СТАНОВИЩА И МНЕНИЯ НА ЗАСЕГНАТАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ОВОС И ДРУГИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВЕДОМСТВА, В РЕЗУЛТАТ НА ПРОВЕДЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ

8. СТАНОВИЩА И МНЕНИЯ НА ЗАСЕГНАТАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ, НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ОВОС И ДРУГИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ВЕДОМСТВА, В РЕЗУЛТАТ НА ПРОВЕДЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ.

Проведени са консултации със собственици и ползватели на съседни земи до хвостохранилището и обогатителната фабрика ( общ. Чипровци ), представители на неправителствени екологични организации и др. При изготвяне на заданието за обхват и съдържание на ДОВОС са взети предвид и редица съгласувателни писма, становища, разрешителни и др. Специализираните ведомства, организациите и лицата, с които е съобразено изготвянето на заданието са следните:

1. 
   РИОСВ, гр. Монтана;
   
2. 
   Държавна агенция по горите - ДАГ, гр. София ( към момента ИАГ към МЗХ );
   
3. 
   Областна дирекция “Земеделие и гори”, гр. Монтана;
   
4. 
   МОСВ, гр. София ( съгласуване на цялостен проект за промишлен комплекс за добив и обогатяване на флуорит от находище „Лукина падина” ).
   
5. 
   Басейнова дирекция „Дунавски район”, гр. Плевен ( прил. Разрешително за водовземане, за съществуващи санитарно – охранителни зони и др. );
   
6. 
   В и К, гр. Монтана;
   
7. 
   РИОКОЗ, гр. Монтана ( санитарно становище );
   
8. 
   Министерство на здравеопазването ( съгласувателно писмо за местоположението на обогатителната фабрика );
   
9. 
   Становище от СНЦ „Екофорум за природата” относно предварителни консултации за определяне на обхвата и съдържанието на ДОВОС;
   
10. 
    Община Чипровци ( в т.ч становище относно реализацията на инвестиционното предложение, вкл. по отношение на земите в съседство на хвостохранилището и обогатителната фабрика, по – голяма част, от които са собственост или се стопанисват от общината );
    

Инвеститорът е информирал засегнатото население и заинтересованата общественост, посредством направени публикации в пресата и уведомление до кметството на общ. Чипровци, както следва:

1. 
   Вестник „Труд” от 08.09.2008 г., София, год. LXXIII, бр.248;
   
2. 
   Вестник „Монт прес”, Областен вестник – Монтана, бр. 70 ( 1607 ), год. XIX, 11 – 15.09.2008 г.
   
3. 
   Уведомление до Кмета на общ. Чипровци ( изх. No T – 17/23.06.2008 год. ) и приложена към него обява за сведение на обществеността.
   

9 ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ЕКСПЕРТИТЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ. 83, АЛ. 3 ОТ ЗООС.

Настоящия ДОВОС на инвестиционното предложение на инвеститора „Н и Н Трейдинг” ООД e за „Разширение на съществуващ подземен рудник за добив на флуоритова суровина „Лукина падина” на запад с нов участък „Птичи дол – Велин дол”, попадащ в землищата на гр. Чипровци и с. Железна”. В участъка предмет на разширение съществуват редица подземни минни изработки, които ще се свържат взаимно чрез обща транспортна галерия на хоризонт 550, която пък от своя страна, чрез галерията на хоризонт 445, ще се свърже с извозния хоризонт ( х. 495 ) на рудник „Лукина падина” изцяло под земята, посредством новоизградена наклонена изработка ( изработка 445 – 495 ). В последствие ще бъдат свързани вентилационните системи и комуникациите. При това за нуждите на разширението и добива от него няма да бъде необходимо усвояване и отчуждаване на територията на земната повърхност. Единствено в новата концесионна площ ще възникне необходимостта от съвсем малки площи за насипища на мястото на стар рекултивиран табан, който е частна държавна собственост на ИАГ – РДГ Берковица. При необходимост от достъп до изходите на съществуващи подземни галерии в разширението, ще се ползват само съществуващите до тях горски пътища, също собственост на РДГ Берковица. Такъв достъп до някои изходи ще е необходимо най – вече по време на подготовката на новия участък за добив, преди още да е изградена подземната връзка със старата концесионна площ, за да бъдат транспортирани надземно по предназначение скалната маса и попътно добитата руда от проширения и прокарване на минни изработки. През останалото време ще се ползва същата надземна транспортна схема предвидена да обслужва добива от основния рудник. За преработване на добитата суровина също ще се използват площадките и инфраструктурата предназначени да обслужват основния добив. Този промишлен комплекс е вече изграден, като производствените площадки са преминали необходимия нормативен съгласувателен режим, а производствената техника е монтирана и е в начален тестови етап на въвеждане в експлоатация. В случая, целта на инвестиционното намерение не е увеличаване капацитета на общия добив, а преминаване към съпътстващ добив в новия участък при спазване на първоначално предвиденото количество за находище „Лукина падина”, което е 150 000 т суровина годишно – до 120 х.т ще се добиват в стария участък и до 30 х.т в новия. При това положение, очакваните въздействия върху компонентите на околната среда в района са, както следва:

• 
  По време -постоянно влияние по време на експлоатацията на обекта;
  
• 
  По характер - пряко въздействие върху хората и екосистемите;
  
• 
  По значимост - в рамките на нормираните нива за допустимото им съдържание във въздуха при условията на предлаганите мерки за намаляване на вредното им влияние.
  
