ГОДИШНО КОЛИЧЕСТВО ЕМИТИРАНИ ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПАРО - И ТОПЛОЕНЕРГИЯ

На територията на общината действат над петдесет обекта за съхраняване и търговия с течни горива бензиностанции, газастанции комбинирани обекти. Емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), отделяни от т.н. големи и малки дишания, както и при зареждане на автомобилите, са изчислени на основание вместимостта на обемите, броят на годишните зареждания, климатичните особенности на района и др. Те възлизат средногодишно на следните количества:

Във връзка с изпълнение изискванията на Европейското и Националното законодателство в областта на опазване чистотата на атмосферния въздух, до края на 2008г. на територията на Община Добрич качеството на атмосферния въздух се наблюдава главно чрез мобилната станция за имисионен контрол на регионалната лаборатория в град Варна, оборудвана с автоматични монитори за въглероден оксид, озон, азотни оксиди, серен диоксид, сероводород и фини прахови частици – ФПЧ₁₀ (с големина на частиците под 10 m). Паралелно се провеждат наблюдения на фонови данни за метеорологични условия в приземния слой: посока, скорост на вятъра, атмосферно налягане, температура на въздуха, слънчево греене и влажност на въздуха.

От 2009 година на територията на общината е изграден постоянен пункт за наблюдение и контрол на атмосферните замърсители, който се намира в ЦГЧ – по ул. „Отец Паисий” до Стоматологичната поликлиника.

Освен Националната система за мониторинг гр. Добрич разполага и с местна система за наблюдение качеството на атмосферния въздух, организирана от Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Използвани са ръчни методи за пробонабиране на атмосферния въздух и стандартизирани методики за анализ на наблюдаваните замърсители: серен диоксид, азотен диоксид, оловни аерозоли и общ суспендиран прах (с големина на частиците от 10 до 100 m).

Предоставени са данни от замърсяването на атмосферния въздух за различни периоди в следните пунктове, разположени на територията на град Добрич.

1. 
   Пункт в центъра на града (в близост до общината) – градски фонов пункт (за периода 2005 – 2007 г.);
   
2. 
   Пункт “КАТ” – транспортно-ориентиран пункт (период 2005 – 2007 г.);
   
3. 
   Пункт “Промишлена зона” (в близост до завод „Старт”) – промишлено-ориентиран пункт (за периода 2004 – 2007 г.);
   
4. 
   Пункт “Поликлиника” – градски пункт, представителен за влиянието на транспорта (за 2005 г. и 2007 г.);
   
5. 
   Пункт “Пожарна” - градски фонов пункт (за 2007 г.);
   
6. 
   Пункт “Полиция ” - градски фонов пункт (за 2007 г.);
   
7. 
   Пункт “Отец Паисий” – градски пункт, представителен за влиянието на транспорта (за периода 2003 - 2008 г.). Пунктът се намира в близост до централния пазар;
   
8. 
   Пункт ХГ “Кирил и Методий” – градски пункт, отразяващ влиянието на северната промишлена зона (за периода 2003 - 2008г.);
   
9. 
   Пункт “Добротица” - – градски фонов пункт (за периода 2003 - 2008 г.). Пунктът е разположен в жилищния квартал „Добротица”. Далече е от промишлените зони и озеленяването около него е добро;
   
10. 
    Пункт „РИОКОЗ” - градски пункт, представителен за влиянието на транспорта (за периода 2006 - 2008 г.).
    

Резултатите от проучването показват, че средноденонощните концентрации на ФПЧ₁₀ в централната част на града са изцяло под нормата през 2005г. и са в интервала от 13,1 до 47,2 g/m³ (СДН + ДО = 65 g/m³). През 2006 г. обаче картината е доста по-различна и през целия период на наблюдение са регистрирани само наднормени концентрации. Данните показват, че средноденонощните концентрации на ФПЧ₁₀ в пункта в центъра на града варират от 61,3 до 64,8 g/m³ и превишават допустимата норма от 1,02 до 1,1 пъти (СДН + ДО = 60 g/m³). През 2007 г. средноденонощните концентрации на ФПЧ₁₀ са отново ниски, но варират в твърде широк диапазон - от 6,7 до 52,5 g/m³ (СДН + ДО = 55g/m³).

Резултатите за максималните едночасови концентрации на ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух показват, че през 2005 г. те са ниски и достигат до 58,6 g/m³ и не превишават допустимата норма. През 2006 г. от 90 до 100 % от пробите превишават денонощната норма и достигат до 64,9g/m³ и превишават СДН+ДО до 1,1 пъти. През 2007г. максималните еднократни концентрации са по-ниски, но отново превишават установената норма. От 29,2 до 70,8% от пробите през месец март (студен период) превишават денонощната норма и достигат до 61,5g/m³ и е налице превишение от 1,1 пъти.

В пункт „КАТ” максималните еднократни концентрации през 2005г. и 2006г. не превишават денонощната норма и достигат до 57,5g/m³ през 2005 г. и до 47,2 g/m³ през 2006 г. През 2007 г. обаче от 29,0 до 70,8 % от пробите превишават допустимата норма и достигат до 76,7 g/m³ и превишението е до 1,4 пъти (СДН+ДО=55g/m³).

Данните от мобилната станция за имисионен контрол в повечето пунктове в гр. Добрич свидетелстват за влияние на различни източници върху замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀. Замърсяването е главно от горивни процеси и промишлени източници. Към това замърсяването на въздуха се наблюдава и наслагване на емисиите на ФПЧ₁₀ от битовото отопление във вечерните часове през студените месеци на годината при изгаряне на въглища и дърва за огрев. За замърсяването на въздуха влияние оказват и емисиите на ФПЧ₁₀ от автомобилния транспорт. Емисиите на праховите частици са причинени от директните емисии на отработените газове на автомобилите, от износването на гумите и повторното суспендиране на праха по пътищата. Освен това причина за поддържането на наднормени нива на ФПЧ₁₀ е недоброто състояние на пътното покритие, малката ширина на пътното платно, а също така и разсейването на праховите частици, образувани при агротехническата обработка на почвата от приземния вятър.
Общ суспендиран прах
От местната система за мониторинг е организирано ръчно пробонабиране на общ суспендиран прах в четири пункта в град Добрич през студен и топъл период на годината. Резултатите показват, че средноденонощните концентрации на общ суспендиран прах в пункт „Отец Паисий” през студените месеци на 2003 г. варират от 0,071 до 0,519 mg/m³ и превишават допустимата норма до 2,1 пъти (СДН = 0,250 mg/m³). През топлия период на годината средноденонощните концентрации са в диапазона от 0,174 до 0,416 mg/m³ и превишение на нормата до 1,7 пъти. През 2007 г. стойностите са доста по-ниски. Средноденонощните концентрации на общ суспендиран прах в същия пункт през студения периода са в границите от 0,043 до 0,256 mg/m³ и слабо превишават установената норма. През топлия период на годината концентрациите са от същия порядък - от 0,068 до 0,270 mg/m³ и превишават нормата - до 1,1 пъти. През 2008 г. през студения период средноденонощните концентрации са под допустимата норма - от 0,068 до 0,159 mg/m³, но през топлия период на годината стойностите са доста по-високи - от 0,115 до 0,317 mg/m³ и превишават средноденонощната норма до 1,3 пъти.

В останалите пунктове от местния мониторинг се наблюдава същате динамика в концентрациите. Това представя влиянието на емисии на общ суспендиран прах най-вече от битовото отопление при изгаряне въглища и дърва за огрев през студения период на годината.

Причина за високата запрашеност в района на пункт “Отец Паисий” около кооперативния пазар е интензивният автомобилен транспорт (леко- и тежкотоварен) през топлия период на годината, недоброто състояние на пътното покритие, малката ширина на пътното платно, както и недостатъчното озеленяване.

Голяма част от праха се образува и при извършване на строително-ремонтни работи по сградния фонд и инфраструктурни обекти, където културата на работа е занижена, също и при транспортиране на прахообразуващи материали, където рядко се спазват нормативните изисквания.

Данните от мобилната станция за имисионен контрол показват, че средноденонощните концентрации на серен диоксид в пункта в централната част на града са изключително ниски през 2005 г. и са в много тесен диапазон - от 5,0 до 6,0 g/m³ и са много под допустимата норма (СДН+ДО = 125 g/m³). През 2006 г. средноденонощните концентрации са малко по-високи и са в границите от 1,0 до 32,6 g/m³, но отново са под установената норма. През 2007 г. средноденонощните концентрации в началото на годината (през месец март) варират от 3,4 до 5,5 g/m³, а през месец май са регистрирани само нулеви стойности.

По-различна е картината в транспортно-ориентирания пункт „КАТ”. През 2005 г. средноденонощните концентрации на серен диоксид са много ниски и варират от 5,4 до 18,8 g/m³, а през 2006 г. - от 25,9 до 34,4 g/m³ (СДН+ДО = 125 g/m³). През 2007 г. обаче средноденонощните концентрации са ниски само през студения период на годината (през месеците февруари и март) - от 4,0 до 7,4 g/m³, а през топлия период на годината (през месец май) средноденонощните концентрации са значително по-високи и са в границите от 82,3 до 195,9g/m³, като превишават установената норма до 1,6 пъти (СДН+ДО = 125 g/m³).

Налице е ясно изразена сезонна зависимост в замърсяването на атмосферния въздух със серен диоксид. Сезонната динамика и високите концентрации през студените периоди през годините е свързана най-вече с емисиите на SO₂ от местните отоплителни котли и битовото отопление в резултат на изгаряне на твърди и течни горива с високо сярно съдържание. Тази сезонна динамика е най-характерна за централния градски фонов пункт.

Обратната зависимост в замърсяването на атмосферния въздух и по-високи концентрации на SO₂ през летния период в сравнение със зимния период се дължат на интензивния автомобилен транспорт и емисиите на SO₂ най-вече от леко- и тежкотоварните автомобили с дизелови двигатели в района на транспортно-ориентирания пункт „КАТ” и в района на пункт „Отец Паисий” до кооперативния пазар. За разсейването на SO₂ в атмосферата пречат тесните улици тип “каньон”, сравнително високите сгради, а това спомага за натрупване на замърсители и в случая на серен диоксид в зоната на дишане на пешеходците.

