„Обработката на българските народни танци
Сред най-известните имена спомогнали за развитието на българския балет са
Изтегляне 295.5 Kb.
|
Свързани:
pril1 NIP teoria zap
| Сред най-известните имена спомогнали за развитието на българския балет са:
Красимира Асенова Колдамова - българска примабалерина. Фео Димитрова Мустакова-Генадиева е друга известна българска балерина и хореограф, която е една от легендите на българския балет. Мария /Маша/ Илиева е една от най-добрите примабалерини в Националната опера. Тя е художествен ръководител на Националния балет в София през периода от 2001 - 2003 година. Освен имената на успелите наши примабалерини, прославили българския балет в Европа и по целия свят, задължително трябва да споменем и заслугата на българските композитори и хореографи, които също така със своите творби допринасят за развитието на българските опера и балет. Известни български копозитори са: Х. Манолов, Кр. Кюркчийски, Д. Сагаев, Б. Икономов, А. Райчев, П. Владигеров, М. Големинов, Ал. Райчев. Известни български хореографи и техните балетни произведения са: Анастас Петров – „Змей и Яна”; Петър Луканов – „Козият Рог”, „Нестинарка”, „Дъщерята на Калоян”, „Светлината залива всичко”; Б. Ковачев – „Извора на белоногата”; Н. А. Анисимова – “Легенда за езерото”; М. Димова – „Нестинарка”; И. Немечек – „Мадарският конник” и др. Какво е положението с класическите балетни творби на фолклорна основа в България? Един от актуалните въпроси, касаещи българските автори на балетни творби е изграждането на национален стил в балетните спектакли.Още първите опити в тази насока показват колко е трудно да се съчетае автентичният танцов фолклор с класическия балет. Този проблем се оказва сложен, но е важен и подлежи на преодоляване. С много опити и упорство, с течение на годините българските балетни хореографи постепенно напипват верния начин и все по-често започват да залагат в своите балетни спектакли на музика и танци, изградени на основата на националния ни фолклор. Сред първите български балетни произведения са: „Змей и Яна” 1937г. - хореография Анастас Петров и музика Христо Манолов, „Нестинарка” 1942г. - хореография Мария Димова и музика Марин Големинов, „Герман” 1943г. - хореография Петко Стайков и музика Филип Кутев, „Хайдушка песен” 1953г. - хореография Николай Холфин и музика Александър Райчев. Поетапно съвременните хореографи започват да търсят и реализират в своите произведения нов тип връзки с фолклора. Вече не прилагат пряко автентичния фолклорен танц, а се стремят да съхранят само най-характерните и стилови черти на първоизточника. Започват да залагат на пластиката, с цел обобщаване образите на героите в спектаклите. Следвайки еволюционното развитие в музикално и танцово отношение, балетите, създадени на фолклорна основа в по-ново време са: „ Дъщерята на Калояна” 1973г. – хореография Петър Луканов и музика Марин Големинов, „Изворът на белоногата” 1978г. - хореография Борис Ковачев и музика Александър Райчев, „Нощта срещу еньов ден” 1981г. - хореография Маргарита Арнаудова и музика Марин Големинов, „Корен дълбоко в небето” 1993г. - хореография Маргарита Арнаудова и музика Милко Коларов, Теодосий Спасов, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, „Нестинарка“ 2005г. – хореография доц. д-р Желка Табакова и музика Марин Големинов. От всички съвременни спектакли, създавани на фолклорна основа, най-ярки примери за реализация на балетно произведение, в което е постигната симбиозата между богатството на автентичния народен танц и грациозните танцови движения в класическия балет са двата шедьовъра „Нестинарака „1978г. - хореография Маргарита Арнаудова, музика Марин Големинов, и „Козият Рог” 1983г. - хореография Петър Луканов, музика Красимир Кюркчийски. Тези два балета са мащабни сюжетни произведения, в които хореограф - режисьорите успяват много умело да интерпретират българския фолклор по един нов и непознат до тогава за публиката прочит. В наши дни друг балет, който е със съвременен музикално и танцово облик, запазил българския фолклорен дух е балетът „Закачки на реката“ 2005г. – хореография доц. д-р Желка Табакова и музика Георги Андреев. Имайки пред вид казаното, в обобщение можем да заключим, че с всеки изминат ден традиционните български народни танци се развиват и обогатяват, качват се на сцената в нова композиционна интерпретация, навлизат в класическия български балет и в други жанрове танци и изкуства. Изтегляне 295.5 Kb. Сподели с приятели:
|