Обитаемият остров

151
— За теб не.
— Трябва да поговорим.
— Кога?
— Сега, ако може.
— Аз съм на твое разположение — каза прокурорът. —
Заповядай.
— Ще бъда при теб след десет-петнайсет минути.
Прокурорът остави слушалката и известно време седя неподвижно, като пощипваше долната си устна. „Появи се красавецът
— помисли си той. — И пак като гръм от ясно небе. Массаракш, колко пари пропилях заради този човек, може би повече, отколкото за всички останали, взети заедно, а знам за него не повече, отколкото всички останали, взети поотделно. Опасна фигура, непредсказуема.
Развали ми настроението…“ Той сърдито погледна документите,
разхвърляни по бюрото, небрежно ги събра на купчина и ги пъхна в чекмеджето на бюрото.
„Колко време го нямаше?… Да, два месеца. Както винаги.
Изчезна неизвестно къде, два месеца никакви сведения и ето на, като дяволче в кутийка… Не, с това дяволче трябва да се направи нещо, не може иначе… Добре, но за какво съм му притрябвал? Какво всъщност стана през тия два месеца? Свалиха Хитреца… Едва ли това ще го интересува. Той презираше Хитреца. Впрочем, той презира всички…
По неговата линия нямаше нищо, пък и едва ли щеше да дойде при мен за такава глупост — щеше да отиде при Канцлера или Барона…
Може би е напипал нещо любопитно и иска да се съюзим? Дай боже,
дай боже… Въпреки че на негово място аз не бих се съюзявал с никого… Да не би заради процеса?… Едва ли, процесът няма нищо общо. Впрочем, стига сме гадали, да вземем по-добре нужните мерки“.
Извади секретното чекмедже и включи всички фонографи и скрити камери. „Тази сцена ще бъде запазена за потомството. Е,
Странник, къде си?“ От възбуда той се изпоти, побиха го тръпки; за да се успокои, пъхна в устата си няколко ягоди, затвори очи и започна да брои. Когато стигна до седемстотин, вратата се отвори и, като отмести референта встрани, в кабинета влезе този дангалак, този студен шегаджия, надеждата на Творците, ненавиждан и обожаван, всяка секунда увисващ на косъм и никога не падащ, кльощав, прегърбен, с

152
кръгли зелени очи и големи стърчащи уши, облечен с вечната си идиотска куртка до коленете, плешив като лакът, този магьосник,
създател, гълтач на милиарди… Прокурорът се изправи. Пред този човек не беше нужно да се преструваш и да говориш измъчени слова.
— Здрасти, Странник. Да се похвалиш ли дойде?
— С какво? — попита Странник, пропадна в известното кресло и нелепо вирна колене. — Массаракш! Всеки път забравям за това дяволско устройство. Кога ще престанеш да издевателствуваш над посетителите?
— На посетителя трябва да му е неудобно — поучително каза прокурорът. — Посетителят трябва да бъде смешен, иначе какво ще ми е удоволствието от него? Ето, сега те гледам и се веселя.
— Знам, ти си весел човек — каза Странник. — Само че хуморът ти е нещо много посредствен… Между другото ти също можеш да седнеш.
Прокурорът откри, че още стои прав. Както винаги, Странник бързо изравни резултата. Прокурорът седна, настани се по-удобно и отпи от лечебната гадост.
— И тъй? — попита той.
Странник пристъпи направо към въпроса.
— В твоите нокти — делово каза той, — беше попаднал човек,
който ми трябва. Някой си Мак Сим. Ти го осъди на превъзпитателно заточение, помниш ли?
— Не — искрено каза прокурорът. Чувствуваше известно разочарование. — А кога го осъдих? По кое дело?
— Скоро, онова за взривяването на кулата.
— А, спомням си… е, и какво?
— Това е — каза Странник. — Той ми трябва.
— Чакай малко — с досада каза прокурорът. — Не аз водех процеса и не мога да помня всеки осъден.
— Пък аз мислех, че там всички са били твои хора.
— Не, само един беше мой, останалите бяха истински терористи… Как каза, че му беше името?
— Мак Сим.
— Мак Сим… — повтори прокурорът. — А, да! Този,
планинския шпионин… Помня. Там с него се беше случила някаква странна история — бяха го разстреляли, но неуспешно.

