Бургаска лаборатория отвори филиал и във Варна

Мащабни работи из лекарските кабинети

Започва мащабен ремонт на лекарски кабинети в училища и детски градини в пловдивския район "Северен". Това съобщи за Радио "Фокус" - Пловдив районният кмет Ральо Ралев. Ще бъдат отделени средства за подмяна на подови настилки, шпакловане, подмяна на фаянс и мивки, боядисване на стени и тавани, подмяна на електрически ключове, контакти и лампи, както и поставяне на нови врати.

"От основен ремонт имат нужда лекарски кабинети и чакални в ПГХТТ - Пловдив, ОУ "Панайот Волов" и СОУ 1 "Пейо Яворов". Частично ще бъдат ремонтирани здравните кабинети в ЦЦГ, Дъга", ОУ "Йордан Йовков", ОУ "Христо Ботев" и ОУ "Райна Княгиня", обясни Ралев. Кметът на район "Северен" добави, че ремонтните дейности ще започнат до края на седмицата и се планира да приключат до началото на септември. "Няма ограден фонд на детска градина, който да има нужда от ремонт. Изключение на ЦЦГ "Пролет", която няма да се ремонтира, а ще бъде съборена и изградена наново", каза Ральо Ралев. Той обясни, че активно се изграждат площадки за игра по детските градини в района. "Решен е и проблемът с местата в детските градини", увери Ралев.
Доц. д-р Маргарита Бакрачева, психолог:

Психологът не дава вълшебно хапче за решение на проблемите

■Доц. Маргарита Бакрачева е завършила Първа английска езикова гимназия в София през 1994 г.

■ През 1999 г. завършва магистратура по социална педагогика, а през 2003 г. защитава дисертация за докторска степен на тема "Психосоциална идентичност и субективно психично благополучие в юношеска възраст"

■ През 2005 г. става н.с. I ст. в Института по психология при БАН. През 2006 г. получава награда на БАН за млад учен "Марин Дринов". Член е на Международната асоциация за психоаналитична аз-психология, Съюза научените, EFPA, Асоциация за психично здраве и дружеството на психолозите в България

- Това е тенденция, която наблюдаваме през последните десетилетия. Става дума за промяна в полово-ролевите модели. Знаете, че физическата саморазправа не беше характерна за девойките, за тях беше по-типична вербалната агресия. Причините за сегашната ситуация са няколко. От една страна виждаме моделите на успешните хора. Създава се усещането, че на днешно време всеки трябва да се справя сам. Липсата на достатъчно наказания за тези прояви също оказва своето влияние. През последните години се установи, че са важни не толкова физическите прояви на агресия, отколкото необходимостта от работа на ниво нагласа. Какво най-общо означава това? Правят се програми, които от най-ранна възраст са насочени не само към контрол, а към разпознаването на различните форми на престъпления. Така децата се научават, ако са жертва на подобен тип отношения, да потърсят защита. Нека не забравяме, че подрастващите копират поведението на възрастните и факторът, който провокира агресия, е, от една страна, усещането, че няма стабилност. Хората живеят в ситуация на несигурност. По този начин в подрастващите се създава усещането, че никой не се грижи за защита на правата им.

- Да, това е тенденция от последните години. Но не е редно и да бъдат обвинявани само родителите, тъй като те непрекъснато са притиснати. Трябва да оцеляват, да бъдат конкурентоспособни. Трябва да намират своето място в една до известна степен хаотична среда, която вече е лишена от ценности. Така че и родителите са поставени в доста стресова ситуация. Това обаче ги лишава от ресурсите да дават личен пример на децата си, а подрастващите усещат това напрежение. Затова задачата на възрастните е доста усложнена, за да се справят и да бъдат максимално полезни за децата си и да ги предпазят от тази среда.

- Това наистина е положителна посока, за да могат децата да видят и други модели, които им осигуряват достатъчен статус. Особено в подрастваща възраст те трябва да чувстват, че са значими. Затова подобни мерки са единственият начин да се премине този вакуум, който съществува в момента. Това ще даде възможност на децата да намерят интересите си.

- Мненията тук са много полярни. Виртуалната среда наистина е неразривна част в живота ни. Ако говорим за някаква полза, тя е в начините, по които можем да използваме тази виртуална среда, така че да тушираме негативите. В тази връзка има едно интересно приложение, което е разработено в отговор на потребностите на съвременното общество. То е насочено да тушира негативите, които съставят например общуването основно с емотикони. Състои се в използване на снимки на реални лица, които да научат децата да разпознават емоциите, а не да остават в тази изкуствена среда, която ги лишава от определена гама емоции и разпознаване на чувствата. Все повече навлиза необходимостта от вкарване на повече социални модели, така че подрастващите да не забиват носа в телефона си. Трябва да се научат да използват само положителните неща от тази игра.

- Вероятно поради бързия бум на технологиите и стремежът към трупане на средства социалната среда и междуличностната комуникация остава на по-заден план. Освен негативните прояви обаче в момента при подрастващите наблюдаваме и обръщане към по-здравословни модели на живот. И тук става дума не само за подражание на идеалната фигура, но и обръщане към модели на здравословно хранене.

- О, да. За разлика от преди пет години, да речем, нараства броят на хората, които се обръщат към специалист. Това показва, че първата бариера е преодоляна. Трябва обаче да е ясно, че обръщайки се за помощ, ти продължаваш да носиш отговорност за пътя, който сам извървяваш, и решенията, които вземаш. Някои хора продължават да смятат, че идвайки при специалист, те едва ли не ще получат някакво вълшебно хапче, което да реши проблемите им.

- Ако трябва да обобщим с няколко думи, повечето идват с думите "Свикнал съм да се справям сам, но вече прегрях и имам нужда от помощ". Тенденция е да търсят помощ, свързана с проблемите при комуникация с децата. Аз оценявам това като много положително, защото обикновено българинът смята, че разбира от всичко. Но когато се отнася до децата, хората търсят помощ. Също така търсят съвет за проблеми в интимните отношения.

- Знаете, че българинът обикновено е свикнал, че няма на кого да разчита. Затова и доверието в институциите не е толкова високо. Това засилва усещането за несигурност и все повече провокира нагласата да гледаме ден за ден. Между другото тази нагласа е много здравословна, когато човек живее в дадена ситуация. Но когато това продължи прекалено дълго, започва да има обратен ефект и хората по-трудно намират цели, които да си поставят и се оставят на течението. Затова и често си казват, че едва ли не всеки ден започват всичко наново. Тя е много показателна за липсата на фундамента, на който хората да стъпят и да планират собствения си живот.

- Да. Това е като при случая със земетресенията, които бяха преди няколко години, сега и в дните след отразяването на негативни събития е най-големият пик на хора, които споделят, че ги травмира липсата на контрол и това, че не знаят какво ще се случи утре. Те казват, че дори заради риска от атентати, те трудно планират дори личния си живот и мястото, което да изберат за реализация Знаете, че доскоро заради глобализацията пазарът на труда разкриваше повече възможности.

- Най-важното е да не се самодиагностицираме. Знаете, че когато мислим нещо негативно, то няма как да ни подмине. Причина за тревога има, когато повече от три седмици човек чувства апатия и не вижда смисъл в живота, няма желание да стане сутрин от леглото. Една от най-честите думи, които се използват в такива случаи, са "чувствам се като зомби,,, "нямам желание за нищо,,. Обикновено това е сигналната лампичка, че нещо се е променило. Това е и първото, което се забелязва от приятели и близки. Но причините за депресиите са различни. Те може да се дължат на промяна в хормоналния баланс, изтощение. Човек непрекъснато се опитва да е на педали, живее под стрес и понякога изчерпването и умората са като реакция на тялото. Това е сигнал, че човек трябва да си почине.