Сероводород

Данните от мониторинга показват, че средноденонощните концентрации на сероводород в пунктовете на града през целия период на наблюдение са под допустимата денонощна норма, като се наблюдават свзонни и годишни изменения, но винаги стойностите са под ПДК.

Замърсяването на атмосферния въздух със сероводород показва, че основните причинители са горивните процеси при изгаряне на твърди и течни горива с високо сярно съдържание. Обикновено във въглищата се съдържа от 1 до 4% сяра. Отношението на количествата на неорганичните и органични сулфиди във въглищата се изменя от 4:1 до 1:3, но средно е около 2:1. Неорганичната сяра присъства във вид на дисулфиди и сулфати. Органичната сяра е във вид на сулфиди на тиофена. При нагряване на въглищата протича изпарение на органичните и в по-малка степен на неорганичните съединения, при което се образува сероводород (H₂S), в малки количества въглероден дисулфид (CS₂), карбонилсулфид (COS) и примеси от производните на тиофена, тиоли и органични сулфиди. В нефта и в продуктите на нефта сярата се среща във вид на H₂S, меркаптани, сулфиди и тиофени. Следователно, основните замърсители на атмосферния въздух със H₂S са парови централи, местни отоплителни котли в града, битовото отопление. За замърсяването в значителна степен допринася и автомобилният транспорт.

Азотни оксиди / Азотен диоксид

Основната част в състава на емисиите от азотни оксиди (NO_x) представлява азотният оксид (NO), който впоследствие се окислява до азотен диоксид (NO₂) с озон и други окислители. В процеса на окисление вземат участие и ненаситените въглеводороди и СО, които присъстват в замърсената среда. Пространственото разпределение на NO₂ зависи до голяма степен от химическите реакции на превръщане на NO до NO₂, фотоустойчивото равновесие с озона и другите окислители в атмосферата. Като цяло NO₂ се проявява като вторичен замърсител.

Данните от мобилната станция за имисионен контрол показват, че в пункта в централната част на града средноденонощните концентрации на NO₂ в атмосферния въздух през 2005 г. са ниски - до 13,7 mg/m³; през 2006 г. - до 14,1 mg/m³ и най-ниски през 2007 г. - до 4,2 mg/m³, като са значително под допустимата норма (СГН+ДО_2007г=46mg/m³).

В останалите пунктове картината е аналогична.

По-високите концентрации на NO₂ през студения период на годината се дължат на емисиите на азотен диоксид от горивни процеси - парови централи в града, местни отоплителни инсталации, също така и битовото отопление.

Високите концентрации на NO₂ през топлия период свидетелстват за влияние на емисиите на автомобилния транспорт върху замърсяването на атмосферния въздух с NO₂, поради увеличения автомобилен трафик на моторни превозни средства през летния сезон.

Данните за СО показват, че средноденонощните концентрации в пункта в централната част на града през 2005 г. са много ниски и са в твърде тесен диапазон - от 0,2 до 1,0 mg/m³; през 2006 г. са малко по-високи - от 1,0 до 3,2 mg/m³ и през 2007 г. още по-високи - от 2,1 до 3,6mg/m³, но през всичките години са под допустимата норма (нормата на СО за опазване на човешкото здраве e максимална осемчасова средна стойност в рамките на денонощието - 10 mg/m³ ).

Резултатите от всички пунктове демонстрират в някои случаи по-високи концентрации на въглероден оксид през топлите периоди, а в някои случаи през студените периоди на годината. Данните от денонощното колебание на концентрациите на СО на 12.03.2007 г. (студен период) показват, че едночасовите концентрации на СО през нощните и дневните часове са сравнително ниски и са в границите от 1,7 до 3,0 mg/m³. След 17 h се наблюдава рязко нарастване на концентрациите до 5,3 mg/m³, като това ниво на замърсяване се запазва до края на денонощието - до 24h.

Представените данни очертават целогодишно замърсяване на атмосферния въздух с въглероден оксид и открояват източниците на зъмърсяване. Преди всичко това са горивни инсталации - парови централи и местни отоплителни котли в града. Особено внимание трябва да се отдели и на битовото отопление през студените периоди на годините, в резултат на непълно изгаряне на горивата в домашните отоплителни печки. Съществен принос в замърсяването на атмосферния въздух с въглероден оксид има и авотомобилният транспорт.

Озонът е вторичен замърсител в приземния слой на атмосферата, който се образува в резултат на фотохимични реакции на летливи органични съединения, азотни оксиди и СО в присъствие на ултравиолетова слънчева радиация. На озона е обърнато специално внимание, имайки в предвид индикаторния му характер по отношение на фотохимичния смог.

Средноденонощните концентрации на озон във всички пунктове на града през целия период на наблюдение не превишават допустимата норма. През 2005 г. те са в интервала от 1,0 до 2,2 mg/m³; през 2006 г. средноденонощните концентрации са малко по-високи - от 8,3 до 13,9 mg/m³ и през 2007 г. - от 11,7 до 12,6 mg/m³ (Праг за здравна защина - 110 mg/m³.Това е максималната осемчасова средна стойност в рамките на денонощието).

Максималните едночасови концентрации на озон също не превишават установените норми. Резултатите за пункта в централната част на града показват, че максималните нива през 2005 г. варират от 2,0 до 2,4 mg/m³; през 2006 г. те са малко по-високи - от 8,9 до 14,6 mg/m³ и през 2007 г. - от 13,1 до 13,4 mg/m³ (Праг за информиране на населението (ПИН) -средночасова стойност - 180 mg/m³).

Във всички пунктове за мониторинг не са регистринани и максимални еднократни концентрации, които да съответстват на Прага за предупреждение на населението - 240 mg/m³.

Представените данни показват, че на територията на гр. Добрич не е имало ситуация за образуване на фотохимичен смог през наблюдавания период. Както бе посочено по-горе, най-високата максимална еднократна концентрация на озон през периода е 62,0 mg/m³, регистрирана в пункт „Промишлена зона” през 2004 г., но тя е значително под прага за информиране на населението.

Данните показват, че средноденонощните концентрации на оловни аерозоли в атмосферния въздух през студения период варират в доста широки граници и са значително под допустимата норма (СГН+ДО₂₀₀₃=0,7g/m³). През топлия период средноденонощните нива са малко по-високи, но отново са под установената норма.

Данните за средногодишното замърсяване с оловни аерозоли показва, че средногодишните концентрации на оловни аерозоли за периода 2002 - 2004 г. очертават възходяща тенденция, независимо от това, че нивата са много ниски. След 2004 г. се наблюдава низходяща тенденция в замърсяването с оловни аерозоли в този пункт и средногодишната концентрация през 2006 г. спада до 0,015g/m³ и е значително под допустимата норма (СГН+ДО₂₀₀₆=0,5g/m³).

Низходящата тенденция в замърсяването на атмосферния въздух с оловни аерозоли след 2004 г. е свързана най-вече с намаляване на емисиите на Pb аерозоли от автомобилния транспорт във връзка с продажбите на безоловни бензини в търговската млежа. Според Европейското законодателство употребата на оловни бензини се препоръчва да бъде спряна след 01.01.2005 г., а България е поела ангажимента да прекрати производството, вноса и употребата но оловосъдържащ бензин до края на 2003 г.

Другият основен източник на оловни аерозоли в атмосферния въздух е акумулаторният завод „Старт”. Според проучвания на РИОКОЗ - гр. Добрич след основно технологично преоборудване на завода, монтиране на пречиствателни съоръжения и добро озеленяване около заводската площадка след 1996 г. се наблюдава постепенно намаляване на концентрациите на оловни аерозоли в атмосферния въздух, а след 2000 г. вече средногодишните нива са незначителни и съответно не съществува здравен риск за населението на гр. Добрич.

Община град Добрич има разработена и приета с Решение 24-7/28.07.2009г. на Общинския съвет Програма за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за вредни вещества. Последната е неразделна част от Общинската програма за опазване на околната среда.

2. 
   ВОДИ
   
   1. 
      Повърхностни води
      

Хидрографската мрежа е слабо изразена и се характеризира с временния отток по деретата при проливни валежи. Повърхностният отток не е по-голям от 10% спрямо валежите, като по-голямата част от него се изпарява или понира в карстовия терен. Общината е бедна на повърхностни водни ресурси.

През територията на град Добрич преминава първоначално в източна посока, а след това в северна посока дерето на река Добричка, която е приток на Суха река. Последната води началото си от село Брестак. В по-голямата си част има голямо речно легло, запълнено с наносни материали и стръмни склонове. По-главните й притоци са Ботевско, Лясковско и Богдановско сухи дерета. Водният режим се определя от дъждовните води и снеготопенето. Суха река е и приемник на отпадните води на град Добрич след пречистването им в ПСОВ. До град Добрич тя е ІІ категория водоприемник, а след него – ІІІ категория. Езера няма.

Състоянието на дерето на река Добричка, преминаващо през града не е добро – има участъци, които не са почиствани и са обрасли с растителност, което намалява оттока; други участъци са замърсени с битови отпадъци или са затлачени с наноси; на определени места има високи подпочвени води, които заблатяват прилежащи обработваеми земеделски земи; поради неправилно изграждане на мостово съоръжение на ж.п. линията Добрич-Кардам става задържане на водното течение и подприщване на реката (изисква се реконструкция на съоръжението).

Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, обуславят липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. При наличие на повърхностни води те се дренират от древна речна мрежа с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0.250 km / km ². Модулът на оттока е слаб 0,5 – 1,0 l/s/km². Това се дължи на ниските валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта на геоложката основа и малкия наклон на релефа.

Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от Националната система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/, подсистема “Контрол и опазване чистотата на водите”. В района има само един пункт на тази мрежа – на р. Суха след гр. Добрич. Измерванията по принцип се извършват тримесечно по показателите: температура на въздуха, температура на водата, рН, разтворен кислород, наситеност с О₂, окисляемост, електропроводимост, разтворени вещества /РВ/, неразтворени вещества /НВ/, азот нитратен, азот амониев, азот нитритен, фосфати, БПК₅, ХПК, хлориди, сулфати, цианиди, детергенти, масла и нефтопродукти. От специфичните показатели се анализира общ манган, абщо желязо, олово, кадмий, мед, хром /шест- и тривалентен/, цинк, никел и обща твърдост. Качеството на водата през разглеждания период в мониторинговата точка съответства на проектната трета категория на реката по всички изследвани показатели.

