Специализирани зелени площи – паркове и градини

Специализирани зелени площи – паркове и градини

• 
  градска територия - 140 dka, като до този момент се считат за изградени - общо 28 dka;
  
• 
  крайградска територия 1053,9 dka, като усвоени са 870 dka.
  

Санитарно-защитно озеленяване

• 
  Ветрозащитните пояси са разположени в северния и част от северозападния край на града. Изградени са пояси на площ от 127dka, като предвижданията на плана са те да нарастнат до 188 dka. Ширината на поясите е 20-30 m, като се предвижда тяхното уплътняване и разширяване до 40-50 m. През последните години в тези пояси се извършва нерегламентирана сеч от малцинствени групи, като изцяло унищожени са ~10% от поясите.
  
• 
  Зеленина по протежение на р.Добричка. В рамките на регулацията на град Добрич озеленяването по поречието на р. Добричка е извършено ~80%. Общо зеленината по поречието на реката в градската територия е 96 dka. Състоянието е средно и задоволително, с почти липсващо поддържане. Растителността заема средно – 15-30% от общата територия, групирана произволно в чисти и смесени групи от дървета. Основните видове, използвани за озеленяване, са: пирамидална топола, бяла топола, липа, златен дъжд, люляк и др. Наложителните мероприятия, които трябва да се извършат като първа стъпка, са: санитарно прочистване, оформяне на корекцията, доизграждане на останалите 20% в градската територия и уплътняване на зелените обеми. Генералната важна стъпка на втори план е цялостно оформяне на пешеходна и велоалея булеварден тип по протежение на водното течение.
  
• 
  Дерета и оврази. Това са основно крайградски територии горски фонд – в голямата си част обрастнали с естествена местна влаголюбива растителност. Общата площ на деретата е 253 dka.
  
• 
  Санитарно-защитни пояси – Представляват сравнително добре развита система от пояси, на много места със значителна ширина, основно тангиращи с главните транспортни артерии – градски магистрали и булеварди. Изградени са пояси на площ от 397 dka, като предвижданията на плана са те да нарастнат до 993 dka. Ширината на поясите е 20-30 m, като се предвижда тяхното уплътняване и разширяване до 40-50 m. През последните години в тези пояси се извършва нерегламентирана сеч от малцинствени групи, като изцяло унищожени са ~9% от поясите. Наложителните мероприятия, които трябва да се извършат, са доизграждане на защитните пояси (на първо място) между промишлените зони и жилищната среда и тяхното опазване от изсичане. Като втора стъпка е завършването на останалите предвидени по проект пояси и тяхното уплътняване на места.
  

Транспортно озеленяване

Транспортното озеленяване по протежение на градските магистрали, булевардите и районните артерии е с площ от 540 dka масирано разположена растителност в средни ивици, зелени площи по тротоарите и прилежащи зелени площи. Транспортното озеленяване е изградено предимно с липа, чинар, ясен, конски кестен. В регулацията на Добрич трасето на ЖП-линията е съпроводено от мащабно изградени пояси - масиви от акация /Rhubinia pseudoacacia/, чисти, склопени, с пълнота 0.9-1, в добро състояние. Общото количество градска и крайградска транспортна зеленина е 1236 dka, като съществуващата в момента е 7.5 m² на жител.

Придружаващата транспорта зеленина в градската територия, като улична растителност носи следните характеристики:

• 
  Общ брой на алейни дървета – 18 000 броя;
  
• 
  Храсти – 27 000 броя;
  
• 
  Живи плетове – 10 кm.
  

Обслужващи зелени площи

• 
  Озеленяване в промишлените зони. Общата площ в производствена зона “Север” е 1 657 dka, в производствена зона “Запад” е 1 190 dka, като зелените площи са 260 dka, дървесна растителност 7 000 броя;
  
• 
  Озеленяване на спортни обекти и спортни съоръжения. Представени са от мащабни спортни площи, разположени в градския парк и спортни площадки в жилищтните райони, устроени с комплексните благоустройствени мероприятия. В град Добрич е изграден стадион с възможност за разполагане на нови спортни обекти. Настоящата степен на изграденост на категорията озеленяване е значително ниска и хаотична, без да се следва общата композиция;
  
• 
  Зелени площи в жилищни комплекси. Жилищните райони “Дружба 1”, “Дружба 2”, “Дружба 3”, “Дружба 4”, “Христо Ботев”, “Строител” и частично “Добротица” и “Балик” не са благоустроени и озеленени.
  

