„Обработката на българските народни танци
ПЪРВА ГЛАВА - „Теоретична рамка: Взаимовръзка между балет, драматургия и сценично претворяване на българския танцов фолклор”
Изтегляне 295.5 Kb.
|
Свързани:
pril1 NIP teoria zap
| 1. ПЪРВА ГЛАВА - „Теоретична рамка: Взаимовръзка между балет, драматургия и сценично претворяване на българския танцов фолклор”.
1.1. Класическият балет – история и съвременна интерпретация Като специфично отражение на историческото развитие на човечеството, танцът преминава през различни стадии на неговото материално и духовно формиране. Подобно на други видове изкуства, той пресъздава действителността чрез символични движения и художествени образи. Голямо е разнообразието на танцовите теми и сюжети, но най – търсена и основна тема на танцовото изкуство за всички времена си остава човекът и всичко свързано с неговите преживявания, желания и стремежи. Днес световната култура разполага с огромно творческо разнообразие и богатство от народни танци и произлезлите от тях модерни видове. Това многообразие се дължи на способността на танцовото изкуство да предава в обобщена форма най-хубавите черти от характера на народите и тяхната самобитна култура. За най-висша форма, до която достига танцът в своето многовековно съществуване се счита така нареченият „класически танц”, или балетното изкуство. Балетът е сценично изкуство, създадено на основата на драматургията, музиката, пантомимата, сценографията и хореографията, в което основно изразно средство е танцът. В балетният танц за разлика от народните танци съдържанието е значително по-богато. В него намират приложение елементи от фолклора, балните, характерните, модерните танци и т.н. Балетът е хармонично съчетание на няколко вида изкуства и включва в себе си различни компоненти. Балетните произведения пресъздават различни художествени сюжети. При изграждането на образите балетният артист използва целия си интелектуален и творчески потенциал, и изпълнителското си майсторство. За изразни средства се използват езикът на тялото под формата на танц, преакробатични и акробатични прехвърляния (поддръжки), жестове и пантомима. Музиката е един от задължителните компоненти в балета. Взаимовръзката между балетното и музикалното изкуство е в най-висша степен. Сцената за всеки един спектакъл е декоративно художествено оформена. По време на спектаклите се използват освен задължителните костюми, които са различни спрямо героите (солисти, масовка и др.) и множество различни реквизити, гримове, художествено осветление, звукови ефекти и други средства, които спомагат за по-добра адаптация на публиката към мястото и епохата, в която се развива действието на сюжетът. Драматургична основа на балета е либретото, а музиката определя неговия характер. Всеки балетен епизод или отделно негово действие завършва с общ танц, наречен бала̀биле. В балета се включват ритмопластически танци, свободната пластика, както и танците "модерн" и джаз-балет. Жанровете се определят предимно от музикалните и литературните жанрове. Балетът безспорно е световно наложило се изкуство и не случайно му е посветен Международен ден - 29 април. За разлика от музиката и театъра, балетът като самостоятелно изкуство стъпва твърде късно на българската сцена. В началния период е имало отделни прояви на характерни танци по време на балове и вечеринки, устройвани самостоятелно, или след театрални представления. За по-сериозни балетни изяви можем да говорим едва в началото на 20-те години, когато в Русе пребивава руската балетна педагожка и балерина Евгения Елинска Веселовска. Тя е една от многото руски балерини, които повлечени от революцията през 1917г. тръгнали по европейските оперни театри да дирят нов пристан за своето изкуство. В България тя основава класическа балетна школа, която съществува от 1920 до 1925 година. Нейните ученички изнасят годишни продукции и участват в редица оперетни спектакли на Девическата гимназия под ръководството на учителя по музика Никола Йорданов, в създадената от него местна оперетна трупа. В България началото на професионалното балетно изкуство се поставя през 1927г, като един от първите балетмайстори е Анастас Петров. Той изгражда репертоара на Софийския балет в продължение на почти четири десетилетия. Създава частна балетна школа, възпитавайки ядрото на българския балет. Последователите му, които завършват руската балетна школа, пренасят именно тази методика в България. Той е и авторът на първият български балет, в който основата за създаването му е легнала изцяло на българския фолклор. Това е балетът „Змей и Яна”. Неговата работа е насочена изцяло към стремежа да съчетава класическия балет с пластиката на родния ни фолклор, с неговите танцови особености. Анастас Петров поставя и балетите „Орфей в Родопа” на Цветан Цветанов и „Ръченица” по музика на Петко Стайнов, които също са на фолклорна тематика. След специализация в Москва, той реализира и една от най-ярките постановки на нашата балетна сцена, а именно балета „Лебедово езеро”, което показва неговата ярката хореографска дарба. С течение на времето започват периодично да се организират национални и международни балетни конкурси в България, като един от тях е конкурсът за млади балетни изпълнители на името на Атанас Петров, провеждащ се в родния му град Добрич. Изтегляне 295.5 Kb. Сподели с приятели:
|