„Обработката на българските народни танци
Изтегляне 295.5 Kb.
|
Свързани:
pril1 NIP teoria zap
| 3. ЗАКЛЮЧЕНИЕ – с.32
4. ПРИНОСИ – с.33 5. ПУБЛИКАЦИИ – с.33 6. ПРИЛОЖЕНИЯ – с.34 УВОД Следвайки еволюцията на човешкият род, както и неговите съпътстващите душевни, нравствени и културни ценности, достигаме до прогресиращото развитие в изкуството. Всяко едно от познатите в днешно време изкуства внася по неотразим начин по нещо свое в естетическото усвояване на света и в художествената култура на човечеството. Чрез многообразието и богатството от видове изкуства, което притежаваме днес като театър, кино, живопис, скулптора, музика, танц и още много други, можем много по–лесно да опознаем и възприемем красотата и сложността на заобикалящият ни свят. Своето достойно място сред всички останали изкуства заема „танцът”. Той е постоянен спътник на човека. Танцът присъства от най–древни времена в живота на човека, в неговият трудов процес, в многобройните обичаи и обреди, предхожда военни и ловни подвизи, като изразява чувства на любов, радост, мъка и др. Следите от появата и развитието на танца, също като и развитието на човечеството чезнат далеч назад във времето, в безкрая на вековете. Но танцът със своята естествена и логическа еволюция се е превърнал в ежедневна необходимост за съвременника, в неразривна част от неговата духовна култура. Танцът е едно от най–масовите видове творчества, което притежава дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления. Много трудно може да направи точна и пълна характеристика на танца. Според А. Щърбанова (1995,с.68), определенията за танца са по–многобройни от неговите изследователи. Българските народни танци са едни от най-ярките и масови прояви на художествено творчество, създадени от творческия гений на народа в продължение на стотици години. Въпросът за тяхната поява е много сложен и не може да му се даде точен и ясно изчерпателен отговор. Той е свързан с нашето далечно минало, за което можем да съдим по малкото останали исторически паметници и документи. Сведения за произхода на народните танци могат да се черпят направо от структурата и характера на самите танцови движения. В повечето случаи самите движения са стилизирани като подражават различни действия и движения както на животни така и човешки взаимствани от скотовъдството, земеделието, занаятчийството и други видове трудови процеси и битовизми. Богати сведения за нашите народни танци се съдържат и в текстовете на много народни песни. Старата българска народа песен и самобитните български народни хора са един от устоите, които са крепили българщината през дългите години на нашето духовно и политическо робство. В наше време танцът е достигнал до етап на своето сценично и професионално претворяване. Сценичният живот на българския народен танц съществува благодарение на голямата му сила и въздействие върху публиката, както и безграничната любов на българина към него. Той го практикува с безусловно желание в многобройните самодейни и професионални колективи в страната. Българските танци намират ярко изражение в концертната дейност на професионалните ансамбли, професионалните формации, детските танцови състави и ансамбли, самодейните колективи към различни общини и читалища в страната, както и предизвикалите в последните години голям любителски интерес – клубове за автентични хора. С течение на времето наблюдаваме все по – проспериращо развитие на обработката на българските народни танци в тяхното сценично претворяване и навлизането им в други стилове танци и видове изкуства. Изтегляне 295.5 Kb. Сподели с приятели:
|