Показателите на пречистване на отпадните води в града /годишни средни стойности на показателите по проби от изхода на ГПСОВ/ са: БПК₅ – 14 mg/l; суспендирани вещества - 13 mg/l; общ фосфор – 5 mg/l; общ азот – 8 mg/l.

В градските участъци на реката качеството на водата видимо не е добро. Главните източници на замърсяване на повърхностните води са промишлеността (има предприятия, които заустват непречистени или недостатъчно пречистени води в река Добричка), бита, транспорта (основно с масла и нефтопродукти), селскостопанската дейност (основно животновъдството).

Подземните води са важно звено във водния баланс на Община град Добрич в по-глобален мащаб. Добруджанският район попада в област с континентално климатично влияние върху оттока. В хидрографско отношение той се състои от отточна и безотточна части. Причината за тази особеност са характерните за него карстови процеси. Оттокът в отточната част се формира почти изцяло от водите на карстови извори, но след това намалява и напълно се загубва в окарстените речни долини на безотточната част. Просмукващите се води се оттичат подземно. Поради това средният модул на оттока общо за района е най-малкият в страната – 0.43 l/s/km². В хидрогеоложко отношение районът на гр. Добрич се характеризира като беден на подземни води.

От геолого-тектонски аспект районът на общината е част от Мизийската платформа. Горният структурен етаж на платформата е представен от следните седименти:

Горноюрско-долнокредна карбонатна серия представена от Каспичанската свита (доломити, доломитизирани варовици и варовици с мощност от 600 до 900 m) и Разградската свита (мергели, глинести варовици и на места прослойки от пясъчници сред варовиците с мощност от 100 до 360 m);

Неогенска система, представена от Одърската свита (средносарматски варовици, органогенни, детритусни, напукани и окарстени с прослойки от глини, пясъци и варовити пясъчници;

Кватернерни отложения (главно еолични образувания – нетипичен льос с мощност от 0 до 25m).

Изветрително-денудационните процеси са в съвременен етап на развитие, като част от льосовите глини са слабо пропадъчни при навлажняване. Карстовите процеси са интензивни, поради голямата разкритост на варовиците или близостта на варовиковите комплекси до повърхността на терена. Каверните са с малки размери, но многобройни с преобладаваща интензивна напуканост.

В тектонско отношение районът на обекта попада на границата между източния склон на Северобългарското сводово издигане /структура от първи разряд/ и западната част на второразрядните Варненска и Камчийска грабеновидни депресии. Макротектонската зоналност между тях се определя от Венелин-Добричкия разломен сноп. Територията на общината е със сеизмична активност от VІІІ степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник и К_с = 0.15.

Фундаментът и долният структурен етаж на Мизийската плоча залягат на дълбочина, която няма отношение към формирането на перспективни водоносни хоризонти. Стопанско значение за водоснабдяването на общината имат водоносните хоризонти от горния структурен етаж на платформената покривка в района.

В миналото основното замърсяване на подземните води е било с нитрати и нитрити вследствие на интензивното третиране с азотни торове на земеделските земи, но засега този процес е в застой, поради лошото икономическо състояние на земеделските стопански субекти. Установените вододайни зони, замърсени с нитрати, не засягат Община град Добрич.

• 
  Районът на общината е беден на повърхностни водни ресурси.
  
• 
  В близко бъдеще няма опасност от изтощаване на водите от подземните водоносни хоризонти (особено от малм-валанжския).
  
• 
  Подземните водни ресурси от сарматския водоносен хоризонт са уязвими за повърхностно замърсяване.
  
• 
  Качеството на водите в пунктовете за мониторинг, които са малко на брой (само един), е добро и отговаря на нормативните изисквания. Съществуват участъци от дерето на река Добричка в града, където качеството на повърхностните води е видимо влошено.
  

3. 
   ШУМ
   

Съгласно чл.12, ал.1 от горе цитирания закон Министърът на околната среда и водите организира извършването на измерването, оценката, управлението и контрола на шума, излъчван от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по Приложение № 4 към чл.117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/.

Шумът е от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които той е генериран. В разглежданата градска територия се различават промишлен (производствен), транспортен, битов шум и шум от строителни дейности. В зависимост от характера (постоянен, периодично повтарящ се, прекъснат), честотния спектър и интензивността на шума, а така също и продължителността на експозиция, въздействието му е по-малко или повече вердно. Основният аспект на вредното въздействие на шума, разгледан в настоящата програма е свързан с влиянието му върху човешкия организъм. Неправилно е да се мисли, че високите шумови нива влияят само върху слуховия апарат на човека. Отражение на генерирания при различни дейности шум е медицински доказано върху психическото и нервно състояние на личността (централната нервна система), имунната система, дейността на стомашно-чревния тракт, обмяната на веществата, сърдечно съдовата система, жлезите с вътрешна секреция и др.

