Нзок дава 300 000 евро за идентификация с отпечатък
Интервю с д-р Адам Персенски и проф. Милан Миланов
Изтегляне 1.3 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Адам Персенски
- Водеща
- Водещ
- Проф. Милан Миланов
Интервю с д-р Адам Персенски и проф. Милан МилановНова телевизия "Здравей, България" http://play.novatv.bg/programi/zdravei-bulgariya/681990?autostart=true 
Водещ: Ще си говорим отново за здравеопазване. Първо, да ви припомним част от думите на Бойко Борисов от онзи ден, ключовите три думи бяха – цигари, ракия и сланина. Чуйте ги и след това ще разберете за какво ще си говорим. Бойко Борисов: Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, трябва ли другите да му платят лечението? То на пръв поглед е смешно, но това е първопричината да сме на първо място по брой на инфаркти и инсулти. Това е начинът, по който ние живеем и личната самодисциплина. Идва Коледа, идва Нова година, вие сами ще кажете какво става в Бърза помощ. Това трябва по някакъв начин да го изградим като навици, като култура, като възпитание още от деца да започнат да го спазват. Сега като казахме за данъците от вредните храни, не че от това ще спечелим пари, а да предпазим децата от рана възраст. Да напомним на родителите, че като купуват всеки ден по три сладоледа след 20 г. ще има други увреждания в това дете. Водеща: Сега ще ви покажем и видеокарикатурата на Чавдар Николов. Ще я изгледаме заедно с проф. Милан Миланов и д-р Адам Персенски, зам.-министър за здравеопазването. Бойко Борисов смеси две теми в една, след малко ще се опитаме да ги отделим и нещо полезно да извадим от този разговор. Сега към карикатурата на Чавдар Николов. Водещ: Мас, праз лютеница, коментарите от вас. Две теми се сместват или е една - данък вредни храни, от една страна. От друга страна – който не си пази здравето, трябва ли да плаща повече за здравеопазване чрез осигуровка или по друг начин, от този, който си пази здравето – не яде сланина, не пуши, не пие? Добре дошли. Д-р Адам Персенски: Добре заварили. Проф. Милан Миланов: Ако трябва да сме точни, в осигурителния модел такива наказания няма. Разбира се, в никакъв случай не бива да се отхвърля тежката артилерия, дори бих казал, че по този начин би трябвало вече да се изразяваме, като премиера – за да можем българите да вденем за какво става дума – че действително заплашваме здравето си. Но в осигурителния модел такова нещо няма. В застрахователния има. Водеща: Храните се лошо – не плащате по-високи здравни осигуровки. Проф. Милан Миланов: Не, пияниците и пушачите и т.н. в осигурителния модел това е вече 180 г. от Бисмарк въведено, няма такова положение. Не бива да преплитаме нещата, защото премиерът започна да говори за тежките нарушители на пътя. Спомняте си преди един месец нашата асоциация на анестезиолозите излезе с едно предложение това да бъде една допълнителна част към гражданската застраховка и през нея да бъдат заплащани крайно недостатъчни суми за лечение на такива хора. Той започна с това и след това отиде… Водеща: По време на този форум, на който сте присъствал и вие. Проф. Милан Миланов: Да. Даже се обърна към мен, по простата причина, че бях до него, но и знаеше за нашата инициатива. Друг е проблемът със закона. Ще се опитам да перифразирам Левски. Ние сме в една и съща биосфера – животните, растенията и хората. Една и съща биосфера. Ние сме вътре в тях и те са вътре в нас. Растенията се раждат и умират на една година, ние хората по-бавно, но също чрез екскрементите си храним тях. Те хранят нас. Нищо, което е измислено от Господ Бог не е вредно. Бог обаче не е виновен, че е посадил тютюна, а ние сме направил цигарите или че ядем повече сладко или повече солено. Водещ: А ракията къде е в божествения свят? Проф. Милан Миланов: Ракията е в гроздето, той е направил гроздето, а ние правим ракията. Сланината също. Д-р Адам Персенски: Мисля, че една от най-важните цели, които си поставя проектозакона за данък обществено здраве, е постигнато. Вече говорим, че някои храни са полезни, а някои не чак до там. Така че това е една от основните цели. Ние не говорим за вредни храни, а говорим за данък обществено здраве. Това е по-важното в случая да уточним. Проектозаконът третира храни, които в състава си съдържат количества от някои вещества, които са преценени като... Водеща: Сланината нали няма да бъде обложена с този данък? Д-р Адам Персенски: Когато си я приготвите вкъщи – не, но когато решите да я продавате – със сигурност да. Водещ: Ще се води за вредна храна. Водеща: 3аради солта. Д-р Адам Персенски: Имайте предвид, че вие няма да платите, ядейки си сланината, с пари, нали, вкъщи когато си я приготвите, вие ще си платите с вашето здраве. С това, че наистина вие прекалявате с количеството сланина и сол в нея, която ядете, вие няма да плащате по-голяма такса, защото няма да я продавате, ако не сте производител на сланина и не я продавате, но вие ще платите с вашето здраве. Ако, разбира се, прекалявате със сланина. Проф. Милан Миланов: И двете неща могат да влязат в данъка – едното е солта, другото са така известните мастни киселини, с които мои колеги страшно много прекаляват като ги обвиняват във всичко. В един от най-добрите европейски учебници по метаболизъм, невроендокринен метаболизъм е на българи. Водещ: 3апушват се артериите при всяка вредна храна – това се наложи като мнение. Проф. Милан Миланов: Нека да кажа нещо. Ние, хората, сме като кучетата, като мравките. Няма човек, който да хапне солено и ако му е солено, да не го хвърли. Всеки човек ще каже - абе, тази седмица ми се яде сирене, банички, на другата седмица – не ми се ядат. Нашият вътрешен самоконтрол, саморегулацията на ендокринната ни система и метаболизмът през нея е най-важното нещо в живота. Водещ: Слушай тялото, вкуса си, апетита си – това ли казвате? Проф. Милан Миланов: Да, точно това казвам. Сега, разбира се, тук не става въпрос за алкохола или за цигарите. На алкохола никога не съм бил подвластен, но съм тежко подвластен на цигарите. И каквато и цена да слагат – няма да спра. Този закон не искам да противореча дали ще бъде приет, или няма, най-малко ще бъдат икономическите ползи от него, тези пари отиват в държавния бюджет и там... Водещ: 3дравният въпрос. Проф. Милан Миланов: 3дравният въпрос. Ето, аз ще ви кажа – аз забранявах на моите внуци да ядат едни царевични пръчици, защото аз знам, че това е вредна храна. Но да не им давам да ядат пуканки, може би защото са солени, това не е истина. Децата пък са много по-подвластни на този саморегулиращ се механизъм от възрастните. На 20-ата минута те ще усетят солта и ще прекъснат да ядат. Водещ: Вие казвате да се доверим на божествения замисъл. Проф. Милан Миланов: Човекът е направен толкова велико, че даже и на тези години и всичките познания, които имам продължавам да се учудвам. Водещ: Например? Проф. Милан Миланов: Например точно това, за което говорим сега с вас. Болестта си човек я усеща много преди да я усети лекарят. Той не може да я формулира, защото му липсват познания, но я усеща. Знае, че неговите роднини са починали от еди-каква си болест и се наблюдава толкова строго да не би нещо да направи. Сега, разбира се, сега има разни щуротии, актриси дето си режат гърдите – което е тотална щуротия. Но това е моето принципно несъгласие със закона. Аз казвам, добре, те са вредни, знае се кои са, моля ви, спрете ги от производство. Д-р Адам Персенски: Аз мисля, че изместваме темата на разговор. Водещ: Много хубаво, че я изместваме, защото иначе ще досадим, едно и също се говори. Защо не се спрат от производство вредните храни? Д-р Адам Персенски: Това е много краен начин на контрол – забраната. Водещ: Много ефективен обаче. Д-р Адам Персенски: Не мисля, че това е вид наркотик, за да се стигне до там. Говорим единствено за здравните аспекти на този закон. Т.е. увеличавайки цената на тези продукти, ние се надяваме на две неща. Първо, на обществото. Вие нали не давате сланина на вашите деца. Не смятате, че това е полезно. Но обществото да бъде накарано по някакъв начин да промени своите навици. Единият от тези начини е увеличаване на цената на тези продукти. Другият начин е с такива разговори, които водим, с които да докажем, че наистина съществуват храни и не е без значение божественото какво ще ядеш ти или просто каквото ти се яде, това трябва да ядеш. Има храни, които влияят върху нашето здраве и това е доказано – не само от наши учени, това е доказано от С3О, че не е без значение какво ядеш. Водеща: Това е ясно, въпросът е дали повишението например на цената на вафлата ще доведе до понижаване на консумацията й. Д-р Адам Персенски: Това е първият вариант – да доведе до намаляване на нейната консумация или евентуално да доведе до това, че производители, които произвеждат такива продукти, биха преформулирали своите формули. Водещ: Да направят полезни вафли. Д-р Адам Персенски: Не, което да не е толкова вредно, което да може да се яде. Водещ: Бихте ли забранили производството на цигари, ако зависеше от вас? Ръкавицата беше хвърлена така – ако нещо е много вредно, забранете го. Проф. Милан Миланов: През забрани нищо в нашия свят не е постигнато – като се почне от тероризма и се свърши с този нещастен случай с това детенце. Слушах онзи шеф на какво беше, училищен инспекторат. Говорим само за чантаджиите в МВР, ама такива чантаджии в тази държава дал Господ във всяка сфера. Ако го слушаме, най-добре е децата да не играят футбол, врати да няма, баскетболни игрища да не им правим и да ги отглеждаме в едни пашкулчета да си стоят там. Това ли е животът, това е инцидент. Водеща: Редно ли е да обвиняват учителя според вас? Проф. Милан Миланов: Не. Водещ: Той се е опитвал да бъде на две места – в салона... Проф. Милан Миланов: Това е инцидент, то е можело и ако учителят е стоял до него. Аз в практиката си съм имал 5-6 точно такива случая. Даже мисля, че преди 3 г. в едно от софийските училища падна пак такава врата, не знам дали беше закрепена, или не. С много тежка травма беше, мисля, че беше момиче. Това е инцидент, ние от инцидента правила не може да правим. Този инцидент се случва независимо от нас. Независимо от хората, от структурите, независимо дали учителят е на метър или на два. Водещ: Факт, но могат да се намалят възможностите да се случват. Проф. Милан Миланов: Това да. И пак се връщаме на нашата теза за храненето. Да, има вредни храни, но в известен смисъл и сланината, и хлябът – и черният, и белият, и захарта, ние не обръщаме внимание на захарта, тя също е вредна в дозировки. Водеща: В закона мисля, че е описана. Проф. Милан Миланов: Това е ясно, въпросът е от това да не се вадят грешни заключения и грешни изводи. Д-р Адам Персенски: Това, което е важно да подчертае, е, че този данък е типично поведенчески данък. Т.е. ние в първия проект сме дали, включваме сол, захар, трансмастни киселини, не всички киселини, стимулиращи напитки, кофеин и таурин. Това са четирите съставки на храни, за които ние ще следим за техните количества в определена храна. Но ако вие не си купувате такива храни, няма да бъдете облагани с данък. Това е типичен данък, който облага консуматорите на тези храни. Вече хората говорят, че има храни, които са по-полезни. Аз съм малко по-лек от професора и няма да кажа вредни храни, ще кажа храни, които са по-полезни и храни, които не са чак толкова полезни за нашето здраве. Това касае единствено вашата нагласа и вашето желание дали ще купите тази храна, или няма да я купите. Когато вие сте убедени, че в нейната съставка има вещества, които научно доказано са вредни за вас и здравето ви и вие въпреки всичко продължавате да я купувате, защо някой би спрял обществото да сложи по-висока цена? Водеща: Чуйте следната логика. Защо хората си купуват от т.нар. евтино сирене, това, което не е сирене, а с трансмастните и палмово масло и т.н., имитация – защото нямат пари за истинско сирене. Когато на евтиното сирене му се увеличи цената и се доближи до истинското, какво се постига с това? Проф. Милан Миланов: Нека не оправдаваме всичко с беднотията на българина, моля ви се. Погледнете пазарите, има всичко. Сега стана дума за кофеина. Не искам да влизам в професионален спор. Ние отвън се шегувахме един хирург ще спорят, ние никога не спорим, ние се караме. Това е наша основна дейност. Но кофеинът е един от най-добрите невротрансмитери ендогенни и когато не ни достига, ние поемаме екзогенен или външен го казваме, кофеин, за да може да поддържаме невроендокринната си система. Това е едно от най-важните неща за човешкия организъм. Същото е с никотина. Водеща: Дозата е важна. Аз доколкото разбирам, данъкът удря онези стимулиращи напитки, които се равняват на 7-8 кафета. Д-р Адам Персенски: Над определена доза, разбира се. Проф. Милан Миланов: Светът е една сфера, като се почне от любовта и се свърши със смъртта – дозата е важна. Д-р Адам Персенски: Искам да кажа, че основните храни – хляб, мляко, месо и местни изделия няма да бъдат облагани с данък. Водещ: Какво мислите за модела, при който, и може ли да се установява - ако наистина пушиш, живееш вредно, т.е. излагаш на по-голям риск здравето си, оттам струваш и скъпо като пациент, да плащаш повече, по-висока застраховка? Проф. Милан Миланов: Това е ситуацията в застрахователния модел в редица страни. Освен това страните, които са на бюджетно финансиране, да кажем Финландия, Канада – по същия начин има разграничение. Но не и в осигурителния модел, в който живеем ние. Водещ: А как ще се разбере дали пуша? Проф. Милан Миланов: Има маркери – за тютюн, за кафе, на никотин, за кофеин, за алкохол, за всичко има маркери. Д-р Адам Персенски: В случая в България това може да има значение за допълнително здравно осигуряване. Основната задължителна здравна осигуровка няма да бъде променена и тя няма как да зависи от начина ви на живот. Тя е една и съща, моделът, който ние сме приели в България, е такъв. Но ако вие решите допълнително да се осигурявате в допълнителен здравен фонд, където да се застраховате, там освен въпросите, които ще ви бъдат зададени – на колко години сте, колко килограма сте, страдате ли от заболявания, имате ли близки, които са болни, знаете ли, че имате някакво заболяване, наследствено или друго – могат да ви направят изследвания, някои застртахователни фирми го правят. Така че това са две различни неща. Става въпрос за допълнително здраво осигуряване. Проф. Милан Миланов: Това е много точно. Това не трябва да спира рекламата на вредността от някои съставки на храните и от някои храни. Може би действително така трябва да се прави рекламата – да се удари по масата да го чуе човек. Иначе така, възпитаните разговори нещо не въздействат на хората. Д-р Адам Персенски: Мисля, че това беше един много добър пример за това как всеки с поведението си трябва да отговаря за собственото си здраве. Водеща: Благодарим ви за това гостуване. Национални радиа 
Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|