Община Добрич попада в Мизийската горско-растителната област и в подобласт – “Добруджански растителен район”. Във вертикално отношение растителността в района е представена от запазени в слаба степен естествени гори /предвид унищожаването им в миналото за освобождаване на земи за селскостопански дейности, равнинни терени с преобладаване на мезоксеротермната растителност, представена предимно от луковична ливадина /Poa bulbosa L/, пасищен райграс /Lolium perenne L/, троскот /Cydon dactylon L/, белизма /Dichantium ischaemum/, садина /Crysopogon gryllus L./ и др. разпространени по мери, необработваеми земи, край пътища. Горските масиви принадлежат на “Долен равнинно-хълмист пояс” с подпояс на равнинно-хълмисти дъбови гори. В рамките на общината са разположени отделни лесозащитни пояси по високите равни тераси, върху черноземни почви, с доминиране на: цер /Quercus cerris L/, на места смесени с дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflorae L/, летен дъб /Quercus robur L/, полски клен /Acer campestre L/, келяв габър, мъждрян и космат дъб. Незначително е разпространението на мекиша, благуна, елшата, върбата, габъра, обикновения бук. Покрай дерета и суходолия се срещат формации от полски бряст /Ulmus minor/, ясен /Fraxinus oxycarpae/, дръжкоцветен дъб /Quercus pedunculiflorae L/ и по слабо върби /Salix alba, Salix fragilis/. Естествено растящите насаждения са изключително от издънков произход. От изкуствено внесените видове най-голямо участие има акацията, след това гледичията, черният бор, шестила, клена, явора, ореха, сребролистната липа, евроамериканските тополи, копривката и др. От храстовите видове се срещат: дрян, глог, смрадлика, драка, шипка, кучи дрян, брадавичест и ръбест чашкодрян, птиче грозде, черна калина. Изкуствено внесени са: миризлива върба, тамарикс, златен дъжд, люляк. Тревната растителност е представена от типични за дъбовите гори видове: житни тревни, острица, ягода, поддъбиче, къпина, мащерка, коприва, жълт кантарион и др.

В рамките на общината естествените горски екосистеми заемат само локални райони - лесопарк “Кобанлъка” и полезащитни пояси, с доминиране на смесените широколистни гори с представени в тях в различна степен: видове дъб, липа, ясен, шестил, габър, махалебка. Характерен елемент на крайградския ландшафт са полезащитните горски пояси пояси, изградени от местна и внесена растителност.

Най-важна роля за градската околна среда, санитарно-хигиенните условия на живеене и свързания с това здравен статус на населението на Добрич има зелената система.

• 
  Ограничаване замърсяването с тежки метали от транспорта. Правени са множество изследвания в цял свят за ролята на зелените и защитни пояси за опазване на прилежащите към пътищата зони от замърсяване. Обследвания в “Парка на свободата”- София показват, че в диапазон до 50 m от булеварда дърветата имат способността да натрупват, поглъщат ~ 30% от натрия, оловото, мангана, цинка, кадмия, отделени от транспорта. Изследванията на [Kollet P.] показват, че пояс от полски клен и птиче грозде с ширина 10m намалява замърсяването в съседните райони 40-50%. Изследванията край магистрала “Хемус” показват, че 40–50 m пояс снижава замърсяването със 70-80%. Необходимо е да отбележим, че поглъщателните способности на защитните пояси зависят от техният видов състав /в пъти те са по-ниски при иглолистните/, от състава, гъстотата, възрастта на насажденията, разположението на масивите спрямо замърсителя, начина на проектиране на поясите /ефективни са многоетажните пояси/ и други.
  
• 
  Намаляване на запрашеността. Изследванията върху седиментацията на праха на различни разстояния от бул. “Ленин” София показват, че количеството утаен прах в зелените пояси на 5 m от булеварда е 121-128 mg/m³ за24 часа и значително намалява – до 8 пъти на 40 m. Тридесет метров пояс при голяма плътност и нисък етаж от храсти поглъща прах ~22-28% от отделения. Голямата височина на разпространение на праха, повлияна от атмосферните условия, е причина за образуването на общ прахов фон, формиран от най-финните дисперсни частици, който не може да бъде уловен в цялост.
  
• 
  Намаляване на азотните оксиди, серният диоксид и други токсиканти във въздуха. Изследванията /Гудерин З./ показват, че парцел, защитен с плътна зелена стена с ширина 15 m има статус на въздуха с по-малко замърсители - серен диоксид-30%; въглероден диоксид-35%, фенол-30%, прах-64%. Множеството международни и наши изследвания показват, че растенията са не само различно устойчиви на замърсявания, но и имат способността без да се повреждат да поглъщат различни газове от атмосферата, като различните видове имат различна активност към различните замърсители. Някои растения поглъщат до 5 пъти повече азотни оксиди от други. Особена чувствителност проявяват растенията към серния диоксид, като интензивността на поглъщане от някои видове варира от 2.83- 3.65 сm³/100 g листа/час.
  
• 
  Намаляване на шума. Литературата изобилства с примери, споменаващи, че пояси от 4 реда дървета с нисък етаж от храсти в облистено състояние намаляват шума с 6-10 dBa. Леушен е установил, че широколистните дървета поглъщат 26% от падащата върху тях звукова енергия и отразяват 74%. Според неговите наблюдения: едноредова ивица от дървета с двуредов жив плет на преден план /при шахматно засаждане на двете/ намаляват шума 4-5 dBa; при ширина на ивицата ~15 m и увеличаване на дърветата шумът се намалява съответно с ~8 dBa; а при 25-35 m ивица сниженията са 10-13 dBa.
  

В територията на община Добрич няма разположени защитени обекти. Най-близко разположените такива са в землището на Община Добричка. Това са защитените местности Орлова могила и Сухата река.

Защитена местност „Орлова могила” е с площ 42,7 ха и е отредена за такава със заповед № РД-819/23.08.2002 г. Намира се в землището на село Орлова могила, община Добричка. Опазва останки от степни гори в Южна Добруджа и находище на божур.

Защитена местност „Суха река” се намира в Североизточна България, като част от нея попада и в Румъния, периодичен приток на р. Дунав, в източната част на Дунавската равнина и е суходолие от Добруджанското плато.

Тя е обявена е със Заповед № РД-538/12.07.2007г., с цел опазване на територия с характерен ландшафт, включващ забележителни скални образувания – местообитания на защитени и приоритетни за опазване видове птици, редки и уязвими растителни видове, предоставяне на възможност за научни изследвания, образователна дейност, екологичен мониторинг и развитие на устойчив туризъм.

Местността е с обща площ 23 079, 176 dka и обхваща части от землищата на с. Дряновец, с. Воднянци, с. Хитово, с. Житница, с. Пчелник, с. Крагулево – община Добричка; с. Ефрейтор Бакалово, с. Зимница, с. Огняново, с. Габер, с. Капитан Димитрово – община Крушари; с. Балик, с. Оногур, с. Коларци, с. Брестница – община Тервел, обл. Добрич и с. Краново и с. Голеш- общ. Кайнарджа, обл. Силистра.

Животинският свят в тези участъци е представен по слабо поради, наличието на натоварени транспортни потоци, населени мяста и производствени дейности.

Гръбначната фауна е представена от:

І. Клас земноводни /Amphibia/

- Разред – Опашати /Caudata/, представени от дъждовници /Salamandridae/: обикновен тритон /Triturus Vulgaris/; гребенист тритон /T. Cristatus/;

- Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от кръглоезични /Dicoglossidae/: родове - чесновници /Pelobatidae/ - обикновена чесновница /Pelobates fuscus/; крастави жаби /Bufonidae/, представени от почти всички видове – Bufo ssp.

ІІ. Клас влечуги /Reptilia/

- Разред – люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Suaria/ - слепооци /Ancuidae/; гущери /Lacertidae/- ливаден гущер /Lacerta agilis/, триивичест гущер /L. trilineata/, зелен гущер /L. viridis/; Сцинкови /Scincidae/ - представени от змии /Untergattung Serpentes/; Смокове /Colubridae/ представени богато от почти всички видове без водните змии – Coluber ssp.; отровници /Viperidae/, представени от – пепелянка /Vipera ammodytes/.

ІIІ. Клас птици /Aves/

Птиците са с доминиране на - видове гугутки /Streptopelia ssp./, кос, бяла стърчиопашка, черногърбо каменарче /Oenanthe oenanthe/, врабчета /Passer domesticus/ /Passer montanus/, гарга /чавка/ (Coloeus monedula) градинска лястовица /Delichon urbica/, лястовица /Delichon urbica/, сврака /Pica pica/, сива врана /Corvus cornix/, полска врана (Corvus flagilegus) сойка (Garilus grandarius), голям синигер /Parus major/, чавка /Corvus monedula/, поен дрозд, черноглаво коприварче /Sylvia articapilla/ , сребриста чайка /Larus argentatus/ и др.

IV. Клас бозайници /Mammalia/

От бозайниците се срещат -мишки /Apodemus ssp./, плъхове /Rattus ssp./, таралеж /Erinaceus concolor/, къртица /Talpa europea/, катерица /Sciurus vulgaris/, лалугер / Citelus citelus/ , съсел / Glis glis/, заек (Lepus europaeus), скитащи кучета и други.

В тях животинският свят е значително по-богато представен: Освен изредените по-горе видове в териториите, отдалечени от урбанистичните дейности, срещаме още:

І. Клас земноводни /Amphibia/

- Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от семейство Дървестници /Hylidae/ - дървестна жаба /Hyla arborea/ и семейство водни жаби /Ranidae/, представени от дългокрака горска жаба и голяма водна жаба.

ІІ. Клас влечуги /Reptilia/

- Разред – костенурки представени от: гръцка сухоземна костенурка.

- Люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Lacertidae/-кримски гущер /Lacerta taurica/, горски гущер, степен гущер /Podarcis muralis/;

- Смокове /Colubridae/ представени допълнително от водните змии – обикновена и сива;

ІІІ. Клас бозайници /Mammalia/

От бозайниците се срещат още - горски сънливец, съсел, лисица, невестука, черен пор, дива свиня.

2. 
   НАСЕЛЕНИЕ
   

Територията на общината е 109,5 хил. dka, от които поземленият фонд представлява над 72% от общата площ.

Отделните фондове заемат следния дял:

• 
  Фонд населени места–16524 dka;
  
• 
  Производствени, стопански, комунални обекти и др.–3816dka;
  
• 
  Гори, лесопаркове–7357 dka;
  
• 
  Необработваема земя, включително комуникации–9685 dka;
  
• 
  Обработваема земя–72115 dka.
  

Гъстотата на населението в община Добрич е 917 жители/km², което е значително над средното за страната. Населението на общината е изцяло градско. Поминъкът е основно в промишленото производство и сферата на услугите. Малка част се занимава професионално със земеделие. Миграционните процеси са с относително ниска интензивност.

Град Добрич е с добре изградена инфраструктура, добри възможности за намиране на работа, наличие на средни и висши учебни заведения, богат културен живот, притежава висок потенциал за развитие.

През годините се е утвърдила трайна тенденция в посока намаляване населението на общината, което е характерно и за страната.

През последните години е запазена тенденцията при разпределение на жителите по пол – делът на жените е 51,21%. Анализът на възрастовата структура показва, че броят на жените надвишава този на мъжете в интервала от 25 до 29 години и се запазва до края на скалата. Прави впечатление, че с повишаване на възрастовата граница, тенденцията се задълбочава. Констатацията е характерна и за останалите големи градове в България.

Цялостният анализ на населението на община Добрич по групи показва, че разпределението е типично за населено място от градски тип. Това дава основание да се твърди, че процесите на урбанизация в региона протичат адекватно.

3. 
   ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
   

Основните показатели на стопанските единици /нефинансов сектор/ за 2006 г. и 2007г. е както следва:

Община град Добрич е център на голям селскостопански регион, разполага с добре оформен промишлен комплекс – разнообразна отраслова и подотраслова структура и специализация. Балансирано са развити на производствените мощности с добре подготвени кадри. Сравнително добре изградена е инженерната и техническа инфраструктура в индустриалните райони.

Слабостите са свързани главно с инфраструктурни проблеми, като основно внимание е отделено на водата, пътната мрежа и др.

Като слабост от втора степен на значимост е липсата на програма за възстановяване на индустрията.

Възможностите за развитие на общината са свързани с изграждането на мощна хранително-вкусова промишленост, привличане на нови инвестиции, натоварване на съществуващите промишлени мощности и основни фондове.

Структурата на промишлеността в Общината се определя от подотраслите: хранително – вкусова промишленост, лека промишленост и машиностроене. На територията на града са развити транспортът, търговията и услугите. Близостта на град Добрич до черноморското крайбрежие благоприятства развитието на туризма.

Основните продуктови производства от промишлеността на Община град Добрич по подотрасли са следните:

• 
  хранително – вкусова промишленост: производство на млечни произведения; колбаси; макаронени изделия; вина и спиртни напитки; безалкохолни напитки; продукти от птиче месо; брашно; хляб и сладкарски изделия; фуражи;
  

• 
  лека промишленост: производство на мъжка и дамска конфекция; облекла от кожи; мебели; платове; жакардови изделия;
  

• 
  машиностроене: производство на акумулатори; полуремаркета и контейнери; селскостопански машини; радиатори и филтри за леки и тежкотоварни автомобили; пластмасови изделия.
  

* - по данни на ТСБ - Добрич

Обработваемата земеделска земя в землището на Община град Добрич е 72 115 дка. Основните селскостопански култури за общината са пшеница, царевица и слънчоглед.

Процесите на преструктуриране на икономиката, съпроводени с масови съкращения, затихват. Паралелно с това се забелязва овладяване или увеличаване на заетостта в отделни отрасли и дейности, което е свързано с икономическа активност и с успешно прилагане на програми, насърчаващи наемането на работна сила. Нивото на безработица в Добрич е трайно над средното за страната.

4. 
   ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ И ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ
   
   1. 
      Оценка на демографската ситуация