Образователни системи

служим както за да назовем процеса на възпитаване, така и за да констатираме резултата от него (степен на възпитаност).
В научната литература се срещат разнообразни определения за възпитанието като всеобхватно понятие, което отразява изграждането, формирането на човешката личност.
Най-широко разпространено е разбирането, че да възпитаваш означава да преобразиш някого в определен смисъл, да ръководиш детето от едно състояние към друго състояние.
Ето защо този термин се употребява само за човешкото същество и се свързва с пригодността му да усвоява и сътворява по- съвършен опит, да развива своите способности.
Възпитанието е системна дейност, извършвана от възрастните, насочена специално към децата и юношите с цел да ги подготви за сложния живот в определена среда. (Е. Планшар). Поради това, че формирането на човешкото същество е сложно и разнородно в качествено и процесуално отношение, условно се приема, че възпитанието е обобщен и представителен термин за целия процес.
Смисълът на житейското понятие за възпитанието се свързва с отглеждането и формирането на децата.
Научно-педагогическото понятие за възпитание има няколко
значения (1, 71):
1.
Съвкупност от действия, които се разгръщат в обществото преднамерено, за да предадат и формират у следващите поколения трудово-производствения, познавателния и поведенческия опит на предшестващите поколения.
2.
Процес, чрез който се формира, развива и съзрява социално човешкото същество. Чрез този процес човекът израства физически, морално, познавателно, емоционално, волево, естетически, развиват се неговите черти, свойства, функции.
3.
Ефект, резултат от дейността, предназначена да формира човешкото същество съобразно с обществения възпитателен идеал (цел).
Накратко под възпитание трябва да разбираме съвкупност от съзнателни действия и преднамерени влияния върху човека, упражнявани от друг човек с цел да го формира и развива съобразно с изискванията на обществото (2, 15).
Резултатът от възпитанието се изразява с понятието
възпитаност.
Възпитанието предполага не само насочване и помощ от страна на възпитателя, но и самостоятелни усилия от страна на възпитаника.
Възпитанието е специфичен човешки феномен. То е съществена, обща и вечна функция на обществото. Има исторически характер и е перманентно (непрекъснато), диференцирано и национално (1, 72).
3. 3. Обучение
Обучението се свързва преди всичко със съзнателното предаване - усвояване на необходими и полезни знания, умения и

навици. Много често се отъждествява с ученето, което от дидактическа гледна точка е недопустимо, тъй като в теорията на обучението ученето се дефинира само като една от страните в процеса на обучение.
Обучението е единство от учене и преподаване. За обучение говорим тогава, когато възрастен или по-квалифициран човек организира и осигурява системно, планомерно и непосредствено ръководство на процеса на ученето на децата. Това квалифицирано ръководство на ученето на децата от учител е прието условно да се нарича преподаване. Ето защо обучението е единство от учене и преподаване (2, 17).
Смисълът на обучението се състои в това да се разрешават възпитателните задачи. Ето защо някои педагози разглеждат възпитанието като цел, а обучението като средство за постигането и
(Пак там, 17).
Напоследък се утвърждават и понятията социализация, енкултурация и развитие.

Изтегляне 1.23 Mb.

Сподели с приятели: