Досега нашите съотечественици не са познавали коя е била причината на непросвещението и защо е требувало най-напред да се устроят училища и потом църкви и монастири. По–напред да се напечатат на нашия болгарски
Из Предговор към „Болгарская граматика“ от Неофит Рилски, 1835 език потребните за учението книги, а после Вехтий и Новий завет... Дека се е видело училище без училищните в него книги, може ли да се нарече училище онова, в което не се предава поне граматическо учение, ако не други по- високи науки.“ Прочетете документа. ● Кой е негов автор? ● Кога е написан? ● Защо авторът смята, че просветните книги са по-важни от църковните ? 3. Българските учители Без учителите българското възрожденско училище не би било такова, каквото ние днес го познаваме. Много български младежи, а по-късно и девойки завършват високи науки в чужди университети и се завръщат в българските земи, за да учителстват. Те откриват училища и обучават стотици деца, на които вдъхват любов към родното, към науката и към свободата. Найден Геров открива училище в
Копривщица, даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев)
– в Калофер, Иван Момчилов основава известната
„Даскалоливница“ в Елена (така го нарича Петко Р.
Славейков – както свещоливница, призвано да лее даскали) и много други. Пръв учител в габровското училище е известният просветител и книжовник Неофит Рилски.
Българското училище е мястото, където се създава и израства
българската интелигенция.
Рагледайте таблицата. Какви изводи можете да направите за българската просвета през Възраждането? Какво е влиянието на гръцките училища върху българското общество през XVIII век? Проследете развитието на просветното дело в българските земи.