За всяко сливане ще решим поотделно, обеща Москов

Лекарите Масларски – тя спасява бебета в риск, той - тийнейджъри

Първо заобичват педиатрията и професията ги среща. На изпит в областния град младата лекарка се откроява с хубост и ерудирани отговори. Тя също го забелязва - деликатен и фин като китайски порцелан.

След година заживяват с обща фамилия. Днес, 20 г. по-късно, тази фамилия се е превърнала в щемпел на модерната българска неонатология и педиатрия. Денят на д-р Радка Масларска в "Токуда" е наниз от спешни случаи. Закъснява за разговора с час, но кой да се сърди, след като всеки път я викаха "спешно да се яви в отделението" по неонатология за току що докарано с линейка новородено в тежко състояние. А трябваше още сутринта първо да изпрати резюме за участието на екипа й на конференцията във Варна. Обаче я вдигат рано, тъй като родено през нощта е в тежко състояние. После я викат за друго бебе със затруднено дишане. И работата я повлича. "Да, денят ми е такъв, но такива са отговорностите на повечето хора с подобни професии", усмихва се д-р Масларска.

Тя нашумя в новините, след като с екипа си лекува битото от акушерка на "Софиямед" новородено. Но майките с недоносени бебета препредават името й като на свят човек, защото на д-р Масларска дължат шанса си да имат здрави деца.

Връщам я към началото на кариерата. През 1986 г. е по разпределение в ловешкото с. Александрово. Отчита го като най-романтичния период в професията. Тогава учи как се става лекар на терен, води здравни беседи по педиатрия по радиоточката - за затлъстяването на децата, за сексуалното възпитание...

"Познавах всички деца в Александрово. Рисувах здравните картони на момиченцата и момченцата, бях направила цяла библиотека с особеностите на всяко дете. Хората вярваха в лекаря. Спях в поликлиниката, имах колело, с което ходех на консултации по всяко време на денонощието. Често късно вечер циганин, също с колело, идваше да ме вика и заедно тръгвахме към дома му. Тогава нямаше страх от агресия, а пълно доверие в лекаря. За една година бе голяма школа, тъй като имаше случаи на ударено дете от гръм, ухапани от змии, тежки травми", разказва д-р Масларска.

На следващата година тя печели конкурс в неонатологията в Ловеч. Там на изпити по педиатрия се виждат с Пламен -детски лекар в Луковит.

Той е от семейство на ветеринарни лекари в Плевен и разговорите вкъщи за медицината го ориентират професионално. "Не исках да специализирам педиатрия, а вътрешни болести - беше ми жал за децата. Но попаднах на педиатрично място по разпределение в Луковит, а после и в ловешката болница", спомня си лекарят.

На колоквиума в Ловеч той е очарован от нейните правилни отговори на изпита. Тя пък забелязва неговия финес и желанието му да й кавалерства. Радка вече работи в областния град, записала е и курсове по ултразвукова диагностика в София. Веднъж се срещат по пътя за автогарата.

Тя хваща автобуса за София, където е голямата медицина, а той - за Луковит

"Предложи да ми носи багажа, а при следващите срещи кавалерството му ставаше все по-явно..."

Когато д-р Пламен Масларски се прехвърля да работи в Ловеч, красивата му колежка е повикана за зав. отделение за недоносени деца в плевенската болница. Но любовта вече ги е спечелила. Тя живее при родителите му, а след година - през 1992 г., се ражда дъщеря им Мария. Таткото пътува всеки ден и често двете му момичета го чакат на автогарата и направо тръгват на разходка. Родителите на Пламен Масларски всеотдайно помагат.

През септември 1995 г. младата лекарка е повикана в столичната Клиника по неонатология и педиатрия. "Радка се връщаше от курсовете в клиниката с възторг, все едно бе попаднала на чужда планета. Тогава началник на клиниката бе проф. Емилия Христова, а водещ лекар Ралица Георгиева. Според съпругата ми по-умен и начетен от нея не бе виждала. Това бе силен мотив да работи при тях. Явно и те я бяха харесали и я поканиха", разказва д-р Масларски. Две седмици след нея в София идва и съпругът й, а малката Мария остава за година при баба и дядо.

Софиянец не се става лесно. Двамата нямат жилище и приятели им отстъпват стая. Пламен Масларски започва в 9-а поликлиника в "Орландовци". Помнят първия му ден. Жена му го изпраща до спирката на Руски паметник и оттам той трябва да хване автобуса за "Орландовци". Но се качва на друг и отива в ж.к. "Люлин".

После купуват гарсониера в кв. "Сухата река"и прибират дъщеря си. Записват я на детска градина на ул. "Велико Търново". Още след първия ден съобщават на таткото, че групата се премества във филиала на ул. "Оборище" 100. Сега звучи нелепо, но тогава скорошният софиянец попитал културно: "А къде е ул. "Оборище"?" По-късно д-р Масларски става педиатър в болница "Вита", а от 2012 г. е в "Сити Клиник"

Изпълнените му графици за детски прегледи сами говорят за името му. В интернет форумите майки се надпреварват да го хвалят: " Супер доволни сме от д-р Масларски. Много добър специалист и диагностик и има страхотен подход към децата...", "Много добър педиатър, опича децата и си разбира от работата. Не изписва излишни лекарства и не тъпче децата с антибиотици. Няма случай да не се е отзовал..."Невероятен човек и специалист, както и жена му д-р Масларска!''

Той е вещ по проблемите на днешния пубертет. В основата на всичко според него е наднорменото тегло, при което се променят метаболизмът и хормоналните вериги. Така при момичетата в ранния пубертет може да се появи например поликистозният овариален синдром, а при момчетата - т.нар. гинекомастия, т.е. порастване им млечните жлези. Много от тези неща, хванати навреме, са напълно лечими", казва д-р Масларски.

Убеден е, че основен трансмисер за преждевременното полово развитие е т.нар. глутамат при храните. "Освен четирите основни вкуса - сладко, солено, горчиво, кисело, вече е открит и вкус на удоволствието. Създаден е от натриевия глутамат и е част от азиатската кухня", обяснява д-р Масларски.

И той, и жена му просто си вършат работата, но не онази от романтичния период преди 25 г., а тази, която е на гребена на съвременната наука.

С пристигането си в "Токуда" д-р Масларска прави две нови неща в неонатологията у нас Открива единствения у нас неонатологичен амбулаторен кабинет, който работи всеки ден до 20 ч. "В началото водеха по едно-две деца, после по 10-15, но се смяташе, че кабинетът ще работи на загуба. Сега месечно в него преглеждат и правят ултразвукови изследвания на 600-700 бебета", казва д-р Масларска.

Тя въвежда и програмата за максимално ранно проследяване на чести заболявания при новородените. Не на третия месец, а на третия ден с ултразвук през фонтанелата се изследва състоянието на мозъка. Прави се още коремна ехография, на тазобедрените стави и на слуха на бебето. "Години се обсъжда скринингът за слуха да стане задължителен за страната, но още няма правителство, което да упражни воля и да го инициира. Едно апаратчето за слуха струва 12 000 лв. и всяка болница може да си го позволи. А е много важно, защото вродената глухота трябва да се установи до 6-ия месец и да се направят кохлеарни импланти, за да се развиват децата нормално и заедно с връстниците си", казва д-р Масларска.

Тези дни в отделението си въвежда и хитов подход в неонатологията - изграждане на семейни апартаменти за недоносени бебета, в които детето да живее до изписването му заедно с родителите под грижата на лекар и сестра. "Предизвикателство е да се рушат догми на поведения и да се въвеждат за детето щадящи методики срещу болката", казва д-р Радка Масларска.

Какво ли ще обяснява за новостите след години дъщеря им Мария. Тя е 4-и курс по медицина във Фрайбург, но покрай стаж в кардиологично отделение засега се е запалила да лекува сърца. Предстои семейството да разисква и нейните стремежи. Цялата фамилията от три поколения ще бъде седмица-две заедно със старите лекари Масларски от Плевен.