Новото лечителско изкуство ценка Стойчева съдържание въведение

• 
  целта на този живот е постигната
  

• 
  касае се за процес на оттегляне – обратим; необратим
  

• 
  блокиран живот на душата
  
• 
  издигане на енергията към горните центрове
  
• 
  изграждане на „моста” – Сребърната нишка (антакарана)
  
• 
  свързан с посвещение
  

Системата за диагностика и лечение, която споделям с теб в тази книга, не е само мое лично достижение или откритие. В основата й са залегнали цялостният подход към заболяванията, изложен от Учителя Джуал Кхул-Тибетеца в книгата му „Езотерично лечение”, както и знанието и опитът на много духовни лечители, психотерапевти и лекари, споделени в издадени от тях книги. Всички те спомогнаха да затвърдя за себе си нещо, което дълбоко в душата си винаги съм знаела – че човекът не е просто физическо тяло. Дълбокото ми убеждение е, че това тяло, което заслужава както нашите грижи и внимание, така и нашето уважение, е един прекрасен, добре организиран и будещ възхищение инструмент за проявление на душата в това физическо измерение.

Разглеждайки Човека като единство от Дух, Душа и Разум, проявени в обвивката, наречена физическо тяло, всеки лечител би бил способен да помогне пълноценно на пациентите си. Не би следвало да отделяме едната част от останалите, така, както за жалост към този момент подхождат съвременната медицина, а и мнозина от енергийните лечители. Ние сме многоизмерни космически същества и винаги към всяко заболяване трябва да подхождаме именно от тази отправна позиция.

В самото начало на книгата ви предлагам да спрете вниманието си върху структурата от въпроси, на базата на които провеждам своите консултации и избирам формата и начина за лечение. Ще видите, че са обхванати – в групи от въпроси – всички наши аспекти. Въпреки че на първо място започвам с диагностициране на физическото тяло, в работата си винаги се ръководя от принципа, че то е само следствие на вътрешни и невидими за нас процеси. Следователно причините за голяма част от заболяванията, от които днес страда съвременният човек, трябва да се търсят (а след като бъдат открити – и да се лекуват) в по-фините ни тела, в подсъзнанието, дори и в душата ни.

Основният принцип, залегнал в метода ми, е, че духът обуславя формата. Казано по друг начин, какъвто и метод за диагностика и лечение да прилагаме, винаги трябва да се ръководим от едно основно правило – да търсим първопричините за конкретното заболяване в по-фините ни тела и след като сме ги открили, да приложим този подход, който им съответства, за да бъдат те неутрализирани. За мен това е Правило номер едно, към което се придържам и до днес.

Моето дълбоко убеждение е, че формулираните от Тибетеца Закони на лечителството и произлизащите от тях Правила на лечителя би следвало да бъдат изучени и съблюдавани от всички нас, който сме се нагърбили с отговорността за изцелението на друго човешко същество. Именно те са стабилният и непоклатим фундамент, който би ни дал увереност, че помагаме на пациентите си на всички нива.

Внимателно и задълбочено изучавайки този лечителски подход, който Тибетеца нарича Новото лечителско изкуство, стигнах до заключението, че за да се посвети на лечителството, лечителят би следвало да се запаси с огромно търпение и постоянство, да бъде готов да въведе в ума си принципно нови за него понятия и термини, старателно да изучи строежа на човека – по-конкретно неговите фини тела, да привикне да възприема както себе си, така и пациента не само като физическо, но и като духовно същество и най-вече да е състрадателен и любящ сътрудник и помощник на страдащия си събрат.

Самата система, която предлагам на вниманието ви, претърпя значително развитие, следвайки моето собствено. Натрупвайки нови знания, постепенно добавях и нови „опорни точки” в структурата й, като към този момент смятам, че прилагането й дава достатъчно ясна картина за състоянието на пациента, за да може да се избере, а след това и да се приложи подходящото лечение, водещо до изцеление не само на физическото тяло, но и на душата му. Не е за пренебрегване и съществената подробност, че за пълноценно прилагане на тази система е необходимо лечителят да е развил способността си да получава информация по свръхсетивен път. Логично следва, че доколкото е развит духовно лечителят, дотолкова „от високо” може да черпи информация за своите пациенти. Не е възможно той да има достъп само до менталните нива например, функционирайки там свободно и съзнателно, а да е способен да „види” проблем, чиято причина е назад в минало съществуване, тъй като информацията за това е записана в по-висшите ни енергийни структури (тела).