Ежегодно органите на МЗ (РИОКОЗ) в гр. Добрич извършват измервания на нивото на уличния шум, представляващ хиперинтензивен фактор. На територията има над 20 пункта, като повечето от тях са в районите с интензивно движение, 3 пункта в райони, в близост до локални източници на шум (автогари, ж.п. гари) и 9 в жилищни райони.

Характерното разположение на промишленити зони, обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на производствения шум върху гражданите.

В зависимост от разглеждания район битовият шум има различно въздействие. В централната градска част, където преобладава ниско строителство, но са концентрирани повечето обществени и увеселителни заведения, шумът е с по-висока интензивност и степен на вредно въздействие, особенно в часовете за отдих. В крайните жилищни квартали битовият шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част, поради факта, че сградите са на по-големи разстояния, съществуват озеленени и залесени терени, които са естествен шумопоглъщащ филтър.

Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районит, в които се извършва строителство. В настоящия момент значителни интензивни строителни мероприятия на територията не се извършват и поради това не се генерира сериозен строителен шум. Освен това този вид шум е ограничен по време (предимно в светлата част на деня) и е с невисок интензитет.

За град Добрич основният проблем възниква за сметка на пораждания от транспортния поток шум. За него е характерна флуктуалност, периодичност, променлива интензивност. Системата от транспортни артерии на града, застрояването и лесотехническите мероприятия засилват или намаляват влиянието на този шум. С най-висока интензивност той се проявява отново в централната градска част, основно през работно време и делнични дни. Тук са съсредоточени повечето от основните транспортни потоци, улиците са по-тесни, сградите са с по-висока гъстота, залесяването е по-рехаво.

След 1990 г. се наблюдава завишение на интензитета на шумовите нива с тенденция за стабилизиране около 64-68 dB., което е относително неблагоприятно като фактор на средата за обитаване.

В заключение, изводите от извършения анализ на шумовите нива показват, че най-неблагоприятните (рискови) зони с акустичен дискомфорт в града са в централната градска част, обхваната от вътрешния транспортен периметър, в която са разположени повечето административни институции, учебни и здравни заведения и др. Висока е интензивността на шума и в обособените промишлени зони, но с влияние само върху работещите там. С по-ниски нива на шум се характеризират отдалечените от центъра жилищни квартали, а най-благоприятни са зоните за организиран отдих (градските паркове).

Влезлият в сила от 01.01.2006г. Закон за защита от шума в околната среда регламентира за агломерациите да бъдат разработвани и представяни за одобрение стратегически кари за шум. Последните определят районите с констатирано превишаване на стойностите на даден показател за шум, което може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората и за които се прилагат планове за действие.

Община Добрич, като агломерация с население под 250 000 жители, съгласно заключителните разпоредби на Закона трябва да одобри стратегическите карти за шум до 30.06.2012г., като последните е неодходимо да бъдат предоставени на Министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите до 30.09.2012г.

Плановете за действие на агломерациите от типа на Община град Добрич трябва да бъдат одобрени до 18.07.2013г. и представени на министрите до 31.10.2013г.

4. 
   ПОЧВИ И НАРУШЕНИ ТЕРЕНИ
   

Развитието на промишлени дейности в района на Добрич, интензивното селско стопанство и животновъдството са източници за замърсяване на почвите в района.

Почвите могат да бъдат замърсени от:

• 
  Инфилтрация на замърсени води от промишлеността и бита
  
• 
  Отлагане на замърсители от прахоунос и аерозоли от промишлеността и транспортното замърсяване
  
• 
  Замърсяване с битови отпадъци.
  

В зависимост от типовете замърсители и техните свойства- киселинно-основни, окислително-редукционни, комплексообразуващи, йонообменни и други могат да бъдат променени и генетично-обособените почвени условия. Като следствие се изменя въздушно – водния режим на почвата и микробиологичните процеси в нея, като и могат да настъпят физикохимични и биохимични трансформации. Замърсителите се натрупват в повърхностните почвени слоеве, където реактивоспособността е най-силно изразена. Замърсителите, след попадането им в почвата, образуват нови вещества: утаечни форми и продукти от взаимодействието с твърдата фаза; разтворими и неразтворими минерални и органични комплекси, адсорбирани обменни форми и свободни йони в разтвор. Най-честите промени в почвите са свързани с изменения в сорбционните и киселинно-основни изменения, които дестабилизират биологичната усвоимост на макро и микро елементите и предизвикват явления на хранителен дефицит.

В същото време почвата има роля на универсален сорбент и неутрализатор, обусловена от поглъщателната способност на органогенните колоиди и почвените микроорганизми. Тази способност на самоочистване е ограничена при насищане с вредни вещества и при съществени изменения възстановяването и е почти невъзможно.

- Замърсяване от унос на газове и прах

Най-голям принос в замърсяването на градската среда и респективно на почвите има автомобилният транспорт, изхвърлящ ~ 50% от замърсителите, като при определени климатични условия се включва и вторично замърсяване от праха по уличната мрежа. Приноса в замърсяването, влияещо върху почвите от промишлени дейности е най значително от: завод “Старт” - ~6% и МЗ”Маяк” ~4% от емисиите отделяни в атмосферата на града.

Замърсяването на въздуха от автомобилния транспорт е основен фактор, влияещ натрупването на тежки метали в повърхностните почвени слоеве в близост до натоварени транспортни потоци – градски магистрали, булеварди и натоварени улици.

