Николай Кун Старогръцки легенди и митове

ХЕРАКЪЛ В ТИВА

Като възмъжал, Херакъл победил орхоменския цар Ергин, на когото Тива плащала всяка година голям данък. Той убил във време на бой Ергин, а на минийския Орхомен наложил да плаща данък, който бил двойно по-голям от данъка, що плащала Тива. За този подвиг на Херакъл тиванският цар Креонт му дал за жена дъщеря си Мегара, а боговете му изпратили трима прекрасни синове.

Херакъл живял щастливо в седмовратата Тива. Но великата богиня Хера, както и по-рано, горяла от омраза към Зевсовия син. Тя изпратила на Херакъл ужасна болест. Големият герой загубил разум, обхванало го безумие. В пристъп на ярост Херакъл убил всичките си деца и децата на брата си Ификъл. А когато пристъпът минал, дълбока скръб завладяла Херакъл. След като се очистил от замърсяването с извършеното от него неволно убийство, Херакъл напуснал Тива и се отправил за свещения град Делфи, за да попита бога Аполон какво да прави. Аполон заповядал на Херакъл да замине за Тиринт — родината на прадедите му — и дванадесет години да служи на Евристей. Латониният син чрез устата на Пития предсказал на Херакъл, че той ще получи безсмъртие, ако извърши по заповед на Евристей дванадесет големи подвига.

ХЕРАКЪЛ НА СЛУЖБА ПРИ ЕВРИСТЕЙ

Цар Евристей не оставил Херакъл да чака дълго, докато му възложи първата задача. Той наредил на Херакъл да убие немейския лъв. Този лъв, на който дали живот Тифон и Ехидна, бил чудовищно едър. Той живеел край град Немея и опустошавал цялата околност. Херакъл смело потеглил да извърши опасния подвиг. Като стигнал в Немея, тозчас се отправил към планините, за да намери леговището на лъва. Било вече пладне, когато героят стигнал до склоновете на планините. Никъде не се виждала жива душа: нито пастири, нито орачи. Всичко живо избягало от тези места от страх пред ужасния лъв. Дълго търсил Херакъл по гористите планински склонове и в клисурите леговището на лъва; най-сетне, когато слънцето вече клоняло на запад, намерил в мрачна теснина леговището; то се измирало в грамадна пещера, която имала два изхода. Херакъл затрупал един от изходите с грамадни камъни и зачакал лъва, като се скрил зад камъните. Надвечер, когато вече падал здрач, се показал чудовищният лъв с дълга космата грива. Опънал тетивата на своя лък Херакъл и пуснал една след друга три стрели по лъва, но стрелите отскочили от кожата му — тя била твърда като стомана. Страшно заревал лъвът, ревът му се разнесъл като гръм по планините. Озъртайки се на всички страни, лъвът стоял в теснината и търсел с пламтящи от ярост очи оногова, който е дръзнал да пусне стрели по него. И ето че вижда Херакъл и се хвърлил с голям скок върху героя. Като светкавица блеснал боздуганът на Херакъл и с гръмотевичен удар се стоварил върху главата на лъва. Лъвът паднал на земята, зашеметен от страшния удар. Херакъл се хвърлил върху него, сграбчил го с мощните си ръце и го удушил. Като метнал на яките си плещи убития лъв, Херакъл се върнал в Немея, принесъл жертва на Зевс и като спомен за първия си подвиг положил началото на Немейските игри. Когато Херакъл донесъл убития лъв в Микена, Евристей побледнял от страх, като зърнал чудовищния лъв. Царят на Микена разбрал каква свръхчовешка сила притежава Херакъл. Той му забранил дори да се приближава до вратите на Микена; и когато Херакъл донасял доказателствата за своите подвизи, Евристей с ужас гледал на тях от високите микенски стени.

