Николай Слатински
Изтегляне 1.77 Mb.
|
| Стратегическа цел: България да води политика не по ексклузивната (изключваща) дилема „Или ЕС, или Русия”, а по инклузивната (включваща) релация „И ЕС, и Русия” (достатъчно е да се види примерът на други държави — Германия, Италия, Испания, Румъния).
В заключение по тази тема ние — като държава, народ и общество —трябва да си отворим очите широко и да видим Русия такава, каквато е тя сега, като е важно и нужно нашият поглед да бъде трезв. Русия днес е много по-различна от Русия преди няколко години, особено по времето на късния ЕлцинLV, когато процесите вътре в страната се характеризираха с изключително лоша управляемост, във властта скрито, а често и явно се разпореждаха група хищни олигарси а във външната политика непрекъснато се правеха едностранни, нерядко унизителни за самочувствието и достойнството на руското общество жестове към Запада. Сега пред нас е една далеч по-самоуверена и по-амбициозна, по-нахъсена и по-мотивирана, по-агресивна и по-смела Русия, която трупа милиарди долари и самочувствие от ръста на цените на стратегическите суровини. Това е Русия с много повече мускули (модерни въоръжения) и с разширяващи се външнополитически амбиции; с елит, който е уверен, че трябва да се премине от разпадане към консолидиране, от разграждане към изграждане, от пасивни към активни позиции; за руския елит непоносимо и недопустимо дълго беше време за разхвърляне на камъни, но сега е неизбежно и неотложно време за събиране камъниLVI. През последните 20 години в държавната ни политика имаше твърде често не просто негативизъм към Русия, а явна русофобия. Това е една от причините — макар и не единственат, — България да е „мръсна приказка”, неприлична дума, за руския елит, а за жалост и за огромна част от руското общество. И сме длъжни да приемем горчивия факт, че България е поне на 99-то място в руските геополитически приоритети, че без да са изоставили своята нелепа и нищо недонесла им любов към Сърбия (но и без да са се отказали от вечния македонизъм, който винаги е работил срещу нашите интереси), руските лидери — на политическия живот и на общественото мнение, на военните и на бизнеса — провеждат стратегическо сближаване не с кого да е, а с Турция (!). Затова е крайно време да се освободим от някои свои заблуди, от присъщото за твърде много хора у нас безрезервно и безкритично русофилство и да започнем да виждаме Русия такава, каквато е, и съответно — да осъзнаем, че в днешно време много от нейните национални интереси са противоположни на нашите национални интереси или най-малкото не съвпадат с тях. Ние трябва да избистрим възприятията си, да отрезвим съзнанието си, което продължава да плаща данък на крайните, нетърпящи упрек и критика виждания, носи бремето на дългогодишни исторически наслагвания и наноси, искрени чувства и откровени манипулации. В това отрезвяване няма нищо страшно, то ни е полезно. Защото колкото силно русофилството може да ни обогати и да пречисти душите ни в личен план, почти толкова силно осмислянето, че в политиката и обществените дела ние трябва да бъдем единствено и само българофили, би ни дало сила и аргументи за изработване на вярно и точно отношение към нова Русия — Русия, която търси нова стратегическа роля в голямата политика и вижда себе си като един от основните участници в изграждането на алтернативен световен ред, отхвърлящ крайно непродуктивния, нестабилен и de facto недемократичен еднополюсен модел и даващ шанс на нови центрове на влияние и развитие, като споменатия вече т.нар. „БРИК” (Бразилия, Русия, Индия и Китай).
Изтегляне 1.77 Mb. Сподели с приятели:
|