Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж

КОГАТО СЪМ ГЛАДЕН - ЯМ

Банкеи кротко поучавал своите последователи, когато проповедта му била прекъсната от свещеник от сектата Шиншу, който вярвал в чудеса и мислел, че спасението идва от повтарянето на свещените слова.

Банкеи не могъл да продължи беседата си и попитал свещеника какво има да каже.

— Основателят на моята религия — похвалил се свещеникът, — застанал на единия бряг на реката с четчица за писане в ръка. Ученикът му застанал на другия бряг с лист хартия. И през реката, по въздуха, основателят изписал сбещеното име Амида върху листа. Можете ли Вие да извършите такова чудо?

— Не — казал Банкеи. —Аз умея да правя само малки чудеса. Например, когато съм гладен, ям; когато съм жаден, пия; когато съм обиден, прощавам.

***
Учителят Хойен Фосо казал: “Твърди се, че през живота си Буда е изрекъл пет хиляди четиридесет и осем отделни истини. Те включват истината за Пустотата и истината за Съществуванието. Включват истината за Внезапното Просветление и истината за постепенното Просветление. Не са ли всички тези истини положителни?

Но, от друга страна, Йока в “Песента за Просветлението" казва, че няма същества и няма Буди, мъдреците са само водни мехурчета, а великите умове — не повече от проблясване на светкавица. Не са ли всички тези истини отрицаващи?

О, ученици мои, ако кажете “Да”, вие отричате Йока; ако кажете “Не”, противоречите на Буда. Ако Буда беше сега тук, сред Вас, как би решил този проблем?

Ако знаехме къде точно се намираме, всяка сутрин щяхме да задаваме въпроси на Буда и всяка вечер щяхме да го приветствуваме. Но тъй като не знаем къде сме, аз ще Ви издам една тайна: когато казвам “това е така”, може би не изричам положителна истина. Когато казвам “това не е така”, може би не отричам отрицателна истина.

Обърнете се на изток и вижте свещената Западна земя (Будисkият рай, наричан още Чистата земя или Земята на Буда); обърнете се на юг, за да Видите Полярната звезда.”

***
Секкьо запитал един от монасите си:

— Искаш ли да хванеш Пустотата?

— Ще опитам — отвърнал монахът. Вдигнал ръце във въздуха и свил юмруци.

— Не е много добре — рекъл Секкьо. — Не си уловил нищо.

— Добре, учителю — съгласил се монахът, — моля ви, покажете ми как.

Тогава Секкьо хванал носа му и силно го дръпнал.

— 0х! — извикал монахът. — Заболя ме!

— Ето, така можеш да уловиш Пустотата! — гласял отговорът на Секкьо.

***
Ученикът Доко отишъл при учител по Дзен и казал:

— Аз търся истината. В какво състояние на духа трябва да се обучавам, за да я открия?

Учителят отговорил:

— Не съществува дух, затова не можеш да го поставиш в състояние. Няма истина, така че не можеш да се обучиш на нея.

— Ако няма дух и няма истина, защо тогава тези монаси се събират всеки ден пред Вас — нали за да изучават Дзен и да се подготвят за него?

— Но тук няма и педя място — възразил учителят, — така че как могат да се събират монасите? Нямам дори език, за да ги викам и обучавам.

— О, как може да лъжете така? — възкликнал Доко.

— Но ако нямах език да говоря на другите, как мога да те лъжа? — запитал учителят.

Тогава Доко с тъга промълвил:

— Не мога да следвам мисълта Ви. Не Ви разбирам.

— И аз сам не мога да се разбера — отговорил учителят.

***
При учителя Банкеи дошъл ученик с молба да му помогне да се освободи от своята гневливост.

— Покажи ми тая своя гневливост — подхванал Банкеи. — Изглежда е много интересна.

— В момента не е у мен, затова не мога да Ви я покажа — отвърнал ученикът.

— Добре тогава — продължил Банкеи, — донеси я, когато я имаш.

— Но не мога да я донеса, точно когато я имам — възразил ученикът. —Сигурно ще изчезне, докато я нося

— В такъв случай — заключил Банкеи, — струва ми се, че тази гневливост не е част от истинската ти природа. А ако не е част от теб, тя трябва да идва у теб отвън. Съветвам те всеки път, когато влезе в теб, да се биеш с пръчка, докато тя не издържи и побегне.

***
Чокеи и Хофуку обсъждали постулати на дзен-будизма. Чокеи казал:

—Дори за архат (архат — Този, който се е освободил от всички заблуждения." След смъртта постига нирвана, тъй като завършва веригата на неговите прераждания), постигнал Просветление, може да се каже, че все още е подвластен на трите пагубни порока (омраза, алчност и безразсъдство). Но Буда никога не изрича нещо, предизвикващо съмнение. Каквото и да каже, Винаги е абсолютна истина. Какво мислиш ти?

— Според теб какво е словото на Буда?

— Глухите не могат да го чуят.

Хофуку възразил:

— Ти се отдалечаваш от смисъла.

— А според теб какво е словото на Буда? — попитал Чокеи.

— Изпий чаша чай, монахо-братко — отвърнал Хофуку

***
Малкият Тойо бил само на дванадесет години. Тъй като бил послушник в храма Кенин, искал да му дадат някоя загадка коан за размишление като на по-напредналите ученици. Затова една вечер, в часа за посещения, той отишъл при учителя Мокурай, ударил леко гонга, за да извести за присъствието си, поклонил се и седнал пред него в почтително мълчание.

Най-после учителят продумал:

— Тойо, покажи ми звука от пляскането с две ръце.

Тойо плеснал.

— Добре — рекъл учителят. — Сега ми покажи звука от пляскането с една ръка.

Тойо мълчал. Направил поклон и се оттеглил, за да обмисли задачата.

На другата вечер се върнал и ударил гонга с длан.

— Не е така — казал учителят.

Следващата вечер той отново дошъл и с една ръка показал как гейша свири на шамисен (популярен щипков инструмент).

— Не е така — повторил учителят.

Следващата вечер Тойо имитирал звука от капеща вода.

— Не е така — потретил учителят.

На другата вечер Тойо възпроизвел звука на цикада.

— И това не е — заявил учителят.

Десет вечери Тойо опитвал различни звуци. Накрая престанал да посещава учителя. Цяла година размишлявал върху разни звуци и отхвърлял всички, докато най-после го озарило Просветлението. Завърнал се почтително при учителя. Без да удари гонга, седнал и се поклонил.

—Чух звук без звук — казал той.

***
Един монах попитал учителя Еикаи Даишу:

— Какво е висша нирвана?

Учителят отговорил:

— Да не се оставяш само да следваш предопределението на карма.

— А какво е предопределението на карма?

— Предопределението на карма е да се стремиш към висша Нирвана.

***
Дори след дълги години учение монахинята Чийоно не успяла да постигне Просветление. Една лунна нощ тя носела ведро с вода. Докато се любувала на пълната луна, която се оглеждала във водата, бамбуковият обръч, опасващ ведрото, се скъсал. То се разпаднало. Водата изтекла и отражението на луната изчезнало. В този миг Чийоно била осенена от Просветлението. Тя написала следните стихове:

да опазя ведрото цяло.

Вярвах, че тънкият бамбук

ще го задържи.

няма ни вода,

ни луна в нея:

в ръката ми — Пустота!

***
Учителят Иккю показал своята мъдрост още като дете. Веднъж той счупил скъпата старинна чаша за чай на своя учител и много се разтревожил. Докато се чудел какво да прави, чул, че учителят му идва. Той бързо скрил парчетата от чашата под дрехата си.

— Учителю — попитал той, — защо нещата умират?

— Съвсем естествено е нещата да умират, а веществото, съдържащо се в тях, да се раздели и разпадне — казал учителят. — Когато му дойде времето, всеки човек, както и всяко нещо, трябва да си отиде.

— Учителю — рекъл малкият Иккю, показвайки парчетата, — било дошло времето на твоята чаша да си отиде.