След като Херакъл извършил първия подвиг, Евристей го изпратил да убие лернейската хидра. Тя представлявала чудовище със змийско тяло и с девет драконови глави. Както и немейският лъв, хидрата била рожба на Тифон и Ехидна. Тя живеела в едно блато край град Лерна и като изпълзявала от леговището си, унищожавала цели стада и опустошавала цялата околност. Борбата с деветглавата хидра била опасна, тъй като една от главите й била безсмъртна. Херакъл тръгнал на път за Лерна с Ификловия син Йолай. Като стигнали до блатото край град Лерна, Херакъл оставил Йолай с колесницата в близката горичка, а самият той тръгнал да дири хидрата. Намерил я в една пещера, заобиколена от блатото. Като нажежил до червено стрелите си, Херакъл започнал да Ти пуска една след друга по хидрата. Херакловите стрели хвърлили в ярост хидрата. Тя изпълзяла от мрака на пещерата, извивайки покритото си с блестящи люспи тяло, страшно се изправила на грамадната си опашка и щяла вече да се хвърли върху героя, но Зевсовият син стъпил с крак на тялото й и го натиснал о земята. Хидрата се увила с опашката си около краката на Херакъл и се мъчела да го повали. Героят стоял като непоклатима скала ис удари на тежкия си боздуган откъсвал главите на хидрата: Като вихър свистял във въздуха боздуганът; главите на хидрата падали, но тя все пак оставала жива. В това време Херакъл забелязал, че на мястото на всяка откъсната глава веднага й израстват две нови глави. Дошъл и помощник на хидрата. От блатото изпълзял един чудовищен рак и се впил с щипките си в крака на Херакъл. Тогава героят повикал на помощ другаря си Йолай. Йолай убил чудовищния рак, запалил част от близката горичка и с горящите стъбла на дърветата обгарял шиите на хидрата, от които Херакъл откъсвал с боздугана си главите. Престанали да израстват нови глави на хидрата. Тя все по-слабо и по-слабо се съпротивявала на Зевсовия син. Накрая се търкулнала и безсмъртната глава на хидрата. Чудовищната хидра била победена и се. строполила мъртва на земята. Победителят Херакъл заринал дълбоко безсмъртната глава и тръшнал върху нея една грамадна скала, за да не може тя пак да излезе на бял свят. После великият герой разсякъл тялото на хидрата и натопил в нейната отровна жлъчка стрелите си. Оттогава раните, причинявани от Херакловите стрели, били неизлечими. Херакъл се завърнал в Тиринт с голяма тържественост. Но там го чакало вече ново поръчение на Евристей.

 

Стимфалските птици (трети подвиг).

Евристей възложил на Херакъл да избие стимфалските птици. Тези птици превърнали цялата околност на аркадския град Стимфал едва ли не в пустиня. Те нападали и животни, и хора и ги разкъсвали с медните си нокти и клюнове. Но най-страшното било това, че перата на тези птици били от твърд бронз и птиците, след като излетявали, можели да отронват перата като стрели върху оногова, който помислял да ги нападне. За Херакъл било мъчна работа да изпълни това поръчение на Евристей. На помощ му се притекла войнствената Атина Палада. Тя дала на Херакъл два медни тимпана, изковани от бог Хефест, и му заповядала да застане на един висок хълм край гората, където стимфалските птици виели гнездата си, и да удари тимпаните; а когато птиците литнат, да ги прострелва с лъка си. Така и направил Херакъл. Като се изкачил на хълма, той ударил тимпаните и те издали такъв оглушителен звън, че птиците на грамадно ято литнали над гората и започнали да кръжат над нея в ужас. Подобно на дъжд сипели те острите си като стрели пера върху земята, но перата не улучвали стоящия на хълма Херакъл. Грабнал героят лъка си и започнал да избива птиците със смъртоносните стрели. Уплашени, стимфалските птици се издигнали над облаците и се скрили от очите на Херакъл. Отлетели те далеч зад пределите на Гърция, на бреговете на Евксинския Понт и вече никога не се връщали в околността на Стимфал. Така изпълнил Херакъл това поръчение на Евристей и се върнал в Тиринт, но веднага трябвало да замине, за да извърши още по-труден подвиг.

 

Керинейската кошута (четвърти подвиг).

Евристей знаел, че в Аркадия живее чудната керинейска кошута, изпратена от богиня Артемида за наказание на хората. Тази кошута опустошавала нивите. Евристей изпратил Херакъл да я хване и му наредил да я докара жива в Микена. Тази кошута била необикновено красива, рогата й били златни, а краката — медни. Като вятър се носела тя по планините и долините на Аркадия, не знаейки никога що е умора. Цяла година преследвал Херакъл керинейската кошута. Тя летяла през планини, през равнини, скачала през пропасти, преплавала реки. Все по-далеч и по-далеч на север търчала кошутата. Героят не изоставал назад, преследвал я, без да я изпуска от погледа си. Най-сетне Херакъл при гонитбата на кошутата стигнал до Крайния Север — в страната на хиперборейците и при изворите на Истър. Тук се спряла кошутата. Героят искал да я улови, но тя се изплъзнала и като стрела полетяла назад, към юг. Пак започнала гонитбата: Едва в Аркадия Херакъл успял да настигне кошутата. Дори след толкова дълга гонитба тя не била загубила силите си. Отчаян, че не може да хване кошутата, Херакъл прибягнал до своите безпогрешно улучващи стрели. Наранил в крака златорогата кошута с една стрела и едва тогава успял да я хване. Херакъл нарамил чудесната кошута и искал вече да я понесе за Микена, когато пред него се явила разгневената Артемида и казала:

— Нима ти не знаеше, Херакле, че тази кошута е моя? Защо ме оскърби, като нарани любимата ми кошута? Нима не знаеш, че аз не прощавам за нанесена ми обида? Или мислиш, че си по-силен от боговете олимпийци?

Херакъл се поклонил с благоговение на прекрасната богиня и отговорил:

— О, велика дъще на Латона, не ме обвинявай! Аз никога не съм оскърбявал безсмъртните богове, живеещи на светлия Олимп; всякога съм изразявал почитта си към обитателите на небето с богати жертви и никога не съм се смятал за равен на тях, при все че и самият аз съм Зевсов син. Не по своя воля преследвах аз твоята кошута, а по заповед на Евристей. Самите богове ми заповядаха да му служа и аз не смея да не се подчиня на нареждането на Евристей!

Артемида опростила на Херакъл вината му. Великият син на гръмовержеца Зевс занесъл жива в Микена керинейската кошута и я предал на Евристей.

 

Еримантският глиган и битката с кентаврите (пети подвиг).

След преследването на медноногата кошута, което траяло цяла година, Херакъл не почивал дълго. Евристей пак му възложил задача: Херакъл трябвало да убие еримантския глиган. Този глиган, който притежавал чудовищна сила, живеел на планината Еримант и опустошавал околността на град Псофис. Той не щадял и хората и ги убивал с грамадните си стърчащи зъби. Херакъл тръгнал за планината Еримант. По пътя той споходил мъдрия кентавър Фол. Фол приел с почит великия Зевсов син и му устроил пиршество. През време на пиршеството кентавърът отворил голям съд с вино, за да нагости по-добре героя. Надалеч се разнесли благоуханието на чудното вино. Усетили това благоухание и другите кентаври. Те страшно се разсърдили на Фол, задето отворил съда. Виното принадлежало не само на Фол, а било собственост на всички кентаври. Те нахлули в жилището на Фол и нападнали ненадейно него и Херакъл, когато те двамата весело пирували, като били украсили главите си с бръшлянови венци. Херакъл не се изплашил от кентаврите. Той бързо скочил от мястото си и започнал да хвърля по нападателите грамадни димящи главни. Кентаврите хукнали да бягат, а Херакъл ги сразявал с отровните си стрели. Героят ги гонил чак да самата Малея. Там кентаврите се укрили при Херакловия приятел Хирон, най-мъдрия измежду кентаврите. Веднага след тях в Хироновата пещера се втурнал Херакъл. В гнева си той опънал своя лък, блеснала на въздуха стрела и се забила в коляното на едного от кентаврите. Не враг прострелял Хераклов приятеля си Хирон. Голяма скръб обхванала героя, когато видял кого е наранил. Херакъл бърза да промие и превърже раната на приятели си, но. нищо не може да помогне. Той знае, че раната от стрела, натопена в отровната жлъчка на хидрата, е неизлечима. И Хирон знаел, че го застрашава мъчителна смърт. За да не страда от раната, той впоследствие доброволно слязъл в мрачното царство на Хадес.

В дълбока печал Херакъл напуснал Хирон и скоро стигнал до планината Еримант. Там той намерил страшния глиган в една гъста гора и с викове го изгонил от гъсталака. Дълго преследвал Херакъл глигана и най-сетне го вкарал в дълбокия сняг на планинския връх. Глиганът затънал в снега и Херакъл се спуснал върху него, свързал го и го занесъл жив в Микена. Когато Евристей видял чудовищния глиган, от страх се скрил в голяма бронзова делва.

 

Оборите на цар Авгий (шести подвиг).

