Ню йорк gergana bulgarian children’s choir and school new york

Послепис от Стефка Евстатиева

Благодаря сърдечно, че сьм заобиколена с хора, които споделиха нашия ентусиазъм в създаването на „Гергана”. Много съм щастлива, че една скромна идея, да имаме бьлгарски детски хор в центъра на Ню Йорк, беше така възторжено приета и сега сме едно голямо семейство от ръководители, деца на възраст между 4 и 15 години, родители, баби и дядовци, приятели...

Още в началото, на прослушванията, имаше дечица, които се хващаха за ръчички и негласно си обещаваха приятелство. Така е и до днес. Както Симона, едно от пьрвите12  деца на хора и дъщеря на първата ни любима пианистка  Даниела Стоянова, каза веднаж: „имам приятели в американското училище, но приятелите в хора са ми като роднини”. Родителите също намираха нови приятелства, а някои започнаха да се ангажират и с повече организационна работа.

Ярък пример е Нели Хаджийска, доктор по философия, която доведе в хора дъщеря си Яна в 2004 г., като приятел, за да подкрепи нашата инициатива... и се увлече. Нагърби се с училището, което беше нейна идея, стана пьрвата преподавателка и сега е ръководител, кьм когото всички се обръщат.

Запознанството ми със семейство Хаджийски, чиято идея е тази песнопойка, е забавна история. На една от репетициите ми на последното действие на Мадам Бътерфлай в Метрополитън опера, в 1997 г, ми доведоха детенце на 4 години, което изпълняваше ролята на детето на Чо Чо Сан - малко, сладко, чаровно момиченце. Тя трябваше да бъде моето дете на сцената. Всички започнахме да му се радваме, да го прегръщаме, да го разпитваме,,и в един момент тя каза, че името й е Яна. Погледнах я изумено и нещо ме накара да я попитам на български дали не е българче и кои са родителите й. Така се запознах с Нели, Валентин и сина им Деян, който също като сестричката си пееше в детския хор на Метрополитън опера. Деян след няколко години изпълни и солото на Робинзон Крузо в хор "Гергана" с мутиращия си баритонов глас.

 

Запознах семейството с Гергана Велинова, моя ученичка някога, и те й станаха възторжени почитатели, не пропускаха нито един неин концерт. Гергана е джаз певица по образование, с интереси и в предкласика, и в модерна музика. Преди години тя спечели конкурса " За земята и хората" в София.

Веригата от запознанства продължиха през годините. В 2003 семейство Хаджийски се запознаха с други мои многи близки приятели, Даниела и Стоян Стоянови. Даниела стана първият ни корепетитор - очарователен, много добър и всеотдаен човек. Децата я обичаха безкрайно. След създаването на хора семействата на Нели и Даниела станаха неразделни, включително децата им. Когато напусна хорчето, Дани ни подари едно от пианата си. Няма да е силно да се кажа, че нашият хор и училище е едно голямо семейство от приятели. Така беше създаден и така живее и до днес.

 

Присъствието на Валентин Хаджийски, преводачът в тази песнопойка, на всички наши концерти беше тихо, сякаш наблюдаващо, преценяващо и ненатрапчиво. В 2007 г. се появи възможност да направим концерт в централата на ООН и възникна идеята да пеем  "Върви, народе възродени" на български и английски. Валентин направи с удоволствие превода на стиховете. Концертът ни беше много успешен. Следващият превод беше на "Зимна песничка" ("Над смълчаните полета") . Учителката по музика от американското училище на едно от нашите дечица, Мегън, присъстваше на наш концерт и толкова ни хареса, че поиска да пее тази песен със собствения си училищен хор. Мегън беше солист, а съучениците й американчета пееха песента на български и на английски. Беше много вълнуващо да видим записа онлайн, бях горда и възхитена. Естествено, преводът беше на Валентин, много, много хубав превод, а адаптацията на музиката направи Краси, сегашният диригент на хора.

 

След това дойде преводът му на "Cantique de Noel" от френски и сега можем да пеем тази чудесна коледна песен на български, френски и английски. Така Валентин стана наш официален преводач. Задачите му в хора и училището се увеличиха - адаптиране пиески за нашите годишни концерти (поне 3 годишно), наскоро стана и преподавател в училището по български език и история.

Някогашен член на голямото ни семейство беше Зора Бояджиева, архитект, която също от родителско чувство доведе сина си Камен, когато беше само на четири годинки, и в  продължение на 5 години, посвети неделите си на училището и хора.
Красимира Иванчева замести диригентката Гергана Велинова, една не лесна задача (с която тя се справи отлично), защото ние, децата и родителите не можехме да се примирим  с факта, че „кака Гергана“ трябва да ни напусне. Гергана не само ги учеше на радостта да пеят на български, но беше сякаш една от тях – изработваха заедно дори мартеници и сурвакници за българските ни празници. Краси е вече шестгодини с нас, подбира и разширява репертоара ни, дирижира и ние всички я ценим и обичаме. Тя осигури и повечето нотни текстове за тази песнопойка.
Виктория Цоцкова дойде по моя голяма молба като корепетитор на хора, стана следващия любимец на децата. Учи ги на солфеж, работи индивидуално с много от тях и беше доскоро нашият помощник-диригент, преди да замине да работи в Харвард като преподавател. Тя, а също Даниела Стоянова и Краси Иванчева, бяха музикалните консултанти на тази песнопойка.
Да не забравим и нашите някогашни учители: Яна Калинкова, която доведе двете си дъщерички и стана една от учителките, Росица Чилингирова, която има внук в хора ни, и Таня Георгиева, още една майка на дете от хора, също оставиха своя отпечатък върху възпитанието на децата, благодаря им!
От огромно значение беше и помощта на генералния консул в Ню Йорк Антон Карлов, който ни приюти в консулството в 2004 г., кьдето сме и до ден днешен. След него имахме покровителството на консул Светлана Стойчева-Етрополска, а сега и на генералния консул Радослав Точев, чиято дъщеричка беше миналата учебна година в малката група на хора.
 Искам да подчертая голямата си благодарност към Тед Василев от Американската фондация за България, без чиято помощ не можехме да започнем, а и да стигнем дотук.

Моята обич и за младите и талантливи музиканти от "Български концертни вечери в Ню Йорк" и на моята скъпа Павлина Доковска, които включват понякога в програмата си и децата от "Грегана" с което показват, че гледат на тях като на свои наследници.

Благодаря за учебниците  и помагалата, за всичко, което правят за нас от Министерството на образованието и науката в Бьлгария. Благодаря и за обичта на Агенцията за работа с българите в чужбина, която ни подкрепи в тази издателска инициатива.
Покланям се с благодарност на всички, които повярваха и подкрепиха тази идея!

 

Стефка Евстатиева,

Оперна певица,

Музикален  и сценичен консултант на хор и училище„Гергана”

Afterword by Stefka Evstatieva

I feel grateful from my heart that I among people sharing our enthusiasm in the creation of Gergana. I am very happy that a modest idea, to have a Bulgarian children’s chorus in central New York City, was accepted with such ardor and now we are a big family of educators, children between 4 and 15, parents, grandparents, friends…

From the outset, at the auditions, there were kids who took their hands and voicelessly pledged their friendship. That is the way it is to this day. As Simona, one of our first 12 kids and daughter of our first beloved pianist, Daniela Stoyanova, once said, “I have friends at the American school, but at the chorus friends are like family.” Parents, too, found new friends, and some of them started taking up more organizational work.

A clear example is Neli Hadjiyska, a PhD in philosophy, who, as a friend, brought her daughter Iana to support our initiative, and got excited. She took up setting up the school, which was her idea, became the first teacher, and is now a leader to whom everyone refers.

My acquaintance with the Hadjiyski family, whose idea was this songbook, was a funny story. At one of my rehearsals of the last act of Madama Butterfly at Metropolitan Opera, in 1997, a child of four, who played the part of Cio Cio San’s child, was brought me – a little, sweet, charming girl. She had to be my stage child. We all started admiring, hugging her, asking her questions. In a moment she said her name was Iana. I looked at her in wonder and something made me ask her in Bulgarian if she was not Bulgarian and who her parents were. This is how I met Neli, Valentin, and their son Deyan, who, like his little sister, sang at the Metropolitan Opera Children’s Chorus. In a few years, Deyan sang the solo in the song Robinson Crusoe with Gergana, with his changing baritone voice.

I introduced the family to Gergana Velinova, my one-time student, and they became her ardent fans, never missing a concert of hers. Gergana is a jazz singer by training, with interests also in baroque and in modern music. A few years ago, she won the Za zemyata i horata competition in Sofia.

The chain of acquaintances continued over the years. In 2003, the Hadjiyskis met some other of my closest friends, Daniela and Stoyan Stoyanov. Daniela became our first pianist, a charming, very kind and generous human being. The kids loved her endlessly. After the chorus was formed, the families of Neli and Daniela became inseparable, their children including. When she left the chorus, Dani gave us one of her pianos. It would not be an overstatement to say that our chorus and school is a big family of friends. That is how it was created and that is how it lives on.
Valentin Hadjiyski, the translator of this songbook, attended all our concerts quietly and unassumingly, as if observing and evaluating. In 2007, an opportunity emerged to have a concert at the United Nations Headquarters and we had the idea to perform The Anthem of Sts Cyril and Methodius in Bulgarian and English. Valentin translated it with pleasure. The concert was very successful. The next translation was Winter Song. The music teacher from the American school of one of our children, Megan, attended a concert of ours and liked it so much that she wanted to perform its with her own school choir. Megan was the soloist and her American classmates sang the song in Bulgarian and English. It was very exciting to watch the video online, I felt proud and elated. Naturally, the translation was by Valentin, a very nice one, and the music adaptation was by Krassi, the present chorus director.
Then came the translation of Cantique de Noel (O Holy Night) from the French and now we can sing this wonderful Christams song in Bulgarian, English, and French. That was how Valentin became our official translator. His tasks at the chorus and school grew to include adapting plays for our annual concerts (actually 3 every year) and recently he became a teacher at the school in Bulgarian language and history.
A former member of our big family, Zora Boyadzhieva, an architect, brought her son Kamen when he was only four, also out of parent’s duty, and dedicated her Sundays to the school and chorus in the course of five years.
Krassimira Ivanchev replaced Gergana Velinova, not an easy task (which she fulfilled with excellence), as we, the children, and the parents could not be at peace with the fact that kaka (big sister) Gergana has to leave us. Gergana not only taught them the joy of singing in Bulgarian but was as if one of them – they even made martenitsas and survaknitsas together for our Bulgarian holidays. Krassi has been with us for six years, she selects the repertory, directs, and we all appreciate and love her. She also provided most note texts for this songbook.
Victoria Tzotzkova joined on my big request as chorus pianist and became the next children’s favorite. She taught them solfège, worked individually with many of them and was until recently our assistant conductor before she departed to work at Harvard as a teacher. She, as well as Daniela Stoyanova and Krassi Ivancheva, were the music consultants for this songbook.
Not to forget our former teachers, Yana Kalinkova, who brought her two little daughters and became one of the teachers, Rossitsa Chilingirova, who too had a grandson in the chorus, and Tanya Georgieva, another mother of a chorus child, who left their mark on the children’s upbringing, and I thank them!
Consul General Anton Karlov’s help was of huge importance when, in 2004, he sheltered us in the Consulate, where we are to this day. Later we enjoyed the protection of Consul Svetlana Stoycheva-Etropolski, and now, of Consul General Radoslav Totchev, whose little daughter was last year in the chorus’ junior group.
I want to highlight my great gratitude to Ted Vassilev of the American Foundation for Bulgaria, without whose help we wouldn’t be able to start, as well as reach up to here.
My love also goes to the young and talented musicians form Bulgarian Concert Evenings in New York and to my dear Pavlina Dokovska, who sometimes include Gergana children in their programs, showing that they view them as their heirs.

I thank for the textbooks and study aids, and everything the Ministry of Education, Youth and Science of Bulgaria is doing for us. I also thank for the affection of the State Agency for the Bulgarians Abroad which supported us in this publishing initiative.

My grateful tribute to all who believed and supported this idea!
Stefka Evstatieva

Opera Singer,

Music and Stage Consultant, Bulgarian Children’s Chorus and School Gergana


Бележка на преводача

Преводът на песните в тази книга служи за по-добро разбиране на българския текст от децата с първи език английски; за изграждане у всички на двупосочна връзка между двете култури; за приобщаване на англоезичните родители, роднини, приятели и съученици на децата; за запознаване на американската публика с някои образци на българската поезия.

Целта ми беше да се запази и размерът и римата за възможно най-голяма звукова прилика на двата текста при пеене с редуване на двата езика.

В „Хаджи Димитър” „самодиви” и „хайдушка” са преведени “samodivas” and “hajduk”, a в „Що ми домилело” „калпаци” – с “kalpaks”: това са и легитимни английски термини със статии в английската Уикипедия.

В.Х.

Translator’s Note

We translate lyrics into English to improve the understanding of the Bulgarian original by our children with English as first language; to build genuine two-way biculturalism in all children; to involve the children’s English-speaking family members and friends; and to introduce some fine samples of Bulgarian poetry to the broad American audience.

My purpose was to preserve the meter and rhyme for utmost possible sound identity, particularly in signing in turns in both languages.

I have kept Bulgarianisms such as samodivas and hajduk in Hadzhi Dimitar and kalpaks in Dearly I Cherish: there are now entries for them in the English-language Wikipedia.

V.H.

Каталог: users
users -> Списък на публикациите на ст н. с. І ст дтн инж. Оханес Сантурджян до края на 2010
users -> Автобиография професор Атанас Дерменджиев
users -> Задачи: Производствена мощност Задача 1
users -> С п и с ъ к №1 на научните доклади и публикации на
users -> Sleepers ## Режисьор : Бари Левинсън
users -> Иформация за публикациите (2000–2010 г.) На доц. Д-р алберт бенбасат монографии, учебници, студии и др
users -> Конкурс за редовен асистент по "Персийска литература и култура" в су "Св. Климент Охридски", където постъпва на работа в Центъра за източни езици и култури към Факултета по класически и нови филологии
users -> Богомил николов
users -> Биография На член кореспондент проф д-р Владимир Атанасов Овчаров Адрес: Катедра по анатомия и хистология, Медицински факултет, Медицински
users -> Сп и с ъ к на публикациите на проф дин Казимир Попконстантинов награди