153
— Да, струва ми се.
— Някакъв много як… Да, нещо ми докладваха за него… А за какво ти е притрябвал?
— Това е мутант — каза Странник. — Ментограмите са интересни, той ми е нужен за работата.
— Ще го режеш ли?
— Възможно е. Моите хора го забелязаха отдавна, още когато с него работеха в Специалното студио, но после той избяга…
Прокурорът, силно разочарован, натъпка устата си с ягоди.
— Добре — каза той. — Е, а твоите работи как са?
— Както винаги прекрасно — отговори Странник. — Твоите също, както разбрах. Успя все пак да подлееш вода на Гърчавия.
Поздравявам те… Та кога ще получа моя Мак?
— Ами че утре ще пратя телеграма, след пет-шест дни ще го доставят.
— Нима го отстъпваш даром?
— Просто любезност — каза прокурорът. — А ти какво можеш да ми предложиш в замяна?
— Първият защитен шлем.
Прокурорът се усмихна:
— И Световното Светило с него. Впрочем имай предвид:
първият защитен шлем не ми е нужен. Нужен ми е единственият…
Между другото, вярно ли е, че на твоята банда са възложили разработката на насочен излъчвател?
— Може би — каза Странник.
— Слушай, а за кой дявол ни е притрябвал? Малко ли неприятности си имаме? Да беше задържал тая работа, а?
Странник се озъби:
— Боиш ли се, Умник?
— Боя се — каза прокурорът. — А ти не се ли боиш? Или си въобразяваш, че твоята любов с Графа е за вечни времена? Та той с твоя собствен излъчвател ще те…
Странник отново се озъби:
— Убеди ме. Разбрахме се — той стана. — Аз сега отивам при
Канцлера. Нещо да му предам?
— Канцлера ми е сърдит. Това ми е ужасно неприятно.
— Добре — каза Странник. — Ще му предам.

154
— Шегите са си шеги — каза прокурорът, — а ти би могъл да кажеш думичка в моя защита…
— Ти си нашият умник — каза Странник с гласа на Канцлера.
— Ще опитам.
— Поне доволен ли е той от процеса?
— Отде да знам! Аз току-що пристигнах.
— Ето, това разбери… А за твоя… как беше? Чакай да си запиша…
— Мак Сим.
— Така. Та за него аз още утре…
— Бъди здрав — каза Странник и излезе.
Прокурорът мрачно го изпрати с поглед. „Да, можеш само да му завиждаш. Това се казва положение! Единственият, от когото зависи защитата. Късно е да съжалявам, но може би следваше да се сближа с него. Но как да се сближиш с такъв? Нищо не му трябва, той и без това е най-важният, всички от него зависим, всички за него се молим… Ах, да хванеш такъв за гърлото — колко хубаво би било!
Само да искаше нещо истинско! А то, каторжник му притрябвал,
голямата ценност… Ментограмите му, виждате ли, били интересни…
Въобще този каторжник е планинец, а Канцлера в последно време нещо много често говори за планините. Може би си струва да се заема… Кой знае какво ще излезе, ако стане войната, а Канцлера си е
Канцлера… Массаракш, и без това днес повече няма да мога да работя…“ Той каза в микрофона:
— Кох, какво имате по делото на осъдения Сим? — и изведнъж си спомни. — Вие, струва ми се, бяхте съставили за него някаква компилация…
— Точно така, ваше превъзходителство — прошумоля референтът. — Имах честта да обърна внимание на ваше…
— Дайте я тук. И донесете още вода.
Той остави слушалката — и веднага на вратата се появи неосезаемият като сянка референт. Пред прокурора върху масата легна дебела папка, тихо издрънча стъкло, избълбука вода и до папката изникна пълна чаша. Прокурорът отпи, докато оглеждаше папката.
„Извлечение от делото на Мак Сим (Максим Камерер).
Подготвил референт Кох“. „Ама че е дебела, това се казва

155
извлечение…“ Той отвори папката и взе първата пачка подвързани листове.
Показания на ротмистър Тоот… Показания на подсъдимия
Гаал… Ескизи на някакъв граничен район зад Синята Змия…
„Никакви други дрехи нямаше върху него. Речта му изглеждаше членоразделна, но съвършено неразбираема. Опитът да се заговори с него на хонтийски не даде резултат…“ Ох, тези гранични ротмистри!
Хонтийски шпионин на южната граница!… „Рисунките, направени от задържания, ми се сториха майсторски и удивителни…“ Е, зад Синята
Змия има много удивителни неща. За съжаление. И обстоятелствата на появяването на този Сим не блестят особено на фона на всички други тамошни обстоятелства… Въпреки че, разбира се… Но ще видим…
Прокурорът остави пачката, избра две по-едри ягоди, пъхна ги в устата си, и взе следващия лист. „Заключение на експертната комисия в състав на сътрудниците от Института по тъкани и облекло… Ние,
долуподписаните…“ Хм… така… така… „… изследвахме с всички достъпни нам лабораторни методи тъканта на облеклото, изпратено ни от Департамента на юстицията… («Ама че глупост») и стигнахме до следното заключение:
1. Посоченият предмет се явява къс панталон, четвърти номер,
втори ръст, който може да бъде носен както от мъже, така и от жени.
2. Кройката на панталона не може да бъде отнесена към никакъв известен стандарт и собствено не може да бъде назована кройка,
защото панталонът не е ушит, а е изработен по неизвестен нам начин.
3. Панталонът е изработен от мека еластична тъкан със сребрист цвят, която собствено не може да бъде наречена тъкан, защото дори изследването с микроскоп не откри никаква структура. Материалът е негорим, непромокаем и притежава извънредна здравина.
Химическият анализ…“ Странни панталони. Изглежда, това са неговите панталони… Прокурорът взе тънко подострения молив и написа на полето: „Референт! Защо не давате съпровождащо обяснение? Чии са панталоните? Откъде са?“ Така. Изводите?
Формули… пак формули… массаракш, пак формули… Аха! „…
Технологията не е известна нито у нас, нито в другите цивилизовани държави (по довоенни данни)“.
Прокурорът остави заключението. Е, панталоните… добре.
Панталоните са си панталони. Какво има по-нататък? „Акт за

156
медицинско освидетелствуване“. Любопитно. Какво, той ли има такова кръвно налягане?… Охо, това се казват бели дробове!… Какво?
Следи от четири смъртоносни ранявания!… Това вече е мистика.
Аха… „Виж показанията на свидетеля Чачу и обвиняемия Гаал“.
Седем куршума, виж ти! Хм… Има известно разминаване в показанията: Чачу твърди, че е стрелял при самоотбрана, а този Гаал твърди, че Сим само е искал да отнеме пистолета на Чачу. Е, това не е моя работа. Два куршума в черния дроб — това е прекалено много за нормален човек… Така-а, навива монети на тръбичка… тича с човек на раменете… А, да, това вече съм го чел. Помня, на това място си помислих, че момчето е много яко и такива обикновено са глупави. А
това кой е? А-а, стар приятел… Извлечение от донесението на агент
№ 117. „… Вижда ясно през дъждовна нощ (може дори да чете) и в пълна тъмнина (различава предмети, вижда изражението на лицето на разстояние до десет метра)… притежава много чувствителен нюх и вкус — по миризмата разпознава членовете на групата на разстояние до петдесет метра, различава напитки в плътно затворени бутилки…
ориентира се по четирите посоки без компас… с голяма точност определя времето без часовник… Имаше такъв случай: беше купена и сварена риба, която той ни забрани да ядем, твърдейки, че е радиоактивна. След проверка с радиометър рибата наистина се оказа радиоактивна. Обръщам внимание на факта, че той самият изяде тази риба, като каза, че за него не е опасна, и наистина остана здрав,
въпреки че излъчването превишаваше тройната санитарна норма
(почти 77 единици)…“
Прокурорът се отпусна в креслото. Е, това вече е прекалено. Да не би да е безсмъртен освен всичко друго? Да, за Странник всичко това трябва да е интересно. Я да видим какво има по-нататък. Аха,
това е сериозен документ. Заключение на Особената комисия към
Департамента за обществено здраве. Материал: Мак Сим. Реакция към бяло излъчване отсъствува. Противопоказания за носене на служба в специалните войски няма! Аха… Това е, когато се е завербувал в Легиона. Бяло излъчване, массаракш… Палачи, дявол ги взел!… А това е тяхната експертиза във връзка със следствието…
„При изпитание с бяло излъчване всички степени, включително максималната, реакция не се откри. Реакция към А-излъчване —
нулева в двата смисъла. Реакция към Б-излъчване — нулева.

157
Забележка: считам за свой дълг да добавя, че даденият материал (Мак
Сим, около 20-годишен) представлява опасност предвид възможни генетически последствия. Препоръчвам пълна стерилизация или унищожаване…“ Охо! Тия не се шегуват. Кой им е шеф сега? А,
Любителя. Да, не се шегува, не се шегува, каквото и да говорят.
Спомням си, Жребчето-Веселяк по този повод разказваше чудесен виц… Массаракш, забравил съм го… Хубаво е, когато няма никой около теб. Ето сега ще си хапнем ягодка, ще си пийнем водичка… Ама че гадост, но казват, че помагало… Добре. Какво има по-нататък?
Охо, той и там е успял да мине! Я да видим, я да видим…
Сигурно пак реакцията е нулева. „След подлагане на форсирани методи подследственият Сим не даде показания. Съгласно параграф
12, забраняващ причиняването на видими физически повреди върху подсъдими, на които предстои явяване на открит съдебен процес, бяха приложени само:
А. Дълбока иглохирургия с проникване до нервните възли
(реакцията е парадоксална, изпитваният заспива).
Б. Химическа обработка на нервните възли с алкалоиди и основи (реакцията е аналогична).
В. Светлинна камера (реакция няма, изпитваният е учуден).
Г. Паротермична камера (загуба на тегло без неприятни усещания).
С това се наложи да бъдат прекратени форсираните методи“.
Бр-р-р! Ама че документ! Да, Странник е прав: този е някакъв мутант. Нормалните хора не могат да издържат така… Да, чувал съм,
че се срещат сполучливи мутации, рядко наистина… Това обяснява всичко… освен панталоните впрочем. Панталоните, доколкото знам,
не мутират…
Той взе следващия лист. Оказа се безинтересен: показание на директора на Специалното студио. Глупаво заведение. Записват бълнуванията на всякакви психопати за забавление на почтената публика. Помня, това студио го измисли Калу Мошеника, който сам беше малко такъв… Виж ти, запази се студиото! Мошеника отдавна го няма, а откачената му идея процъфтява… От показанията на директора следва, че Сим е бил образцов обект и е крайно желателно да бъде получен обратно… Стоп, стоп, стоп! „Предаден на разположение на Департамента за специални изследвания по

158
нареждане номер еди-кой си, от дата еди-коя си…“ Ето го нареждането, подписано от Фанк… Прокурорът почувствува някакво слабо озарение. Ти нещо тука, Странник… Не, да не бързаме с изводите. Той преброи до тридесет, за да се упокои, и взе следващия документ — доста дебела пачка листове:
„Извлечение из акта на Специалната етнолингвистична комисия по проверка на предположението за планинския произход на М. Сим“.
Започна да чете разсеяно, все още мислеше за Фанк и за
Странника, но неочаквано за себе си се заинтересува. Това беше любопитно изследване, в което се свеждаха в едно и се обсъждаха всички доноси, показания и свидетелства на очевидци, така или иначе засягащи въпроса за произхода на Мак Сим — антропологически,
етнографски, лингвистични данни и техният анализ; резултати от изучаването на фонограмите, ментограмите и собственоръчните рисунки на подследствения. Всичко това се четеше като роман, макар че изводите бяха много оскъдни и предпазливи. Комисията не можеше да причисли М. Сим към нито една от известните етнически групи,
обитаващи континента. (Подчертаваше се особеното мнение на известния палеоантрополог Шапшу, който беше открил в черепа на подследствения сходство, но не идентичност с изкопаемия череп на така наречения Древен Човек, обитавал Архипелага преди повече от сто и петдесет хиляди години). Комисията потвърждаваше пълната психическа нормалност на подследствения в настоящия момент, но допускаше, че в близкото минало той е могъл да страда от някаква форма на амнезия плюс интензивно изместване на истинската памет с лъжлива. Беше извършен лингвистичен анализ на записите, останали в архива на Специалното студио; стигна се до извода, че езикът, на който тогава е говорил подследственият, не може да бъде причислен към нито една група от известните съвременни и мъртви езици. По този повод комисията допускаше, че този език навярно е бил плод на въображението на подследствения (т.нар. „рибешки език“), още повече, че понастоящем подследственият, по собственото му твърдение, не го помни. Комисията се въздържаше от определени изводи, но допускаше, че в лицето на М. Сим имат работа с някакъв мутант от неизвестен досега тип… „Добрите идеи идват в умните глави едновременно“ — със завист помисли прокурорът и бързо прегледа „Особеното мнение на члена на комисията професор

159
Поррумоварруи“. Професорът, сам планинец по произход, напомняше за съществуването някъде в планината на полулегендарната страна
Зартак, населена от племето на Птицеловците, които досега са останали извън подозрението на етнографията и на които цивилизованите планинци приписват познаване на магически науки и способността да летят във въздуха без всякакви приспособления.
Според техните разкази Птицеловците са извънредно високи,
притежават огромна сила и издръжливост, а кожата им има кафяво- златист оттенък. Всичко това невероятно съвпада с физическите особености на подследствения… Прокурорът повъртя молива над мнението на професор Порру… и така нататък… остави го настрани и каза гласно:
— Това мнение май ще обясни и панталоните. Негоримите панталони.
Той изяде една ягода и прегледа следващия лист:
„Извлечение от стенограмата на съдебния процес“. Хм… Това защо е притрябвало?
„ОБВИНИТЕЛЯТ: Надявам се, няма да отричате, че сте образован човек?
ОБВИНЯЕМИЯТ: Аз имам образование, но в историята,
социологията и икономиката се ориентирам много зле.
ОБВИНИТЕЛЯТ: Недейте да скромничите. Позната ли ви е тази книга?
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да.
ОБВИНИТЕЛЯТ: Чел ли сте я?
ОБВИНЯЕМИЯТ: Естествено.
ОБВИНИТЕЛЯТ: С каква цел вие, намирайки се под следствие в затвора, решихте да прочетете монографията «Тензорните изчисления в съвременната физика»?
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не разбирам… За удоволствие… за развлечение, ако предпочитате… Там има много забавни страници.
ОБВИНИТЕЛЯТ: Струва ми се, на съда е ясно, че само много образован човек ще чете толкова специално изследване за развлечение и удоволствие…“
„Що за глупост? Защо ми пробутват това? Какво има по- нататък? Массаракш, пак от процеса…“

160
„ЗАЩИТНИКЪТ: Известно ли ви е какви средства отделят
Огненосните творци за преодоляване на детската престъпност?
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не ви разбирам добре. Какво означава «детска престъпност»? Престъпления срещу деца?
ЗАЩИТНИКЪТ: Не. Престъпления, извършвани от деца.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Не разбирам. Деца не могат да извършват престъпления…“
„Хм, забавно!… Какво има в края?“
„ЗАЩИТНИКЪТ: Надявам се, че ми се удаде да демонстрирам пред съда наивността на моя подзащитен, достигаща до житейски идиотизъм. На него са му неизвестни понятията детска престъпност,
благотворителност, социална осигуровка…“
Прокурорът се усмихна и остави листа. Ясно. Наистина странно съчетание: математика и физика за удоволствие, а елементарни неща не знае. Направо професор-чудак от някой глупав роман…
Прокурорът прегледа още няколко листа. „Не разбирам, Мак,
какво толкова държиш на това момиче… как му беше името… Рада
Гаал. Любовна връзка между вас няма, с нищо не си й задължен, пък и нямате с нея нищо общо: тоя глупак обвинителят напразно се мъчи да я причисли към съпротивата… А се създава впечатление, че когато човек я държи под прицел, може да те накара да правиш всичко, което поиска. Много полезно качество за нас, а за теб много неудобно…
Така-а, общо взето всички тези показания водят до това, че ти, брат, си роб на думата си и въобще не си гъвкав човек. Политически деец от теб няма да излезе. Не е и нужно… Хм, снимките… Виж какъв си бил.
Приятно лице, много приятно… Очите ти са малко странни… Къде са те снимали? На подсъдимата скамейка… Я го виж ти, свеж, бодър,
ясни очи, непринудена поза. Къде са те научили да седиш толкова изящно и въобще така да се държиш — подсъдимата скамейка е като креслото ми, на нея трудно ще седиш непринудено…
Интересно човече… Впрочем, глупости, не е това най-важното.“
Прокурорът се измъкна иззад бюрото и започна да се разхожда из кабинета. Нещо сладко гъделичкаше мозъка, възбуждаше и подтикваше… „Нещо намерих аз в тази папка… Нещо важно… Нещо невероятно важно… Фанк? Да, това е важно, защото Странник използува своя Фанк само за много важни, най-важни работи. Но това

161
е само потвърждението, а кое е главното? Гащите? Глупости… А! Да- да-да. Това май не беше в папката.“ Той вдигна слушалката.
— Кох, какво имаше там във връзка с нападението над конвоя?
— Преди четиринадесет денонощия — веднага зашумоля референтът, сякаш четеше предварително подготвен текст — в осемнадесет часа и тридесет и три минути беше извършено нападение над полицейските коли, превозващи подсъдимите по дело номер
6981–84 от зданието на съда до градския затвор. Нападението беше отбито, в престрелката един от нападателите беше ранен и умря, без да дойде в съзнание. Трупът не е опознат. Делото за нападението е прекратено.
— Чия е работата?
— Това не можа да се изясни. Официалната съпротива няма нищо общо.
— Съображения?
— Може би са действували терористи, които са се опитвали да освободят подсъдимия Дек Потту по прякор Генерала, известен с тесните си връзки с лявото крило…
Прокурорът затвори телефона. Е, всичко е възможно. И всичко може да се нареди не така, както ти се иска… Я да прелистим пак.
Южната граница, глупакът ротмистър… Гащите… Тича с човек на раменете… Радиоактивната риба, 77 единици… Реакция към А- излъчване… Хемообработка на нервните възли… Стоп! Реакция към
А-излъчване. „Реакция към А-излъчване — нулева и в двата смисъла“.
Нулева. И в двата смисъла. Прокурорът притисна с длан разтуптяното си сърце. Идиот! НУЛЕВА И В ДВАТА СМИСЪЛА!
Той отново сграбчи слушалката.
— Кох! Веднага подгответе специален куриер с охрана. Отделен вагон за юг… Не! Вземете моята електромотриса… Массаракш! —
той пъхна ръка в чекмеджето и изключи всички регистриращи апарати. — Действувайте!
Все още притиснал лявата ръка към сърцето си, той извади от калъфа лична бланка и започна бързо, но четливо да пише:
„Държавна важност. Съвършено секретно. До генерал- коменданта на Особения Южен Окръг. Под пълна лична отговорност за срочно безпрекословно изпълнение. Незабавно да се предаде под опеката на приносителя на настоящото осъдения каторжник Мак Сим,

162
дело №6983. От момента на предаването възпитуемият Мак Сим да се счита за изчезнал безследно, за което да се подготвят съответните документи. Държавен прокурор…“
Той грабна втора бланка: „Предписание. С настоящото заповядвам на всички чинове на военната, гражданската и железопътната администрация да оказват на предявителя на документа — особен куриер на държавната прокуратура с придружаваща охрана — съдействие по категория ЕКСТРА. Държавен прокурор…“
Той допи чашата, напълни я отново и вече бавно, обмисляйки всяка дума, започна на третата бланка:
„Скъпи Странник! Получи се глупава история. Както току-що се изясни, интересуващият те материал е изчезнал безследно, както доста често се случва в южните джунгли…“

163

Изтегляне 2.41 Mb.

Сподели с приятели: