Диагнозата на белодробната ехинококоза се основава на:
Рентгенография – фас и профил за определяне на локализацията на кистата. Контурите на кистата са гладки, ясно очертани. Наблюдава се симптома на Ескудеро-Наменов - при инспириум кистата намалява своя обем, а при експириум го увеличава. При притискане на бронх в съседство довежда до появата на ателектаза. Наличието на хидро-аерично ниво и вълнообразно разположение на герминативната капсула е симптом показващ изхрачен ехинокок и наличие на комуникация с бронх.
заболявания на медистинума - тератоми, невриноми, аневризма на аортата, тумори, релаксация на диафрагмата
ограничени плеврити и емпиеми
Лечение
Основен метод за лечение на белодробната ехинококоза е оперативният. Условно методите на оперативно лечение се разделят на:
Ехинококектомия, при която се отваря капсулата и се премахва кистата.
Ехинококектомия – премахване на кистата без да се отваря.
Резекция на белодробен паренхим заедно с кистата.
Лобектомията и сегментната резекция се извършват по показания при изконсумиран белодробен паренхим.
Echinococcosis cerebri
Кистите най-често се установяват в голямомозъчните хемисфери. Предилекционни места на локализация са в областите, кръвоснабдявани от средната мозъчна артерия, особено в париеталния дял. Имат голям обем и се разполагат на няколко милиметра под мозъчната кора, а мозъчните гънки са разширени, браздите изгладени и със синкав оттенък. Повърхността на кистите има сивкаво оцветяване или перленобял цвят.
