Астма и дислексия заплашват недоносените бебета

Ракът вече не е смъртна присъда

"Няма нищо велико в събитието, което предопредели желанието ми да стана лекар. Абсолютно случайно стана", спомня си доц. д-р Жасмина Михайлова, ръководител на Отделението по медицинска онкология при Военномедицинска академия в София. В 10-и клас тя получила роля в училищната пиеса "Всяка есенна вечер" на Иван Пейчев. "Моята героиня беше лекарка, която защитава сина си и правдата, но няма политически уклони. Беше стабилна жена и умението й да контролира нещата ми хареса у нея", допълва тя. "След време се убедих, че стабилността е трудно осъществима, но ученическият драмкръжок помогна да уча медицина", казва един от водещите специалисти по ракови заболявания у нас. Другото очакване, което я води към Хипократовата клетва - че лекарската професия не се влияе от конюнктурата, дори и политическата, също не се оправдава напълно.

Жасмина Михайлова влиза да учи обща медицина в Медицинска академия в София. Първоначално се увлича по хирургията, но след като попада в клиника, вижда, че и хирурзите не са всесилни и остават нерешени от медицината проблеми. После се насочва към вътрешни болести, но един ден случайността я изпраща в Клиниката по химиотерапия

Както при всеки млад медик нейният избор е затруднен от слабостите по профилирането на студентите и практическата им подготовка. "Например лекарствена онкология и досега не се изучава в българските университети, което е непростимо. Лечението на онкологично болните включва хирургичен подход, лъчев подход и лекарствен подход. Ако в обучението по медицина за лъчетерапията се отделя някакъв колоквиум и при хирургията има обща хирургия, където се набляга на хирургичното лечение на солидните тумори, то за лекарственото лечение се споменава единствено в курса по обща фармакология. Опитахме се преди години да направим факултативен курс по медицинска онкология за студенти и интересът беше много голям, но предметът не бе внедрен системно в програмата", обяснява доц. Михайлова.

С напредването в учението тя попада в Клиниката по хематология в кв. "Дървеница" в София, където се лекуват т.нар. ракови заболявания на кръвта - лимфомите, левкемиите. "Там за пръв път видях едни други лекари, по-различни от лекарите и асистентите в МА. При онкологично болния заболяването не започва и не завършва с един прием в болница, а дава основания за създаване на връзка между лекаря и пациента, която продължава с години. Колкото повече години, толкова по-добре. И това се отразява на атмосферата - когато се влезе в онкологично отделение, атмосферата е различна от местата, където идват хора с пневмония - там оздравяват и повече не ги виждаме", разказва доц. Михайлова. При тези пациенти заболяването е хронично и виси върху човек отгоре като ореол заплахата, че може да не се излекува, заболяването му да прогресира и той да загине.

Непосредствено след дипломирането си през 1991 г. печели конкурс за лекар в Столичния онкологичен диспансер. Михайлова първоначално се занимава с болните, неподлежащи на активно лечение, т.е. с палиативно онкологично болните, а впоследствие със солидни злокачествени тумори, подлежащи на амбулаторно лекарствено противотуморно лечение. Когато научил за назначението й, неин колега възкликнал: "Като за начало е добре!". "И родителите ми не бяха щастливи да разберат, че се занимавам с онкология, и то с палиативни болни. Иди в гинекологията - там се ражда живот, посъветва ме покойният ми баща", отбелязва доц. Михайлова.

В онкологията за двайсетина години нещата драстично са се променили, никой не е предполагал колко бързо ще напредне този дял от медицината. Преживяемостта на някои болни вече се е доближила до тази на страдащите от диабет и сърдечна недостатъчност благодарение на съвременните лекарства.

Едновременно с грижите за хиляди тежко болни първо в онкодиспансера, а впоследствие във ВМА, д-р Михайлова осъществява и забележителна научна кариера. Преминава обучения в Оксфорд и Лестър, Англия, в Италия и в Израел. Получава стипендия и специализира в Университетската болница "Монтелуче" в Италия и се дипломира в Университета на Перуджа. Следва още една специализация в медицински център "Рамбам" в Израел и множество участия в научни конгреси и симпозиуми в Германия, Испания, Австрия, Турция, Швеция, Швейцария, Италия, Австралия и други. Тя става първият български учен със сертификат на Европейската асоциация по медицинска онкология /ESMO/, а по-късно и член на Управителния съвет на европейската организация по медицинска онкология. "Доц. Михайлова е напълно отдадена на работата си и използва своите познания и опит за развитието на медицината в България - благодарение на нея в страната са въведени много нови методи за лечение

Някои от тези методи са единствени у нас - като например лечението с трабектедин на болни с мекотъканни саркоми", посочва в свое становище доц. д-р Юлиян Райнов. Международно признание в научните среди получават и нейните разработки върху колоректалния и белодробен карцином и съвременното таргетно противотуморно лечение при рака на млечната жлеза, невро-ендокринните тумори, карциноми на стомаха и др.

"Ракът - това са много различни болести. Онкологичната диагноза вече не е равносилна на смъртна присъда, както беше преди", обяснява лекарката. По думите й, това е болест на стареенето - клетките с възрастта губят някои свои функции и тръгват по един различен път. Някой беше казал, че всекиумира от своя рак. Има болести на нашето време като причинения от тютюнопушене рак на белия дроб или увеличаването и усложняването на злокачествените заболявания след аварията в Чернобил.

Болестта обаче има свойството да се изменя по непредсказуем начин. Например преди 50 г. бе установено със сигурност, че пушенето причинява рак на белите дробове. В развитите страни се провежда масова кампания срещу цигарите. И какъв е резултатът? Намалява се разпространението на подвида белодробен карцином, който е свързан с пушенето - плоскоклетъчния. донякъде дребно клетъчния. Появява се обаче карцином на белия дроб - аденокарцином, при хора, които не са докосвали цигара. "Изглежда природата спазва някакви свои правила и ние, борейки се с вредните навици, само ги разместваме", казва доц. Жасмина Михайлова.

Изключително малък е броят на случаите, при които болестта се предава по генетичен път, подчертава тя. Масовият рак е спорадичен и не е генетично свързан. Често се търсят различни причини за възникването му - пушене, хранене, затлъстяване, стрес, промискуитет. "Ракът обаче е комбинация от фактори. Злокачествените заболявания са част от кръговрата на живота и този извод не бива да ни обезсърчава. По-разумният подход е да почнем да ги разбираме и да живеем с тях", заключава доц. Михайлова.

За нея най-тежките разговори са с болни и близки на болни, при които повече не може да се направи нищо. Заболяването прогресира, болният се влошава и не е възможно провеждането на активно лечение, защото то спира да носи полза. Често има разбиране, но също така често хората се ядосват, отказват да приемат, заплашват. Това са най-тежките моменти. Липсата на разбиране на лекарското безсилие, което настъпва в онкологичната практика, когато едно заболяване онкологично спира да може да бъде контролирано.

По думите й не е лесно да се следва благородната мисия на доктора, когато той е притиснат от икономически и административни тежести. "Навремето отношението е било между доктора и самия болен. Днес в това отношение освен лекаря, са намесени също болницата, министерството, колегите, средният персонал, общественото мнение - и там някъде в дъното се оказва болният. Решение пак се намира, но преминава през различни документи и заповеди, и част от общ процес, който се променя непрекъснато. Трябва да се съобразяваш с хиляди неща, което са извън медицината", подчертава тя. Нейните пациенти и специализанти обаче са на противоположното мнение: "Доц. Михайлова е невероятен лекар и всеотдаен човек, на когото винаги можеш да разчиташ".