Изрично държа да подчертая, че аз не съм активно практикуващ лечител – нямам кабинет и не приемам пациенти ежедневно. Натрупаният опит, който споделям с вас, е в резултат от диагностициране и лечение на мои приятели, познати и непознати, потърсили помощта ми в продължение на последните десетина години.

Няма да скривам от вас, че преди време бях обзета от желанието да се отдам изцяло и само на тази дейност, но постепенно разбрах, че методът ми все още не е широко и повсеместно приложим. Причината за това е, че за да се постигне пълно изцеление, е необходимо активното и съзнателно сътрудничество на самия болен, комуто аз се явявам просто помощник, който да му посочи първопричините за неговото страдание и да му подскаже пътищата, по които да достигне до самия себе си, за да съумее да трансформира наклонностите или навиците си в техните противоположности. На този етап от развитието ни повечето от нас все още не са достигнали до това ниво на самоосъзнаване, за да са готови да тръгнат по трудния и болезнен път навътре към сърцевината си.

С натрупването на опит в работата си с хора с различни здравословни или от друго естество проблеми с изненада установих и още нещо, което в началото безкрайно ме удиви и възхити. Възможно е да ви прозвучи странно, но аз се убедих лично в това – при мен се озоваваха, понякога по доста любопитни и наглед невероятни пътища, точно хора, на които можех именно аз да помогна.

Навярно споделяте възгледа ми, че няма универсални лечители; че за всеки болен е предопределен конкретен лечител, който да доведе лечебния процес до успешен завършек. За себе си се убедих в прецизността, с която там някъде, във висшите нива незнайно какъв механизъм създаваше невидими пътечки, по които един към друг вървяхме лечител и пациент. С две думи, хората, на които действително мога да помогна, се озовават при мен и без да работя ежедневно в кабинет, където всеки може да ме намери.

Вярно е, че имаше известен период, през който, като водеща на телевизионното предаване „Интуитивното” в ефирна телевизия Казанлък, добих известна популярност в града ни. В резултат от тази „слава” към мен се втурнаха доста хора, като за съжаление повечето бяха така наречените „пасивни” пациенти – т.е. хора, търсещи помощ отвън, без тяхно участие в лечебния процес. Мнозина от тях не правеха разлика между „лечител” и „гадател” и въпреки че предаването имаше информационно-образователен характер без телефон в ефир, смятаха, че в града се е появила нова „гледачка”.

За мое голямо облекчение потокът от хора, свикнали да задават неопределения въпрос „Кажете ми нещо за здравето”, постепенно секна, но този епизод от живота ми нагледно ми показа липсата на информираност на значителна част от обществото ни по темите, касаещи езотеричното лечение, възможностите на сензитивите и методите, с които си служат духовните лечители. Това е и една от причините, които ме мотивираха да напиша тази книга.

Не съм сигурна дали методът ми е приложим в своята цялост и пълнота от други лечители, тъй като структурата от въпроси, на която базирам диагностиките си, е пригоден за моите знания и възможности да навлизам в енергийните структури и измерения. Въпреки това се надявам, че той може да послужи като отправна точка, средство за „сверяване на часовника” не само на лечителите, а и на всеки, който има смелостта да навлезе навътре в себе си, поемайки отговорност за собственото си здравословно и психо-емоционално и душевно състояние.
ПЪРВА ЧАСТ - ДИАГНОСТИКА
ЩО Е ПСИ-ДИАГНОСТИКА И ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ
През последните години хората, които се обръщат към мен за консултация, а и читателите на първата ми книга - „Сребърната нишка”, започнаха все по-често да ми задават въпросите: „Какво лекувате”? или „С какво се занимавате”? Тези в същината си основателни въпроси ме изправиха пред неподозирана трудност. Та как можех с кратка формулировка и да представя себе си и да обясня на човек, който и понятие си няма от езотерика, по какъв начин, с какви способи получавам информация за здравословното, психо-емоционалното и душевното му състояние, а в крайна сметка за всичко, което ме интересува и има пряка връзка с проблема му.

Трябва да ви призная, че и до ден днешен се чувствам затруднена да дам кратко определение на диагностичния си метод, както и на уменията си в областта на лечителството. А и, в интерес на истината, на мен самата такова не ми е необходимо. Но в този материален свят, където словото е основната ни форма за общуване, все пак се налага да даваме имена и определения на предмети, същества и явления от заобикалящата ни действителност.

Когато преди няколко години, посредством статиите си и консултирането на хора с различни проблеми, обявих за съществуването си в града ни, най-честият въпрос, който започнах да чувам, беше : „Вие екстрасенс ли сте”?

Въпреки широкото използване на „титлата” екстрасенс и още по-претенциозната „маг”, аз лично избягвам да я употребявам, тъй като през последните десетина години тя почти се обезцени и загуби истинското си значение. Освен това по разнородни причини в нашата страна доста ограничиха използването й, назовавайки с нея най-вече лечителите и гадателите. А на всички ни е добре известно как мнозина от тях, злоупотребявайки с дарбите и възможностите си и поставяйки на преден план користолюбието си, без да се замислят, подкопаха авторитета на високохуманните и общочовешки идеи, чиито изразители са много наистина способни, интелигентни и всеотдайни в работата си истински лечители и ясновидци. Като негативен резултат от това обществото ни превърна „екстрасенс” в нарицателно наименование, с което да назовава предимно псевдолечителите и псевдоясновидците.

Почти точният превод на тази чуждица е свръхсетивен човек. Въпреки стремежа си да се изразявам на разбираем български език, понякога в хода на изложението си - за да избегна повторенията, и аз съм принудена да употребявам чужди за езика ни думи. Но в такива случаи предпочитам вместо думата „екстрасенс” да използвам нейния синоним - сензитив. Смисловото значение и на двете думи е: човек, който е развил в определена степен финото съответствие на едно или няколко от петте си сетива. Такъв индивид вижда, чува, долавя миризми, усеща докосвания или просто знае - т.е. възприема информация, която за останалите остава недостъпна и скрита.

И ето че стигнахме до един важен момент и след като уточним няколко значими детайла, смятам, ще разберете в дълбочина смисъла на определението духовен лечител. Навярно вече ви е добре известно, че в основата си всеки един от нас е частица, искра от Създателя. А също така, че тази Божествена искра е облечена и проявена в множество „тела”, последното от които е физическото ни тяло. Именно този най-плътен проводник, опазването на който ни причинява толкова грижи и тревоги, е „оборудван” с пет сетива, чието предназначение е да ни предават възможно най-пълна и точна информация за заобикалящата ни среда.

Тъй като това физическо тяло в действителност е кристализирала и крайна форма на проявление, логично е да заключим, че неговите по-фини прототипи притежават същите или поне подобни сензори. За едва сега навлизащите в тази сложна тематика това твърдение е просто работна хипотеза, която ще чака своето потвърждение (или отхвърляне). За запознатите с нея обаче това е аксиома, която те изобщо не поставят по съмнение. Аз причислявам себе си към втората група.

Колкото по-развит в еволюционен план е конкретният индивид, толкова по-развити са и неговите фини сетива. Нещо повече! Той вече е изградил връзката, посредством която тази свръхсетивна информация да достигне до приемника - т.е. до мозъка. От изключително значение е все повече хора да осъзнаят общовалидната за всички ни истина - тези способности в латентен вид притежава всеки един от нас - без изключение. Разликата между сензитива и обикновения „простосмъртен” може да се илюстрира с много примери от бита ни. Най-популярният, за който се сещам, е телевизията. Просто си представете пътя на телевизионния сигнал от първоначалния му източник (духа, монадата) през телевизионния ретранслатор (душата) и антената (менталното и астралното тяло) - до телевизора в дома ви (физическото тяло).

Всички знаем, че дори когато всички тези звена са налице, ако не е осъществена връзката между тях, то телевизорът ви няма да е нищо повече от една безполезна кутия. Но тъй като ще си говорим за причините за заболяванията и начините за отстраняването им, нека отново се върнем към приведената илюстрация, като засега отклоним вниманието си от излъчвателя и се конкретизираме върху пътя на „сигнала” от ретранслатора (душата) до телевизора ви.

Спомнете си колко често се случва при неблагоприятни климатични условия изображението и звукът, които възприемаме от екрана, далеч да се различават по чистота и качество от първообраза им. В приведения пример неблагоприятните условия могат да бъдат отъждествени с кармичните причини за заболяванията и психо-емоционалните ни проблеми. А те, до голяма степен, не са под наш контрол и не можем пряко да им повлияем. Но за състоянието и настройката на антената и телевизора си сме отговорни единствено ние. И под наш контрол е да направим необходимите подобрения, така че да се наслаждаваме на качествено изображение и звук. Затова, като първа мярка, не бива да забравяме да свържем с подходящ проводник антената с телевизора и - най-вече - да включим приемника в електрическата мрежа.

Надявам се, тази опростена илюстрация ви е помогнала да разберете, че свръхсетивният човек - било той лечител, писател, художник, композитор или който и да е друг, е този, който в резултат на собствените си усилия е успял да изпълни всички необходими условия, за да може да гледа качествена телевизия.

Телевизионният сигнал - Божествената енергия, постоянно се излъчва в пространството. Идеята, заложена от Създателя, е на определен етап от еволюцията ни всички ние да сме способни да осъществим успешна и качествена връзка с този Източник. Всеки от нас - без изключение, е „оборудван” с необходимите компоненти. И постепенно всички до един, но всеки според предпочитанията и възможностите си, ще се включим пълноценно в „глобалната мрежа”. Рано или късно всеки един от обитателите на тази планета ще развие своите фини сетива. Друг е обаче въпросът дали ще ги използва точно в областта на лечителството.

Ето защо е ненужно и безполезно да ставаме жертва на чувството си за малоценност и на склонността си да си издигаме кумири - дори и там, където те изобщо не съществуват. Дарбата на един лечител или ясновидец не е по-божествена от тази на един талантлив художник например. Сензитивите са хора като вас и мен, които, разгръщайки малко по-рано потенциала, който е заложен във всеки един от нас, са избрали публичността, поемайки по този начин, всеки в своята област, по трънливия път на „първите лястовици”.

Тяхната мисия се състои в това не само да помагат на другите да постигнат изцеление, но и да демонстрират все по-активно божествените ни заложби. Една от многото положителни страни на тяхната публична дейност е постепенната подготовка на масовото съзнание да възприеме тези наши способности като реално съществуващи. Наличието на такива хора, които по свръхсетивен път съумяват да поставят удивително точни диагнози, да разчитат минали събития или да предричат бъдещи такива, все някога ще сломи пословичното упорство на твърдите материалисти от всички сфери на вече утвърдената наука. Ако ли не, то младите хора с разкрепостени и отворени умове, които вече заемат своите места в редиците на физиците, астрономите, медиците и т.н. ще им протегнат ръка за сътрудничество и съвместна работа.

И все пак Земята се върти, нали!

И така, изправена пред необходимостта да дам определение на дейността си и на самата себе си, дълго търсих кратка и максимално близка формулировка, докато най-накрая се спрях на пси-диагностик и духовен лечител. От всички познати ми до този момент определения сметнах, че именно те в оптимална степен се доближават по смисъл до интересите и уменията ми. Ето защо в самото начало на тази книга, за да избегна недоразуменията, които биха произтекли от различното им тълкувание, искам да поясня смисъла, който аз влагам в тях, като уточня според мен главното - те не са синоними, въпреки че между тях съществува дълбока връзка.

Нека да си припомним, че psyche в превод от гръцки означава душа. От което следва, че буквалният превод на пси-диагностиката е душевна диагностика. Но същинският, смислов превод е: диагностициране на нежив или жив обект посредством свръхсетивни, психични методи.

