Основно изискване е той да бъде рационален и съобразен с локализацията на ехинококовата киста.
Най-честият достъп е коремния:
горен медиален
паракостален по Кохер
параректален
разрез по Кер
По-рядко при необходимост торако-абдоминален и торакален достъп. Спазва се принципа за достигане на кистата на черния дроб през минимум чернодробен паренхим.
II. Премахване на ехинококовата киста
Ехинококектомията е основна цел в оперативното лечение. Може да бъде извършена със и без премахване на фиброзната капсула.
Методът с отстраняване на фиброзната капсула е травматичен и съпроводен с усложнения - хеморагия и билирагия в следоперативния период (историческо значение).
Ехинококектомията със запазване на фиброзната капсула е метод на избор при повечето оперативни инетрвенции. Оперативното отстраняване на паразитарната киста включва:
отваряне на кистата и аспириране на кистичното съдържимо
След откриване на кистата тя се обгражда внимателно с компреси, за да не се получи изливане на ехинококовата течност в свободната коремна кухина. Остатъчната кухина се обработва с 3% кислородна вода, концентриран разтвор на натриев хлорид 33%, браунол. Прави се дигитална ревизия и интраоперативна ултрасонография за наличие на вторични кисти във фиброзната капсула. Пристъпва се към третият етап - ликвидиране на остатъчната кухина.
III. Поведение по отношение на остатъчната кухина
I. Открит метод:
1.Марсупиализация – стар метод и днес се прилага рядко. Ръбовете на фиброзната капсула се зашиват към перитонеума и ръбовете на оперативната рана. През образувалия се отвор 4-5 см кухината се дренира с един или два дрена. Следоперативно кухината се промива с антисептици и антибиотици. Индикациите за метода са:
