СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР

Знам, че подобен замисъл, споделен на глас, далеч преди да бъде реализиран, звучи прекалено смело и претенциозно, но животът върви все по-бързо — той направо лети! Времето, моето време, се изнизва неумолимо през неговите шепи. Ако ще търся своето място в науката, под чийто знак и в чиято магия се движа, въртя и боря през годините на демокрацията, трябва да не се помайвам повече, а да го правя. Трябва да пиша! Всичко останало е засилване преди увереност и преди скок, изсилване — пред себе си и пред науката.

Имам следния план за четирилогията, към чиято реализация пристъпвам:

Първият том ще третира въпроса „Що е сигурност?”, т.е. сигурността като базисна категория; сигурността като елемент от тетрадата „Интерес—Конфликт—Сила—Сигурност”; сигурността като комплекс; сигурността като потребност; сигурността като същност (благо, ценност) от трети вид (род); сигурността като равновесие; сигурността като динамическа устойчивост; сигурността като негентропия (по-точно несигурността като ентропия); лема и дилема на сигурността; ключови понятия, дефинирани чрез сигурността; видове сигурност и т.н.

Вторият том се състои от настоящата книга, посветена на Петте нива на сигурността. Тук аз доразвивам предложената за първи път от мен (най-малкото в българската научна литература) „Схема на Петте нива на сигурността”: (1) Сигурност на Индивида; (2) Сигурност на Групата от индивиди; (3) Сигурност на Държавата; (4) Сигурност на Общността от държави; (5) Сигурност на Света.

Третият том ще бъде посветен на един от най-актуалните и стратегически важни аспекти на сигурността — взаимодействието между йерархичните и мрежовите структури. В него ще се разглеждат радикалните, всеобхватни и все още трудно управляеми промени, настъпващи с постепенната мрежовизация на структурите и предизвикателствата, на източниците на несигурност и нестабилност, на àкторите (няма по-удачен термин за английската дума „actors”) и агентите в глобалните, континенталните, регионалните и националните процеси. Ще бъдат обсъдени също така промените на нашето индивидуално, общностно и обществено битие и съзнание. При това битието и съзнанието са вече не в линейната, пряка, марксическа^I зависимост, при която битието определя съзнанието, а се намират в нелинейна, „обратна”, пригожинска^II зависимост. При тази качествено различна зависимост те си влияят взаимно като причина и следствие, които периодично, динамично и без предварително известна ни и предизвестена логика си разменят местата и са така преплетени, че много често следствието влияе на причината, която го е породила и на която то е функция към дадения момент.

Четвъртият том ще анализира риска, рисковете, рисковото общество и рисковия човек. В него ще разсъждавам за съвременната Трета вълна в науката за сигурността и по-скоро в сигурността като абсолютно потресаваща, вълнуваща и вдъхновяваща научна категория, без да правя аналогии с теорията на Алвин Тофлър (Alvin Toffler) за трите цивилизационни вълни, но използвайки тази негова световно известна метафора и по-скоро вдъхновяваща притча. Тук само ще поясня, че Първата вълна е Вълната на Безопасността; Втората — Вълната на Сигурността; а Третата — Вълната на Риска (вж. по-подробно в Седма глава).

В четвъртия том ще стане дума за произведенията на такива автори като Франк Найт (Frank Knight, 1885—1972), Мери Дъглас (Mary Douglas, 1921—2007), Никлъс Луман (Niklas Luhmann, 1927—1998), Улрих Бек (Ulrich Beck), Антъни Гидънс (Anthony Giddens), Джорджо Агамбен (Giorgio Agamben) и др. Ще се опитам да систематизирам своите идеи и опит в анализирането на националната и международната сигурност, но този път вече не от гледна точка на останалата в миналото Защита на Безопасността (когато се говореше за абсолютна сигурност), както и не от гледна точка на настоящото Гарантиране на Сигурността (когато се говори за относителна сигурност), а от гледна точка на обреченото да стане необходимо, неизменно и неизбежно за бъдещето Управление на Риска (когато ще се говори за трансформационна сигурност).

Обаче нека спра дотук с плановете. Време е да пристъпя към тяхната реализация. На вниманието на читателя е настоящата книга, посветена на Петте нива на сигурността. Тя е плод на дълги месеци, изпълнени с труд, месеци, наситени с напрегнати дни и нощи. Включвах многократно различни части от нея в своите лекции и съм благодарен на онези студенти, които вземаха участие в дискусиите и понякога не ми спестяваха критичните си бележки.

Благодарен съм също така на цитираните от мен български автори, тъй като техните публикации ми помагаха да сверявам часовника си. Те създадоха толкова нужната като стимул конкурентна среда, в която човек се опитва да защити името си и да покаже, че е можещ, че е способен, че има моралното право да отстоява вижданията си, защото вярва, че те са стойностни и заслужават да бъдат споделени.

Благодарен съм на децата си, които живеят почтено и ведро, без да униват и без да изневеряват на достойнството си и на онова, което за мен е стойностно и ценно у човека. Те се справят нормално в тази агресивна среда, независимо че аз — потънал в своята наука и в трудностите, които отстояването на принципите постоянно ми създава, — невинаги съм в състояние да им оказвам нужната бащина подкрепа и много по-рядко, отколкото ми се иска, намирам време да общувам с тях.

Благодарен съм на семейството на моята сестра, че през цялото време край мен има хора, които ме обграждат с обич и ми помагат в решаването на безкрайните битови и житейски проблеми, така че да мога да се съсредоточа върху своите научни проекти.

Благодарен съм и на шепата истински приятели за това, че ги има и че ги имам.

Накрая искам да благодаря на д-р Ина Пеева за безценната помощ, която ми оказа в превода от английски език на редица цитати, за сверяването с оригиналните текстове на използваните от мен на български език пасажи, за колосалната по обем работа по „шлифоване” на списъка с използваната литература, както и за онези никак немалко must read книги на западни автори, които тя — също занимаваща се с наука в неизбродимите ловни полета на сигурността, — приятелски и колегиално ми предостави за ползване толкова дълго, колкото ми се налагаше.

Отговорността за всички слабости, грешки и пропуски в тази книга е, разбира се, само и единствено моя.

София, 23.09.2010 г.

Николай Слатински