По моите разбирания пси-диагностик е всеки един човек, който, за да получи необходимата му и търсена от него информация, касаеща здравословното състояние на някого, използва фините си т.нар. свръхсетива. Пренасянето на тази информация до физическия ни мозък и будното ни съзнание - за да можем да я интерпретираме, анализираме и обобщим, се извършва посредством психичната (душевната) енергия, чийто потенциал е различен за всеки отделен индивид. Колкото по-развита е една душа, колкото по-разширено е съзнанието на личността, чрез която тя се проявява, толкова по-точна и пълна е получената информация. За нейната правилна и изчерпателна интерпретация обаче на лечителя му е необходимо и задълбочено познание в много други области - анатомия, физиология, психология, както и езотерични познания за фините ни тела и чакрите, взаимодействието между тях, както и много други.

Въпреки че в следващите глави ще се спра възможно най-подробно на тези въпроси, още в началото искам да уточня моята позиция. Дълбоко съм убедена, че когато една напреднала душа се насочи към лечителството, то това е една от нейните форми на служене в полза на човечеството. С незначителни изключения почти всеки един истински духовен лечител има за основа натрупан в тази област опит в предишни свои животи. Разширеното му съзнание му позволява да черпи от този свой предишен опит всякаква, необходима му за конкретния случай, информация. А когато с тази нелека и отговорна задача се е нагърбил човек, чиято душа е приела трето посвещение, то тази степен на развитие му предоставя възможност, в случай на нужда, да черпи вдъхновение, знание и енергия от общата съкровищница на духовната Йерархия. Казано по друг начин, той има много по-свободен достъп до информация, касаеща различни области на човешкото познание, която може да ползва, интуитивно насочвайки към нея вниманието си.
* * *

Може би след всичко казано дотук вече е време да изложа собственото си тълкувание за словосъчетанието духовен лечител. Определям себе си като такава, имайки предвид два основни аспекта. На първо място - защото сега вече съм абсолютно убедена, че по какъвто и начин, с каквито и методи да си служа в процеса на лечението, основният мотив, който ме движи напред, е да помагам на душата на пациента да възстанови нарушената или затруднената си връзка с личността във въплъщение. А на второ - за да мога да диагностицирам, а след това - и да лекувам когото и да било, аз използвам психичната (душевната) си енергия и черпя сили и вдъхновение от собствената си душа.

Намирам за уместно именно тук да си помогна с цитат от книгата „Езотерично лечение” на Учителя Джуал Кхул-Тибетеца:

„Посветените във Вечната Мъдрост са по необходимост и лечители, макар че не всички са в състояние да лекуват физическото тяло. Това е така, защото.... те стават проводници на духовната енергия.”

Вярвам, сами разбирате, че всеки един лечител, каквото и да мисли за себе си и за дейността си, е преди всичко проводник на божествената енергия, помощник и сътрудник на своя събрат. Той е човек, поставил се в служба на човечеството по най-добрия начин, на който е способен. И нищо повече!

Христос е казвал: ”Не съм аз този, който върши делата, а Отец ми, който живее в мен.” Ако всички ние, които сме се посветили на лечението на душите и телата на страдащите си събратя, постоянно държим в ума и сърцето си тези слова, това ще ни опази от коварния капан на неоправданата гордост и самомнението.

На първо място, въпреки че бегло го споменах в началото на книгата, заявявам, че знанията и уменията си в областта на диагностиката и лечителството в значителна степен дължа на Учителя Джуал Кхул-Тибетеца. За тези от вас, които не са запознати с книгите му, записани под неговата телепатична диктовка от Алис Бейли, накратко ще спомена, че фундаменталните езотерични познания, изложени в тях, освен в древни писмени източници, могат да бъдат намерени в „Разбулената Изида”, „Тайната доктрина” и - в лаконичната им форма - в поредицата „Агни йога”. А също в учението на антропософите, розенкройцерите и на Петър Дънов-Учителя.

По негови твърдения освен тази си дейност Тибетеца работи (със свои собствени методи, включващи и телепатично обучение) с големи лечителски групи, както и с учени и медици по цял свят. Неговата работа в тази посока - отново по неговите думи - се състои в даването на идеи и насоки в тези области. Много просветлени хора по цялата планета, работейки под неговото телепатично ръководство, постепенно изграждат основите на медицината на третото хилядолетие и на ерата на Водолея.

През този предстоящ етап от развитието ни, който ще е белязан от Духа на обединението и Синтеза, Тайната наука постепенно ще намери външен израз и признание под формата на синтез между върховите достижения на науката, философията и религията. Аналогична форма ще приеме и Новото лечителско изкуство, което ще представлява синтез от авангардните достижения на науката, медицината, психологията, и езотеричното лечение. Но за да се постигне този синтез, е необходимо учени, медици, психолози и духовни лечители да намерят път един към друг. Да изгладят противоречията помежду си, да разширят гледните си точки и да обединят усилията си под общия мотив - пълно изцеление на всички нива на всеки един от пациентите. А тази цел те могат да постигнат единствено ако паралелно бъдат лекувани душата, психиката и тялото на страдащите.

Смея да твърдя, че методът ми за диагностика и лечение, на който се базира и цялостният ми подход към всеки мой пациент, въпреки че е все още несъвършен и подлежи на развитие, изразява в голяма степен именно основните идеи на медицината на бъдещето. Надявам се, че в процеса на излагането му в тази книга ще съумея да защитя това свое твърдение.
ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ - ВЕЛИКДЕН, 1996 Г.
Удивително е как тогава, когато настъпи моментът да открием, че носим в себе си вълшебния ключ към тайните зали на Мъдростта, душата ни тихо и деликатно ни подсказва правилната посока, в която да го потърсим. И тогава внезапно пред нас като ослепителна мълния проблясва с нищо несравнимата светлина на Божествената искра, която носим в себе си, осветява живота ни и ни повежда по отредения ни път. Веднъж стъпили на него, вече нищо не може трайно да ни отклони от избраната от нас посока. Нищо, освен собствената ни свободна воля и личният ни избор.

Случи се през ранната пролет на 1996 година. Без видими причини започнах да потъвам във все по-дълбока депресия. Изгубих интерес към живота, всичко ми беше безразлично, нищо от това, което до този момент ме радваше и развличаше, вече не представляваше интерес за мен. Животът изгуби вкуса и очарованието си.

Тогава имах усещането, че се намирам на дъното на дълбока яма, абсолютно сама, а около мен има само непрогледен мрак. Чувствах се изпълнена с дълбока скръб по нещо изгубено, а какво точно - нямах никаква представа. Ако в този момент някой ми беше казал, че ми остават броени дни живот, щях да приема тази вест с пълно безразличие. Не изпитвах влечение нито към живота, нито към смъртта. Бях и не бях в това измерение - нито жива, нито мъртва. Въпреки че и до днес от време на време изпадам в това (вече ми познато) състояние на духовна безтегловност - а сега вече имам и разумно обяснение за неговия произход, силата на влиянието му от онази далечна пролет върху целия ми сегашен живот беше и си остава несравнима.

Дойде Великден. Знаех, че на празничната вечерна литургия е почти невъзможно да се влезе в претъпканата с богомолци църква на девическия манастир, в чиято непосредствена близост се намира домът ми. Затова в късния следобед влязох в почти празния храм, купих си свещ, запалих я и - вместо да я оставя на свещника пред олтара, както обикновено, се изправих пред голямото изображение на Христос на самия иконостас. Нямах в сърцето си никаква конкретна молба. Нищо не исках. От нищо не се нуждаех в този момент. Това, което беше потребно на душата ми, не беше от този свят. Но тогава все още не го съзнавах. Сълзите ми рукнаха сами, стоях с гръб към малцината присъстващи, лице в лице с одименото и поизлющено изображение на Спасителя и единственият безмълвен вопъл, който дойде от дълбините на душата ми тогава, беше: „Господи, посочи ми пътя към Светлината!”

Трябваше да изминат няколко месеца, преди да дойде ответът на тази моя простичка молитва. Нужни ми бяха обаче и месеци след това, за да узная кои бяха истинските причини за онова мъчително състояние. А години по-късно - по един не по-малко болезнен начин, си „спомних”, а по-късно и осъзнах защо именно в навечерието на Великден отправих този зов.

В началото на есента през същата тази знаменателна за мен година в една малка антикварна книжарница попаднах на „Тайното учение” от Богомил Райнов. Едва по-късно разбрах защо първата сериозна книга в тази област, към която незримите ми Водачи ме насочиха, беше именно това скромно и окъсано томче. Именно благодарение на тази „случайност” ми беше спестено лутането по обиколни, спрямо главния и избран от душата ми път, пътеки. Не беше и случайно съвпадение фактът, че и следващите книги, които си купих от същата книжарничка, са принадлежали на един и същ човек. Невидимият магнит, който не само аз, а и всеки един от вас носи в себе си, откликна на мощния притегателен импулс, излъчен от душата ми. Вслушвайки се в безмълвното й и любящо напътствие, както и в това на Учителя си, неусетно за самата себе си аз поех по отредения ми път.

Този рязък завой в живота ми първоначално разтърси не само мен, но и семейството ми и най-близките ми приятели. Най-неочаквано - не само за тях, но и за самата себе си, аз загърбих всичките си предишни занимания и светски забавления и се посветих на самообразоването си. В рамките на няколко месеца през ръцете, очите и ума ми, но най-вече - през сърцето ми, премина огромен обем езотерична литература. И удивителното беше, че - с малки изключения, които като че ли бяха пробен камък за искреността на стремежа ми, почти не загубих време и енергия да чета и изучавам странични и ненужни ми на този етап книги.

Година по-късно, изненадващо за самата себе си, водена от нов неудържим импулс, аз насочих вниманието си към лечителството. Паралелно вървяха както интелектуалното ми самообучение, така и телепатичното ми обучение в тази област - по време на сън, а също и практическият ми опит. Този безценен опит постепенно, но недвусмислено потвърждаваше истинността на вече прочетеното и наученото. А разказите на хората, които идваха при мен с болките и тревогите си, ми помогнаха да прозра простата и очевидна - гледана от сегашната ми позиция - истина. Най-после съумях да видя скрития смисъл на болката и трудностите, които преживях.

Трябваше тогава да преживея този трудно подлежащ на описание душевен катарзис. Трябваше да се озова в онзи непрогледен мрак, за да мога да видя единствения път, който да ме изведе оттам. Защо обаче до онзи момент не го бях съзряла? Защото пред мен имаше и други пътища и пътеки. По-леки, по-приятни, добре познати ми и утъпкани. Но нито един от тях не водеше към целта, която душата ми беше избрала. Онзи единствено правилен, верен път беше стръмен и труден. Може би дотогава наистина не съм била готова да поема по него. И като си припомня през какво преминах по-късно, нищо чудно, че подсъзнателно се боях да направя първата крачка.

Още си спомням как изглеждах тогава. Приличах на човек, който, въпреки че е отличен плувец, изпитва неистов страх от водата. Е, тогава „някой” просто ме бутна в нея и... аз заплувах! В относително кратък срок си припомних това старо умение, освободих се от липсата на самоувереност и от страха си, за да мога с цялата си душа да му се насладя.

Само онези от вас, които вече са изпитали нещо подобно, разбират в пълна степен какво имам предвид. А останалите? Те рано или късно ще преживеят своето повторно раждане. Най-вероятно - по различен, но дълбоко в същината си - сходен начин. Сега вече съм напълно убедена в това.
* * *

В началото на моя път на духовен лечител все още не знаех защо се насочих именно към този лечителски подход, предложен на вниманието ни от Тибетеца. Едва по-късно осъзнах, че Учителят избира ученика, а не обратното. Това, което се изискваше от мен, бе просто да следвам пътя си и да си дам време резултатите от работата ми в тази област да потвърдят (или отхвърлят) правилността на избора ми.

Сега вече вярвам безрезервно на този Учител, тъй като почти всяко едно от неговите твърдения, изложени в книгата му „Езотерично лечение”, намери своето категорично и недвусмислено потвърждение в процеса на работата ми с моите пациенти, както и в резултатите от лечението. Като казвам „почти всяко”, имам предвид, че някои от тези постулати не подлежат на практическа проверка от моя страна по простата причина, че самата аз не съм развита до степен да направя нужните съпоставки и окончателните си изводи.

Отговорно съзнавам, че не само аз, но и всички лечители и медици, които под една или друга форма вече работят с тези методи, едва сега полагаме основите на бъдещата медицина. Моите, а вероятно и техните твърдения все още на подлежат на пряко изследване и доказване от страна на ортодоксалната медицина и на науката въобще. Причината е в това, че науката все още не разполага с утвърдени методи да проучва и експериментално да изследва тези твърдения, до които може - на този етап - да се достигне само по свръхсетивни пътища.

Казано с други думи, тъй като все още (официално) не са изнамерени научни способи за изследване на фините ни тела и на енергийните центрове - чакрите, науката лаконично отсича: „Е па такова животно нема!” И по този начин не само затваря, но и залоства вратите за тези, които биха се осмелили да твърдят обратното. Убедена съм обаче, че препречвайки (за кой ли пореден път) пътя, по който вече е устремено човечеството, най-твърдите и закостенели привърженици и защитници на старото рискуват да бъдат пометени от напиращите да навлязат в новите необятни простори на Познанието.

Вярно е, че по пътя на утвърждаването на този нов лечителски подход никой от прилагащите го не е застрахован от грешки и временни провали. Но такива рискове са съществували и все още съществуват във всички нови сфери на познанието, в които човечеството едва сега прави опити да проникне. Ако се обърнем назад към историята ни, ще видим, че всяко ново откритие - в която и да било област на науката, винаги е срещало съпротивата и догматичното в основата си отрицание на големи групи и общности. В този смисъл сме длъжни да признаем, че именно идеализмът, себеотрицанието и вярата им в самите себе си са помагали на новаторите да устояват на хулите и преследванията, за да успеят да защитят и прокарат своите прозрения и идеи.

Иска ми се да вярвам обаче, че човечеството вече е направило голяма крачка напред, като постепенно се е освободило от предразсъдъците и склонността си към инерция и застой. Преодоляването на тази наша обща склонност е и спасението ни в този изключително динамичен и труден етап от развитието ни. Дано наистина да сме помъдрели до степен на момента да се учим от грешките си. Защото време за губене няма.
* * *

Вероятно всеки от вас поне веднъж в живота си се е изправял пред необходимостта да разясни на свой събеседник нещо, което на него му е добре известно, но за което слушателят му си няма почти никаква представа. Достатъчно е да си припомните как сте търсили най-подходящ начин да отговорите на някой от многобройните въпроси на детето си - за зачеването и раждането например, за да разберете какво имам предвид.

Когато започнах да пиша тази книга, осъзнах, че съм изправена пред необходимостта да намеря най-достъпен начин, по който да изложа своя лечителски метод. Намерението ми е споделеното с вас да намери пряко приложение в живота ви. Да ви помогне да откриете свой собствен подход, посредством който да разрешавате по-дребните си здравословни и психо-емоционални проблеми. И, дано не ви прозвучи високопарно, да ви подтикне да потърсите и намерите самите себе си. Защото срещите ми с различни хора - с техните заболявания и емоционални проблеми, ме убеди в едно. Голяма част от нас наистина не познават самите себе си.

Преди срещата им с мен преобладаващ процент от пациентите ми не бяха се замисляли за духовните си потребности и за начините, по които могат да ги удовлетворят. През ум не им беше минавало, че житейските им неудачи и семейните им проблеми в основата си се дължат на системно пренебрегване именно на зова на душата им.

Казано е в Светото писание: „Не само с хляб се живее!” Душата ни също се нуждае от храна. И когато, улисани в делничните си грижи, забравим за тази нейна потребност, тя най-неочаквано ни го припомня. В началото тихият й шепот достига до нас под формата на емоционален дискомфорт, чувство за неудовлетвореност, липса на жизнен тонус. Ако обаче не успеем да разшифроваме това деликатно послание, следват по-настойчиви призиви. Физическото ни тяло се разболява. Тогава най-сетне проумяваме, че „от здравето по-голямо богатство няма”. И тръгваме по лекари, билкари и лечители. А в действителност поемаме по трудния и непознат ни до този момент път към самите себе си.