Замърсяването на почвите с олово от дейностите на завод “Старт” са изследвани в периода 1990-1991г. От тогава насам заводът е подобрил значително технологичните си процеси и пречистването на изходящите потоци – въздух и води, вследствие на което са намалени значително и емисиите влияещи на статуса на почвите.

Средното съдържание на олово в почвите за страната ни е 25mg/kg, фоновото съдържание на олово за добрич варира от 15-20 mg/kg, като измерените през 90-91г съдържания на олово в почвите повлияни от завод “Старт” варират от 201 до 940 mg/kg.

В почвата оловото има следното поведение: закрепва се в октаедрите и поради големият си йонен радиус се свързва активно с органичното вещество; разпределението му в почвеният профил се характеризира с акумулиране в хумусно-акумулативния хоризонт; съединенията на оловото - фосфати, карбонати, хидроокиси и други са слабо разтворими. Установено е, че оловото при незамърсени почви е равномерно разпределено между всички гранулометрични фракции, а при замърсени почви участието на оловото нараства в илестата фракция. Важна особеност при замърсяването на почвите с олово е постоянният процес на акумулация, което означава, че процесът на замърсяване е прогресивен. Почвата има слаба самоочистваща способност по отношение на тежките метали, като оловото може да остане в нея над 1000 години. Пречистването се ускорява с отглеждане на растения които го натрупват в корените си. Растенията усвояват най-вече онази част от оловото, която се намира в разтворено състояние в почвения разтвор. Натрупването на олово в различните органи на растенията е следното: най-много олово акумулират корените, след това листата и най-малко семената. По тази причина с конкретни изследвания е доказано, че при замърсени почви с олово отглеждането например на житни (ечемик) не води до замърсяване на растителната продукция - семената, докато отглеждането на кореноплодни - моркови, картофи и други е свързано със силно замърсяване на продукцията.

• 
  Съдържанието на олово в повърхностните почвени слоеве на заводската площадка е било много високо – варирало е от 212 – до ~800 mg/kg.
  
• 
  В източна посока от границата на завода до 480 m – територия на Министерство на отбраната, концентрациите са варирали от 293 до 625 mg/kg при ПДК 80 mg/kg (при рН вариращо от 6,5-8) в зависимост от реакцията на почвата.
  
• 
  В периметър от 1350 m опробването е било направено в района на гарата и натоварени градски улици, където също са регистрирани високи концентрации / над ПДК/ на олово, като замърсяването след ~600 m отразява предимно влиянието на автомобилния траспорт.
  
• 
  В североизточна югоизточна и северна и западна посока – концентрациите са били около ПДК на ~200-300 m от източника.
  
• 
  В малък жилищен район разположени в близост до завод “Старт”, концентрациите на олово варирали от 40% от ПДК до ~5-6 пъти над ПДК. Най високо е било съдържанието на олово в пробите взети от улиците: “Ив.Вазов”; “Шипка”; “Кирил и Методий”; “Кр.Договор” и “П.Атанасов”.
  

В останалите обследвани райони на гр. Добрич, макар и съдържанието на тежки метали да е под нормите, сравнителните анализи показват, че съществува антропогенно замърсяване на почвите с олово и цинк /пробите показват стойности над фоновите за страната/, като това влияние се дължи най-вече на автомобилния транспорт.

Проучванията са установили липса на замърсяване на почвите с мед, като стойностите в промишлените зони са под ПДК, но над фоновите за страната.

- замърсяване от инфилтрирани замърсени води

Почвени проби в близост до заустени производствени води не са правени. Не е провеждан и мониторинг по протежението на градския канал, където са заустените непречистени в достатъчна степен води от промишлеността и други източници с органични замърсители. В дерето от промишлеността е възможно да постъпят органични вещества, утайки, сулфати, фосфати, общ азот, масла, нефтопродукти, специфични токсични вещества, нитрати, тежки метали и др. Инфилтрирането на замърсени води от Суха река води до локални изменения в почвата след постъпване на замърсителите. Районът на влияние на замърсяването е в рамките на съществуващите естествени и създадени растителни зелени пояси.

Локални заблатявания се оформят предимно през влажния сезон в ниските участъци, предимно по руслото на р. Суха река и северните склонове на “Чорчолийките”. Временните и локални заблатявания се дължат на високите подпочвени води в района – до 3 m и глинестият характер на материалите, които изграждат близкият водоупор, слабият наклон обезпечаващ оттока на водите. Терените със заблатявания и временно повърхностно преовлажняване са предимно частни земеделски земи, ползвани за отглеждане на зеленчуци и култури и обхващат площ ~80 dka.

Възможностите за подобряване на почвените и градските условия са свързани с възможни благоустройствени мероприятия насочени към – отводняване на терените чрез дрениране на водите в изграден отводнителен канал и озеленяване на териториите с високи подпочвени води.

- ерозирали терени

Съществуват много слаби процеси на ерозия по склоновете на суходолието на Суха река в южната част на града и по северния склон на “Чорчолийките”, на места с наклони ~15%. Ерозията не видима, като на някои места е изнесена малка част от хоризонт А.

