болни с тази диагноза бихме открили сходство при образуването на симптоми и използването на защитните механизми. Оттеглянето на либидото от външния свят можем да наблюдаваме в наричаната днес негативна симптоматика, стига да не забравяме постановката на Фройд за сублимацията – преобразуването на сексуалния нагон под въздействието на Аза и инвестирането му в приятелство, работа, познавателна дейност, културни постижения, социални контакти. Психотичната продукция се създава вторично, като опит на субекта да компенсира дефицита. Пробивът на хомосексуалното либидо откриваме след превръщането му чрез проекцията в преживяване за застрашеност от хомосексуална злоупотреба и преследване. Азът е уголемен и свързан с Божествените или космическите сили и енергии. Д-р Шребер е с високо преморбидно ниво на интелект, интереси и ангажираност със света; следствие от това е богатата налудна система, но и възможността за примиряване на фантазиите, трансформиране на либидото и в крайна сметка помиряване с външния свят без оттегляне от него. Не всички пациенти постигат това и в по-малка или по-голяма степен се отдръпват и изолират от социални контакти и съвместни дейности с други хора. Съвременното медикаментозно лечение съкращава епизодите на боледуване, предотвратява дългогодишните хоспитализации и дава възможност на болните за по-пълноценно общуване, обучение и работа. Понякога, независимо от най-добрите усилия на лекарите и семейството, въпросът за субективната гибел на света остава нерешен. През дългата история на боледуването си, г-н Н. се доверява и привързва към сестра В. и изразява по време на груповата терапия благодарността си към нея. Под въздействието на механизма на параноята, същата личност се превръща в преследвач, който се опитва да го отрови. Фройд смята, че при Dementia praecox фиксирането на либидото става на по-ранен етап, отколкото при Dementia paranoides и с това е свързан по-дълбокият регрес и съответно по-неблагоприятната картина на заболяването и изходът от него. Нещо повече, “... в развитието може да са останали множество фиксирания и след изблика на изтласканото либидо те да разрешат последователността – например по-късно придобитите да се появят най-напред, а в по-нататъшното протичане на болестта да се проявят изначалните, намиращи се по-близо до отправната точка” (Фройд, 2003; с. 118). Тази постановка дава възможност да си обясним от гледна точка на психоаналитичната теория наличието на различни форми на шизофрения при отделните епизоди на един и същи болен, както и пристъпно-прогредиентното протичане в множество случаи. Съвременните изследвания доказват наличието на генетични предиспозиции и билогични маркери на шизофрения, но непредубедените учени признават, че “психиатричните разстройства имат двойнствена (мозъчно-биологична и психодинамична) генеза” (Хараланова и съавт., 2007, с. 20). По отношение на хистерията, Фройд казва: “Тук би трябвало да си спомним за толкова често поставяния въпрос дали симптомите на хистерията имат психичен или соматичен произход... Този въпрос, както и всички други, над чието решаване все още безуспешно се трудят изследователите, не е адекватен. Действителното положение на нещата не е заключено в подобни алтернативи.” (Фройд, 1997; с. 50-51) Параноидната шизофрения не прилича на хистерията, но не бихме искали да смятаме, че наличието на определени биологични показатели отменя психичните механизми, действието на нагоните и ролята на субекта в генезата на което и да било психично заболяване. Изтегляне 99.5 Kb. Сподели с приятели:
|