• 
  Кумулативен ефект във времето;
  
• 
  Възможен синергизъм между оксидите на сярата и суспендирания прах;
  

• 
  По време и място - постоянно въздействие върху хората и екосистемите на локално ниво само в непосредствена близост до източниците;
  
• 
  По характер на въздействието - пряко и постоянно въздействие;
  
• 
  По значимост - значимо с кумулативен ефект върху обектите на влияние и вероятни трайни последствия, които могат да се установят само след наблюдения върху здравословното състояние на надземния персонал и системен мониторинг върху екосистемите в близост до източниците на емисии.
  

В района на хвостохранилището, въпреки направената рекултивация след спирането на експлоатацията на сребърно-оловно-цинковите и железни орудявания, също е нанесено необратимо въздействие на средата, нарушено е естественото й състояние.

При експлоатация на новия участък на находището допълнително в естествената среда – мраморите и диабазите ще се прокарат нови минни изработки и уширят някои от старите изработки. Устията на някои от последните са укрепени, в това число и основния експлоатационен хоризонт + 550. Очакваните въздействия върху геоложката среда са преки, необратими и в рамките на допустимите при прилагане системите за експлоатация чрез магазиниране на рудата и чрез подетажни галерии и сондажно отбиване.

Предполага се, че ще се прави всичко възможно в бъдеще щетите да са незначителни, като се минимизират засегнатите площи на и се извършват възможните укрепвания и рекултивации.

В най – голямо количество ще бъде засегната растителността в плажа на хвостохранилището, която с напредване на депонирането на хвост от флотацията ще бъде унищожена почти напълно. Тя е представена изцяло от видове без консервационна значимост, по голямата част, от които са резултат от биологична рекултивация. Очакваните отрицателни въздействия в района на хвостохранилището се оценяват като локални, необратими, незначителни без явно изразен кумулативен ефект. Някои от новопоявилите се видовете ( с по – мощна коренова система ) и без това е добре периодично да бъдат отстранявани, за да не бъде нарушена целостта на защитния синтетичен изолиращ пласт, с който са покрити утайките в съоръжението. По отношение на растенията с лечебни свойства, които ще бъдат засегнати, трябва да се има предвид, че почвите в района на хвостохранилището се характеризират с високи фонови концентрации на арсен, олово и цинк от минали замърсявания, поради което билките в района създават по – скоро опасност за човешкото здраве.

По отношение на някои косвени, вторични въздействия свързани със запрашаване, потенциалните въздействия върху засегнатата растителност могат да се оценят като слаби, които могат да бъдат избегнати без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики, вкл. редовно оросяване в някои от местата на прахоотделяне.

В района на инвестиционното намерение и външните му площадки не са известни находища на редки и защитени растителни видове. Такива не са установени непосредствено и в потенциално засегнатите площи и зони около тях.

В заключение е необходимо да се обобщи, че очакваното въздействие върху фауната в района ще е локално, предимно пряко, от незначително до слабо отрицателно, постоянно без съществена смъртност на индивиди или фрагментация на местообитания – такава съществува и в момента. Потенциалните отрицателни въздействия ще са с кумулативен ефект във времето от предвижданото разширение, но той ще е слабо изразен, предвид краткия срок от около 5 г., с който ощо ще се удължи периода за изземване на всички запаси в находището като цяло.

Реализацията на инвестиционното намерение няма да промени основния тип ландшафт в района, няма да предизвика съществени изменения във визуално – естетическата структура и функционирането на ландшафтите, които да предизвикат значими допълнителни нарушения в екологичното равновесие и екосистемите в района. Прилагането на правилна техническа и биологическа рекултивация на терените в района на промишления комплекс на повърхността ( насипища и хвостохранилище ) след приключване дейностите по добив и преработка на флуорит от находище „Лукина падина”, както и прилагането на заложените мерки в настоящия ДОВОС, ще компенсират в максимална степен потенциалните отрицателните последици върху природния ландшафт.

Предвиждания нов участък „Птичи дол – Велин дол”, с който ще се разшири находището, остава извън ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан” с код BG 0001040 и зоната няма да бъде засегната пряко или в значителна степен косвено. Не се очаква и значително засягане на хабитати, които са разположени извън зоните и могат да имат по един или друг начин връзка с тях, поради факта, че площадките на основните съоръжения за преработване на добитата суровина са в начална фаза на експлоатация преди същинския добив, като освен това тези площадки са били ползвани със същата или подобна цел и в миналото, години наред.