О п р е д е л е н и е номер 1148 28. 05. 2013г град Бургас Административен съд гр. Бургас, трети състав, на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в закрито заседание

Изтегляне 0.82 Mb.

страница	2/6
Дата	05.10.2017
Размер	0.82 Mb.
	#31695

1 2 3 4 5 6

В) Относно метода за определяне на ароматни съставки
Вещото лице изрично посочва, че “Методът за определяне на ароматни съставки, използван от Митническа лаборатория - Русе, не е стандартизиран за охактеризиране на нефтопродукти, т.е. съдържанието на ароматни въглеводороди не е въведено като стандартен показател за контрол качествата на продукти, получени на база по-висококипящи дестилатни нефтени фракции”. От направената справка в Регистъра на Българската служба по акредитация се установи, че този метод и този стандарт не влизат в обхвата на акредитация на изпитвателните лаборатории в България, оценяващи качествата и изпитващи стокови нефтопродукти, нефт, нефтени фракции и материали. Най-близък до посочения в Приложение А от ОБ към глава 27 на КН метод за определяне на тегловното съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните е стандарт ASTM D 2549-02.
Според мнението на вещото лице, по своята същност методът за определяне на тегловното съдържание на ароматни съставки, посочен в Приложение А от ОБ към глава 27 на КН не е коректен – в заглавието си той регламентира определянето на ароматни съставки, а по посочената в приложението формула се изчислява процентното съдържание на ароматните въглеводороди, което не е едно и също понятие от гледна точка химичния състав на нефтените продукти. При използвания съгласно Приложение А метод за разделяне, от изпитвания продукт се отделят и тегловно се определят неароматните съставки, като разликата до 100 % се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди, което е неточно. Методът не посочва начина на отделяне и определяне на асфалтените и полярните съединения, които са част от асфалто-смолистите вещества в нефта, в дестилатните и в остатъчните нефтени фракции. Разделянето на тези компоненти, както и отделянето им от ароматните въглеводороди е регламентирано в друг стандарт ASTM D 2007 – 98 и се основава на различната им разтворимост в органичните разтворители – n-хептан, алкохол, бензол, хлороформ, ацетон и др., каквито не се използват в метода съгласно Приложение А от ОБ към глава 27 на КН.
В резултат на проведената експертиза, вещото лице е дало следното заключение:
Отговор на въпрос №1 – Към датата на изпитването на процесния продукт, Митническата лаборатория – Русе не е била акредитирана от Българската служба по акредитация.
Отговор на въпрос № 2 – За изготвянето на Митническа експертиза в лабораторията в Русе са използвани следните методи на изпитване: органолептично описание (визуален метод), дестилация (по метод EN ISO 3405), плътност при 15є С, kg/m³ (по БДС EN ISO 3675), съдържание на ароматни съставки в продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315є С, тегл. % (определени съгласно Приложение А от Обяснителните бележки към глава 27 на Комбинираната номенклатура), съдържание на сяра, тегл.% - по ASTM D 4294.
Отговор на въпрос № 3 – Методите за анализ, използвани в процесната Митническа лабораторна експертиза не са били включени в обхвата на акредитация на Митническа лаборатория - Русе, тъй като тя не е била акредитирана от БСА да извършва изпитване на нефтопродукти до 22.07.2012 г.
Отговор на въпрос № 4 – За определяне на тегловното съдържание на ароматните съставки спрямо неароматните, Митническата лаборатория – Русе е използвала метод, посочен в Приложение А от ОБ към глава 27 на КН. Дори и в момента, притежавайки акредитация от БСА, в обхвата на митническа лаборатория - Русе този показател (съдържание на ароматните съставки) и метода му за определяне не е включен.
Отговор на въпрос № 5 - От анализа на приложимите нормативни актове (Комбинираната номенклатура на ЕС, Обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките) е видно, че:
А) за да бъде класиран процесният продукт като „аналогичен продукт на тежки масла (различни от суровите), получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани” с код по КН 2707 99 99, той трябва да има следните характеристики:
а) да дестилира по-малко от 65% от обема си до 250є С по метода ASTM D 86-67, и
б) да има плътност при 15є С по-голяма от 1 000 g/см³, и
в) при 25є С да има иглена пенетрация по метода ASTM D 5 равна или по-голяма от 400, и
г) да има характеристики, различни от тези на продуктите по код 2715 0000;
Б) за да се определи тарифното класиране на продукт, който е с нефтен произход по код от КН 2710 1971 до 2710 1999 е необходимо този продукт да дестилира по метод ISO 3405 (еквивалентен на метод ASTM D 86), до 250°C по-малко от 65 обемни % включително загубите.
За определяне произхода на продукта – дали е получен при дестилация на каменовъглени катрани или е от нефтен произход, други приложими методи за анализ в цитираните нормативни актове не са предвидени.
От посочените анализи за определяне произхода на процесния продукт (и класиране по съответния код на КН), Митническата лаборатория – Русе не е използвала метода за определяне на иглена пенетрация при 25є С.
Отговор на въпрос № 6 – В хода на експертизата е установено, че е съхранена арбитражна проба от процесния продукт, която може да бъде използвана за нуждите на нов анализ.
На поставените на съдебното заседание от 09.01.2013г. допълнителни въпроси вещото лице е дало следните отговори:
Отговор на въпрос № 1 - Резултатите от определянето на дестилационните характеристики на изпитвания продукт показват, че същият е съставен от смес на въглеводороди. Тези резултати се потвърждават и от данните в Сертификата на производителя и Протокола за изпитване от лабораторията на Saybolt.
Отговор на въпрос № 2 – Физико-химичните показатели на процесния продукт съгласно Сертификата на производителя, Протокола за изпитване от лабораторията на Saybolt, Митническата лабораторна експертиза и изпитването му в „НИСИ” ЕООД, гр. София и КЛАППТГ, гр. Бургас показват, че същият има характеристики на нефтен продукт, т.е. произходът му е нефтен.
Отговор на въпрос № 3 – Продуктът не притежава характеристики на каменовъглените катрани.
Отговор на въпрос № 4 – Резултатите от проведените в изпитвания показват, че процесният продукт не отговаря на условията, за да се класира като „аналогичен продукт на тежки масла (различни от суровите), получени при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани”.
ІІІ.2.5. В съдебно заседание на 27.03.2013г. вещото лице е отговаряло на въпроси на страните, както следва:
ІІІ.2.5.1. Жалбоподателят е отбелязал, че на стр. 6 от заключението вещото лице сочи наличие на неточност при използвания съгласно Приложение А метод за определяне на съдържанието на ароматни съставки и продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315⁰С. Процесуалният представител на дружеството е поставил въпрос дали тази неточност означава, че е налице некоректно определяне на получаването на ароматните съставки на стр. 1 от МЛЕ и на стр. 2 от решението на Началник на МП „Пристанище Бургас център” и в същите се съдържат ароматни въглеводороди, от които не са отделени тези асфалтени и полярни съединения, което води до некоректен анализ. Запитано е още дали евентуално отделянето на тези полярни съединения би довело до различно съотношение между ароматните и неароматни съставки. Вещото лице е отговорило, че посоченият метод регламентира първо отделяне на неароматните и остатъка до 100% се определя като ароматни съставки. Вещото лице сочи още, че има разминаване между метода за анализа, тъй като във формулата се използва изразът „до 100% ароматни въглеводороди“. В случая в ароматните съставки са включени асфалтени и полярни съединения. Ако те бъдат предварително отделени с помощта на други разтворители ще се получи промяна на съотношението между ароматните и неароматните съставки в полза на увеличение на дела на неароматните. Вещото лице твърди, че за определяне на ароматните въглеводороди, което води до отделяне на асфалтените и полярните съединения следва да се използва метод ASTM D 2007-98, който е по-точен.
Процесуалният представител на дружеството е поставил въпрос дали вещото лице може да посочи какво следва да е тарифното класиране на процесният продукт. Вещото лице отговаря, че този продукт следва да се класира като нефтен, тъй като не отговаря на два от показателите към обяснителните бележки на позиция 2707 9991 и 2707 9999 и поради обстоятелството, че не е продукт получен при дестилация на високотемпературни каменовъглени катрани с код по КН 2707 9999. Посочва още, че всички останали допълнителни анализи, които са направени са именно потвърждение на факта, че продукта е с нефтен произход. Към експертизата е дадено приложение, характеризиращо продуктите от нефтен и каменовъглен произход за да се види това, което е като заключение.
ІІІ.2.5.2. Процесуалният представител на ответника е отправил въпроси към вещото лице. На поставен въпрос експертът е отговорил, че в заключението на стр. 5 горе се е позовала на забележка 2 от Глава 27 на КН, където е указано включване на продукта в позиция 2710 към подпозиции от 2710 1971 до 2710 1999. Твърди още, че когато не са налице някои от изрично изброени показатели, като в конкретния случай цветът на разреждане не може да бъде определен, това е аргумент в подкрепа на изведеното заключение. За да достигне до представеното заключение, вещото лице сочи и резултатите от анализите на съдържание на кокс, пепел, които недвусмислено показват нефтения произход. Резултатите от МЛЕ е нефт, но заключението не съответства на тези резултати от сертификата на производителя, от протокола на изпитване от МЛЕ, от допълнителните анализи, които са правени в НИСИ гр. София и в КЛАППТГ „Проф. д-р Асен Златаров” показват, че продукта е с нефтен произход.
На въпрос на процесуалният представител на ответника дали вещото лице признава резултатите отразени в МЛЕ, извършена от Митническа лаборатория – Русе, вещото лице е посочило, че има малка разлика, която е допустима. Всички резултати показват, че плътността е под единица и това е един от показателите, който доказва, че продукта не е от каменовъглен произход. В допълнение съдържанието на сяра е много ниско, което доближава продукта до нефтения, а не до каменовъгления. По отношение на метода за ароматни съставки, вещото лице счита същия за некоректен, като сочи наличието на стандарт ASTM D 2007-98.
На въпрос на ответника дали вещото лице оспорва метода, посочен в КН, отговорът е, че вещото лице не се е съобразило със същия, защото продукта не отговаря на няколко показателя за каменовъглен произход, поради което изследваният продукт е класиран като такъв с нефтен произход. Вещото лице е уточнило, че КЛАППТГ „Проф. д-р Асен Златаров” не е акредитирана за изследване на съдържанието на коксов остатък, но това е допълнителен метод, който само подкрепя изводите на вещото лице.
Отговорът на въпрос на ответника дали процесния продукт представлява смес на въглеводорода и може да попадне в позиция 2707 9991, а а не в позиция 2707 9999 е, че изследваният продукт е фракция от въглеводороди, а не единичен индивидуализиран въглеводород.
Ответникът е поставил въпрос към вещото лице: „В ОБ към КН в началото на второто изречение се включва един текст за подпозиции 2707 9991 и 2707 9999. Следва ли да се счита за изчерпателен този списък?” Експертът е отговорил, че в групата на смесените въглеводороди попадат някои от продуктите с каменовъглен произход, но те притежават други характеристики, които се установяват с методите за изследвания. Счита, че при преценката за аналогичен продукт следва да се вземе предвид такъв, който отговаря на посочените характеристики или други видове вещества. В случая след като продукта не отговаря на тези четири показателя за да бъде определен като каменовъглен катран няма значение каква е ароматиката му, тъй като той няма да бъде класиран в позиция 2707 и ще претърпи допълнителна преработка.
Допълнително, вещото лице е уточнило, че при продуктите от нефтен и от каменовъглен произход съвпадение има. Налице са дестилационни характеристики, тъй като и двата вида продукти са смес от въглеводороди, но и двата вида продукти са с различен химичен състав, различни граници на кипене, начало и край на кипене и много други характеристики ги различават един от друг. Вещото лице твърди, че пенетрацията е показател, характеризиращ само продукти от каменовъглен произход, поради което са направени допълнителни анализи като съдържание на кокс, пепел и показват нефтения произход на продукта.
ІІІ.2.6. В съдебно заседание на 17.04.2013г. вещото лице е посочило, че цялостният групов състав на въглеводородите съдържа следните групи: въглеводороди – парафинови, нафтенови, ароматни въглеводороди, асфалтени и полярни съединения. По използвания метод по Приложение А с разтворител нормален пентан се извличат само парафиновите въглеводороди, които са неароматни, но всичко останало, което се тълкува като разлика до 100 не е правилно да се нарича ароматни съставки по смисъла на определението за ХС. Счита, че в това определение на ХС освен ароматните въглеводороди следва да влязат и асфалтените, които са поликондензирани ароматни структури, както и че нафтеновите въглеводороди и полярните съединения не влизат в понятието ароматни съставки така, както е дадено в определението към ОБ към ХС. Предвид това вещото лице счита, че е налице противоречие между определението на понятието ароматни съставки дадено в ОБ към ХС и метода за установяване на ароматните съставки, посочен в Забележка 2 към ОБ към КН (Приложение А).
На поставената от съда задача за съобразяване на заключението по изготвената експертиза с Решение на Съда на ЕС-Люксембург по съединени дела С-320/11, С-330/11, С-382/11 и С-383/11, вещото лице отговаря, че не следва да променя своето становище, тъй като в тази съдебна практика е цитирано, че решаващия критерий за тарифно класиране на стоките следва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, като предназначението на продукта може да представлява критерий за класиране. Продуктът, предмет на съдебния спор, представлява мазут и е предназначен чрез процеса каталитичен крекинг да повиши добива на светли нефтопродукти - бензинови и дизелови. Този мазут се подлага на вакуум дестилация, при която се получава маслена фракция и гудрон. Маслената фракция се подлага на каталитичен крекинг, като предварително се хидроочиства по време на каталитичния крекинг, дългите въглеводородни вериги се деструктират, поради което се получават по-ниско молекулни въглеводороди, които са съставни части на бензиновите и дизеловите фракции. По този начин се повишава като цяло добива на светлите нефтопродукти.
Относно тарифен код 2707 9991 и 2707 9999 са предвидени три вида продукти, посочени в т.1 ( тежки масла....); т.2 ( ароматни екстаркти ....) и т.3 (някои хомолози на нафталена или на антрацена....). Вещото лице сочи, че от установената при експертизата характеристика продукта не попада в т.2 и т.3. Що се отнася до т. 1 теоретично може да попадне там ако отговаря на четирите характеристики от буква „а” до буква „г” включително. При изследванията е установено, че процесният продукт не съответства на показателите по букви „б”, „в”, „г” и текста поясняващ, че продуктите според техните характеристики могат да бъдат класирани в една от изброените подпозиции, като от така изброените подпозиции продукта е най-близък до подпозиция 2710 1999.
За 2710 1999 първо условие в ОБ към позиция 2710 на ХС е продуктите класирани там да са били подложени на обработки различни от описаните в ОБ към 2709. Отново от извършените проби се налага извода, че процесното вещество не попада в хипотезата и предназначението, за което се използва и не му отрежда място в този клас 2709.
Вещото лице счита, че уточнението към буква „а” на позиция 2710 препращащо към глава 29 има предвид и включва продукти предназначени за производство на смазочни масла, а вида на производството на химичния продукт в предприятието на жалбоподателя са за производство на горива, а не за масла. За да направи преценката за класиране на продукта към позиция 2710 вещото лице се е съобразило с допълнителна Забележка 2, буква „г” и „е” към Глава 27 от КН. В същата е уточнено, че при невъзможност да бъдат установени някои от трите показателя, единия от които цвят на разреждане, тогава продукта се класира в код 2710 от подпозиция 2710 1991 до подпозиция 2710 1999, като за настоящия продукт е налице характеристиката процент на дестилация по-малка от 65% до 350 градуса.
Вещото лице приема, че конкретния продукт мазут не попада в термина нефтени масла или масла от битуминозни минерали, чието определение е дадено в т. 2 на Забележки към ХС, тъй като не отговаря на изискването да е съставен главно от смеси на ненаситени въглеводороди, понеже мазута е съставен от предимно от смес на наситените въглеводороди. Този продукт не попада и в изключението на изречение последно от същата т. 2, тъй като няма синтез на продукта, а има продукт от минерален произход и при условията, при които е получен продукта - котелно гориво при температура над 350 є С, наличието на наситени въглеводороди е изключено.
Под тежки масла се разбира тези, получени при температура над 350є С, като мазута и котелното гориво са тежки масла.
ІІІ.2.7. В съдебно заседание на 15.05.2013г. са извършени следните действия:
ІІІ.2.7.1. При развитието на спора между дружеството – жалбоподател и ответника се установи, че съществува различие на текста на ОБ към КН на български език и на английски език относно подпозиции от 2707 99 91 до 2707 99 99 в частта на изречение второ, което на български език звучи „между тези продукти могат да се упоменат”, а на английски буквалният превод на български е „These products include” („тези продукти включват”). На основание чл.185 от Гражданския процесуалния кодекс Съдът, който притежава специални знания по английски език, провери верността на превода и установи, че подбна разлика действително съществува.
ІІІ.2.7.2. Вещото лице по допуснатата съдебно-химическа експертиза е представило допълнително становище във връзка с изразеното от него мнение относно характера на спорния продукт.
Вещото лице посочва, че процесният продукт е пряко дестилатен мазут за специфична преработка, представлява тежко масло, тъй като над 95% от неговото съдържание изкипява при температура над 350°C и има относителна плътност d^15.6_15.6 над 0,934. Съгласно дефиницията, приета в нефтохимията и нефтопреработването, за тежки масла се считат тези въглеводородни нефтени фракции, които изкипяват при температура над 350°C и има относителна плътност (d^15.6_15.6) над 0,934. Съгласно дефиницията на ОБ към ХС в код 2707 трябва да попадат следните продукти: Масла и други продукти, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани и аналогични продукти, в които ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните. Въпросът, който разглежда в конкретния случай вещото лице е дали продуктът пряко дестилатен мазут доставян в «Лукойл Нефтохим Бургас» АД за специфична преработка съответства на дефиницията за код 2707. Пряко дестилатният мазут не се получава при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани. По своите физико-химични свойства той също не може да бъде класиран като аналогичен на продуктите, получени при дестилацията на високотемпературни каменовъглени катрани. Единственият показател, по който пряко дестилатния мазут може да бъде класиран като продукт с код 2707 е съдържанието на ароматни съставки и дали те преобладават в тегловно отношение над неароматните. В световната практика се използват два стандарта за определяне на груповия въглеводороден състав на тежки масла: ASTM D-2007 и ASTM D-2549. ASTM D-2007 методът се прилага за анализиране на масла, чиято температура на кипене е над 260⁰С и определя състава на тежките масла като състоящи се от наситени компоненти, ароматни компоненти и полярни компоненти. ASTM D-2549 методът се прилага за разделяне и определяне на съдържанието на ароматни и неароматни фракции на въглеводородни смеси, които кипят в интервала 232⁰С – 538⁰С. От тези два метода за определяне на груповия въглеводороден състав на пряко дестилатния мазут е подходящ само стандарт ASTM D-2007, тъй като методът ASTM D-2549 е приложим само за въглеводородни фракции, кипящи в интервала 232⁰С – 538⁰С. Известно е, че пряко дестилатният мазут съдържа компоненти, които кипят над 538⁰С, което прави метода ASTM D-2549 неподходящ за целите на анализиране съдържанието на ароматни и неароматни съставки в пряко дестилатния мазут, предмет на настоящия спор.
Според вещото лице, съгласно Приложение А на ОБ към ХС /вероятно се има предвид КН/ (метод за определяне на съдържанието на ароматни съставки в продукти, чиято крайна температура на дестилация е над 315°C) и посочените в него формули, по този метод се определя съдържанието на ароматни и неароматни въглеводороди, а не на ароматни и неароматни съставки, което противоречи на дефиницията на код 2707. Следователно методът описан в приложение А е неподходящ за анализиране на съдържанието на ароматни и неароматни съставки в пряко дестилатния мазут, доставян на жалбоподателя. Единственият метод, който по своите изисквания отговаря на физико-химичните свойства на пряко дестилатния мазут за анализиране на съдържанието на наситени, ароматни и полярни компоненти (съставки) е методът ASTM D-2007. Експертът сочи, че ако въпреки всички тези несъответствия, установени в хода на определяне на съдържанието на ароматни и неароматни съставки в пряко дестилатния мазут, се допусне възможно класиране на процесния продукт пряко дестилатен мазут, доставян в дружеството в код 2707 остава открит въпросът в коя подпозиция на този код следва да бъде класиран въпросният продукт.
Вещото лице последователно е анализирало всички подпозиции, както следва:
2707 10 10 и 2707 10 90: Бензол (бензен)
Виж забележка 3 към подпозиците на настоящата глава. Към настоящите подпозиции принадлежи само бензол (бензен) с чистота, по-ниска от 95 % тегловно. Бензенът с чистота,равна или по-висока от 95 % тегловно, принадлежи към подпозиция 2902 20 00.

Пряко дестилатният мазут, доставян в дружеството, не съдържа бензол, чиято температура на кипене е 80,1⁰С. Процесният продукт кипи в интервала 250⁰С - 800⁰С, поради което той не може да бъде класиран с този код.

2707 20 10 и 2707 20 90: Толуол (толуен)
Виж забележка 3 към подпозиците на настоящата глава. Към настоящите подпозиции принадлежи само толуенът с чистота, по-ниска от 95 % тегловно. Толуенът с чистота, равна или по-висока от 95 % тегловно, принадлежи към подпозиция 2902 30 00.

Пряко дестилатният мазут, доставян в дружеството не съдържа толуол, чиято температура на кипене е 110⁰С. Пряко дестилатният мазут поради интервалът си на кипене не може да бъде класирано с този код.

2707 30 10 и 2707 30 90: Ксилоли (ксилени)
Виж забележка 3 към подпозиците на настоящата глава. Към настоящите подпозиции принадлежи само ксилолът (ксилените) с чистота, по-ниска от 95 % тегловно (орто-, мета- или пара-изомери, разделени или в смес), като този процент е определен чрез газова хроматография. Ксилолът (ксилените) с чистота, равна или по-висока от 95 % тегловно, принадлежи към подпозиции 2902 41 00 до 2902 44 00.

Пряко дестилатният мазут, доставян в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД не съдържа ксилоли, чиято температура на кипене е в интервала 138,3⁰С – 144,4⁰С. Пряко дестилатният мазут не може да бъде класиран с този код.

2707 40 00 Нафтален
Виж забележка 3 към подпозиците на настоящата глава. Към настоящата подпозиция принадлежи само нафталенът с температура на кристализация, съгласно метода описан в приложение Б към Обяснителните бележки за тази глава, по-ниска от 79,4 °C. Когато този продукт има температура на кристализация, равна или по-висока от 79,4 °C, той принадлежи към подпозиция 2902 90 00. От настоящата подпозиция са изключени хомолозите на нафталена (подпозиции 2707 50 10, 2707 50 90, 2707 91 00 до 2707 99 99, 2902 90 00 или 3817 00 80, според случая).

Процесният продукт не съдържа нафтален, чиято температура на кипене е 218⁰С и следователно не може да бъде класиран с този код.

Каталог: home.nsf
home.nsf -> Закон за държавния служител
home.nsf -> І. общи положения
home.nsf -> Заседание в състав: председател: йордан константинов

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6