Скоро Евристей възложил на Херакъл нова задача. Той трябвало да изрине всичкия тор от оборите на Авгий, цар на Елида и син на лъчезарния Хелиос, Богът на слънцето дал на своя син несметни богатства. Особено многобройни били стадата добитък на Авгий. Сред стадата му имало триста бика с бели като сняг крака, двеста бика били червени като сидонски пурпур, дванадесет бика, посветени на бог Хелиос, били бели като лебеди, а един бик, който се отличавал с необикновена красота, сияел като звезда. Херакъл предложил на Авгий да почисти за един ден грамадните му обори, ако той се съгласи да му даде една десета част от своите стада. Авгий се съгласил. На него му се струвало невъзможно да се извърши такава работа за един ден. Но Херакъл пробил от двете противоположни страни стената, която заобикаляла обора, и отбил да текат през него водите на две реки, Алфей и Пеней. Водите от тези реки за един ден отнесли всичкия тор от обора, а Херакъл отново иззидал стените. Когато героят отишъл при Авгий да си поиска наградата, гордият цар не му дал обещаната една десета част от стадата и Херакъл трябвало да се върне в Тиринт с празни ръце.

Великият герой страшно си отмъстил на царя на Елида. Няколко години по-късно, след като вече се бил освободил от службата си при Евристей, Херакъл нахлул с голяма войска в Елида, победил в кръвопролитен бой Авгий и го убил с една от своите смъртоносни стрели. След победата Херакъл събрал войската си и струпал цялата богата плячка край град Пиза, принесъл жертви на олимпийските богове и турил началото на Олимпийските игри, които се устройвали оттогава насетне от всички гърци всеки четири години на свещената равнина, която самият Херакъл бил засадил околовръст с маслинови дървета, посветени на богиня Атина Палада.

Херакъл си отмъстил и на всички Авгиеви съюзници. Особено скъпо платил пилоският цар Нелей. Като стигнал с войските си до Пилос, Херакъл превзел града, убил Нелей и избил единадесетте му синове. Не се спасил и Нелеевият син Периклимен, на когото владетелят на морето Посейдон дал дарбата да се превръща в лъв, в змия и в пчела. Херакъл го убил, когато, като се превърнал в пчела, Периклимен кацнал върху един от конете, впрегнати в Херакловата колесница. Единствен Нелеевият син Нестор останал жив. По-късно той се прославил всред гърците със своите подвизи и с голямата си мъдрост.

 

Критският бик (седми подвиг).

Херакъл трябвало да напусне Гърция и да отиде на остров Крит, за да изпълни седмото поръчение, дадено му от Евристей. Евристей му възложил да доведе в Микена критския бик. Този бик бил изпратен на критския цар Минос, син на Европа, от земетръсеца Посейдон; Минос трябвало да принесе бика в жертва на Посейдон. Но на Минос му досвидяло да принесе в жертва такъв прекрасен бик и той го оставил в стадото си, а в жертва на Посейдон принесъл един от своите бикове. Посейдон се разгневил на Минос и направил да побеснее произхождащия от морето бик. Бикът върлувал из целия остров и унищожавал всичко по пътя си. Големият герой Херакъл хванал бика и го укротил. Херакъл яхнал широкогърбия бик и преплувал с него морето от Крит до Пелопонес. Той закарал бика в Микена, но Евристей се побоял да остави Посейдоновия бик в своето стадо и го пуснал на свобода. Като се почувствувал пак свободен, бесният бик се понесъл към север през целия Пелопонес и най-сетне стигнал в Атика на Маратонското поле. Там го убил големият атински герой Тезей.

 

Конете на Диомед (осми подвиг).

След като укротил критския бик, Херакъл по поръка на Евристей трябвало да замине за Тракия при царя на бистоните Диомед. Тоя цар имал чудно красиви и силни коне. Те били навързани с железни вериги към яслите си, тъй като никакви букаи не можели да ги удържат да не бягат. Цар Диомед хранел тези коне с човешко месо. Той им давал да изядат всички чужденци, които, бягайки от бурите, спирали с корабите си в неговия град. При този именно тракийски цар се явил със спътниците си Херакъл. Той заграбил Диомедовите коне и ги отвел на кораба си. Диомед със своите войнствени бистони настигнал Херакъл на брега. Като възложил на своя любимец Абдер, Хермесов син, да пази конете, Херакъл влязъл в бой с Диомед. Макар че лицата, придружаващи Херакъл, не били много, все пак Диомед бил победен и паднал в боя. Херакъл видял, че дивите коне разкъсали любимеца му Абдер. Той уредил великолепно погребение на своя любимец, на гроба му насипал висока могила, а край гроба положил основите на град и в чест на любимеца си Абдер го нарекъл Абдера. Диомедовите коне пък Херакъл закарал при Евристей, но той заповядал да ги пуснат на свобода. Дивите коне избягали в планините Лике(й)он, покрити с гъста гора, и там били разкъсани от диви зверове.