големината и настъпилите усложнения както в самата киста така и в белодробния паренхим
Характерни симптоми са:
Болки в гърдите, проявяващи се като невралгични и като интеркостална невралгия
Кашлица – ранен и важен симптом. Тя е суха и немотивирана, понякога доста упорита при локализации на кистата в основата на белия дроб. При наличие на възпалителен процес – наличие на слузно-гнойни храчки примесени с жилки кръв
Сравнително по-тежка е картината при усложнената форма на белодробна ехинокоза. Обикновено настъпва внезапно – при пробив на кистата в големите бронхи с обилна експекторация на голямо количество бистра солена течност. Рядко при отхрачване болните вадят и бели съсиреци – част от хитиновата мембрана, която има вид на тънки слоеве сварен белтък. При такива случаи макар и рядко може да настъпи спонтанно самоизлекуване.
По-често кистата се инфектира, абсцедира и настъпва тежко септично състояние на болния с интоксикация.
При перфорация на ехинококовата киста в плевралната кухина може да настъпи хидропневмоторакс. При перфорация може да бъде ародиран и голям кръвоносен съд има опасност болните да загинат от асфиксия ако по спешност не бъдат оперирани или не се вземат мерки за спиране на кървенето. Честотата на перфорация на кистата в бронх е 20 до 40%, а в плевралната кухина от 2 до 5%.
Първичното нагнояване на ехинококовата киста е свързано със загиване на паразита.
Вторично нагнояване може да настъпи по хематогенен или лимфогенен метастатичен път.
