Областна стратегия за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г
Изтегляне 3.46 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Таблица 24. Заети лица на 15-64 навършени години по общини, местоживеене и пол, 2011 г.
- Област / Общини Общо В градовете
- Област Силистра 35438 19373
- Фиг. 15. Заети лица по общини Източник
- Таблица 25. Разпределение на заетостта по икономически сектори
- Източник
- Фиг. 16. Заети лица по степен на образование, 2011 г. Източник
- Фиг. 17. Равнище на безработица Източник
- Таблица 26. Равнище на безработица по общини за периода 2007-2012 г.
- Общини 2007 г. 2008 г.
- 2012 г. - II полугодие Област Силистра
- Фиг. 18. Равнище на безработица по общини за периода 2007-2012 г.
- Фиг. 19. Дял на дългосрочно безработните (над 1 година) Източник
Пазар на трудаЗаетост Трудовата заетост е фактор, имащ отношение не само към икономическите аспекти на човешкия ресурс, а и към социалните. Тя има пряко отношение и към доходите на населението. Количествените параметри на трудовата заетост са пряко свързани с търсенето на работната сила от работодателите. През изминалия период (2007-2012 г.) трудовата заетост е с подчертана негативна тенденция на развитие. Намаляващият брой на заетите лица и свързаният с този брой коефициент на заетост е характерен за област Силистра като цяло и в частност за отделните общини. Област Силистра е сред 18-те области с равнище на заетост (49.6%, 2011 г.) за възрастовата група 15-64 г. по-ниско от средното за страната (60.6%), а така също и от средното за Северния централен район (52.4). За четвъртото тримесечие на 2012 г. средният за страната коефициент на заетост на населението 15-64 г. е 56.5 %, при 44.8 % за област Силистра. В сравнение с останалите четири области в Северен централен район (52.9%) област Силистра е с по-неблагоприятен коефициент на заетост.
Вследствие на кризата спадът в заетостта във възрастова група 15-64 навършени години при мъжете е по-голям от този при жените, което се дължи на намалението на заетите в сектори на икономиката, в които преобладаващо са заети мъже. Въпреки това заетостта сред мъжете продължава да е по-висока от тази сред жените. Таблица 24. Заети лица на 15-64 навършени години по общини, местоживеене и пол, 2011 г.
.. Данните са конфиденциални - Няма случай Източник: НСИ, Преброяване на населението и жилищния фонд, 2011 г. Най-висок е броят и делът на заетите лица в община Силистра (53% от заетите в областта), следвана от Дулово (20%) и Тутракан (12%), а най-нисък – в общини Алфатар и Кайнарджа. Различията между отделните общини са обусловени както от тяхното икономическо развитие, така също и от демографските им характеристики. Фиг. 15. Заети лица по общини 
Източник: НСИ Структурата на заетостта в област Силистра през 2011 г. отрежда водещо място на селското стопанство (17.5%), преработващата промишленост (16.3%), търговията и ремонта на автомобили (16.6%). Държавното управление, системата на здравеопазването и административните дейности също се явяват значими работодатели (25%). По-незначително са представени туристическите (3.8%) и транспортни услуги (4.1%) и дейностите по управление на отпадъците. Таблица 25. Разпределение на заетостта по икономически сектори
Източник: НСИ Образователната структура на заетите лица в област Силистра показва, че най-висок е делът на заетите със средно образование - над 50% (55.8%, 2011 г.), а най-нисък на лицата с основно и по-ниско образование (19.2%). Заетите с висше образование съставляват 1/4 от общо заетите. Характерно за Северен централен район е, че в образователната структура на заетите лица е по-висок делът на заетите с висше и средно образование в сравнение с този на обл. Силистра. Фиг. 16. Заети лица по степен на образование, 2011 г. 
Източник: НСИ Безработица Eдин от факторите, оказващи влияние за социалното изключване, е безработицата. Освен че има пряко отношение към пазара на труда, тя влияе и върху доходите на населението, стандарта на живота. Продължително безработните лица обикновено се причисляват към броя на обезкуражените лица. Промените в броя на безработните лица се влияят от жизнеността на икономиката. Като резултат от намаляване на броя на заетите лица и на коефициента на заетост в област Силистра като цяло и в частност – в отделните общини, се наблюдава тенденция на нарастване както на броя на регистрираните безработни лица, така и на коефициента на безработица. За периода 2007-2012 г. се наблюдава определено вариране в броя на безработните лица, като той е най-нисък през 2008 г. – 6667 д., след което нараства с 9200 д. през 2010 г. и е относително постоянен за 2011-2912 г. – 8500 д.
Равнището на безработица в област Силистра е най-високо в Северен централен район. Средногодишното равнище на безработица през 2012 г. е 18.68%. Основният поток от безработни е формиран главно от освобождаваните лица от индустрията и строителството. Териториалните проявления на безработицата (брой безработни и равнище на безработица) са показани в таблица 26. Таблица 26. Равнище на безработица по общини за периода 2007-2012 г.
Източник: Агенция по заетостта В териториален аспект по общини са налице съществени различия. С най-ниско равнище на безработица, близко, но малко над средното за страната, се очертава община Силистра (11.90%), което се дължи на икономическото и социално развитие на областния и общински център град Силистра. Със сравнително по-ниско равнище на безработица, но над средното за СЦР и страната, е община Тутракан (15.22%). Изключително високо равнище на безработица е регистрирано в общини Кайнарджа (43.04%), Главиница (35.84%) и Алфатар (29.94%). Останалите 2 общини също са с високо равнище на безработица в границите от 23.63% за Ситово до 25.08% за Дулово. Фиг. 18. Равнище на безработица по общини за периода 2007-2012 г. 
Източник: Агенция по заетостта Безработните младежи до 29 г. представляват 18.3% от всички безработни, като броят и относителният им дял нараства спрямо 2008 г. Лицата до 29 г. са една от неравнопоставените групи, тъй като повечето работодатели предпочитат да освобождават предимно работници и служители без опит и стаж за съответното работно място. Неблагоприятно е също и обстоятелството, че по-голяма част от регистрираните безработни младежи са с ниски нива на образователно равнище и квалификация. Продължително безработните лица в областта (с регистрация на пазара на труда над 1 година) също са с по-висок дял в сравнение със страната. Общините с високо равнище на безработица са и с най-висок дял на дългосрочно безработните. Продължително безработните с регистрация на пазара на труда над 1 година намаляват до 2009 г., след което бележат увеличение. Делът им е 40.8% от общия брой на безработните, над средното ниво за Северен централен район (32.6%) и страната (31.7%). Икономическата криза изведе голям брой лица на пазара на труда през последните няколко години, които дълготрайно останаха без работа. Реално ръстът на продължително безработните лица над една година като цяло е следствие от увеличението на групата на продължително безработните лица над две години. Фиг. 19. Дял на дългосрочно безработните (над 1 година) 
Източник: Агенция по заетостта В съответствие с горните данни, качествената оценка на пазара на труда в област Силистра също е относително ниска. За 2011 г. индексът „Пазар на труда и защита на трудовите права” е 35%, което нарежда областта на седмо място (отзад напред) сред всички български области.8 Област Силистра, като една от областите в Северен централен район, би следвало да получи специално внимание при регионалното планиране и социално-икономическото развитие, тъй като е с параметри по отношение на пазара на труда под средното ниво за СЦР и страната. Проблемите, свързани с пазара на труда, са от особена важност и значимост за развитието на област Силистра, за формирането на нейните трудови ресурси, които са в основата на сегашното и бъдещото общо развитие на областта.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
