Общините и фирмите плащат за ниския бюджетен дефицит

segabg.com 20:36 03 юни 2013 Десислава Колева

Прословутата бюджетна дисциплина е "красива панделка" - имаме бюджет с нисък дефицит, но той е за сметка на общини, фирми и граждани. Това коментираха експерти от Института за икономически изследвания при БАН, които вчера представиха годишния си доклад за 2013 г. за финансовата политика и местното самоуправление. Икономистите предупреждават, че държавният дълг от 2009 до 2012 г. расте с по 1 млрд. лв. годишно и че "фискалният сектор се намира на първото стъпало на гръцкия "ескалатор", водещ до системен растеж на държавния дълг". Според анализа от 2008 до 2012 г. общините са загубили 943 млн. лв. от приходите си. Икономическата криза е причина за 70% от спада на общинските бюджети, но 30% от намалението се дължи на неадекватната политика на държавата, която преразпределя средства от общините към бюджета и така ги лишава от над 900 млн. лв., посочи експертът Стефан Иванов Иванов и препоръчва да се предоставят нови източници на собствени приходи на общините и повече данъчни приходи да остават при тях.
Никола Стоянов: Нужни са държавни инвестиции в малките и средните фирми

vestnikstroitel.bg| 03.06.2013 | Автор: Теодор Николов | Свилена Гражданска

Г-н Стоянов, в момента развитието на малките и средните предприятия е основна тема. Как агенцията подпомага тяхната дейност?

Работата на агенцията включва няколко направления, в рамките на които се прилагат редица мерки за подкрепа на нашите предприятия, в това число и чрез конкретни проекти и програми. Тяхното изпълнение до голяма степен е свързано с еврофинансиране. Това се обяснява с факта, че след влизането на България в ЕС държавният бюджет за реализиране на тези дейности бе сериозно намален и понястоящем те основно се финансират по Оперативна програма „Конкурентоспособ­ност“ (ОПК). Преди всичко става въпрос за организираните от агенцията участия на нашите компании в промоционални прояви в чужбина. Това са водещи дейности, които изпълняваме в рамките на проект „Насърчаване на интернанционализацията на българските предприятия“, по който сме институционален бенефициент. Средствата по него са от Европейския фонд за регионално развитие чрез ОПК и са в общ размер от 27 млн. лв. Около 18 млн. лв. от тази сума са предвидени за организиране на български национални участия в международни панаири и специализирани изложби в чужбина. Подкрепата, която оказваме на нашите производители, включва поемане на разходи за наемане на изложбена площ, проектиране и изграждане на изложбен щанд с дизайн, съответстващ на конкретен бранш, наемане на необходимо оборудване и обзавеждане, рекламиране на участието, включване на изложителите в официалния каталог, регистрационни такси.

Другата дейност е организацията на търговски мисии в чужбина. Определянето на държавата, региона се извършва в зависимост от интереса на фирми от различни браншове. Подобна мярка са и бизнес делегациите, традиционно водени от държавен представител от висок ранг – министър или зам.-министър от съответния сектор. При този тип посещения отпада ограничението за участие само на малки и средни предприятия – тогава могат да се включат и големи компании, за разлика от търговските мисии, които организираме в рамките на нашия проект за интернационализацията.

Провеждаме и обучения, на този етап предимно за фирмите с експортна насоченост. Придобитите знания помагат на предприемачите да придобият умения за извършване на външнотърговска дейност за излизане на чужди пазари, да се утвърждават на тях. Към основните мерки бих добавил и създадената електронна платформа – Националния експортен портал www.export.government.bg, чиято цел е да подпомага фирмите в дейността им, свързана с износа. На него се публикуват актуални оферти и запитвания, които получаваме в агенцията от чуждестранни компании и организации, бизнес компаси, информация от нашите търговски представители, данни за чужде­странни пазари, експортни стратегии за съответните сектори.

Отделяме специално внимание и на провеждането на бизнес форуми. През април в рамките на проекта организирахме два международни бизнес форума, в които взеха участие над 180 фирми от България, Румъния, Македония, Черна гора, Сърбия и Албания.

Тези пакет от мерки е важен за развитието на експортната дейност на нашите предприятия. Разбира се, планираме да разширим подкрепата, която предоставяме. Моята идея е да запазим този асортимент, ако мога така да се изразя, но да повишим качеството и съответно ефекта от тази подкрепа. Ще положим целенасочени усилия участието на нашите компании в международните панаири да бъде по-добре организирано, да се включват повече фирми. Досега основният проблем е бил в това, че поради липса на средства всичко е правено в последния момент. Това е създавало обясними трудности за нас и за компаниите – налагало им се е за изключително кратък срок да подготвят изискваните документи. Именно поради тази причина се е наложило да отменим някои от предвидените прояви, след като поех ръководството на агенцията. Идеята ми е каквото и да правим оттук нататък – да е на ниво.

Основната ни програма за провеждане на национални участия на нашите МСП в промоционални прояви ще стартира от октомври. Засега тя включва около 20 участия в панаири и изложби, 30 търговски мисии. В момента очакваме програмата ни да бъде одобрена от Управляващия орган, така че да можем през лятото да концентрираме усилията си върху тяхната подготвка и организация, които съответно да доведат до достойното представяне на нашите производители в чужбина.

Какво още могат да очакват от вас компаниите?

Ще се опитаме да стартираме нова мярка за подпомагане на интернационализацията на предприятията, което ще се изразява в конкретното търсене на търговски партньори в чужбина. Планираме тя да заработи още от есента. За целта агенцията в момента работи по създаването на мрежа от партньори от цял свят – не институции, а частни компании, като резултатите от тази дейност биха имали много ползи за нашите фирми.

От друга страна, искаме да сегментираме обученията. Ще продължим да ги провеждаме, тъй като те са много важна мярка. Днес информацията е всичко. Фирмите, които я имат, в това число и за целевите пазари, ще са по-ефективни при навлизането и за утвърждаването на позициите им там. В тази връзка ще разделим обученията според компаниите – в зависимост дали вече изнасят, или са още в начален стадий, или имат нужда от съвет как да се развият на местна почва. Ясно е, че до април 2014 г., в рамките на проекта, който изпълняваме, няма да успеем да реализираме в пълен обем всички набелязани цели, тъй като става въпрос за процеси, които изискват време. През този период обаче ще се опитаме да подкрепим сериозно работещите предприятия, които вече експортират. При тях могат да се постигнат най-бързи резултати, от които имаме голяма нужда. Много по-висок е шансът една компания, която изнася или строи в пет държави, да започне да извършва подобна дейност в шеста или в седма, отколкото друга, която не е тръгнала още по пътя на интернационализацията, тепърва да навлезе на един пазар в друга държава.

Ще тестваме дали за българските условия са приложими някои мерки, които знаем, че в чужбина работят добре.

В момента с УО търсим решение дали няма да успеем да направим ваучерна програма, с която да подкрепяме компаниите извън тези дейности. Много често забелязваме, че за съответен бранш има един панаир, който е безусловно най-големият и най-интересният, на който добре е да участват всички. От друга страна, според отделните специфики и тясната насоченост в сектора има изложения, които са интересни само за 1 или 2 предприятия. В момента точно за тях не можем да предложим конкретно решение. Поради този факт търсим методология, която да се впише в програмата ни и да разчетем средства за подпомагане на подобни отделни участия. По този начин компаниите ще могат да навлизат на нишови за тях пазари.

Това е мярка, която съм обсъдил с представителите на няколко сектора и всички я възприемат добре. Остава да видим как ще бъде приложена на практика.

Промяната ще бъде в насока подпомагане на по-подготвените фирми в краткосрочен план, що се отнася до панаирите и търговските мисии. Това са двете мерки, по които компаниите представят не само себе си, но и държавата. Изготвихме нови правила за оценка и подбор на участниците. Това ще става чрез точкова система, публикувана на нашия сайт. Всяка фирма ще има възможност да провери кои и колко от заложените условия изпълнява.

Целта ни е чрез тези критерии не само да се извършва подбор на фирми за участие в промоционалните прояви, но и да насочим компаниите към онова, което е необходимо да имат, за да могат да продължат развитието си, да повишат шансовете си за интернационализация. Това ще е един своеобразен кандидатстудентски изпит. Той ще е еднакъв за всички и спрямо това какви са другите участници ще е възможно и с 3,50 да влезеш в университета. Ако има много шестици обаче, дори и тези с петиците няма да успеят да се класират.

Ако днес за някой панаир фирмите успяват да се класират с 20 т. от 100 (толкова ще са максималните точки, които ще могат да получат), ако обученията и другите мерки дават ефективни резултати, ще се радваме следващата година да се класират тези с 30 т., а след това – с 50 т. Ще работим за повишаването на нивото, конкурентоспособността на българските компании.

Целта е на нашите национални щандове да участват предприятия, които достойно да представят България и които са достатъчно подготвени да отидат на международен панаир. Необходимо е да знаят как да бъдат активни и съответно да постигнат максимален резултат. При положение че средствата са ограничени, трябва да гледаме от всеки инвестиран лев или евро да извадим максимална полза.

Но по този начин няма ли да се стимулират по-големите компании?

Не, няма да бъде така. Ще въведем допълнително ограничения, за да не участват едни и същи фирми на панаири и мисии, каквито коментари досега сме чували. Една компания ще има право да бъде включена в едно изложение годишно. Тя ще може да кандидатства и за второ и може да дойде, стига да няма друга фирма, която да покрива критериите. От една страна, ще създадем условия за участие на най-добрите, а от друга – ще работим върху възможността да се увеличи

техният брой.

Какъв е правилният ход на компаниите по време на икономическа криза?

Безспорно правилните подходи са два – както за бизнеса, така и за държавите. В началото на рецесията всички говореха за орязване на разходите. На европейско равнище този метод показа, че не работи или работи в по-малка степен, отколкото се очаквашe. Свиването само по себе си не води до растеж. В началото всички пестяха. Сега се говори обратното – че трябва да се инвестира. Правилният подход според мен е комбинация между тези две неща. Кризата донякъде повлия позитивно на бизнеса за оптимизация на разходите. Но трябва да се инвестира в интернационализация. Това се отнася както за строителния, така и за другите сектори, щом тук пазарът се срива. Необходима е мобилност. Ако досега компаниите са работили в Южна Европа, трябва да търсят пазари в Северна Европа и Скандинавието. Така или иначе Старият континент върви назад в момента. Ясно е, че е необходимо намирането на нови пазари. Ако фирма не продава даден продукт, тя трябва да опита да го подобри и развие. Няма да успее да спечели само от спестяване и намаляване на служителите.

Наблюдавах, че в началото на рецесията, когато имаше сериозен дефицит на парични средства, подобни на нашата агенции в други държави удвоиха бюджетите си с цел да подпомогнат компаниите да излязат на международните пазари.

В Европа управляващите се усетиха и преди три-четири години инвестираха в предприятията, за да могат в някаква степен да омекотят резултата от срива на местния пазар.

Това е момент, който може би у нас бе пропуснат. Обаче до никакъв резултат няма да ни доведе това, ако само казваме какво не е направено. Трябва да гледаме каква е ситуацията сега и какво може да се стори занапред. Никой не знае дали кризата свършва или не. В последно време на европейско ниво настроенията са малко по-позитивни – че тя отминава, но ще трябва да сме подготвени за следващата.

Търсят ли ви активно компаниите за съдействие?

Заемам този пост малко повече от два месеца. Има две тенденции, които наблюдавам. От една страна, традиционно браншовите камари са поддържали и продължават да поддържат добра връзка с агенцията. От друга, през последната година въз основа на това, че не сме имали финансови средства, сме организирали малко прояви. Доста са били и разочарованите. Мненията са двуполюсни. Недоволството от агенцията е голямо. Предприемачите обаче съзнават, че без такава държавна структура, без нейната подкрепа се намалява шансът им за излизане на чужди пазари. В момента се опитваме да осигурим финансиране за реализиране на планираните прояви. Смея да твърдя, че с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма сме в много добър контакт, както и с УО на ОП „Конкурентоспособност“. Правим смели планове за провеждане на различни мероприятия и дейности. Виждам надежда в браншовите организации, че нещата се променят, но плаха поради досегашния им горчив опит. Нямаме директен контакт с компаниите, което отчитам като голям минус. Съвсем скоро ще инициирам промяна в структурата на агенцията, която основно ще се изрази в създаването на отделно звено с работно засега название „Комуникации“. То ще включва браншови експерти, които ще държат директна връзка с организациите и фирмите. Ще посещават компаниите на място, за да имат постоянен контакт с тях. Често имаме запитвания по един или друг повод, но това не е директен контакт според мен.

Има фирми, които познават нашите услуги, защото са ги ползвали, но има и други, които изобщо не са чували за агенцията. В тази връзка мислим по въпроса за провеждане на информационна кампания в страната. Разговарях с кмета на Велико Търново Даниел Панов, който прояви интерес към нашите предложения за подпомагане на местните фирми. Ще се опитаме да го направим под формата на сътрудничество с Националното сдружение на общините в Република България. Кметовете ще имат задачата да съберат компаниите, а ние да осигурим експерти, които да им представят дейностите на агенцията, в които те биха могли да участват или да бъдат подкрепени чрез една или друга мярка Ако е необходимо, ще дойдат и служители на други държавни институции. Необходимо е да се доведе до знанието на обществеността, че има администрация, на която й се плаща, за да прави нещо за бизнеса, и те трябва да се възползват.

Миналата седмица приключихме набирането на кандидати за най-големия панаир на хранително-вкусовата промишленост в Германия ANUGA. В България има много фирми от този сектор, но при нас постъпиха само 52 заявки за участие. За мен това не е конкуренция. Не може да казваме, че у нас е страхотна криза и пазарът се срива, че искаме да изнасяме, но когато агенцията ти осигурява условия за участие в международен панаир, да не се възползваш. Компаниите не са достатъчно активни. Ако една фирма търси нещо, тя ще го намери. Тези, които само се оплакват и не правят нищо по въпроса, не могат да ме трогнат.

Как работите с Камарата на строителите в България?

Тъй като отскоро оглавявам агенцията, разговарях с колегите и по този въпрос, като те ми споделиха, че Камарата на строителите в България е един от активните ни партньори, с чието съдействие е била реализирана не една промоционална проява на компаниите от бранша. Това се дължи на активността на КСБ, защото агенцията е една и съща за всички. Със съдействието на Камарата през 2012 г. ИАНМСП е провела търговска мисия до Мароко и Чехия, организирала е участие на фирмите от бранша в Международното изложение за строителство, архитектура и дизайн ECOBUILD в Лондон, Международния форум за иновативни решения при производството на метални изделия в строителството в Белчин баня. Някой може да каже, че това са минимални резултати за целия строителен бранш, който е сериозно представен в България. На фона обаче на това, че провеждането на промоционалните прояви през изминалата година беше сведено до критичен минимум, ако се измери процентно стореното, със сигурност преобладавщият дял от реализираните ще са за строителния сектор, респ. за Камарата. Надявам се в бъдеще броят на проявите, в които ще участват компаниите от бранша, да се увеличи, както и сътрудничеството ни с КСБ да става все по-активно. Основният проблем е, че верификацията на средствата по проекта, с чиито средства се реализират дейностите, върви много бавно. На свой ред агенцията няма достатъчно оборотни средства и всяко забавяне вреди. В частност, панаирите са достатъчно ресурсоемки, заплащат се пет-шест месеца преди самото събитие. В момента водим разговори проблемът с осигуряването на достатъчно оборотни средства за реализиране на дейностите да бъде разрешен, в това число и чрез заемни средства от бюджета на икономическото ведомство. Непростимо е да нямаме оборотни пари. Още повече в период, когато на всички фирми у нас им липсват свежи финанси, да не можем да се възползваме от средства по ОП „Конкурентоспо­собност“.

За кои пазари ви питат строителите?

Това е интересен момент – към кои страни трябва да се насочат конкретният сектор или отделни компании. Агенцията събира информация за различните браншове и ще разширим тази дейност, за да можем да ги насочим в определена посока. По-логично е от фирмите да получаваме стойностни предложения. Това могат да са традиционни пазари или да сме първопроходци на нови. Много е важно самите компании да се интересуват и да видят накъде върви браншът в Европа и в света.

Преди две-три години мениджъри на швейцарски компании ми съобщиха, че се насочват към Южна Америка – Чили, Перу и др.

България не е голяма държава, поради което възможностите й за подкрепа и лобиране на компаниите са ограничени, тоест не може да го прави по начин, по който го правят в страни с високоразвити икономики. В един пряк сблъсък и конкуренция с по-големи фирми и държави ще е трудно за българските. В най-добрия случай могат да станат подизпълнители. За да не се вземат грешните решения към кои пазари да се насочат, е нужно да има добра комуникация между Камарата и агенцията. Всичко, което разбираме за бранша, ще го свеждаме към КСБ.

Не трябва да забравяме, че България е имала дълги години контакти със страни от бившия Съветски съюз. В момента част от тях имат петрол и газ или други природни богатства, имат средства и строят много. За пример ще дам Азербайджан. Не съм специалист, но предполагам, че можем да търсим мястото си в Северна Африка, Близкия изток или други. Това са малко по-рискови пазари.

В Бразилия президентът Дилма Русеф е с български корени, което също можем да използваме. Според мен много внимателно трябва да се търсят навсякъде малки плюсове, които бихме имали спрямо конкуренцията, и да се следи сериозно пазарът.

Споменахте ОП „Конкурентоспособност“. Как си представяте схемата, която касае вас, след 2014 г.?

Имаше среща на работната група, която я изготвя. На нея беше представен вариант, който бе далеч от моите и на редица от участ­ниците представи. Работодателските организации и НСОРБ бяха против. Доста неща трябва да се коригират.

В момента агенцията е сведена до санитарен минимум, що се отнася до бюджет и числен състав. Същевременно трябва да изпълняваме важна роля за фирмите, ако държим тя да е наистина работеща. През последните месеци наблюдавам, че в политическото пространство всички се упражняват в говоренето за развитието на малките и средните предприятия, но не чух ясно формулирани и конкретни мерки за това.

Засега нещата са на много предварителен етап, що се касае до схемата. Важ­ното е така да разпишем дейностите и детайлите по тях, че те да са нещо, което от утре и през следващите седем години ще помага да се развиват фирмите. Най-лошото ще е, ако държавата не си е взела поука от досегашния програмен период и продължи да прави същите грешки.

Как виждате развитието на малките и средните фирми до края на годината?