Четвъртата тема е свързана с лансираната най-напред от мен в медийното пространство идея за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА

● ПЪРВАТА РЕПУБЛИКА — това беше социалистическата република, установена малко след 9 септември 1944 г.

● ВТОРАТА РЕПУБЛИКА — това е републиката на Прехода, установена малко след 10 ноември 1989 г.

● ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА — това ще бъде европейската република, която трябва да изградим в условията на постигнатото членство на България в Европейския съюз, т.е. за нея ще се говори като за установена малко след 1 януари 2007 г.

Сегашната българска държава е много лошо конструирана. Редица от нейните дефекти са в резултат на Конституцията, приета през 1991 г. Направените под натиска на ЕС няколко поправки на тази Конституция не можаха да доведат до съществени подобрения, а някои от тях дори допринасят за задълбочаването на хаоса.

Аз участвах в групата от 39 народни представители от СДС, предприели през май 1991 г. безпрецедентната и странна — естествено — за парламентарните традиции, десетдневна гладна стачка. Формално ние се решихме на този драматичен акт като протест срещу подписването и приемането на новата Конституция^LVII, но всъщност основната ни битка беше срещу сценария, който ръководството на БСП и някои лидери на СДС готвеха за страната ни, след като Конституцията стане факт, а именно — Великото народно събрание^LVIII да се трансформира в Обикновено и да изкара останалите 3 години от мандата си! Това за нас бе чудовищно, несправедливо към обществото и изцяло неприемливо — България вече не бе същата, тя настояваше категорично за реални демократични промени.

Впоследствие стана ясно какви мини със закъснител са заложени под демократичния Преход с тази Конституция. Ето защо къде на шега, къде с горчивина, нееднократно съм си казвал: „Трябвало е да се гладува. И то не 10, а много повече дни, защото наистина е имало за какво!”.

От всички изключително грешно конструирани (не казвам, че всички те са били направени съзнателно и с пъклен замисъл) от Конституцията основи на ВТОРАТА РЕПУБЛИКА аз ще посоча тук само следните:

● Създаване на независима от всичко и от всички, включително от обществото, от редовите граждани данъкоплатци, от живота, разума и нормалната логика Прокуратура: над ръководството й — небе, Бог и Извънземен разум. Може би затова неизбежно всеки един Главен прокурор изпада в безтегловност, зацикля в нереализирани намерения, а дейността му се оказва провал.

● Граничещ с абсурда факт, че президентът на България е единственият политик, който е избран от целия български народ, но има предимно представителни функции. Може би затова рано или късно идва момент, в който за всеки един Президент Президентството тясно за душата му става и той започва да се мъчи, независимо от своите човешки качества, да добие нови правомощия. Като вече всичко е въпрос на личен морал и лично чувство за мисия и призвание дали ще го прави заради своята Държава, заради своята Партия или заради своето Его. (За да не бъда неправилно разбран, все повече съм убеден, че в парламентарна република като нашата, президентът трябва да бъде избиран с някакво квалифицирано мнозинство от парламента, да е преди всичко заслужаващо уважение Лице на Българската Държава и да заема този пост като резултат от достойно проживян обществен, личен и — ако е възможно, — политически живот.)

● Разминаващо се със съвременните тенденции разпределение на правомощията между Центъра (свръхконцентрираната държавна власт в столицата) и окръзите (където са органите за местно самоуправление), което съхранява държавата ни като силно централизирана и с това изкушава непрекъснато всяко следващо управление да концентрира власт и ресурси и да иска отново и отново все повече държава, все повече права и все повече подчинение от местната власт.

● Прекомерен акцент върху т.нар. „твърди”, силови аспекти на сигурността, отразяващи предишните, в условията на тоталитарното управление, армейско-полицейско-разузнавачески инструменти за гарантиране на националната сигурност, за сметка на меките аспекти на сигурността — здравеопазване, образование, наука, качество на живота, качество на човешкия капитал, качество на екологичната среда.

Давам тези примери за сбъркани с нормалната логика и оказали се фатални за нашата страна системни, структурни и архитектурни дефекти, породени от Конституцията и предизвикващи сътресения и напрежения в политическия процес и обществения живот, само за да покажа, че няма как ВТОРАТА РЕПУБЛИКА да бъде частично отремонтирана, малко поукрепена, леко реорганизирана — необходими са демонтаж и нов, модерен, европейски строеж.

България не може да бъде поставена на крака, държавата не може да бъде реабилитирана, управлението не може да бъде далеч по-ефективно, нашата политическа класа не може да бъде по-отговорна и по-европейска, ако се ограничим само с палиативни мерки, с първосигнални отговори на постоянно множащите се проблеми. Ако по този начин би могло да се извършат коренни подобрения на състоянието на страната, нейният управленски елит вероятно би го направил, тъй като не е изначално злонамерен, вредителски, антинароден. Та кой политик не иска да бъде успешен, да бъде преизбиран и да пишат за него учебниците по история!?

Не. Така няма да стане. Така не може да стане. Нужни са не ре-активни, приспособяващи се към средата и обстоятелствата действия и решения, а про-активни, формиращи обстоятелствата и средата решения и действия!

В същото време искам изрично да подчертая, че не смятам, че проблемите ни се дължат единствено на Конституцията. Ето защо трябва да се направи