В откритите земеделски равнинни райони почвите са изложени на ветрова ерозия и водна ерозия при поливните земи. Затова е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Изграждането на защитни пояси, ограничаването на пашата на животни в тях, могат да спомогнат за ограничаване на ветровата ерозия.
Анализ на условията и тенденции в процесите

Общи параметри

 Замърсяването на почвите в община Добрич над нормите с олово следва лентовидно /5-20 m/ натоварените транспортни потоци /с над 6000х еквивалентни мотоеденици дневно/; в периметър до 500-600 m от завод “Старт” в източна, североизточна, северна, южна и югоизточна посока;

 Замърсени над нормите с олово са почвите в жилищни райони разположени в ареала на замърсяване на завод “Старт”, като измерените стойности по улиците “Ив.Вазов”, “Шипка, “Кирил и Методий, “Кр. Договор”, “П. Атанасов” и “Катюша”, поддържат нива на замърсяване от 1.8 до 6.3 пъти над ПДК. Отглеждането на кореноплодни /картофи, моркови и др/ и повечето видове зеленчуци, в дворните градини на замърсените райони е опасно за здравето на хората, поради миграцията на оловото в хранителната верига.

 Замърсяването на почвите по протежение на натоварените транспортни потоци е предимно в зелени площи с висока роля на блокиране миграцията на оловото от съществуващата трайна декоративна растителност. Добре озеленените ивици блокират и допълнителната миграция на оловото заедно с фините прахови частици в периоди с вятър.

 Замърсяването на земеделски земи в западна посока /наветрената страна на завод “Старт” варира, като след 300 m е в границите на ПДК. В тези земи е препоръчително отглеждането на зърнени култури, които акумулират нищожни количества от метала в семената си.

 Замърсяването на почвите от инфилтрация на замърсени води е локално, в ограничен периметър около източника, при висока самопречистваща способност на почвата и попадащо предимно в рамките на производствените площадки, в обществени зелени площи и зелени защитни пояси.

 Липсват значителни замърсявания на почвите в общината от депониране на твърди битови отпадъци. Замърсяването на почвите от нерегламентирани локални замърсявания с ТБО е нищожно при висока самопречиствателна способност на почвата.

 В местата с високи подпочвени води, съществува тенденция /естествен процес/ за вкисляване и засоляване на почвите.

 С подобряване на икономическото развитие /респективно интензивно развитие на производствените дейности/ в региона и увеличаване на движещите се в града транспортни средства с повишаване на стандарта на живот ще се завиши постъпването на замърсители в почвите;

 Ще намалее до 30% делът на постъпване на замърсители в почвата от промишлеността и топло производството, в следствие на приравняване на действащото в страната ни законодателство с Европейското, в т.ч. и системите за контрол и санкции на замърсителите;

 Делът на замърсяването от автомобилният транспорт ще нарасне до 60-65%, като влиянието на отделяните вредности ще достигне периметър до 90 m от натоварените градски булеварди и магистрали. Почвите в този диапазон ще се повлияят от отделяните вредности, като се очаква до 30-40 m - високи стойности /над ПДК/ на оловото и цинка в повърхностните 15 сm, локални вкислявания на почвата вследствие на отделените азотни, въглеродни и серни оксиди; промяна във физикохимичните и биологични характеристики на почвите;

 Замърсяването на почвите с олово в периметър до 500-600 m от завод “Старт” в източна, североизточна, северна, южна и югоизточна посока ще продължи да поддържа високи нива 1-12 пъти над ПДК. Това се дължи на слабата самоочистваща способност на почвите, акумулационното поведение на оловото в почвите и способността му да мигрира по хранителната верига.

 Непрекъснатото усъвършенстване на системите и контрола по сметосъбирането ще елиминира изцяло съществуващи локални замърсявания от микросметища и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

5. 
   ОТПАДЪЦИ
   

Анализът на съществуващото състояние е направен на база натрупания практически опит през последните години и резултатите от конкретни изследвания и проучвания.

Съгласно Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – ДВ бр. 86/2003 г., Актуализираната програма за управление на дейностите по отпадъците (последната актуализация е приета с Решение 8-3/29.04.2008г. на Общински съвет град Добрич) разглежда посочените в чл. 2, ал. 1 от ЗУО видове отпадъци, а именно:

• 
  Битови отпадъци (БО);
  
• 
  Строителни отпадъци (СО);
  
• 
  Производствени отпадъци (ПО);
  
• 
  Опасни отпадъци (ОО).
  

1. 
   
   Каталог: files -> info pages
   info pages -> Възнагражденията на Секционните избирателни комисии ще се изплащат на 11 и 14 ноември 2011 г
   info pages -> Кметства в общината Телефонен код Служебен телефон
   info pages -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
   info pages -> Технически спецификации технически изисквания за безоловен бензин а – 95Н
   info pages -> Програма за развитие на читалищната дейност в община град добрич 2015
   info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
   info pages -> Технически спецификации охраната на общинските обекти чрез охранители
   info pages -> Програма за опазване на околната среда 2016 2020 г. Общинска програма за опазване на околната среда 2016 2020 година
   
   
   
   Изтегляне 1.66 Mb.
   
   Сподели с приятели: