„Обработката на българските народни танци
Българските народни танци като обект на теоретични изследвания и обработка
Изтегляне 295.5 Kb.
|
Свързани:
pril1 NIP teoria zap
| 1.3. Българските народни танци като обект на теоретични изследвания и обработка
Първи, който поставя основните насоки за събиране и изследване на българския танцов фолклор, е университетският преподавател Иван Шишманов. През далечната 1889г той написва студия, озаглавена „Значение и задачи на нашата етнография“. Значим изследовател в областта на българския автентичен танцов фолклор е Михаил Арнаудов. Той е музикант по образование, но с годините се изгражда като много добър етнограф, литературен историк и ерудиран фолклорист. Тук задължително трябва да споменем фундаменталния за българската хореографска теория труд на Стоян Джуджев „Българска народна хореография“, публикуван през 1945г. В него той формулира основни понятия като хореография, хористика, орхестика и др. Особен принос за развитието и обогатяването на изследванията в областта на фолклорното ни наследство има разностранната дейност на Райна Кацарова, свързана с проучването, описанието и анализирането на българския танцов фолклор. тя изследва не само народните хора и игри, но и тяхното взаимодействие с музиката и песента, мястото им в българската сватба, в забавите, и в детските игри. В отделна разработка тя обобщава характерните особености на разпространения в цялата страна танцов фолклорен жанр - ръченицата. Чрез многообхватната си дейност Стоян Джуджев и Райна Кацарова изследват в дълбочина част от проблемите, свързани с фолклорното танцово наследство, явявайки се като основоположници на хореографската теория на българския фолклор. Те изследват фолклорното наследство, като дават база за развитие на теорията и изследователската дейност на техните последователи. Най – изявеният от тях е проф.Кирил Дженев. Той е известен както с богатата си практическа дейност като творец и хореограф, така също и с фундаменталните си теоретични трудове, допринесли значително за обогатяване и развитие на хореографската мисъл у нас. Неговите научни разработки намират широко практическо приложение като настолна литература за студентите, обучаващи се в специалност „Българска народна хореография“, както и за всички преподаватели, хореографи и специалисти, стремящи се към задълбочени познания в областта на съвременното танцово изкуство. Следващият автор с голям научен принос в сферата на хореографското изследване е Анна Илиева. Тя създава теоретични трудове свързани с развитието на българските народни танци, които се базират на задълбочени проучвания на автентичния фолклор. В изданията на библиотека „Танцово изкуство“ печатани от 1957 до 1970г., са публикувани най-добрите образци на сценични танци от изявените български хореографи Маргарита Дикова, Кирил Дженев, Кирил Харалампиев, Димитър Димитров, Иван Тодоров, Методи Кутев, Тончо Тончев, Петър Ангелов, Димитър Манов, Тодор Карапчански, Атанас Атанасов и редица други. Тези сборници са много ценни - авторите изследват и подробно описват характерните особености на танците от конкретни региони на страната. Трябва да отбележим, че освен традиционните за всеки един танц стил и характер, тук наблюдаваме и добре подреден обемен нотен материал и целите текстове на песни, които са включени в произведението. Всички тези добре систематизирани особености за сценично разработените народни танци стъпили на основата на автентичните белези на българския фолклор са изключително полезни и служат като образци за израстването на младите хореографи в България. Друг от съвременните автори, който подробно и систематично е изследвал танците на отделните етнографски области в България е доц. д-р Красимир Петров. Негови трудове са: „Българските народни танци от Северозападна и Средна Северна България“, 1986г., „Българските народни танци от Североизточна България. Добруджа.“, 1993г, „Българските народни танци от Тракия“, 1995г, „Българските народни танци от Средна Западна България“, 2004г, „Българските народни танци от Югозападна България. Пирин.“, 2008г. В последните години е отпечатана и нова поредица книги, а именно: през 2012г. „Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци (1951 -2001)“, и през 2015г. „Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци (втора част)“, където авторът прави подробен анализ на творчеството на повече от 30 хореографи от различни поколения. В обобщение е важно да се уточни, че в случая не е възможно да се представят в дълбочина тематиката и проблематиката на всички публикации, отнасящи се до българската народна хореография. Обект на внимание бяха само по-мащабните, и най-вече тези, които кореспондират с темата на настоящия труд. Изтегляне 295.5 Kb. Сподели с приятели:
|