Новото лечителско изкуство ценка Стойчева съдържание въведение

ЕНЕРГИЙНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ

Ако изложеното за енергийните паразити и импланти ви звучи невероятно, то следващите редове може съвсем да ви объркат. Предстои да ви опиша метод за лечение, който добавих към другите си умения съвсем наскоро и почти нямам практически опит. Въпреки това в последния момент реших да го включа в книгата, тъй като по отношение на неговото реално приложение и полза не изпитвам никакво съмнение.

Навярно се досещате, че първият пациент, подложен на такава трансплантация, отново се оказах самата аз. За пореден път отново започна да ме боли челюстта в зоната на изваден преди години горен кътник. В рамките на дни болката се разпростря и нагоре към синусите, появи се оток. Първоначално се позачудих дали да не прибягна до антибиотик, но ден по-късно реших, че сега именно е моментът да експериментирам с нещо ново и все още непроучено от мен. Спомних си, че мой близък приятел - същият, комуто Посредниците показаха сцената с бичуването ми, описана в последната част на книгата, бе приложил спрямо себе си доста необичаен метод за лечение на възпаления си венец. При неговия случай той работил по възпаления участък съвместено с лечители от тънките нива. На втория сеанс те му предложили да подмени възпалената и явно непоправимо увредена част от челюстта. За негово учудване просто му подали нова, която той поставил на мястото на старата, където тя си паснала до микрон. Реално или въображаемо, това лечение за дни дало положителен резултат.

Споделих за болката си и го помолих да ми помогне. Молбата ми бе идеален повод да проверим възможно ли е наистина такова лечение. В моя случай безтелесните лечители заявиха, че няма време за проби и направо трябва да се прибегне до трансплантация. И така, те подадоха на приятеля ми „резервната част”, която той внимателно постави на мястото на отстранената болна кост. Ден по-късно отокът ми спадна, болката изчезна. Операцията бе протекла успешно.

Ако изпитвах някакви съмнения след това изцеление, те бяха по отношение на моята способност да го прилагам спрямо други хора. И като че ли за да ми покажат, че е във възможностите ми, седмица по-късно моите Наставници ми предоставиха удобен случай. Моя приятелка ми се оплака, че страда от болезнено възпаление на яйчника. Лечението, което й предписали преди време, се оказало с краткотраен ефект, така че тя не виждаше смисъл отново да ходи на преглед. Помоли ме да я прегледам. Без изобщо да предполагам какво ще последва, аз се съсредоточих, визуализирах коремната й кухина и когато видях областта с възпаления яйчник, тя представляваше просто голямо черно пулсиращо петно. В същия миг някой телепатично ми предаде: „Трябва да се подмени. Този яйчник вече не може да бъде излекуван.” Видях нечий светъл силует, в енергийните ми ръце се появи нещо, което аз внимателно поставих на мястото на болния, вече отстранен орган.

Ако приемате написаното буквално, следва изобщо да не повярвате на нито една дума от него. Така или иначе тази трансплантация наистина се осъществи. Но подменен бе не физическият орган, а енергийният му прототип в етерното тяло на приятелката ми. Там бе и истинското отклонение от нормата. Лишен от нужната му енергия, бе естествено да излезе от строя и физическият яйчник.

Други подобни операции до този момент не съм извършвала. Затова пък ми се е случвало да правя корекции на разместени прешлени. Причините за тези увреждания в етерния гръбначен стълб на пациентите бяха различни. Някои травми бяха от настоящия им живот, други – от минали животи. Някои бяха получени от наранявания в битка, други - от счупване на прешлените при обесване, трети - при транспортна злополука. Процедурата при подобни увреждания е сравнително проста, а картината, която „виждам”, дори бих нарекла красива. Защото намесата ми представлява проникване на двете ми енергийни ръце в етерното тяло на пострадалия. Аз ги „виждам” бели, полупрозрачни, светещи – гледката наистина е много красива. Внимателно с двете си ръце хващам изместения прешлен и го намествам на мястото му. В един от случаите се наложи да поставим бяла енергийна шина, която да поддържа участъка на гръбначния стълб до пълното му възстановяване.
* * *

Все още продължавам да размишлявам за възможностите на енергийната трансплантация и хирургия като лечебен метод на Новата епоха. В хода на тези дълги размисли си спомних за сцената по залавянето на Спасителя в Гетсиманската градина, описана в Евангелието на Лука. Малко след предателската целувка на Юда един от Апостолите – според евангелист Йоан – Апостол Петър, опитвайки се да защити Учителя си, отсича с нож ухото на слугата на първосвещеника. Тогава с думите „прибери ножа, защото който нож вади, от нож умира” Христос изцелява ранения, поставяйки ухото на мястото му.

В много езотерични източници се твърди, че Учителите на човечеството, мнозина от които не притежават физическо тяло, тъй като обитават високите нива на Етерния план, могат при нужда да си построят такова. За тази цел те използват етерната материя, която моделират със силата на волята и мисълта си. Такова ефирно тяло е използвал и Иисус Христос при появите пред учениците си - до момента на Възнесението си.

Посочените примери идат да подскажат, че Лечителите от тънките нива, с чиято помощ се извършва енергийна трансплантация, умеят да създават нужния за трансплантацията орган. Най-вероятно във възможностите им е да извършат и самата манипулация по подмяната на нелечимия орган със здрав. Но явно идеята е тя да достигне крайната си форма на проявление на физическо ниво – т.е. да започне да се реализира „с човешки ръце и нозе” от нас - хората от плът и кръв.

Доколко този метод ще започне да се прилага и от кой тип лечители – това не се ангажирам да прогнозирам. По моя информация той се е прилагал още по времето на Атлантида, а сега много от преродените тогавашни лечители първо ще си го припомнят, а след това и ще продължат да го развиват и усъвършенстват. Допускам, че от тогава и до днес подобни трансплантации неспирно са се осъществявали, но от лечители, работещи в Тънкия свят. На тях според мен се дължат много от „чудодейните” изцеления и връщане на болни от оня свят, за които науката все още няма задоволително обяснение.

Тъй като до този момент не разполагам с данни лечители във физически тела масово да работят с този метод, налага се следното заключение. По мое мнение на Земята вече са създадени необходимите условия и налице са обучени и подготвени лечители, които да започнат да го прилагат. Свободна съм от илюзията, че аз съм единствената, на която той вече е познат. На мен обаче, както и на другите лечители, предстои тепърва да го изучаваме и усъвършенстваме. Налице е необходимостта да продължаваме да се усъвършенстваме, разширявайки съзнанието си, така че безпогрешно да можем да преценяваме дали кармата на пациента ни позволява такъв тип лечение. Доколко съм права в твърденията и размишленията си по тази тема – това времето ще покаже. Надявам се да не чакаме дълго.

Спрямо други хора или върху себе си обикновено прилагам енергийно лечение най-много в два сеанса с прекъсване помежду им от три до седем дни. Това време е необходимо на физическото тяло, за да се приспособи към качествено новия поток енергия, да може да я усвои и използва пълноценно. Резултатите от намесата ми винаги са били положителни. Ако въпреки това човекът продължава да има оплаквания, а и аз констатирам чрез измерванията си, че съм го изпратила с високи енергийни параметри, а го приемам отново на старото му положение, без угризения отказвам да работя повече с него. Просто не намирам смисъл да прахосвам енергия, която не е моя, за човек, който безотговорно я разпилява, без да се потруди сам за собственото си изцеление. Да продължа да работя с него, означава да подхранвам леността му, да го превърна в зависим от мен консуматор, който, поощрен по този начин, ще продължи да вреди на себе си и на околните. Не смятам такива случаи за провал в работата ми, защото ние можем да положим усилия да помогнем на някого, но не сме в състояние да го принудим да поеме отговорност за здравето си, нито пък сме длъжни да свършим и неговата част от работата му.

Често са ме питали дали енергийното лечение не ме изтощава. Никога досега не съм се чувствала зле след такъв сеанс. Лечителят би се чувствал изтощен и дори може да се разболее, ако влага амбиции и личностно отношение в работата си. При такава негова нагласа енергията, която излъчва, е неговата лична, а не Вселенската. Естествено е при такова положение да се почувства изчерпан, което следва да му подскаже, че допуска грешки в работата си. В тази връзка може би ще ви бъде от полза споделеното в следващите страници.

ЛЕЧЕНИЕ ПОСРЕДСТВОМ МЕТОДИТЕ НА ПСИХОЛОГИЯТА
Популярен и широко практикуван метод за достигане до вътрешния свят на човек с психо-емоционални проблеми е психоанализата. За жалост у нас този метод все още не е широко разпространен и финансово достъпен за всеки. За да се обърне към психоаналитик, човек трябва да е определил за себе си, че има такъв проблем и че е наложително да приеме специализираната му помощ. Консултациите с психолог или психоаналитик изискват доста време, понякога дори няколко години, като по време на срещите си с пациента специалистът, на базата на знанията си, се опитва да стигне до източника на проблема. Известно ми е, че освен да се осланят на образованието си, много от лекарите, психолозите и психиатрите са с високоразвита интуиция, която им помага изключително много в работата им.

Естествено, аз не мога да предложа на пациентите си такава специализирана помощ, но методът е включен във въпросника ми по няколко причини. На първо място, нуждата от намесата на психолог недвусмислено ми подсказва, че в конкретния случай лечението с медикаменти или други подобни способи не би довело до трайни лечебни резултати. Често хора с психо-емоционални проблеми се ограничават да търсят помощ само при лекуващия си лекар, който в стремежа си да им помогне им предписва успокоителни или подобни в действието си медикаменти. Повечето от общопрактикуващите лекари за съжаление са с толкова претоварени графици, че практически не разполагат с време да изслушат пациенти с такива проблеми. А всички ние знам колко много се нуждаем да бъдем внимателно изслушани, когато изпаднем в емоционален срив, обзети сме от нервно напрежение или безпокойство, чувстваме се потиснати или превъзбудени и т.н.

Методът ми за диагностика, който подробно описах в първата част на книгата, ми позволява да събера необходимата ми информация, на базата на която да заключа в състояние ли съм самостоятелно да помогна, или е необходимо да насоча човека към психотерапевт. Както вече споменах, развитието на фините ни тела, както и променените планетарни условия спомагат на повърхността – т.е. в обсега на будното ни съзнание – да изплуват проблеми и отклонения, с които именно науката психология е в състояние да се справи. Фактът, че в училищата ни вече работят специалисти, които да помагат на децата ни да се справят с емоционалните си проблеми, подсказва, че обществото ни приема за необходима и адекватна тяхната помощ.

За съжаление обаче, както и останалите материалистични науки, и психологията не приема за съществуващи фините ни тела и учението за прераждането. В резултат специалистите в тази област изключват като метод в работата си регресивната терапия, а именно тя позволява да се открият и неутрализират причини, възникнали в някой от предишните животи на пациентите им. Вярно е, че вече има психотерапевти, които смело и открито заявяват, че прилагат тази терапия, но до този момент те са все още изключения. Необходимо е все повече хора да се ограмотят в тези области на езотеричните науки, за да могат да намерят изцеление за своите или на близките си проблеми в случите, когато традиционната психология не може да стори това.

Психоаналитиците бавно и методично, в продължение на много сеанси помагат на пациентите си да навлязат в дебрите на подсъзнанието си, за да извадят на светло изтласканите там фантоми. При духовното лечение обаче нещата стоят по различен начин. А как точно, ще се опитам да ви разкажа в следващите страници.
ЛЕЧЕНИЕ ПОСРЕДСТВОМ ЕНЕРГИЯТА НА ДУШАТА
За да разберете в пълнота в какво се състои този лечебен метод, нека отново си припомним първия и основен закон в езотеричното лечение:

Всяка болест е резултат от потискане живота (енергията – б. м.) на душата и това е валидно за всички форми и царства. Изкуството на лечителя се състои в способността му да освободи душата, така че нейният живот лесно да протича през цялата съвкупност от органи, които образуват всяка отделна форма.

Смисълът на този закон е изразен толкова ясно и лаконично, че наистина се затруднявам да го разтълкувам, без да изпадна в излишно многословие.

В случай че фините ни тела, както и принадлежащите им чакри и енергийни канали не са увредени или запушени, то енергията на душата достига безпрепятствено до физическото тяло и съставящите го системи, органи и клетки. При наличието на препятствия за тази енергия възникват дисхармонични състояния на психиката или на физическата ни обвивка, които ние наричаме болест. Какъвто и метод на лечение да бъде прилаган, резултатът от него, който стои в основата на изцелението, е именно разчистване на пътя, по който енергията на душата да достигне до въплътената си личност.

Вече споменах, че при хора от първа и втора категория съзнание, които причислявам към групата на пасивните пациенти, положителни резултати се постигат с методите на традиционната и нетрадиционната медицина. Изключение е човек от тези категории да страда от заболяване, изискващо намесата на психолог, като обяснението за това е просто. Всички подобни нарушения стоят складирани в тънките му тела в латентна форма – нещо като инкубационен период, тъй като индивидът не е състояние да интегрира наранените си части в съзнанието си. Нищо, което се случва с нас, в това число и болестите, не е безцелно или безсмислено. Никой не е заинтересуван някой да страда, след като това няма да бъде осмислено, осъзнато и следователно да доведе до неговото извисяване. Звучи объркващо, но дори и за страданията си е нужно да сме пораснали духовно, за да сме в състояние да се поучим от тях.

Намесата на психолог или духовен лечител става необходима при хора от трета и четвърта категория съзнание. И единият, както и другият са в състояние да съблюдават Закона, тъй като прилаганите и от двамата методи имат за последствие именно освобождаване живота на душата. А такъв резултат се постига, когато лекуващите успеят да отстранят препятствията по пътя на нейната енергия. Подпомогнат по такъв начин, пациентът вече е състояние да се справи със заболяването или емоционалните си проблеми, имайки за съюзник и помощник онази мъдра, любяща и могъща част, която ние наричаме душа. Именно нейната енергия подпомага физическото ни тяло да възстанови равновесието си. Именно тя способства постепенно да достигнем до прозрения, които понякога коренно променят мисленето, емоциите, реакциите ни. Да освободим силата на душата, е като да освободим енергията на атома, само че в положителните й аспекти. Радостно е, че все повече хора са готови за своето изцеление, което ще рече – и за изцелението на планетата.
* * *

Както вече разбрахте, обикновено с помощта на Теста на Матийсън определям дали в основата на проблема стои чувство за вина, обвинения или самообвинения, страх и т.н. Не знам как е при вас, но аз съм от хората, които непрекъснато търсят отговор на някакъв въпрос. Веднага щом намеря отговор на един, той вече е породил пет нови. И така, та до ден днешен, като понякога въпросите ми нарастват с геометрична прогресия.

Веднага след като се съвзех от прилагането на Теста на Матийсън спрямо себе си, у мен възникна следният въпрос. До този момент разчиствах стари травми от този си живот. Все пак в това ми съзнание някъде там спомените се пазеха под някаква форма и писането се оказа добър начин да достигна до тях. Но какъв трябва да е подходът, когато травмиращата ситуация е така заровена в подсъзнанието ми, че нямам никакъв достъп до нея, или е от предишен живот? Регресивната терапия – ще отговорите вие. Да, този метод е полезен и дава чудесни резултати, в случай че е приложен в подходящия момент и проведен по подходящ начин. Но колцина имат възможност да се подложат на регресия? Коя от травмите ще бъде неутрализирана посредством този метод? Сами се убеждавате в броя на въпросите, възникващи от такова просто наглед нещо, като разчистването на подсъзнанието от наслоявания от един живот.

Една известна мъдрост гласи, че ние задаваме само (или предимно) въпроси, чиито отговори носим в себе си. Понякога обаче е необходимо доста време, от гледна точка на продължителността на нашия човешки живот, за да изплува така желаният и търсен от нас отговор.

Междинното състояние на съзнанието може да бъде постигнато, след като физическото тяло бъде максимално отпуснато, без обаче да заспим. Характеризира се с алфа честота на мозъчните вълни, забавен пулс, ритмично и успокоено дишане. Ако по време на един такъв сеанс пациентът бъде подложен на специализирани изследвания и измервания, би се установила промяна във функциите на ендокринната, нервната и кръвоносната система, дори и на метаболизма. Ефектът от тези промени е положителен за цялостната работа на организма ни и не носи никакъв риск или опасност за нас.

Много хора, на които съм предлагала да проведем няколко такива сеанса, са изразявали свои опасения, които в обобщен вид споделям с вас. Основното, което ги плаши и възпира, е, че те отъждествяват регресията с хипнозата. Категорично възразявам срещу такова разбиране, тъй като двата метода коренно се различават. Докато при хипноза пациентът почти изцяло предава контрола в ръцете и съзнанието на хипнотизатора, то при регресивната терапия тази функция се поема от висшия му Аз, на който се подчинява и подсъзнанието му, предоставяйки исканата и съхранявана от него информация. Именно този висш контрол гарантира пълната безопасност на пациента, защото, в случай че застрашават по какъвто и да било начин психическото или физическото му здраве, волята и желанията на водещия сеанса не играят почти никаква роля. Висшият Аз избира кой от проблемите да изнесе на светло и кой да остави за по-късно. Ако водещият се опита да достигне до информация, за чието интегриране пациентът не е готов, то достъпът до нея бива категорично отказан. Случвало ми се е нещо подобно и тогава човекът ми съобщава, че вижда бял екран или се намира увиснал в бяла мъгла, а понякога директно ми заявява, че сега не е време да се докосваме до болезнената зона.

Точно обратното се случва тогава, когато лечителят постигне пълен синхрон със собствената си душа, както и с тази – на пациента. Тогава връщането към точния спомен е с такава бързина и прецизност, че и до ден днешен не спира да ме удивлява. Все едно, че преглеждате видеофилм с помощта на прецизна апаратура, която ви позволява да попаднете не просто на търсения епизод, но и на точния кадър от него!

Срещала съм се с хора, които са наясно какво е хипноза, но които смятат, че по време на регресивен сеанс ще заспят и няма да си спомнят след това какво се е случило с тях. Ако и вие имате такива опасения, съветвам ви да се освободите от тях. По време на регресия сетивата на пациента са до голяма степен притъпени, но напълно изключено е единствено физическото зрение по простата причина, че очите му са затворени. Слухът обаче регистрира всеки един шум в помещението или извън него, като това не пречи на човека да концентрира вниманието си към вътрешните си усещания и преживявания, които под формата на звук, картина или емоции изнасят на повърхността на съзнанието заровените травмиращи спомени от миналото. Нито за миг по време на сеанса пациентът не губи ориентация къде се намира в момента и какво прави. Много често, разказвайки ми какво вижда или преживява в момента, човекът се обръща към мен по име. Случвало се е дори малко изнервен да започне да ми обяснява, че цветето в ръката му се казва еди-как си и дори се ядосва, че името му нищо не ми говори.

За да въведа човек в това състояние на съзнанието, аз прилагам 30-минутна отпускаща програма, която му помага постепенно да отпусне всички части на тялото си, след което да оттегли вниманието си от него, за да го насочи навътре. Последният етап на отпускането представлява обливане с ярка светлина, което започва от върха на главата и завършва до пръстите на краката. Много показателен при тази процедура е изборът на цвета на светлината, който аз предоставям на него. Обикновено това е цветът на засегнатата чакра.

Случвало се е по време на отпускането пациентът да заспи, че дори и да хърка. Когато това ми се случи за пръв път, доста ме обърка. По-късно, натрупвайки опит, установих, че когато отпускащата програма е към края си, е достатъчно леко да повиша тон, за да извадя човека от съня в междинното състояние, необходимо за предстоящата ни работа.

Не винаги, но доста често на сеанса присъстват и невидими Помощници от тънките нива. Вероятно тяхното присъствие се дължи на молитвата покана, която задължително произнасям мислено в началото на всеки сеанс.

Не зная дали е свързано с молитвата ми, но много пъти се е случвало в сеанса да се включи Учител или Наставник, когото пациентът вижда в конкретна форма (тяло) или като светло сияние. По мои наблюдения Светло същество се намесва, за да предаде на човека послание, което е важно за него и би му било от полза. Понякога се осмелявам да се възползвам от тези „включвания” и задавам въпрос, който касае лечителската ми дейност. Отговорите, които съм получавала, са ми помагали много, за което винаги съм била благодарна.

Обикновено в края на въвеждащата програма уточнявам, че пациентът ще гледа на миналите събития от позицията на страничен и безпристрастен наблюдател. Понякога му предлагам да визуализира голям киноекран, кресло или стол по свой избор и вкус. Изчаквам го да се настани удобно и го уведомявам, че след като преброя до три, ще започне „прожекцията”. Доста често обаче още в самото начало на „филма” човекът се слива с главния герой – т.е. с личността, която е бил в миналия си живот. През цялото време аз следя внимателно състоянието му и ако сметна, че положението става напечено, му предлагам да го изтегля, за да наблюдава събитията отстрани, а не пряко да участва в тях.

Понякога вместо киноекран предлагам на пациента да визуализира врата, която води към миналото му. От голямо значение за мен са не само материалът, от който е направена вратата, и цветът й, а и дали е: заключена и ключът липсва; заключена, но ключът е в ключалката; затворена; открехната; отворена широко. Ако се случи да не можем да отключим и отворим вратата, това недвусмислено ми подсказва, че на този етап регресията е противопоказна за пациента. Това е обяснимо, защото в повечето случаи заключените спомени са толкова болезнени, че човекът се нуждае от няколко плахи надничания, преди да се осмели да ги разгледа отблизо и подробно.

Спомням си за една моя приятелка, която се върна в живот, в който я осъдиха на изгаряне на клада. От самото начало на сеанса тя „влезе в образа”. Когато я поведоха към кладата, аз й предложих да я изтегля като страничен наблюдател, но тя заяви: „Исус е с мен и ще ми помага” - и отказа. Минути по-късно, когато огънят под босите й крака запламтя, тя разбра, че изпитанието е пряко силите й и ме помоли да я изведа от образа.

Когато се върнете към живот, краят на който е бил до такава степен мъчителен или стресиращ ви, че се е запечатал в подсъзнанието под формата на фантом, желателно е лечителят да ви преведе през смъртта. Процесът е напълно безопасен за психиката ви и дори полезен, защото способства да се освободите завинаги от страха от смъртта. Аз просто предупреждавам пациента си, че започвам да броя и когато кажа „три”, той ще се придвижи напред във времето, към момента, когато вече е напуснал физическото си тяло от този живот.

Приятелката ми, която изгоря на кладата, наблюдаваше отстрани екзекуцията до самия й край и ми описа оттеглянето на енергията от горящото тяло. Основавайки се на нейния разказ, както и на споделеното от много други пациенти, стигнах до заключението, че колкото и мъчителна и болезнена да е била смъртта им, те са избирали дали да преживеят тази болка, или да напуснат тялото, когато тя стане непоносима.

Смятам, че ще ви бъде интересно да узнаете повече за сеансите с тази жена, както и за причините, които наложиха да ги проведем. Преди първия сеанс тя ми разказа, че от години има интимна връзка със семеен мъж. Човекът, чието име тя запази в тайна, заемал висок служебен пост, което му позволявало да прави от време на време забежки и с други жени. Тези заплетени взаимоотношения започнали да я измъчват дотолкова, че тя решила да прекрати връзката, но колкото и да се опитвала, след време отново я подновявала. Въпреки униженията, скандалите и болката от тези постоянни конфликти. Накрая решила, че отговорът се крие в някой от миналите й животи и това я доведе при мен.

В началото на първия сеанс тя попадна на страховита и кървава битка, като според нея ставаше въпрос за събитие от времето на римската империя. Минути по-късно обаче, без моята намеса, тя превключи на друг живот – този, който завърши с изгарянето й на кладата. Мъжът от настоящия й живот присъстваше там – беше един от съдиите и екзекуторите й.

На втория сеанс тя с лекота попадна отново във вихъра на онази битка от древността. Малко по-късно ми описа живот на богат римски аристократ. Беше мъж с високо обществено положение – член на сената, пълководец. Притежаваше много роби и робини, с които се отнасяше изключително брутално и жестоко. Случи се така обаче, че той се влюби в една от робините си и я направи своя фаворитка. Тъй като времето напредваше, аз я придвижих към последния ден от този живот, защото от тази позиция тя можеше в резюме да ми даде информация за всяко интересуващо ме събитие от него.

Когато преброих до три, тя описа шумна оргия, организирана може би месеци след началото на любовната му авантюра с робинята. Когато попитах какво става в момента, моята приятелка с напълно безстрастен тон ми съобщи: „Ха! Тази мръсница ме отрови!” На въпроса ми какво е научила от този живот тя лаконично отговори: „Каквото повикало, такова се обадило.” Благодарение на този сеанс тя разбра любовните си взаимоотношения и месеци по-късно завинаги приключи с връзката, началото на която е било положено векове назад.
* * *

Навярно разбирате голямата отговорност на прилагащия регресивната терапия (накратко регресия). Аз се осмелих да я прибавя към другите лечебни методи, които използвам едва след като сама се подложих на тази процедура. По онова време все още не възнамерявах да се занимавам с лечителска дейност и помолих моя приятелка да ме върне назад във времето просто от любопитство. Първия път почти не се получи, тъй като съзнанието ми отказваше да предаде контрола на друг човек, та дори и да го смятам за добронамерен приятел. На втория сеанс обаче успяхме – за мое безкрайно удивление. Не ми се иска да ви отегчавам с подробности, а и преживяното касае лично мен и не би ви било от полза.

Месец или два по-късно помолих приятелката си да въведе в регресия сина ми, който тогава имаше известни проблеми. Присъствах на сеанса и ми направиха впечатление някои подробности в подхода й, които сметнах за неправилни. Основното, което и до днес не приемам, е, че тя се опитваше да манипулира ситуацията, в която се намираше той. С други думи, не го оставяше да й разказва какво вижда, чувства или преживява по някакъв друг начин, като се ограничи само да го води или извежда от даден период или място. Напротив – в дадени моменти тя настояваше той да предприеме конкретно действие, смятано от нея за правилно. Но това подсказано действие не присъстваше в сценария, то беше изкуствено създадено от друг човек, нямащ същия поглед върху събитията и преживяванията му. Тогава си казах, че ако някога се заема с такава дейност, никога не бих постъпвала по този начин. Този значителен за мен епизод от живота ми нагледно ми илюстрира твърдението, че от някои хора ние се учим как да постъпваме, а от други – как да не постъпваме в подобни ситуации.

Доколкото ми е известно, доста лечители, прилагащи регресията като способ за лечение, постъпват като приятелката ми. Такава намеса много напомня метода на внушението, горещо препоръчван от някои лечителски школи, от рода на „аз съм добре”, „аз съм здрав и щастлив”, „тялото ми е здраво и нищо не ме боли” и т.н. Убедена съм, че използването на готвите мисловни модели не ни помага да изцелим стара травма, по-скоро така я изтикваме още по-дълбоко в подсъзнанието. Причина да се получи такъв обратен на очакванията ни резултат е, че ние се нуждаем от лично преживяване, защото само по този начин опознаваме себе си, развиваме нови качества и трансформираме стари и ненужни ни вече и в крайна сметка натрупваме опит. Да се опитваме да освободим фантом в подсъзнанието си с помощта на самовнушение, каквото представлява повтарянето на готова, предложена ни от друг фраза, е все едно да се задоволим с разказа и описанието на приятел за книга, филм или песен вместо сами да прочетем, видим или чуем това, за което ни разказват. Подобно отношение към проблема само временно го тушира, изпращайки го още по-дълбоко в подсъзнанието, откъдето незнайно кога и как той така или иначе пак ще се появи – под нова форма и с нови симптоми. Както се казва, „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия”.

Тъй като за мен регресията е лечебен метод, тук му е мястото да споделя какво тя не е. Като се вземе под внимание фактът, че всяко връщане към минали събития от настоящия или от предишен живот активира енергийния им заряд, следва да заключим, че безразборното докосване до болезнените огнища може да ни навреди, вместо да ни помогне. Дълг на лечителя, който работи с такъв метод, е безпогрешно да прецени нуждите на пациента си и да ги разграничи от желанията му. Много хора поради недостатъчна информираност смятат, че регресията е любопитно и едва ли не екзотично пътуване в миналото. Повечето от тях се надяват, че връщайки се назад, ще узнаят по един забавен начин какви са били в миналото, като обикновено виждат себе си в романтична или героична роля. Очакванията им са посредством това виртуално пътуване във времето да разрешат като с магическа пръчка настоящите си проблеми или са още по-елементарни – да получат лесен отговор на терзаещ ги въпрос, касаещ ежедневието им.

За жалост лечители и псевдолечители, които гледат на работата си като на добър начин за печелене на пари, безотговорно се съгласяват да им „помогнат”. Ако вие имате вътрешно усещане, че един регресивен сеанс ви е нужен и би ви помогнал, то се надявам с няколко скромни съвета да ви помогна да определите дали човека, към когото сте се обърнали, е съвестен и квалифициран в тази дейност. Какви са критериите, по които да изградите оценката си? Не позволявайте на водещия сеанса да го манипулира по какъвто и да е начин. Неговата роля се състои в това, да ви въведе в променено състояние на съзнанието, да ви придвижва назад или напред във времето, да ви насочва с въпросите си по такъв начин, че да ви помогне сами да достигнете до търсения от вас отговор, а накрая – да ви изведе, като ви ориентира за датата, годината и дори часа в настоящия момент.

Вие сте този, който определя дали да продължи сеанса до края или да го прекрати по свое желание. Тази уговорка следва да бъде предложена от лечителя в самото начало и след като вие го помолите да ви изведе, той трябва да го стори незабавно, без да оспорва желанието ви или да ви уговаря да продължите.

Аз смятам за задължително винаги в края на пътуването в миналото, преди да изведа пациента, да задам въпроса: Какъв е урокът, който душата ти научи от това преживяване?

От първостепенно значение след сеанса е да проведете разговор, който да ви помогне не само да затвърдите спомена, който е изплувал от миналото, но и да осмислите случилото се. Много от посланията на подсъзнанието, които то ни изпраща по време на сеанса, идват под формата на символи, които лечителя трябва да ви помогне да разтълкувате. Обсъждането на научения урок помага на пациента да интегрира в съзнанието си наранения му фрагмент, което в крайна сметка цели самата терапия.

По мои наблюдения леенето на олово или восък наистина помага, но не във всички случаи. Причините за това не са ми напълно известни, но от опит смея да твърдя, че такава манипулация извлича негативните енергии само от етерното тяло. В случай че е засегнато и увредено и астралното тяло, вече се налага стресът да се неутрализира с един или няколко регресивни сеанса. За да илюстрирам мнението си, избрах да ви разкажа два показателни случая от практиката си.

Моя бивша пациентка спешно потърси помощта ми. Случката, която тя ми разказа, бе следната. В кухнята й изгоряла електрическата крушка. Когато тя се опитала да я свали, за да я замени с нова, успяла да отстрани само стъкления балон, а металният цокъл останал във фасонката. Без много да му мисли, жената взела клещи, за да я развие и извади. Само че изобщо не се сетила да провери включена ли е в момента лампата. А тя била включена. Резултатът от „ремонта” бил късо съединение, съпроводено с ослепителна електрическа искра и оглушителен трясък. Стресът от този инцидент бил толкова сериозен, че въпреки неколкократно отлетия куршум жената продължавала да се стряска от най-малкия шум, да се разплаква почти безпричинно, да страда от безсъние.

Когато й помогнах да се върне към това преживяване – като страничен наблюдател, освен че подробно описа случилото се, тя видя явление, което поради невероятната си скорост остава недоловимо за зрението ни при обикновени обстоятелства. В момента на късото съединение около електрическата искра бавно се разпростря многоцветно феерично сияние. Би било красиво, ако не беше толкова стряскащо. Колко много се е уплашила жената, разбрах по реакцията й по време на сеанса, защото тялото й подскочи на десет сантиметра от леглото. На задължителния въпрос какво е научила от това преживяване тя отговори: „Трябва първо да мислим и тогава да действаме!”

В разговора след сеанса ние обсъдихме склонността й да действа прибързано и необмислено. Очевидно това е била основната причина за доста критични ситуации в живота й и висшият й Аз е взел решение тя да научи урока си по трудния начин.
* * *

Вторият случай касае дъщерята на мои близки приятели. Беше преди доста години, тогава момичето учеше в гимназия. Един следобед заедно с няколко приятелки весело си бъбрели на скамейката пред блока им. В това време към тях се приближило момче от гимназията им, което след няколко разменени реплики се нахвърлило с юмруци на девойчето. Ударите били само по главата му. В резултат на този побой момичето престояло три дни в областната болница с диагноза „сътресение на мозъка”. След изписването му разтревожените родители ми съобщиха, че от момента на инцидента до излизането от болницата в паметта на дъщеря им има бяло петно – тя не си спомня нищо. Освен това се страхува да излезе от къщи, а когато в училище срещне момчето, я обзема паника и желание да избяга и да се скрие някъде.

По време на сеанса девойчето в големи подробности ми разказа всичко. Как момчето я удря, гнева му и разкривеното му лице. Как приятелките й я отвеждат в дома й, където я посреща майка й. Как я отвеждат в болницата. Описа ми външността на лекаря, който я приел за лечение. Когато я попитах как се казва той, тя отговори, че не знае. Предложих й да прочете името му, изписано на лекарската му престилка. След сеанса моите приятели потвърдиха, че дъщеря им го е прочела правилно.

На въпроса ми в края на сеанса какъв е урокът от преживяното момичето не можа да ми отговори. За сметка на това пък със сериозен и непривичен за нея тон каза, че момчето има сериозни семейни проблеми, трудни взаимоотношения с майката и спешно се нуждае от специализираната помощ на психолог. Когато я попитах какво изпитва към него, тя отговори, че му е простила и съжалява, че не е в състояние да му помогне.

Резултатът от работата ни бе положителен. Освен че възстанови празните полета в паметта си, девойчето се освободи от страха си. По-късно родителите си с облекчение констатираха, че дори и да срещне момчето, не изпитва никакъв страх, неприязън или друго негативно чувство.
* * *

Регресивната терапия дава невероятни положителни резултати при различни фобии и при физическо страдание, което не се поддава на лечение чрез традиционни методи. Най-ярък пример за това е моя много близка приятелка, от съвместната работата с която научих изключително много. Тя бе първият човек, с когото проведох регресивен сеанс. До този момент се осмелявах да използвам няколко програми за релаксация, пригодени от мен за даване и искане на прошка, изцеление на травми от детството и освобождаване от чувството за вина или обвинения към друг. Боях се да работя с регресия, мислейки, че все още не съм готова за това. Така поне смятах, но по време на втория сеанс, който проведохме, за да изцелим нараненото й дете, тя сама се върна към минал живот. Ето така, спонтанно, регресивната терапия бе прибавена към другите ми методи за лечение.

Когато се срещнахме за пръв път, при мен я доведе наша обща позната и приятелка. Жената дойде у дома почти съсипана психически, като в основата на дискомфорта й стояха изключително сложните и трудни взаимоотношения с баща й. През сълзи сподели, че той се държи с нея грубо, авторитарно и въпреки че е майка на две деца, едното от които вече студент, все още в изблик на гняв посяга да я удари.

Първото, което направихме заедно, бе да затворим канала, по който изчерпваха енергията й. В последвалия разговор тя сподели, че изпитва необясним страх от изнасилване (а не е насилвана физически или сексуално в този живот), височина, силен или бурен вятър.

При следващата ни среща реших да пристъпим към изцеление на травмите от детството й. За тази цел аз използвам много приятна програма, наречена от мен „Горска поляна”. Тя е подробно описана в „Сребърната нишка”, но все пак ще я изложа накратко.